Присъда по дело №829/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 30
Дата: 19 февруари 2025 г. (в сила от 7 март 2025 г.)
Съдия: Анита Христова Велева
Дело: 20242120200829
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 23 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 30
гр. Бургас, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
СъдебниВ.А С. КОРУДЖИЕВА-
заседатели:ТОПУЗОВА

МАРГАРИТА ЯНК.
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело частен
характер № 20242120200829 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Ж. Ж. с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода
от 06.10.2023 г. до 15.10.2023 г. в **********, в условията на продължавано престъпление
противозаконно е присвоил чуждата 1/2 идеална част от движими вещи, принадлежаща на
съсобственика Р. Ж. М., ЕГН **********, които владеел, а именно: 54 броя говеда, на обща
стойност 21 900 лева, като се е разпоредил с посочените движими вещи, както следва:
- На 06.10.2023 г. с Договор за покупко-продажба е продал 14 броя едри преживни животни -
крави на стойност 5700 лева;
- На 08.10.2023 г. с Договор за покупко-продажба е продал 15 броя едри преживни животни -
крави на стойност 5800 лева;
- На 11.10.2023 г. с Договор за покупко-продажба е продал 9 броя едри преживни животни -
крави на стойност 3100 лева;
- На 12.10.2023г с Договор за покупко-продажба е продал 6 броя едри преживни животни -
крави на стойност 4200 лева;
- На 15.10.2023 г. с Договор за покупко-продажба е продал 10 броя едри преживни животни -
крави на стойност 3 100 лева,
като Д.ията осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите и присвоеното имущество е заместено до приключване на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 206, ал.6, т. 1, вр. ал. 2, предл. 1,
1
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл.78а, ал.1 НК го освобождава от наказателна отговорност и му
НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 лв.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Ж. Ж. с ЕГН: ********** ЗА НЕВИНОВЕН и го
ОПРАВДАВА на основание чл.304 НПК по първоначално предявеното му обвинение за
престъпление по чл. 206, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и за това, в периода от
11.09.2023 г. до 29.12.2023 г. в **********, в условията на продължавано престъпление
противозаконно да е присвоил чуждата 1/2 идеална част от движими вещи, принадлежаща на
съсобственика Р. Ж. М., ЕГН **********, които владеел, а именно: доилен апарат за крави, доилен
агрегат, косачка - прикачен инвентар за трактор-дискова, ремарке - цистерна за вода 1200 литра,
трактор ЮМЗ, балировачка, 5000 бр. бали от сено и люцерна, като се е разпоредил с посочените
движими вещи, както следва:
- На 19.12.2023 г. с Договор за покупко-продажба на МПС е продал трактор ЮМЗ на
стойност 3 000 лева;
- На 29.12.2023 г. с Договор за покупко-продажба е продал Балировачка на стойност 3 000
лева;
- на неустановени дати в периода от 11.09.2023 г. до 29.12.2023 г. в **********, се е
разпоредил изцяло в свой интерес със следните движими вещи, които владеел а именно: ремарке
цистерна за вода - 1200 литра на стойност 1000 лв., косачка –прикачен инвентар за трактор дискова,
на стойност 1500 лв., доилен апарат за крави на стойност 700 лв., доилен агрегат за крави на
стойност 1100 лв., 5000 бр. бали от сено и люцерна на стойност 4 лв. за брой, с обща стойност
20000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Д. Ж. Ж. с ЕГН: ********** да
заплати на Р. Ж. М. ЕГН ********** сума в размер на 1817 лева, представляваща сторените от
частния тъжител разноски в производството, от които – 1000 лева адвокатско възнаграждение, 800
лева за съдебно-оценителна експертиза, 12 лева държавна такса за образуване на делото, както и 5
лева за издаване на съдебно удостоверение.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимият Д. Ж. Ж. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на Районен съд гр. Бургас сумата от 5,00 (пет) лева, представляваща държавна
такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист, в случай че се пристъпи към
издаването на такъв.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда №30/19.02.2025 г.по ЧХНД №829/2024 г. по описа на БРС.
Съдебното производство е образувано въз основа на частна тъжба от Р. Ж. М. ЕГН
**********, с която против Д. Ж. Ж. с ЕГН: 6**********,е повдигнато обвинение ЗА ТОВА,
че за периода от **** г. до 29.12.2023 г. в ****, в условията на продължавано престъпление
противозаконно е присвоил чуждата 1/2 идеална част от движими вещи, принадлежаща на
съсобственика Р. Ж. М. ЕГН **********,които владеел, а именно: 54 броя говеда, доилен
апарат за крави, доилен агрегат, косачка- прикачен инвентар за трактор-дискова, ремарке-
цистерна за вода1200 литра, трактор ЮМЗ, балировачка, 5000 бр. бали от сено и люцерна –
всички вещи на обща стойност 52 200 лв.,като се е разпоредил с посочените движими
вещи,както следва:
- На 06.10.2023г с Договор за покупко- продажба е продал 14 броя едри преживни животни -
крави на стойност 5700лева;
- На 08.10.2023г с Договор за покупко- продажба е продал 15 броя едри преживни животни -
крави на стойност 5800лева;
- На 11.10.2023г с Договор за покупко -продажба е продал 9 броя едри преживни животни -
крави на стойност 3 100 лева;
-На 12.10.2023г с Договор за покупко -продажба е продал 6 броя едри преживни животни -
крави на стойност 4200 лева;
- На 15.10.2023г с Договор за покупко- продажба е продал 10 броя едри преживни животни -
крави на стойност 3 100 лева;
- На 19.12.2023г с Договор за покупко -продажба на МПС е продал трактор ЮМЗ стойност
3 000 лева;
-На 29.12.2023г с Договор за покупко -продажба е продал Балировачка на стойност 3 000
лева;
- на неустановени дати в периода от **** г. до 29.12.2023 г. в ****, се е разпоредил изцяло в
свой интерес със следните движими вещи,които владеел а именно: ремарке цистерна за вода
-1200 литра на стойност 1000 лв., косачка –прикачен инвентар за трактор дискова, на
стойност 1500 лв., доилен апарат за крави на стойност 700 лв., доилен агрегат за крави на
стойност 1100 лв., 5000 бр. бали от сено и люцерна на стойност 4 лв. за брой, с обща
стойност 20000 лв., като Д.ията осъществяват поотделно състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.-престъпление по чл.206, ал.2,
предл.1, вр.чл.206,ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени
относимите и необходими доказателствени материали.
Съдът няколкократно напъти страните към помирение, но такова не беше постигнато.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адв. Т. С.
– БАК застъпва, че Д.ието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от
правна страна, поради което моли за осъдителна присъда в параметрите на предявената
частна тъжба, реферирайки към практика на ВКС относно имуществения статус на
земеделския производител и презумпцията,че животните и земеделския инвентар са били
индивидуална собственост на наследодателя, придобита по повод упражняване занятието му
като земеделски стопанин. В подкрепа на тезата си прави анализ на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства и предлага на подсъдимия да се наложи наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, което да се отложи с изпитателен срок от 3
години по реда на чл.66,ал.1 НК.
1
Частният тъжител М. заявява, че желае,съдът да постанови осъдителна присъда срещу
нейния брат Д. Ж..
Защитникът на подсъдимия - адв. Ж. Н.– БАК счита, че подзащитният му следва да бъде
признат за невиновен. Излага подробни мотиви в подкрепа на фактическата теза за
недоказаност на частното обвинение, в т.ч. неизясненост на предикатния въпрос относно
изключителната собственост на наследодателя върху инкриминираните с частната тъжба
движими вещи.В евентуалност, настоява подсъдимият Д. Ж. да бъде признат за виновен в
извършено престъпление по привилегирования състав на чл.206,ал.6,т.1 НК и само по
отношение на включените в предмета на обвинението 54 бр.говеда, като предвид
възстановяването на съставомерните щети в хода на съдебното следствие, подзащитният му
да бъде освободен от наказателна отговорност с административно наказание по реда на
чл.78а,ал.1 НК.
При предоставеното му право на лична защита, подсъдимият заявява,че се придържа към
становището на своя защитник,а в своята последна дума, подсъдимият, настоява съдът да го
оправдае.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за
установено следното:
От фактическа страна:
Частният тъжител Р. Ж. М. и подсъдимият Д. Ж. Ж. са брат и сестра. Техният баща Ж.Д. Ж.
починал на **** г., което обстоятелство се извежда от препис-извлечение от Акт за смърт
№0004/**** г., съставен в ****. Р. М. и Д. Ж. след смъртта на техния баща се легитимирали
като единствени негови наследници въз основа на Удостоверение за наследници изх.№94-
01-30106/13.09.2023г.
Ж. Ж. бил регистриран като земеделски производител с ЕИК ********* и поС.ен адрес
*****. Приживе бащата на подсъдимия и тъжителката Ж. Ж. получавал субсидии от ДФ „З“.
Видно от анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин за стопанската 2023 г. и
приложени към нея анкетни формуляри покойният наследодател Ж. Ж. декларирал ползване
по силата на наемно правоотношение на мери и пасища и естествени ливади с обща площ
31, 7406 хектара,както и декларирал общ брой на отглеждани говеда и биволи – 64 с
посочване на номерата на ушните марки за стопанската 2023 г.
Същевременно фактическата съжителка на покойния Ж. Ж., също била регистрирана като
земеделски стопанин по реда на Наредба №3/1999г. за създаване и поддържане на регистър
на земеделските стопани на 20.09.2006 г. и с пререгистрации на 25.01.2007 г. и 25.03.2008 г.,
след който момент не е извършвала годишни регистрации и пререгистрации, видно от
писмена справка от Областна дирекция „З“-Бургас.
Към момента на смъртта на наследодателя Ж. Ж. в стопанството му се отглеждали едри
преживни животни –крави и телета. При отглеждането на животните Ж. Ж. и М. Д. наемали
работници през годините. През последните години обаче се справяли сами с активната
помощ и съдействие на подсъдимия Д. Ж.. През последните 10 години от живота на
наследодателя Ж. Ж., подсъдимият Д. Ж. посещавал баща си, помагал в стопанството, като
най-активно подсъдимият Д. Ж. помагал в стопанството през 2023 г., когато пасял кравите с
баща си и балирал. Подсъдимият заедно с баща си през 2023 г. произвеждали бали от слама
и плява,чрез балировачка и трактор „ЮМЗ“. Подсъдимият Д Ж. участвал в балирането и
косенето и със собствени трактор с ремарке и косачка за прикачване към трактора.
Частният тъжител Р. Ж. М. живеела в отделно домакинство. През целия дългогодишен
период на фактическо съжителство на наследодателя Ж. Ж. със св.М. Д., датиращ от преди
2009 г. до смъртта на Ж. Ж. на **** г.,Р. Ж. не посещавала своя родител, нито се
интересувала от развитието на стопанството и от грижите за него и своя баща.
2
Тракторът „ЮМЗ“ и балировачката били продадени от подсъдимия Д. Ж. съответно на
свидетелите Т. Т. и И. Р. чрез договори в обикновена писмена форма.
На 19.12.2023г с Договор за покупко -продажба на МПС подсъдимият продал трактор ЮМЗ
срещу 3 000 лева на купувача Т. Т., като в договора изрично било отбелязано,че купувачът
плаща 1500 лв. от цената на Д. Ж.,а другата половина от продажната цена от 1500 лв. е
заплатил на св. М. Д..
На 29.12.2023г с Договор за покупко -продажба подсъдимият продал на купувача И. Г. Р.
Балировачка срещу цена от 3 000 лева.
Подсъдимият Д. Ж. предоставил 1500 лв. от продажната цена на балировачката на св. М. Д.,
т.к. същата била закупена чрез кредит от последната в периода на съвместното й
съжителство със Ж. Ж..
Земеделският инвентар трактор ЮМЗ,балировачка, ремарке- цистерна за вода,а също и
доилен апарат и доилен агрегат в животновъдния обект бил придобит съвместно от М. Д. и
Ж. Ж. чрез усвояване на суми по договори за банкови кредити и анекси към тях,
последователно сключвани в периода 2006 -2011 г. По силата на тези договори и анексите
към тях св. М. Д. като кредитополучател и Ж. Ж. като солидарен длъжник усвоявали
различни суми в размер между 7 000 лв . и 7 123 евро.
Към момента на смъртта на Ж. Ж. в имота, в който бил изграден краварникът, били
разположени три клетки с по около 300-350 бали приблизително. Кравите се изхранвали от
балите,включително и след смъртта на наследодателя в продължение на около месец, като
на ден се изразходвали в порядъка от 30 до 60 бали за изхранване на животните. Преди
смъртта на наследодателя,а и след това подсъдимият Д. Ж. зареждал бали за изхранване на
кравите. След смъртта на наследодателя подс. Д.Ж. продал част от останалите в трите
клетки бали, а остатъкът продължавал да стои в имота на покойния земеделски
производител.
След смъртта на Ж. Ж. и към момента на провеждане на съдебното следствие в краварника
продължавала да е налице система от тръби на доилен апарат, които се съединявали с
агрегата,както и гюмове с доилки, предназначени за доене на кравите.
В съседен имот, в който кравите били извеждани на паша,било използвано и ремарке с
прикачена цистерна, която служела за поене на животните.
Наследниците Р. М. и Д. Ж. придобили по силата на наследственото правоприемство в
съсобственост притежавания от техния покоен баща недвижим имот- обор със стопански
двор, представляващ Поземлен имот с идентификатор 43623.35.113 в *****, по КККР, с
адрес с.Л., местност „С.”; Площ: 2974 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор; със застроена площ 475 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда – съгласно представена Скица на
поземлен имот №15-156507-16.02.2024 г.
След смъртта на Ж. Ж., Д. Ж. продължил фактическия надзор върху стопанството и прякото
обгрижване на включените в него 54 бр. крави заедно със св.М. Д.. С цел усвояване
субсидии за стопанската 2023 г.,по взаимна уговорка Р. М. упълномощила брат си Д. Ж. да я
представлява пред всички държавни ведомства, в т.ч. Обл.Дирекция З, Държавен фонд З,
ДСЗ, Министерство на Зто, данъчни служби и др. в качеството й на наследник на
самоосигуряващо се физическо лице- животновъд Ж.Д. Ж., като подава всички изискуеми
документи пред компетентни инстанции, получава документи, включително тези, свързани с
получаване на субсидии от ЕФГЗ, ЕФРСР, и всякакви други фондове и източници на
субсидии. В тази връзка в параметрите на учредената представителна власт било включено
овластяване на пълномощника подсъдим да получава от името на упълномощителя Р. М.
всякакви административни, финансово-счетоводни, данъчни, съдебни и др. официални
документи, както и да получава дължими се субсидии и други помощи от всякакъв характер
3
по своя банкова сметка /сметка на пълномощника Д. Ж./, посочвана изрично от него пред
компетентните за това органи. Пълномощното било с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя с рег. №9452 от 14.09.2023 г. на нотариус Н.М., нотариус в район РС-
Бургас с рег. №**** на НК.
С учредения мандат в полза на нейния брат частния тъжител М. предоставила на Д. Ж.
владението върху стопанството с включените в него едри преживни животни и земеделска
техника.
Подсъдимият съзнавал,че по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа на
неговата сестра с рег. №9452 от 14.09.2023 г. на нотариус Н.М., с район РС-Бургас с рег.
№****, не му било делегирано право да извършва сделки, свързани с окончателно
разпореждане със животните и материалните активи от стопанството. Въпреки че бил
запознат с конкретния обем на делегираната му представителна власт, подсъдимият без
знанието и съгласието на своята сестра Р. М., сключвал договори за покупко-продажба с
трети лица, по силата на които еднолично и възмездно прехвърлил следните движими вещи
в полза на купувачите:
На 06.10.2023г с Договор за покупко- продажба е продал 14 броя едри преживни животни -
крави на стойност 5700лева;
На 08.10.2023г с Договор за покупко- продажба е продал 15 броя едри преживни животни -
крави на стойност 5800лева;
На 11.10.2023г с Договор за покупко -продажба е продал 9 броя едри преживни животни -
крави на стойност 3 100 лева;
На 12.10.2023г с Договор за покупко -продажба е продал 6 броя едри преживни животни -
крави на стойност 4200 лева;
На 15.10.2023г с Договор за покупко- продажба е продал 10 броя едри преживни животни -
крави на стойност 3 100 лева;
За осъществените продажби подсъдимият Д. Ж. не уведомил сестра си Р. М., не поискал
съгласието й,а впоследствие не й платил полагаемата част от получените суми.
Частната тъжителка, установявайки факта на извършените разпоредителни действия от
страна на нейния брат, с Декларация с нотариална заверка на подписа от 03.11.2023 г. рег.
№11264 на нотариус Н.М.,в район на действие РС-Бургас, с рег. №**** на НК оттеглила
пълномощно с рег. №9452/14.09.2023 г., заверено от нотариус Н.М.,и прекратила всички
правомощия, произтичащи от цитираното пълномощно.
Частната тъжителка Р. М. предприела и други действия, в опит да получи дела си в пари от
разпродаденото от брат й Д. Ж. наследствено имущество. На 24.01.2024 г. чрез телепоща
изпратила до подсъдимия Д.Ж. писмена покана за доброволно изпълнение, в която се
указвало на подсъдимия в 7-дневен срок от получаването й, да преведе на частната
тъжителка половината от получените суми от извършените без нейно знание и съгласие
продажби от наследственото имущество по изрично конкретизирана в поканата банкова
сметка. Поканата била получена от подсъдимия на 25.01.2024 г., но въпреки това в указания
му 7-дневен срок, подсъдимият не превел половината от сумите, получени като цена по
цитираните договори за продажба, нито се свързал със сестра си Р.М., за да й предложи друг
алтернативен начин на изпълнение.
В хода на съдебното следствие пред настоящия първоинстанционен съд подсъдимият Д. Ж.
с платежно нареждане /потвърждение за плащане – л.132 от делото/ наредил в полза на
получателя Р. Ж. М. сумата от 10 950 лв. с вписано основание „ по нак.дело 829 от 2024 г.“ и
пояснение ; „ за ½ част от 54 говеда“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
4
Настоящият първостепенен съд акредитира с доверие и признава надеждността на
показанията на свид. М. Д..
Преценката на структурата и съдържанието на съобщеното от нея пред първоинстанционния
съд дава основания да се приеме, че тя пресъздава своите непосредствени възприятия
относно материалните активи, принадлежащи към стопанството на Ж. Ж., относно
съвместния принос, в т.ч. чрез изтеглен от нея кредит за закупуването им, включително на
инкриминираните балировачка и трактор „ЮМЗ“.Свидетелката е категорична и относно
обстоятелствата,касаещи присъствие и към настоящия момент на част от инкриминираните
вещи в краварника- системата на доилния апарат, агрегата и гюмовете с доилки,както и част
от балите. Логично, житейски правдиво и последователно свидетелят Д. очертава своите
спомени за водещите събития, подреждайки ги в последователни епизоди,в т.ч. че
първоначално и двамата с покойния й съжител са били регистрирани като земеделски
стопани,а след 2009 г. единствено Ж. Ж. се пререгистрирал ежегодно като земеделски
производител поради забрана за осъществяване на животновъдна дейност от двама
земеделски стопани в един и същи поземлен имот.
М. Д. добросъвестно, описва картината на цялостната съвместно развИ.а животновъдна
дейност със Ж. Ж., включително,че в годините преди смъртта му броя на отглежданите от
тях крави бил около 60-70,а към момента на смъртта били по-малко. При анализа и оценката
на показанията на свид. М. Д. съдът съобрази тяхната пълнота и непредубеденост в още
един аспект. По думите й почти целият й активен живот, след прага на достигната зрялост е
преминал съвместно с покойния Ж. Ж.. Ето защо фактите и обстоятелствата в изложението
й, пресъздаващи основни моменти от начина им на препитание заслужават доверие.
Свидетелката Д. описва,че съвместно със Ж. Ж. се препитавали чрез получавани субсидии и
доходи от животновъдната дейност,свеждаща се в отглеждане и развъждане на едри
преживни животни, за изхранването на които първоначално наемали работници, а
впоследствие след закупуване чрез кредит на балировачка и трактор били ангажирани
двамата с помощта на синовете им в коситба, балиране и изхранване на
животните.Свидетелката Д. е категорична,че особено често през последната година от
живота на Ж. Ж., и системно през последните 10 години, подсъдимият бил лично ангажиран
в подпомагане на стопанството чрез физически труд – коситба, произвеждане на бали,
прехранване и обгрижване на животните.Предвид изложеното показанията на св.Д.
заслужават акредитация с доверие, т.к. са свързани с основните събития от социалното и
семейното й битие. Според съда свидетелката се ангажира в истинно възпроизвеждане на
обстоятелствата,релевантни за изясняване основните правнозначими обстоятелства.Няма
неувереност в изложението й, не се установяват противоречия, нито логически
несъответствия, в т. ч. и с проверени факти. В показанията й отсъстват емоционални обрати
и стремеж към изкривяване на истината, в т.ч. относно изложеното за поведението на
подсъдимия. Според съда не е произволно окрупнена тезата й,че подсъдимият е бил реално
и действено ангажиран в балирането, косенето, зареждането на балите на животните; че
подсъдимият е притежавал собствена техника за изпълнение на тази дейност- притежавал е
трактор,ремарке, косачка –прикачен инвентар за трактор. Нормално е преживяното от нея по
време на съвместното фактическо съжителство с починалия Ж. Ж., в т.ч. в последните
години на боледуването му, в които отзивчивост и съпричастност проявявал единствено
неговият син –подсъдимия Д. Ж., да корелира у нея с желание да облекчи наказателно-
правното му положение. Но тази особеност не влияе, нито концентрира свидетелстването й
в отправянето на критика към безучастието на частната тъжителка Р. Ж. и пасивността по
отношение на нуждата от труда, и работна сила в животновъдната дейност, нито в
отправяне на морален укор заради непроявена съпричастност и грижи към съС.ието на
болния й баща. Напротив, тя възпроизвежда единствено конкретни факти, включително и
относно наличностите на активи,идентифициращи преобладаващата част от
инкриминираните вещи, за които се поддържа в обвинителната претенция,че са били
5
предмет на еднолично разпореждане от подсъдимия.Свидетелката е категорична,че и към
настоящия момент в обекта са налице част от балите от слама и тръбопроводните системи
на доилния апарат, агрегата, ведно с гюмове и доилки. Ето защо и настоящата инстанция,
прие, че на показанията на свидетелката М. Д. може и следва да се отдаде безрезервна вяра.
При съпоставка и анализ на показанията й, с оглед тяхното взаимодопълване с цялостно
приобщената писмена доказателствена съвкупност, впечатление прави тяхната логичност,
хармоничност, последователност,което аргументира извод за достоверност на твърденията
й, съответно за реалност на описаните в тях събития. Според съда не само дългогодишната й
ангажираност в обгрижването на животните, но и продължаващото нейно местоживеене в
обособената постройка в имота в с.Л., способстват за признаване на надеждност на
показанията й. Достатъчно е единствено да се акцентира върху съществените страни от
изложението й - при разграничаване съвместния принос при съпружеското й съжителство в
придобИ.ето на част от инкриминираните вещи /балоровачка, трактор ЮМЗ, доилна
система, бидон /бел.цистерна/ с вместимост около 1 тон, складирани в имота бали/
.Свидетелката предоставя достатъчна осведоменост за отделни факти относно
индивидуалната собственост на подсъдимия,като очертава притежаваните от подсъдимия
вещи –ремарке, косачка-прикачен инвентар за трактор.
Но в случая по въпросите относно действителното съществуване, точните количества и
разновидност на инкриминираните вещи, тяхната принадлежност към стопанството на
земеделския стопанин в лицето на Ж. Ж., правното основание за придобИ.ето им, съответно
липсата или наличието юридическо основание за третирането им като индивидуална
собственост на покойния Ж. Ж., се извеждат убедителни фактически данни чрез показанията
на св.М. Д.. Предвид горните съждения при оценката и анализа на надеждността, и
достоверността в показанията на св.М. Д., съдът прие да се довери на тези показания и в
частта относно количественото опреДе броя на балите- същите към момента на смъртта на
наследодателя били по около 300-350 в клетка, при налични три клетки.Съдът кредитира и
още един съществен фрагмент, заложен в показанията на св.М. Д.,а именно, че балите
служели за прехрана на животните в продължение на 1 месец след смъртта на Ж.Ж.. Налице
е единствено разминаване в общите възприятия на св.М.Д. и тези на св.П.Д., като според
първата среднодневното количество бали за прехранване на около 50 бр. крави е 15-30 ,а
според св.Д. това количество възлиза на около 60 бр.бали.
Настоящите фактически изводи, намират допълнителна солидна фактическа и логическа
опора в съдържанието на еднопосочните и вътрешно съгласувани показания на св.И. Р. –
купувач на инкриминираната балировачка, Т. Т.- купувачът на процесния ЮМЗ трактор и
П.Д.- работил в животновъдния обект като пастир в период до 2020 г.
Посочените гласни доказателствени средства предвид тяхна логичност, последователност
във времето, непротиворечивост, както по отношение моментите, формиращи картината на
съвместно организираните дейности /косене,балиране, доене на крави/ в животновъдния
обект, съжителстващите М. Д. и покойния Ж. Ж., така и относно наличните по време на
това съжителство материалните активи /земеделска техника,крави, бали/ съдът прецени като
достоверни и надеждни. Показанията на изброените свидетели служат за контролна
съпоставка и в закономерна връзка обуславят еднозначна легитимация на съобщеното в
свидетелското изложение на М. Д..
Предвид преките зрителни възприятия и на тримата свидетели за съществувалия в
животновъдния обект в с.Л. земеделски инвентар, състоящ се от доилен агрегат и доилен
апарат, трактор ЮМЗ, балировачка и ремарке с цистерна, както и впечатленията им относно
отглежданите животни, определени в приблизителен порядък между 20-50, и складираните в
обекта бали, според съда е налице стройна система от преки доказателства, която не бележи
информативни различия и логически несъответствия с подробните показания на М. Д..
Установените чрез показанията на тримата свидетели факти за възприето използване в
6
стопанството в с.Л. на доилен агрегат, за извършващо се балиране, коситба, с помощта на
трактор, с ремарке и косачка- прикачен инвентар и балировачка, включително от подсъдимия
Ж., относно използвано ремарке-цистерна и складирани бали, оформят хармонично цяло с
изложението на М. Д..Така констатираните качествени процесуални характеристики в
показанията на тримата свидетели Р., Т. и Д. позволяват да се направят изводи относно
централните факти от предмета на изследване по чл.102 НПК. Ето защо, съдът приема,че
са налице преки доказателствени средства в обем и със съдържание, изграждащи
последователна и стройна информационна верига, която изключва всяка възможност за
случайното адаптиране на различни версии относно точните имуществени
елементи,включени в животновъдния обект, и прякото участие на подсъдимия Д. Ж. в
разпродаване на тези имуществени елементи.
Особено обстойни и информативни са показанията на св.П.Д. /пастир в обекта до 2020 г./,
който описва с точност събитията,предшествали смъртта на наследодателя Ж. Ж..
Независимо въздействието на неблагоприятни фактори като изминалото време,напредналата
възраст на този свидетел и естественото свойство на човешката памет да бъде селективна по
отношение на отделни факти от миналото той, без колебание отграничи ,че подсъдимият Д.
Ж. редовно е помагал в стопанството, чрез косене,балиране, оформяне на бали от сено и
слама, които според общите визуални наблюдения на свидетеля стигали до около 2000 бр.
бали. Този свидетел излага още и, че земеделският инвентар бил закупуван от Ж. Ж. и Д.
Ж., както и че М. Д. заедно със Ж. Ж. управлявала фермата и държала парите.
Според съда, показанията на тримата свидетели Т., Д. и Р. не са предопределени от значим
личен интерес,който да предполага подчиняване нему на възприятията. Единственият
значим интерес,който се очертава, е истината и поради това съдът не се съмнява в
истинността на техните показания.
Единственият недостатък на показанията на изброените свидетели е,че същите като външни
за семейния кръг на Ж. Ж. и М. Д. не могат да бъдат обективно адаптирани към постигане
на други доказателствени цели /напр. относно индивидуалната собственост върху вещите/
извън обсега на преките им житейски впечатления за основните имущества в
животновъдния обект. В този контекст е нужно да се отбележи,че и тримата свидетели
закономерно не успяха по категоричен и сигурен начин да разграничат, коя от изброените
земеделски машини и бали,чия индивидуална собственост е била към момента на
настъпване смъртта на наследодателя Ж. Ж..
При анализа на обясненията на подсъдимия Д. Ж., съдът отчита двуяката им процесуална
природа – на валидно доказателствено средство и на средство за защита срещу повдигнатото
обвинение. Обясненията на подсъдимия винаги изискват внимателна преценка за
достоверност, тъй като той не е обвързан със задължение за установяване на истината. В
процесния случай настоящата инстанция цени дадените обяснения в светлината на валидно
доказателствено средство в преобладаващата им част и извън твърдението за продадени
единствено 47 бр. живи крави. Подсъдимият не отрича и подробно пресъздадената в
показанията на св.М. Д. фактология, включително че последната е закупувала с кредити и
лични средства преди много години трактор ЮМЗ и балировачка, чиято технологична
поддръжка през годините обаче е била за сметка на подсъдимия. В тази вр. Д. Ж. изтъква,че
преобладаващата част от земеделския инвентар е закупена лично от него, като той е вложил
средства и закупил два броя трактори, косачка – прикачен инвентар за трактор, както и
лично е престирал средства за закупуване на доилен апарат и вакуум-помпата за доене.
Съдът отчита,че подсъдимият в обясненията си е последователен при излагане на основни
моменти от фактологията, свързана с развитието на проблема, с усвояването и
ликвидирането на наследствените движими вещи. Подсъдимият Ж. изтъква в тази вр. своите
затруднения, свързани с изхранването на кравите непосредствено след смъртта на Ж. Ж.-
кравите изисквали поС.но зареждане с храна, боледували от мастити, част от балираното
7
зърно било негодно за изхранването им, а неговата сестра частната тъжителка М.
първоначално не проявявала материален интерес към тях и не оказвала помощ на своя брат.
Все в тази насока,и с оглед логичната им консолидираност с приобщения писмен договор за
покупко-продажба на МПС –трактор ЮМЗ /л.11 от делото/и показанията на свидетелите Т.
Т. и И. Р., съдът кредитира като достоверни съобщените факти в изложението на Д. Ж. за
вербално отправени претенции от св.М. Д. за ½ ид.ч. от всички получени от подсъдимия
суми, както от продажбите на земеделския инвентар, така и на животните. Съдът
кредитира като достоверни и надеждни обясненията на Д. Ж. и в частта им, пресъздаваща
външно изразено от наследодателя Ж. Ж. приживе намерение да раздели активите от
наследството, в т.ч. стойността на кравите между св.М. Д. и Ж. Ж., както и споделения в
обясненията на подсъдимия фрагмент за извършена приживе от наследодателя продажба на
40 бр. крави /извън съставомерните 54 бр. през 2023 г./,получените суми от която са били
предадени изцяло на М. Д..
Съдът не кредитира с абсолютно доверие единствено позицията на подсъдимия,че към
момента на настъпване на смъртта на баща му в стопанството са били отглеждани 47 бр.
крави, като по отношение на останалите 7 бр. подсъдимият е сключвал фиктивни договори
за покупко-продажба. И това е така, предвид явното противоречие на обясненията му с
веригата от факти, еднопосочно и последователно извеждаща се от съдържанието на
писмените доказателства. На първо място, съдът констатира,че от анкетните формуляри,
съпровождащи анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин за стопанската 2023 г.
наследодателят Ж. Ж. е декларирал общо 64 бр. говеда. На следващо място, от
съдържанието на Ветеринарномедицинско свидетелство ,издадено от ОБДХ-Бургас, във вр. с
транспортиране на животни – 54 бр. говеда с индивидуални идентификатори /л.9/, по повод
придвижване на животните е обективирана констатация на ветеринарно-медицински лекар
Тодор И.ов Братов,че клиничното съС.ие на животните при тяхно натоварване е –клинично
здрави,съотв.датата на издаване на този документ е 13.10.2023 г. На следващо място,
подсъдимият е използвал инструментарна писмена форма при продажбата на 54 бр. едри
преживни животни /крави/, като се е подписал ,че получава съответните суми в общ размер
на 21 900 лв. срещу прехвърляне собствеността върху 54 бр. животни в полза на купувача
С.Р.А.. Изцяло в този контекст е и последващото позитивно посткриминално поведение на
подсъдимия, който в хода на съдебното следствие с платежно нареждане /потвърждение за
плащане – л.132 от делото/ наредил в полза на получателя Р. Ж. М. сумата от 10 950 лв. с
вписано основание „ по нак.дело 829 от 2024 г.“ и пояснение ; „ за ½ част от 54 говеда“.
Тук следва да се има предвид, че начинът, по който обвиняемият/подсъдимият реализира
своя процесуален статус, включително избора му за устно предоставяне на информация за
събитието на престъплението, отказа му към пълно самоидентифициране с извършителя на
това престъпление,е част от свободното му усмотрение, свързано с упражняване правото на
защита. Подсъдимите нямат задължение да бъдат съпричастни към установяване на
истината, за това и техните обяснения не притежават предустановена сила на логическо
доказателство за невинност. Събирането на доказателства в наказателния процес,
способстващи обективно и точно изясняване на фактите от кръга на предмета на доказване
по чл.102 НПК, е строго формализирана дейност, която протича по ред и предполага
използване на средства, предвидени в процесуалния закон (чл. 13, ал. 2 НПК). Спазването на
този ред и форма е гаранция за правилното формиране на изводите на решаващият орган, в
случая на съда. /т.см. виж Решение № 13 от 11.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 1070/2021 г., III
н. о., НК/.Ето защо, единствено обособената им част за извършена продажба само на 47 бр.
животни обясненията на Д. Ж. съдът преценява като доминирани от съзнанието за
собственото му наказателно-правното му положение и желанието му да смекчи последиците
от своето престъпно поведение.
В случая, очертаните обстоятелства, включени в лимитирания от чл. 102 на НПК предмет се
подкрепят убедително и от фактическите данни, инкорпорирани чрез писмената
8
документация- копие на анкетна карта и анкетен формуляр, ведно със справка за дейността
на Ж.Д. Ж., видно от които същият е декларирал за стопанската 2023 г. в Областна служба-З
64 бр. едри преживни животни. Така документираното с анкетна карта за 2023 г. количество
говеда, в корелация с приложените по делото писмени договори за продажба на 14 бр. ЕПЖ
от 06.10.2023 г. /л.117/ за продажба на 15 бр. ЕПЖ от 08.10.2023 г. /л.117 гръб/, за продажба
на 9 бр.ЕПЖ от 11.10.2023 г./л.118/, за продажба на 6 бр. ЕПЖ от 12.10.2023 г. /л.118 гръб/ и
за продажба на 10 бр.ЕПЖ от 15.10.2023 г. /л.119/ и ветеринарно медицинско свидетелство,
издадено на 13.10.2023 г.,оформят окончателен и непротиворечив извод относно авторството
на инкриминираното присвоително Д.ие изключително и само по отношение продадените от
Д. Ж. 54 бр. говеда.
Що се отнася до инкриминираните имуществени елементи –доилен агрегат и доилен апарат,
съдът кредитира с доверие показанията на св.М. Д.,според които същите не са отчуждени, а
продължават да са обективна част от движимото имущество в животновъдния обект на
наследниците.
Точният брой на балите от слама,складирани в имота в с.Л. към смъртта на наследодателя
не бе установен със средствата и способите, предписани в НПК. Предвид това в тази част
съдът намира обвинението за лишено от доказателствена мотивираност и граничещо с
неопределеността и произволните, субективни претенции на частния тъжител.
По отношение на собствеността върху останалите инкриминирани вещи-трактор
ЮМЗ,балировачка, ремарке- цистерна за вода, съдът кредитира фактическата теза в
показанията на св.М. Д.,според която земеделският инвентар в животновъдния обект е бил
придобит съвместно от нея и Ж. Ж. чрез ползването на банкови кредити. Тази фактическа
версия намира солидна логическа опора и пълна документална обоснованост в изисканите
от св.М. Д. и приобщени към писмената доказателствена база: Договор за банков кредит
№625092/05.06.2007 г.с размер на кредита 13 146, 25 лв. и краен срок за погасяване
05.06.2012 г.; Договор за банков кредит №625004/25.01.2007 г. с размер на кредита 7 000 лв и
краен срок за погасяване 20.01.2014 г., Анекс към договор за банков кредит от 17.10.2006 г. с
уговорка за погасяване на дължима главница в размер на 7 123 евро до 10.01.2017 г. и
Договор за банков кредит №72390/11.01.2011 г. с размер на кредита 5 418, 64 евро.
С посочените договори за банков кредит и анекси към тях, М. Д. като кредитополучател и
Ж. Ж. като солидарен длъжник в качеството на регистриран земеделски производител са
усвоявали горепосочените суми по банковите кредити като солидарни съдлъжници.Предвид
така изяснената чрез процесните документи правоотношения с кредитори –банкови
институции настоящият състав приема,че върху упоменатите инкриминирани движими
вещи трактор ЮМЗ,балировачка, ремарке- цистерна за вода,включително доилния агрегат и
доилен апарат, приживе на наследодателя е възникнала съсобственост между него и св.М.
Д..
Що се отнася до претендираната в частната тъжба –косачка прикачен инвентар за
трактор,съдът кредитира с доверие показанията на св.М. Д. и св.П.Д., според които
подсъдимият Д. Ж. е закупувал със собствени средства,респ. е бил изключителен собственик
преди смъртта на наследодателя на трактор с прикачен инвентар– косачка.В случая предвид
липсата на индивидуализиращи данни – модел, марка, година на производство и придобИ.е,
както и с оглед непредставянето на първични счетоводни документи за този имуществен
елемент, съдът не е в съС.ие с допустимите и достъпни в НПК процесуални способи, да
установи и извърши идентификация на косачката за –прикачен инвентар за трактор, още по-
малко да я категоризира като индивидуална собственост на наследодателя Ж. Ж.. В
подкрепа на извода за евентуално причисляване на така обособения имуществен елемент
към патримониума на Д. Ж., съдът цени еднопосочните показания на св.Р.,св. Д. и Т., които
еднопосочно откроиха,че са виждали Д. Ж. да коси с трактор с прикачена отзад косачка,като
самостоятелно св.Д. уточни,че Д. Ж. и Ж. Ж. с общи средства били закупували машините за
9
косене и балиране.
Меродавността на доказателствата и доказателствените източници,указващи за съвместен
принос на св.М. Ж. и наследодателя Ж. Ж., в т.ч. доказателствените данни за финансово
участие на Д. Ж. при закупуване и техническо поддържане на част от инкриминираните
предмети, съдът намира за безспорни.
Изводите на настоящия състав, относно процесуалните характеристики на гласните и
писмени доказателства и способността им да подпомогнат процеса по сигурно установяване
на фактите, е категоричен в контекста на гореизложения анализ. Ето защо, в контекста на
съпоставените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства съдът възприе за
недоказана частната обвинителна претенция, подсъдимият Д. Ж., по описаните в тъжбата
време и начин да се е разпоредил неправомерно с принадлежаща на Р. Ж. ½ ид.ч. от доилен
агрегат, доилен апарат, косачка-прикачен инвентар за трактор, трактор ЮМЗ, ремарке –
цистерна за вода, балировачка и 5000 бр. бали.
Съдът кредитира и резултатите от съдебно-оценителната експертиза, според които
сумарната парична стойност на 54 бр. говеда към датата на довършване на Д.ието -
15.10.2023 г. възлиза на 81 000 лв. ,а единичната парична стойност на 1 бр. едро преживно
животно възлиза на сума в размер на 1500 лв.
В настоящия случай, преценявайки преките и производни доказателствени данни от
показанията на изброените свидетели М. Д., Т. Т.,И. Р., П.Д. в съчетание с обясненията на
подсъдимия Д. Ж. /в светлината на валидно доказателствено средство/ и анализирайки ги в
корелация с резултатите от съдебно-оценителната експертиза, и съвкупно приложената
писмена документация, по свое вътрешно убеждение, съдът констатира, че изброените
гласни и писмени доказателствени източници съставляват в своята съвкупност хармонично
цяло –логична структура от факти. Тези доказателствени източници са свързани помежду си
с основния факт, и водят до изводи, които са единствено възможни за авторството на Д.ието
в лицето на подсъдимия Д. Ж., единствено и само в частта на частното обвинение,касаещо
инкриминирано присвояване на ½ ид.ч. от 54 бр. говеда, представляващи наследствена
съсобственост, възникнала след смъртта на наследодателя Ж. Ж..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното Д.ие, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението.
I. При установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Д. Ж.
Ж. с ЕГН: **********, е осъществил обективните и субективните признаци от състава на
престъплението по чл.206,ал.6,т.1 вр.ал.2,предл.1,вр.ал.1, вр.чл.26,ал.1 НК,като в периода от
06.10.2023 г. до 15.10.2023 г. в ****, в условията на продължавано престъпление
противозаконно присвоил чуждата 1/2 идеална част от движими вещи, принадлежаща на
съсобственика Р. Ж. М. ЕГН **********,които владеел, а именно: 54 броя говеда на обща
стойност 21 900 лв.,като се е разпоредил с посочените движими вещи,както следва:
- На 06.10.2023г с Договор за покупко- продажба е продал 14 броя едри преживни животни -
крави на стойност 5700лева;
- На 08.10.2023г с Договор за покупко- продажба е продал 15 броя едри преживни животни -
крави на стойност 5800лева;
- На 11.10.2023г с Договор за покупко -продажба е продал 9 броя едри преживни животни -
крави на стойност 3 100 лева;
-На 12.10.2023г с Договор за покупко -продажба е продал 6 броя едри преживни животни -
крави на стойност 4200 лева;
- На 15.10.2023г с Договор за покупко- продажба е продал 10 броя едри преживни животни -
10
крави на стойност 3 100 лева;
като Д.ията осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите и присвоеното имущество е заместено до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Съставът на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК – "обсебване", ще бъде осъществен
тогава, когато наказателноотговорно лице противозаконно присвои чужда движима вещ,
която владее или пази.
Престъпление обсебване е налице, когато деецът получи на някакво правно основание
(определено конкретно – било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо
предаване, в т.ч. и в спецификата на разглеждания случай по силата на наследяване в
съчетание с упълномощителна сделка) чуждо имущество, да го владее или пази, но извърши
с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като
недвусмислено манифестира промяната на отношението си към него като към свое,
засягайки възможността на собственика на вещта да се разпорежда с нея.
Предмет на обсебването по чл. 206, ал. 1 от НК може да бъде само чужда движима вещ,
включително, когато част от нея принадлежи на дееца (арг. от чл. 206, ал. 2,предл.1 от НК),
която отговаря на следните условия: да е чужда, т. е. да не е изключителна собственост на
дееца, и да има определена стойност, изчислима в пари.
Първостепенният съд приема в рамките на установените факти, че са доказани елементите
от фактическия състав на изпълнителното Д.ие на престъплението по чл.206,ал.6, т.1, вр.ал.
2,предл.1, вр. ал.1,вр. чл.26,ал.1 НК, осъществено от подсъдимия Д. Ж., в частта на частното
обвинение относно инкриминираните 54 бр. говеда. В рамките на предявената с частното
обвинение претенция се установи чрез писмените доказателства /приложените договори за
покупко-продажба /л.117-л.119/, а също и анкетната карта за регистрация на земеделски
стопанин Ж. Ж. ведно с анккетен формуляр, представени от ОД „З“ за 2023 г., ветеринарно-
медицинско свидетелство/ предметът на престъплението и изключителната собственост
върху него на земеделския стопанин Ж. Ж..
Видно от приложените анкетни формуляри вх. №РЗС-01-3619/2023г. към анкетна карта за
регистрация за стопанската 2023 г. на земеделския стопанин Ж. Ж., същият декларирал
отглеждане на 64 бр. говеда, от които 35 бр. месодайни крави и 17 бр. телета и малачета.
Видно от приобщеното Ветеринарномедицинско свидетелство,издадено от ОБДХ-Бургас,
във вр. с транспортиране на животни – 54 бр. говеда с индивидуални идентификатори /л.9/, е
обективирана констатация на ветеринарно-медицински лекар Тодор И.ов Братов,според
която към дата 13.10.2023 г. клиничното съС.ие на 54 бр. говеда при тяхно натоварване е –
клинично здрави.
Видно от приобщените 5 бр. писмени договори за покупко-продажба /л.117-л.119/, съответно
на 06.10.2023 г., на 08.10.2023 г., на 11.10.2023 г., на 12.10.2023 г.и на 15.10.2023г. в с.Л.
подсъдимият Д. Ж. Ж. еднолично в качеството си на продавач е сключвал договори за
покупко-продажби,по силата на които, е прехвърлял в полза на купувача -приобретател
С.Р.А. собствеността върху общо 54 бр. едри преживни животни, както следва:
На 06.10.2023 г. -14 бр. едри преживни животни срещу получена цена в размер на 5 700 лв.
-на 08.10.2023 г. – 15 бр. едри преживни животни срещу получена цена в размер на 5 800 лв.
-на 11.10.2023 г. – 9 бр. едри преживни животни срещу получена цена в размер на 3100 лв.
-на 12.10.2023 г. -6 бр. едри преживни животни срещу получена цена в размер на 4200 лв.
11
-на 15.10.2023 г. – 10 бр.едри преживни животни срещу получена цена в размер на 3100 лв.
Обстоятелството за извършените еднолични съставомерни разпореждания с
инкриминираните 54 бр. говеда,част от съсобствената наследствена имуществена маса в
процесния период 06.10.2023 г. -15.10.2023 г. , се потвърждава и от приложеното по делото
Платежно нареждане от 05.07.2024 г. , обективиращо наредени от подсъдимия Д. Ж. пари в
размер на 10 950 лв. в полза на Р. Ж., с посочено основание „за ½ част от 54 бр. говеда“.
Не е спорно и,че с оглед приложеното препис- извлечение от акт за смърт наследодателят
Ж.Д. Ж. е починал на **** г., а видно от Удостоверение за наследници изх.
№41175/18.12.2023г. /л.8/, наследници на Ж. Ж. са тъжителят Р. М. и подсъдимият Д. Ж..
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1 от Закона за наследството, децата на починалия
наследяват по равни части.
С § 1, т. т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е дадена
легална дефиниция на понятието "земеделски производители" по смисъла на посочения
закон, а именно – физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или
преработена растителна и/или животинска продукция. Качеството "земеделски
производител" по смисъла на ЗПЗП се придобива по силата на регистрация, извършвана по
реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани и се притежава до деня на отписването от регистъра, при условие, че ежегодно се
заверява регистрационната карта на земеделския производител в областна дирекция "З".
Тази регистрация не придава допълнителна правосубектност, а е предпоставка за
получаване на финансово подпомагане от ДФ "З" по национални програми и европейски
фондове в областта на Зто и развитието на селските райони; за получаване безплатно съвети
от Националната служба за съвети в Зто, както и информация, анализи и прогнози от
Областните дирекции "З"; за извършване търговия с произведената земеделска продукция по
реда на чл. 55 ЗСБТ и на чл. 10а ЗПЗП (чл. 6 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г.).
В съответствие с изискванията на чл.5,ал.3 и ал.4 Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (загл. изм. - дв, бр. 31 от 2015
г., в сила от 28.04.2015 г.) Ж. Ж. като регистриран земеделски стопанин подавал ежегодно
информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри за всяка стопанска
година в периода 2007-2023 г. до Областна дирекция –„З“ гр.Бургас, въз основа на която му
била заверявана регистрационната карта за следващата стопанска година и били издавани
справки, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност.
Съгласно разпоредбата на чл.7,ал.1,т.1 и т.7 от Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване
и поддържане на регистър на земеделските стопани регистърът на земеделските стопани
съдържа:
1. идентификационни данни на земеделския стопанин:
7. брой отглеждани животни по видове, с посочване на номерата на ушните марки и/или
електронните идентификатори (ЕИД) на животните, подлежащи на регистрация и
регистрационния номер на обекта.
В случая към момента на възникване на юридическия факт –смъртта на Ж. Ж. на ****
г.,същият не е бил в граждански брак, а единство във фактическо съжителство със св.М.
Д.,предвид което настоящият състав прие за несъмнено и категорично установена
индивидуалната собственост на земеделския стопанин –физическо лице и наследодател Ж.
Ж. върху инкриминираните 54 бр. говеда.
С оглед посочените характеристики в правната регламентация на статута им, физическите
лица, регистрирани като земеделски производители, се явяват субекти, упражняващи
"професия" , разбирано като дейност, която е източник на доходи, без да е необходимо
упражняващият я да е регистриран като едноличен търговец. В този смисъл е и формираната
12
практика на ВКС, обективирана с Решение № 37 от 18.02.2013 г. по гр. д. № 463/2012 г. на І
г. о., Решение № 48 от 19.06.2020 г. по гр. д. № 3081/2019 г. на І г. о. и др.
Въпросът за статута на движимите вещи, индивидуална и изключителна собственост на
земеделския стопанин, е свързан с презумптивно установения произход на тяхното
придобИ.е чрез безвъзмездно отпускани от фондове на ЕС на средства за подпомагане
развитието на земеделските производители на държавите-членки на Европейския съюз
,които публични средства са предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС,
независимо от органа, който ги предоставя. Тези средства се предоставят единствено на
лицето бенефициер, т.е. на онова лице, което има регистрацията на земеделски производител
по банков път. (така: Решение № 60148 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2208/2021 г., II г.
о., ГК). В Решение № 60148 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2208/2021 г., II г. о., ГК: „Ето
защо и придобитото и заплатеното с тези суми недвижимо имущество, макар и по време
на брака на лицето-титуляр на влога, не може да има характера на общо имущество,
макар и придобито по време на брака с бенефициент - земеделски производител.“
Ето защо във вр.с предикатното разрешаване на въпроса относно собствеността върху
инкриминираните 54 бр. говеда, съдът достигна до извод, че същите представляват движими
вещи, на които Д. Ж. не е бил единствен собственик.По силата на наследственото
правоприемство и по арг. на чл.5,ал.1 ЗН ½ ид.ч. върху 54 бр. крави, като имуществен
елемент от наследствената маса на Ж. Ж., е притежавала и неговата дъщеря Р. М..
В тази връзка налице е особеният субект съгласно чл.206, ал. 2,предл.1 НК на
престъплението „обсебване“ – при осъществяване на изпълнителното Д.ие подсъдимият Д.
Ж. е действал в качеството на съсобственик на ½ ид.ч. от процесните 54 бр. говеда, като
присвояването е насочено към чуждата ½ ид.ч. част на другия съсобственик –частния
тъжител Р. Ж..
Процесните движими вещи -54 бр. едри преживни животни са включени в гражданския
оборот и имат пазарна /парична/стойност, която е определена по експертен път и в сумарен
вид възлиза на сума в размер на 81 000 лв. към датата на довършване на престъплението -
15.10.2023 г. При това положение и предвид липсата на своевременна процесуална
инициатива по реда на чл.286,ал.6 НПК, съдът е обвързан с първоначално установените в
частната тъжба твърдения относно стойността на 54 бр. говеда -21 900 лв.
При коментирания състав на престъплението обсебване по см. на чл.206,ал.6,т.1,
вр.ал.2,предл.1,вр.ал.1, вр.чл.26,ал.1 НК, предметът /54 бр. едри преживни животни/ се
намира във фактическа власт на дееца. В случая отчуждаването на индивидуализираните
движими вещи от подсъдимия, който е бил в качеството на владеещ ги съсобственик, без
съгласието на другия съсобственик Р. М.,съставлява действие на правно разпореждане, с
което се осъществява съставът на обсебване по чл. 206, 6, т.1, вр.ал. 2,предл.1,вр.ал.1,
вр.чл.26,ал.1 НК (Р.235-09-III).
По отношение на правното основание не е необходимо да е налице сключване на някакъв
вид договор, респ. юридическо оформяне на основанието, въз основа на което деецът владее
или пази вещта, като единственото изискване е, същото да е правомерно, както е в
настоящия случай с Пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя с
рег. №9452 от 14.09.2023 г. на нотариус Н.М., нотариус в район РС-Бургас с рег. №**** на
НК, а също и по силата на наследственото правоприемство.
От съществено значение за настоящия конкретен случай е същността на правното основание,
което произтича не само от представителната власт, учредена от Р. М. в полза на
подсъдимия Д. Ж. да получава от името на упълномощителя всякакви административни,
финансово-счетоводни, данъчни, съдебни и др. официални документи, както и да получава
дължими се субсидии и други помощи от всякакъв характер по своя банкова сметка /сметка
на пълномощника Д. Ж./, но и от наследственото правоотношение, позволяващо на Д. Ж. да
13
упражнява пряк физически досег и надзор върху имуществото,включено в наследствената
маса, след смъртта на Ж. Ж. и придаващо правомерен характер на фактическата власт,
установена от Д. Ж. върху инкриминираните движими вещи от наследствената съвкупност.
По силата на посоченото правно основание – цит.пълномощно и юридическия факт на
наследяване, чуждата ½ ид.ч. от съсобствените движими вещи /54 бр. говеда/ също се
намирала във владение на дееца Д. Ж. временно,като той дължал разумното им управление
до приключване на стопанската 2023 г.
На следващо място, изпълнителното Д.ие на обсебването е очертано в закона посредством
понятието "присвои“, което представлява акт на противозаконно имуществено разпореждане
с предмета на престъплението, осъществен в интерес на всеки друг, освен на собственика на
вещта или имуществото.
В коментирания случай са извършени 5 неправомерни акта на имуществено
разпореждане в свой личен интерес с чуждата ½ ид.ч. от 54 бр.едри преживни животни,
принадлежаща на Р. М.. Изброените 5 бр. писмени договора за покупко-продажба
недвусмислено манифестират промяната на отношението към движимите вещи като към
своя изключителна собственост, засягайки възможността на съсобственика М. да се
разпорежда с отредената й ½ ид.ч.
Поведението на подсъдимия Д. Ж., обективирано чрез последователно сключване на 5 броя
договори за покупко-продажба,както следва:
- На 06.10.2023г с Договор за покупко- продажба е продал 14 броя едри преживни животни -
крави на стойност 5700лева;
-На 08.10.2023г с Договор за покупко- продажба е продал 15 броя едри преживни животни -
крави на стойност 5800лева;
-На 11.10.2023г с Договор за покупко -продажба е продал 9 броя едри преживни животни -
крави на стойност 3 100 лева;
-На 12.10.2023г с Договор за покупко -продажба е продал 6 броя едри преживни животни -
крави на стойност 4200 лева;
-На 15.10.2023г с Договор за покупко- продажба е продал 10 броя едри преживни животни -
крави на стойност 3 100 лева;
е несъмнена външна демонстрация на промяна на субективното отношение към поставените
във фактическата му власт наследствени имуществени елементи. Извършените действия на
окончателно юридическо разпореждане с инкриминираните вещи изцяло в свой интерес
обуславят окончателно отклоняване на притежаваната ½ ид.ч. от тях от патримониума на
сънаследника Р. М..

В случая присвоителното Д.ие е осъществено чрез действие, като деецът е въздействал
пряко върху предмета на посегателството, извършвайки гореизброените отчуждителни
сделки с вещно-облигаторен ефект.Касае се за класическо противозаконно юридическо
разпореждане с движими вещи, част от които принадлежи на дееца.
Прехвърлянето на правото на собственост, респ. предаването на вещите, предмет на
договора за продажба и заплащането на уговорената цена не се включват в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. В
случая е постигнато съгласие за основните клаузи на сключените договори между купувача
от една страна и от друга на продавача, подсъдимия Д. Ж., без да бъде отчетена волята на
съсобственика - Р. М., без да бъде получено нейното съгласие, в т.ч. и в друга акцесорна
форма – по силата на пълномощно, декларация-съгласие или др. акт. Не е спорно,че
страните по писмено оформените договори за продажба са изпълнили насрещните
14
корелативни задължения по тях, като купувачът е заплатил цената, която е преминала в
индивидуална собственост на подсъдимия Ж., а описаните животни, предмет на продажбата
са прехвърлени и предадени на купувача.
За съставомерността на Д.ието като обсебване, е необходимо разпореждането с предмета
на посегателство да е противозаконно,какъвто е и настоящият случай.

Изследваното поведение на подсъдимия представлява „противозаконно
присвояване“, т.к. не е съвместимо с възможното и допустимото съобразно конкретното
правно основание /пълномощно и наследствено правоприемство/ за владение на 54-те
животни, като в резултат на разпоредителните сделки съответстващата на наследствения дял
на Р. М. ½ ид.ч. обективно преминава в полза на дееца Д. Ж..
Съдът приема,че безусловно са нарушени от страна на подсъдимия правата и
задълженията му, произтичащи от конкретната упълномощителна сделка, пълномощно с рег.
№9452 от 14.09.2023 г. на нотариус Н.М., нотариус в район РС-Бургас с рег. №****, както и
правата и задълженията му, произтичащи от наследяването, при което за подсъдимия
възниква право на собственост по отношение ½ ид.ч. от наследствената маса и право на
владение по отношение на другата ½ ид.ч. собственост на наследника Р. М..
Противозаконният характер на извършените от подсъдимия Д. Ж. действия на
юридическо разпореждане в своя полза произтича от несъмненото им противоречие с
нормите на чл.69, ал.1 и ал.2 Закона за наследството. Съгласно чл. 69,ал 1 ЗН наследникът
може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя, а
регламентът на чл.69, ал.2 ЗН предписва, че всеки наследник може да иска своя дял в
натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари.
Следователно правото на разпореждане с имуществени прехвърлими права на
наследодателя е следвало да бъде упражнено, след успешно реализиране на потестативното
право на делба, чрез което се ликвидира наследствената съсобственост и се поставят в дял
конкретните движими вещи от наследствената маса.
Нормата на чл.206, ал.2, предл.1 НК е израз на дадената от законодателя наказателно-
правната закрила на обществените отношения, свързани с нормалното упражняване правото
на собственост в рамките на неликвидирана дялова, в т.ч. наследствена съсобственост. В
случая владеещият съсобственото имущество деец накърнява правата на друг
съсобственик, извършвайки акт на разпореждане със сънаследствени вещи /54 бр. говеда/, в
отклонение от установения в закона ред за ликвидиране на съсобствеността, породена при
наследяване.
В случая съдът преквалифицира Д.ието,като прие,че е осъществен привилегированият
състав на престъплението по чл.206,ал.6,т.1 НК, т.к. присвоеното имущество –
инкриминираните 54 бр.говеда са заместени до приключване на съдебното следствие пред
настоящия първоинстанционен съд. Именно в хода на съдебното следствие подсъдимият Д.
Ж. с платежно нареждане /потвърждение за плащане – л.132 от делото/ наредил в полза на
получателя Р. Ж. М. сумата от 10 950 лв. с вписано основание „ по нак.дело 829 от 2024 г.“ и
пояснение ; „ за ½ част от 54 говеда“, която сума съответства на чуждата ½ ид.ч. от 54 бр.
говеда, принадлежаща на съсобственика Р. М.. Стойността на 54 бр. говеда е стриктно
установена в параметрите на частното обвинение -21 900 лв., респ. паричната равностойност
на дял от ½ ид.ч. възлиза именно на сума в размер на 10 950 лв., които съставомерни
имуществени щети са били репарирани чрез паричното заместване на присвоеното от дееца
имущество. Касае се за преквалификация на Д.ието по по-леко наказуем състав, което може
да стане директно с присъдата.
Престъплението по чл.206,ал.6,т.1,вр.ал.2,предл.1, вр.ал.1, вр. чл.26,ал.1 НК е извършено
в условията на продължавано престъпление по см. на чл.26,ал.1 НК, чрез пет Д.ия, които
15
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Следва да се отбележи, че за прекъсване връзката между отделните
включени в състава на продължаваното престъпление Д.ия съдебната практика е въздигнала
като критерий изтичането на интервал от минимум 1 година , като в случая всички
противозаконни присвоителни действия са извършени в интервал на около 10 дни, в периода
от 06.10.2023 г. до 15.10.2023 г.
Нормата на чл. 218в, т. 2 от НК защитава обществените отношения, породени от особено
близката връзка между деец и пострадал, възникнали на основата на родство по пряка
(неограничено) или по съребрена линия (до втора степен), на осиновяване (пълно или
частично) или от съвместното им съжителство в общо домакинство. Затова в случаите на
реализиране на някое от изрично предвидените в тази норма престъпления – в т.ч.
обсебване, наказателното производство не възниква по общия ред, а с подаване на тъжба от
пострадалия,както и в разглеждания случай.

От субективна страна е налице законово изискуемият пряк умисъл по см.на чл.11,ал.2 НК.
Подсъдимият Д. Ж. е съзнавал, че владее на правно основание /по силата на наследствено
правоприемство и пълномощно от своята сестра Р. М./ движимите вещи -54 бр. говеда, че
няма право да се разпорежда с тях изцяло в свой личен интерес и въпреки това той
предприема подобни разпоредителни действия. В интелектуалните представи на
подсъдимия са намерили отражение елементите от фактическото съдържание на
изпълнителното Д.ие, и неговото социално значение –съзнавал е обстоятелството, че
разпореждането с чуждата ½ ид.ч. от наследствените движими вещи 54 бр. говеда е
извършено без съгласието на нейния собственик –сънаследника Р. М., както и че последното
представлява противозаконна присвоителна дейност. В представната дейност се обхваща
механизмът на присвояването на инкриминираните вещи, чрез директно прехвърляне
собствеността с отделни писмени договори за покупко-продажба в полза на трето лице.
Подсъдимият предвид достигнатия правно регламентиран праг на възрастова, житейска и
социална зрялост е съзнавал общественоопасния характер на Д.ието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от това свое Д.ие и е искал настъпването
на тези последици - да присвои като се разпореди изцяло в свой личен интерес с
имуществените елементи /54 бр. говеда/, лишавайки съсобственика Р. М. от включените в
индивидуалното й наследствено право на собственост- правомощия на разпореждане,
ползване, владение спрямо нейната ½ ид.ч.
II . Съдът призна подсъдимия Д. Ж. Ж. с ЕГН: ********** ЗА НЕВИНОВЕН и го оправда
на основание чл.304 НПК по първоначално предявеното му обвинение за престъпление по
чл. 206, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и за това, в периода от **** г. до
29.12.2023 г. в **********, в условията на продължавано престъпление противозаконно да
е присвоил чуждата 1/2 идеална част от движими вещи, принадлежаща на съсобственика
Р. Ж. М., ЕГН **********, които владеел, а именно: доилен апарат за крави, доилен агрегат,
косачка - прикачен инвентар за трактор-дискова, ремарке - цистерна за вода 1200 литра,
трактор ЮМЗ, балировачка, 5000 бр. бали от сено и люцерна, като се е разпоредил с
посочените движими вещи, както следва:
- На 19.12.2023 г. с Договор за покупко-продажба на МПС е продал трактор ЮМЗ на
стойност 3 000 лева;
- На 29.12.2023 г. с Договор за покупко-продажба е продал Балировачка на стойност 3 000
лева;
- на неустановени дати в периода от **** г. до 29.12.2023 г. в **********, се е разпоредил
16
изцяло в свой интерес със следните движими вещи, които владеел а именно: ремарке
цистерна за вода - 1200 литра на стойност 1000 лв., косачка –прикачен инвентар за трактор
дискова, на стойност 1500 лв., доилен апарат за крави на стойност 700 лв., доилен агрегат за
крави на стойност 1100 лв., 5000 бр. бали от сено и люцерна на стойност 4 лв. за брой, с
обща стойност 20000 лв.
Съдът намира обвинението в тази част за недоказано въпреки положените усилия от страна
на частното обвинение и съда в обсега на процесуалната му автономия, намерила израз в
събирането на множество писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14, ал. 1, на чл. 107, ал. 3 НПК. Проверката и оценката
на доказателствените източници не потвърждава версията на частната тъжителка,
представена в консолидиран вид в частната тъжба и уточненията й, която лимитира по-
широк предметен обхват на претенцията за реализиране наказателната отговорност на
подсъдимия Д. Ж..
Според съда наличните преки и косвени доказателства, не са в обем и със съдържание, което
да бележи сигурно и несъмнено съвпадение с твърдяното в частната тъжба относно
съставомерно присвояване чрез еднолично разпореждане от страна на подсъдимия Д. Ж. на
чуждата ½ ид.ч.,собствена на Р. М. върху изброените: доилен апарат за крави, доилен
агрегат, косачка- прикачен инвентар за трактор-дискова, ремарке- цистерна за вода 1200
литра, трактор ЮМЗ, балировачка, 5000 бр. бали от сено и люцерна
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд прие, че не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, дали така изброеното движимо имущество влиза в
наследствената маса изцяло или по отношение на него съществуват вещни права на трети
лица /напр.на св.М. Д.,на подсъдимия Д. Ж./, респ. не се установява, какъв е обемът на
наследствения дял на Р. Ж., дали априорно може да се сведе до ½ ид.ч. от изброените
материални активи: - доилен апарат за крави, доилен агрегат, косачка- прикачен инвентар за
трактор-дискова, ремарке- цистерна за вода 1200 литра, трактор ЮМЗ, балировачка, 5000 бр.
бали от сено и люцерна.
Съответно, ограничен от волята на частния тъжител и в параметрите на фактическото
обвинение в частната тъжба, съдът трябва да съсредоточи процесуалните си усилия до
проверка на възможността Д.ието, описано в тъжбата, да е извършено от посоченото в нея
лице и по конкретно описания в тъжбата начин. В случая съдът следва да провери и
изследва, дали всеки от инкриминираните имуществени елементи е бил изключителна
собственост на наследодателя и дали при смъртта му тъжителката е имала право на ½ ид.ч.
от съответния имуществен елемент, а не, дали е възможно, тъжителката да е притежавала
друг наследствен дял, различен от посочената в тъжбата ½ ид.ч.
На първо място, чрез свидетелски показания на разпитаната в качеството на свидетел М. Д.
се установи, че косачка- прикачен инвентар за трактор е била индивидуална собственост
и лично закупена от подсъдимия Д. Ж., който през последната година от живота на
наследодателя имал активно участие в животновъдната дейност, обгрижването на
животните, косенето и балирането на слама и пр.
Чрез показанията на св. М. Д., И. Р., Т. Т. и П.Д. се изясни и че приживе на наследодателя за
целите на стопанството на земеделския производител се използвали трактор ЮМЗ,
балировачка, ремарке- цистерна за вода, доилен апарат за крави, доилен агрегат, както и се
складирали бали от сено.
На второ място, чрез показанията на св.М. Д., съдът възприема,че доилният апарат
/система от тръби, свързващи се към агрегата/, и доилният агрегат с посочените
компоненти -гюмове с доилки и към момента на провеждане на съдебното следствие се
намират и съхраняват в изградената селскостопанска сграда в ПИ, находящ се в с.Л.,
местност С..
17
На трето място, от показанията на свидетелката М. Д., която е била в съпружеско
съжителство с починалия наследодател, повече от 10 години преди неговата смърт, и
подробните показания на св.П.Д. относно продължилото изхранване на около 50 бр. крави
със средно 60 бр. бали дневно след смъртта на Ж. Ж., съдът извежда и количественото
несъвпадение между част от цитираната фактическа наличност -5000 бр. бали и
действителното наличие на около 300 -350 бр. бали, разположени в три клетки /бел. остава
вариращо и неуточнено количеството на балите до разпродаването на кравите/.
Съдът кредитира напълно като вътрешно непротиворечиви и смислово консолидирани
показанията на св. М. Д. и св.П.Д.,според които част от тези бали /около 60 дневно/ са били
използвани във времево отС.ие на около месец след смъртта на Ж. Ж. за изхранване на
кравите до тяхното окончателно разпродаване на 15.10.2023г.
На четвърто място и по отношение на използваните приживе от наследодателя, ремарке-
цистерна за вода 1200 литра, трактор ЮМЗ, балировачка, съдът кредитира съобщеното в
свидетелското изложение на св.М. Д.,според което траткорът, балировачката и изобщо всяка
техника,числяща се към земеделския инвентар, е била закупувана съвместно от св.М. Д. и
покойния Ж. Ж.. Св. М. Д. предостави обективни и информативни показания относно
правнозначимото обстоятелство,че е закупувала лично трактор ЮМЗ и земеделска техника с
помощта на изтеглени банкови кредити.
Все в този аргументативен контекст съдът оценява показанията на св.М. Д. като изцяло
ориентирани в установяване на истината и лишени от значим личен интерес, предполагащ
подчиняване нему на показанията в ущърб на истината. Фактическата теза за съвместно
закупуване чрез общи средства на М. Д. и Ж. Ж. на част от инкриминираните с частната
тъжба движими вещи: ремарке- цистерна за вода 1200 литра, трактор ЮМЗ,
балировачка, намира солидна логическа опора и документална обоснованост в
приобщените към писмената доказателствена база: Договор за банков кредит
№625092/05.06.2007 г.с размер на кредита 13 146, 25 лв. и краен срок за погасяване
05.06.2012 г.; Договор за банков кредит №625004/25.01.2007 г. с размер на кредита 7 000 лв.
и краен срок за погасяване 20.01.2014 г., Анекс към договор за банков кредит от 17.10.2006 г.
с уговорка за погасяване на дължима главница в размер на 7 123 евро до 10.01.2017 г. и
Договор за банков кредит №72390/11.01.2011 г. с размер на кредита 5 418, 64 евро.
С посочените договори за банков кредит и анекси към тях, М. Д. като кредитополучател и
Ж. Ж. като солидарен длъжник в качеството на регистриран земеделски производител са
усвоявали горепосочените суми по банковите кредити като солидарни съдлъжници. Предвид
така изяснената чрез процесните документи правоотношения с кредитори –банкови
институции настоящият състав приема,че върху упоменатите инкриминирани движими
вещи трактор ЮМЗ,балировачка, ремарке- цистерна за вода,включително неразпродадените
доилен агрегат и доилен апарат, приживе на наследодателя е възникнала съсобственост
между него и св.М. Д..
В този контекст, недоказана се явява тезата на частния тъжител Р. М.,че същата е
съсобственик по наследяване на инкриминираните вещи- трактор ЮМЗ,балировачка,
ремарке- цистерна за вода, доилен агрегат и доилен апарат с размер на наследствения
дял,съответстващ на ½ ид.ч. Липсата на индивидуализиращи белези- документи за
регистрация на ППС, детайлизиране на техническа спецификация –марка, модел, година на
производство, година на придобИ.е, отсъствието на фактури,касови бонове или
др.счетоводни документи, на свой ред препятстват всяка доказателствено релевантна и
правно валидна идентификация на така изброените в окрупнена насока движими вещи. В
случая липсват категорични данни в хода на съдебното следствие, които ясно да
отграничават вида и формата на възмездните придобивни основания на наследодателя Ж.
Ж. и на М. Д. / договори, фактури, ФКБ или др. документи/ за посочените в обвинителния
инструмент вещи – земеделски инвентар, техника. Предвид изложеното, невъзможно е да се
18
направи сигурнакатегоризация на това движимо имущество към изключителната
имуществена сфера на наследодателя, което в закономерна връзка елиминира правната теза
на частното обвинение,че Р. М. е притежавала ½ ид.ч. върху конкретизираните движими
вещи: трактор ЮМЗ,балировачка, ремарке- цистерна за вода, доилен агрегат и доилен
апарат.
Следва да се има предвид и,че по отношение на конкретизираните движими вещи трактор
ЮМЗ,балировачка, ремарке- цистерна за вода, доилен агрегат и доилен апарат, към 2023 г.
М. М. Д. все още развивала дейност като земеделски стопанин, видно от писмена справка от
Агенция по вписвания вх. №51941/06.12.2024 г.,макар и след пререгистрациите от 2007 г. и
2008 г. да не са последвали нови такива. В синхрон с разрешенията в практиката на ВКС,
Решение № 120 от 19.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1401/2015 г., I г. о., ГК регистрацията
като земеделски производител не е задължително да се прави всяка година, ако няма
промяна на обстоятелствата - чл. 11, ал. 1б от Наредба № 3/29.01.1999 г., в който случай се
подава само декларация за липса на промяна. С неподаването на декларация не се губи
качеството на земеделски производител, защото прекратяване на действеността като такъв
подлежи на регистрация, чрез подаване на заявление до директора на областната дирекция
"З", при което се връща регистрационната карта - чл. 11, ал. 6 от Наредбата.
В случая, отсъствието на конкретизация относно годината на придобИ.е трактор
ЮМЗ,балировачка, ремарке- цистерна за вода, доилен агрегат и доилен апарат, в съчетание с
изброените договори за банков кредит и анекси към тях с кредитополучател М. Д. и
съдлъжник Ж. Ж., и предвид липсата на изрична дерегистрация на М. Д. като земеделски
производител, насочват към извод за възникнала съсобственост,приживе на наследодателя
върху изброения земеделски инвентар със св.М. Д.. Този извод за съсобственост върху
земеделската техника на наследодателя Ж. Ж. и св.М. Д. намира потвърждение от
съдържанието на писмения договор за покупко-продажба на МПС –Трактор ЮМЗ от
19.12.2023 г. /л.11/ , в който е записано,че купувачът Т. Т. заплаща по ½ от продажната цена
или по 1500 лв.на продавача Д. Ж. Ж. и на св.М. Д.. И от показанията на св.Т. Т. и И. Р. се
установява,че при сключване на договорите за покупко-продажба съответно на трактор
ЮМЗ и балировачка, продажната цена от купувачите е била разделена по равно между
подсъдимия Д. Ж. и М. Д..
На следващо място и на самостоятелно основание, не следва да се игнорира правното
значение на специалната разпоредба на чл. 12,ал. 1 ЗН, която регламентира,че наследниците,
които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство
обикновената покъщнина, а ако се занимават със З и не са съответно възнаградени по друг
начин - и земеделския инвентар на наследодателя.
Съгласно постановките на Постановление № 4 от 30.X.1964 г., Пленум на ВС : „Като се
има предвид, че вещите от обикновената покъщнина и земеделския инвентар, който има
предвид ал. 1, се дават на наследника, който е живял с наследодателя и се е грижил за него,
без да се включват в дела му от наследството, т. е. те са свръх наследствения дял, явно
е, че те не се включват в делбената маса.“ Следователно, от свидетелските показания на
св.М. Д., И. Р., Т. Т., П.Д., които съдът кредитира, се установява,че през последните 10
години системно,а в последната 1 година от живота на наследодателя особено често, именно
подсъдимият е подпомагал животновъдното стопанство с труда си,в т.ч. и закупил с лични
средства част от претендираните с тъжбата вещи – косачка- прикачен инвентар за трактор-
дискова. Ето защо макар и настоящото производство, да не е производство,касаещо
преюдициалните въпроси на чл.12,ал.1 и ал.2 ЗН , то евентуално установими факти,
корелиращи с нормативната хипотеза на чл.12,ал.1 и ал.2 ЗН имат значение и намират
своето място при опреДе на квотните дялове от наследствената маса. Съответно изложеното
от правна страна за системни грижи от страна на подсъдимия Д. Ж. животновъдната дейност
на Ж. Ж., реална съпричастност чрез полагане на труд в Зто на земеделския производител,
19
неизбежно предпоставят преценката, че наследственият дял на тъжителката Р. Ж. М. е по-
малък от претендираните ½ ид.ч. върху вещите,съставляващи земеделски инвентар. Макар и
претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН да е в тясна връзка с исканията за уреждане на сметките
между наследниците, фактите, имащи отношение към приложението на чл.12,ал.2 ЗН и
установени в настоящия наказателен процес, съдът е ангажиран да прецени при прецизиране
квотния дял от наследството, изразен като ½ ид.ч. според частната тъжба върху изброената
земеделска техника.
В случая обаче, невъзможността да се установи по предвидения в НПК ред съставът на
наследството към **** г.,като включващ изцяло собственост за Ж. Ж. върху активите:
доилен апарат за крави, доилен агрегат, косачка- прикачен инвентар за трактор-дискова,
ремарке- цистерна за вода 1200 литра, трактор ЮМЗ, балировачка, 5000 бр. бали от сено и
люцерна, респ. свързаната невъзможност за установяване ½ съсобствена ид.ч. от тези вещи
за Р. Ж. М., е проблем и дефицит на частното обвинение. Ето защо, съдът на основание
чл.304 НПК призна подсъдимия Д. Ж. Ж. за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение съобразно материално-правната квалификация по чл.206, ал. 2,предл.1, вр.ал.1,
вр.чл.26,ал.1 НК и за това, в периода от **** г. до 29.12.2023 г. в ****, в условията на
продължавано престъпление противозаконно да е присвоил чуждата 1/2 идеална част от
движими вещи, принадлежаща на съсобственика Р. Ж. М., които владеел, а именно: доилен
апарат за крави, доилен агрегат, косачка- прикачен инвентар за трактор-дискова, ремарке-
цистерна за вода 1200 литра, трактор ЮМЗ, балировачка, 5000 бр. бали от сено и люцерна,с
конкретизираните в частната тъжба разпоредителни действия.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл.206,ал.6,т.1,вр.ал.2,предл.1, вр.ал.1, вр. чл.26,ал.1 НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години.
В същото време по отношение на подсъдимия Д. Ж. са налице законово предвидените
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1. за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, когато е
умишлено; 2. Причинените с престъплението имуществени вреди са възстановени; 3. към
процесната дата подсъдимият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК. 4. престъплението не е извършено
спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; подсъдимият не е
бил в пияно съС.ие или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, нито са
налице множество престъпления.
Съгласно постулираните разрешения в Тълкувателно решение № 1 от 28.09.2017 г. на ВКС
по т. д. № 1/2017 г., ОСНК, нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния
орган винаги, когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи,
без да съобразява възможността чрез административна санкция да се постигнат целите на
наказанието, предвид степента на обществена опасност на дееца.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда
до пет хиляди лева, като съдът при всички случаи следва да събере и доказателства относно
материалното положение на подсъдимия.
При отмерване на административното наказание по чл.78,ал.1 НК, съдът съобразява
постижимостта на целите на наказанието в чл.36 НК, подчертаващи ролята му на средство
за индивидуално въздействие, предназначено да насърчи извършилия престъпление към
преосмисляне на ценностните възгледи и устойчиво подчиняване поведението на
наказателно-правните забрани. Не следва да се подценява значението на наказанието за
култивиране в общественото съзнание на представата за неотвратимост и справедливост на
наказанието, чрез което се акцентира върху значимостта на социалните и правните норми и
на необходимостта от тяхното зачитане.
20
В интерес на обективната справедливост, към която насочва изискването на чл. 35, ал. 3 НК
за съответствие между престъплението и наказанието, настоящата инстанция съобразява
размера на причинените с престъплението съставомерни имуществени вреди, които са един
от точните изразители на неговата тежест, обективните характеристики на това Д.ие,
специфичното съчетание на условията и индивидуалните подбуди на дееца, при които се е
стигнало до осъществяване на престъплението.
Съдът намира,че съвкупността на смекчаващите отговорността обстоятелства в случая
отчетливо доминира. Чрез показанията на всички разпитани по делото свидетели по единен
и еднопосочен начин се установява,че в един продължителен времеви период подсъдимият
Д. Ж. е бил лично ангажиран в животновъдното стопанство на баща си,като е подпомагал
наследодателя със системно полаган труд – косене, балиране, хранене на животни, лично
закупуване на земеделска техника. Особено изразени по своята честота и емоционална и
материална съпричастност са били грижите на подсъдимия за стопанството и неговия баща
през последната година от живота му, като подсъдимият идвал в с.Л. и поемал значителна
част от тежестта на трудовите функции /косене, балиране, хранене на животни/, проявявайки
съпричастие и състрадание към напредналата възраст, физическа немощ и влошеното
здравословно съС.ие на Ж. Ж.. На този фон,липсата на загриженост на частната тъжителка
към нейния баща, цялостното дезинтересиране от своебразните му потребности – в т.ч.
осигуряване на медико-диагностично проследяване преди настъпване терминалния
завършек на болестта, са все съвкупност от фактори, които отнемат от моралната и социална
укоримост на извършеното от Д. Ж. престъпление.
Действително към датата на довършване на престъплението, подсъдимият Д. Ж. е
бил на 47 г.Следователно касае се за възраст на житейска зрялост, със завършени
самокритичност и правосъзнание, предвид и динамичните трудови и професионални
активности в съвременната социалната действителност, и свързаните с тях ниво на
бдителност,съобразителност и правна култура. Презумираната от настоящия състав степен
на развитие на правосъзнанието на подсъдимия му е позволявала да преценява,че имотното
ощетяване на неговата сестра, дори и в съчетание с евентуални негови претенции за по-
голям наследствен дял поради претенции за подобрения, е правно укорима и недопустима от
гледище на господстващия правен регулатор постъпка.

Независимо от горното, съдът не може да изолира и омаловажи непосредствения
мотив на подсъдимия за Д.ието – същото е акт на индивидуална житейска целесъобразност
на съпричастния и грижовния към съС.ието на бащата син, който след смъртта му е
действал с убеждението,че допринасяйки с труда си към съС.ието на наследствената маса,
има право на по-голям дял и преимуществена роля при разпореждане с активите от
наследството. В мотива на престъплението са отразени още и стремеж към отстраняване на
морално несправедливата диспропорция,установена приживе на Ж. Ж., с проявената
дезинтересираност на неговата сестра от баща им, изразената нейна безчувственост и
социална дистанцираност от Ж. Ж..

Подобни стимули, очевидно не притежават онази морална укоримост, която би
направила конкретно извършеното общественоопасно във висока степен, налагаща опреДе
на административно наказание „глоба“ в размер над минимума, предвиден в чл.78а,ал.1 НК.
Мотивите на Д. Ж. намират допълнителна солидна опора и в съобщеното от св.М. Д.
обстоятелство,че приживе Ж. Ж. е афиширал воля и намерение да подели за след своята
смърт имуществото си между нея и сина Д. Ж.. Ето защо настоящият състав приема,че в
мотива са отразени обичайните, житейски обясними склонности на личността, свързани с
разбиранията за житейската правдивост, индивидуален морал и лична визия за
целесъобразен подход. Всъщност, личността на подсъдимия е необходима и задължителна
21
част от комплекса обстоятелства с определящо значение. В смекчаваща насока съдът оценява
доказаните факти за проявата на съчувствие,отговорност и състрадание от подсъдимия към
Ж. Ж.,изразили се в адаптиране на битието в по-широки социални граници чрез реална
отмяна на възрастния баща в работата в животновъдния обект. Тези установени по делото
факти насочват към извод,че извършеното има изцяло инцидентен характер за Д. Ж. и не
дава основания да се приеме, че подсъдимият има изграден социален мироглед, насочващ го
към извършването на престъпления и/или правонарушения.
Единственото констатирано в отегчаваща светлина обстоятелство, е установената
по експертен път парична равностойност на наследствените движими вещи /54 бр. говеда/ -
81 000 лв. към датата на Д.ието, която почти четирикратно надхвърля осъразмерената с
частната тъжба парична равностойност на понесената от Р. М. имуществена вреда.

Ето защо и за постигане целите на специалната превенция чрез оказване на коригиращо
въздействие и формиране на стимули у подсъдимия за преосмисляне нагласите му към
зачитане правилата на закона според съда, подсъдимият Д. Ж. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност на осн. чл.78а,ал.1 НК и да му бъде наложено административното
наказание глоба в размер към минималния, а именно 1000 лв.
С така определеното наказание съдът отчита необходимостта от укрепване на гаранциите за
наказателноправна защита на правото на собственост , като конституционно гарантирано
право на съвремието. Практическото проявление на наказанието, в т.ч. административното
наказание не може и не следва да бъде обременявано с очаквания, надхвърлящи рамките на
неговата превантивна роля,в т.ч.чрез инретното опреДе на ненужно тежко административно
наказание в размер над минималния, установен в чл.78а,ал.1 НК. Следването на подобен
подход обуславя риск от превръщане административното наказание по чл.78а,ал.1 НК в
произволна мярка за възмездие, която в еднаква форма създава предпоставки за
демотивиране на извършилия престъплението, и не благоприятства укрепването на
правосъзнанието у останалите членове на обществото. Изискването, установено с чл. 35, ал.
3 НК е наказанието да е съответно на извършеното престъпление. Чрез тази разпоредба
законът е установил общо правило за справедливост, с което съдът е длъжен да се съобрази,
преценявайки вида, съответно размера на приложимото наказание. Защото само
справедливата санкция може да обезпечи поправяне и превъзпитание на извършилия
престъпление и оказване на предупредително въздействие върху обществото. Ето защо
съдът прие, че така индивидуализираното наказание би могло и да възстанови засегнатата с
престъплението социална справедливост
ПО РАЗНОСКИТЕ:
По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият е признат за
виновен в извършване на престъпление по
чл.206,ал.6,т.1,вр.ал.2,предл.1,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 НК, съдът
-На основание чл. 189, ал. 3 НПК осъди подсъдимия Д. Ж. Ж. с ЕГН: ********** да заплати
на частния тъжител Р. Ж. М. ЕГН ********** сторените и доказани от последната разноски
по делото, в размер общо на 1817 лева, от които – 1000 лева адвокатско възнаграждение, 800
лева за съдебно-оценителна експертиза, 12 лева държавна такса за образуване на делото,
както и 5 лева за издаване на съдебно удостоверение.
- на основание чл. 190, ал. 2 НПК осъди подсъдимия Д. Ж. Ж. с ЕГН: ********** да заплати
по сметка на Районен съд гр. Бургас сумата от 5,00 (пет) лева, представляваща държавна
такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист, в случай че се пристъпи към
издаването на такъв.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
22
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

23
Съобщи за изтекли лични данни