Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..........
гр.В., 18.12.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
XХХІV състав, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря С. Г., като разгледа докладваното
от съдията адм. дело
№ 2414 по описа за 2017
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ.
С решение № 250/16.02.2017 год., постановено по к.адм.д.
№ 3392/2016 год., Административен съд – В., Шести касационен състав, е
обезсилил решение № 4136/10.11.2016 год. по адм.д. №
6388/2016 год. на ВРС, ХХХІ състав и е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на ВРС при спазване на дадените в мотивите на решението
задължителни указания за тълкуване и прилагане на закона.
Производството е образувано по жалба на С.А.П., М.Ж.П. и В.Ж.П.,
заместили на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 227 ГПК,
починалия в хода на процеса Ж.Ж.П., поч. на 09.05.2017 год., срещу Заповед №
РД-16-7706-67/04.04.2016 год. на Областен управител
на област с административен център В., в частта й, с която е одобрен ПНИ на СО
„Д.ски лозя”, землището на с. Д., община А., в частта
за имот № 501.134, 501.133, 501.131, 501.132 и 2047.
Жалбоподателите в сезиралата съда жалба, уточнена с молба вх. №
16365/22.03.2017 год., твърди, че на Ж.Ж.П. е
предоставено право на ползване на имот с площ от 800 кв.м., като по силата на §
4 ЗСПЗЗ е изкупил 600 кв.м. от същия, снабдявайки се с нотариален акт № 14, том
Х, дело № 8072/1996 год. За така придобитият от него имот по ПНИ е отреден имот
№ 134, с площ от 536.24 кв.м. Твърди се, че отреждайки имот с по-малка площ, е
нарушена разпоредбата на чл. 28, ал. 6, пр. 2 ППЗСПЗЗ, поради което и молят за
отмяна на заповедта по отношение на имоти № 501.134,
501.133, 501.131, 501.132 и 2047.
В съдебно заседание по същество жалбоподателите поддържат
жалбата и молят за нейното уважаване.
Ответникът
по жалбата областен управител на Област с административен център гр. В., чрез
процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за постановяване
на решение, с което същата бъде отхвърлена.
Заинтересованата
страна С.П.П., чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата, считайки че разрешението
относно достъпва до имоти №№ 132, 133 и 134 дадено с ПНИ е правилно.
Заинтересованите
страни К.И.К., С.И.К. и И.З.Г., поддържат изразеното становище от процесуалния
представител на заинтересованата страна С.П., за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата
страна Община А. не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните
в производството доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С
удостоверение № 131/21.07.1981 год., ОбНС-с. А., в
изпълнение на ПМС № 1/1981 год. и решение № 18/28.04.1981 год. на ИК на ОбНС, на Ж.Ж.П. е предоставена
пустееща земя с площ от 800 кв.м., находяща се в
землището на с. Д., в район ІІІ, парцел 254.
С удостоверение
№ 637/27.07.1989 год., ИК на ОбНС, с. А., на
основание ПМС № 26/1987 год. и решение № 18/28.04.1981 год. ИК на ОбНС – с. А., на Ж.Ж.П. е
предоставена за ползване земеделска земя с площ от 800 кв.м., находяща се в землището на с. Д., представляваща перцел 134 по парцелния план, при граници: парцели на
ползватели №№ 133, 135, 140 и път.
С разрешение
за строеж № 12/20.01.1987 год., на Ж.П. е разрешено изграждането на сезонна
постройка със застроена площ от 24 кв.м. в предоставения му за ползване имот.
С оценителен
протокол от 26.10.1993
год.
са оценени 600 кв.м. от предоставения на П. за ползване имот, като видно от
протокола в същото е налична изградена сграда с площ от 33 кв.м.
След
заплащане на определената цена е издадено удостоверение № 1517/20.09.1994 год.,
в уверение, че Ж.П. е придобил право и е закупил предоставеното му с ПМС имот №
134, находящ се в с. Д..
С нотариален
акт № 14, том Х, дело № 8072/1996 год., Ж.П. и С.П. са признати за собственици
на място, находящо се в землището на с. Д., цялото с
площ от 600 кв.м., представляващо имот пл. № 134, при граници: имоти пл. №№
133, 135, 141, 140 и пътека. При съставяне на акта са представени коментираните
по-горе удостоверения №№ 637/27.07.1989 год. и 1517/20.09.1994 год.
По идентичен
начин чрез трансформация на правото на ползване в право на собственост е
придобила имота си и заинтересованата страна С.П.П.,
видно от приложените на л. 125-132 от делото писмени доказателства, като същия
е изкупил 600 кв.м. от предоставените му за ползване 800 кв.м., именно на
каквато площ същият е признат за собственик на имот с пл. № 131 по плана на с. Д..
Със заповед
№ РД-16-7706-67 от 04.04.2016 год. на областния
управител с административен център гр. В., е одобрен плана на новообразуваните
имоти СО
„Д.ски лозя”, землището на с. Д., с кадастрален район 501 и 502.
С плана за
имота на жалбоподателите е отреден имот № 134 с площ от 536.24 кв.м. и са
вписани като собственци в регистрите въз основа на
горния нотариален акт № 14/1996 год.
За
заинтересованите страни са отредени имоти, както следва:
- имот №
131, с площ от 828.59 кв.м., записан на С.П.П., като
същият е вписан в регистъра за собственик въз основа на нотариален акт №
126/1994 год.;
- имот № 132,
с площ от 752.95 кв.м., записан на К.И.К. и С.И.К., като същите са вписани в
регистъра за собственици въз основа на нотариален акт № 160/17.07.2002 год., с
който същите са придобили правото на собственост на 600 кв.м. ид.ч. от имот с пл. № 132, целият с площ от 740 кв.м. /л.
73 от делото/.
- имот №
133, с площ от 760.75 кв.м., записан на И.З.Г., като същият е вписан в
регистъра за собственик въз основа на нотариален акт № 143/1995 год.
Видно от
приложените на л. 100-101 от адм.д. №
6388/2016 год. скици, достъпът до имоти №№ 134 и 133 се осъществява от път с №
2047, записан в разписния лист на Община А. /л. 110/.
Приобщени
към доказателствения материал по делото са и заповед
№ 57/21.02.2003 год. на кмета на Община А., с която на собственика на имот пл.
№ 134 е наредено да премахне метална ограда и врата, намиращи се на съществуващ
макадамов път до посочения по-горе имот. С влязло в
сила решене по адм.д. № 7846/2006 год. на Върховен
административен съд на РБългария, жалбата на П. срещу
горната заповед е отхвърлена.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че отреденият за
жалбоподателите имот с ПНИ е запазил кадастралните си граници, съобразно
неодобрен план от 1988 год., но е несъобразен с графичната ситуация, базирана към
датата на издаденото разрешение за строеж. Съобразно окомерната скица,
неразделна част от разрешението за строеж, отредената за път част с площ от 61
кв.м. е била част от предоставения за ползване на П. имот. Налице е техническа
възможност за осигуряване на съседния на жалбоподателите имот през имот №
501.131, при което площта на имота от 829 кв.м. става 703 кв.м.
Събрани по делото са и гласни
доказателства, от които се установява, че достъп до имот № 501.133 се
осъществявал чрез път, представляващ северна граница на имота на
жалбоподателите.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана
в законоустановения срок, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата
на §4к ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени на граждани въз основа на
актове по §4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а
според ал. 2 помощният план съдържа дани, както
за имотите, предоставени за
ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. По силата на ал. 4
на цитирания текст съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал.1 и
редът за изработването му се определят с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл. 28 ал. 6 от ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на §
4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се определя имот, като
местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения
или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта
им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до
улица или път. Анализа на цитираната разпоредба налага извода, че на правоимащите лица по § 4а ЗСПЗЗ е гарантирано запазването
на площта според титула за собственост до размер от 600 кв.м.
В настоящия случай се
установи, че на Ж.П. притежава качеството на правоимащ
по смисъла на посочената разпоредба. Заплатил е цената за земя с площ от 600
кв.м., за която му е предоставено право на ползване по реда на Постановление №
1/1981 год. на Министерски съвет. Следователно и на същия следва да бъде
определен имот с площ от 600 кв.м., в границите на фактически ползвания от него
имот. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че изискването
на нормата на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ не е спазено, доколкото на жалбоподателите
е отреден имот с площ от 536 кв.м., като разликата от 61 кв.м. е обособена в
път, осигуряващ достъп до имот № 501.133. Действително с плана за
новообразувани имоти следва да бъде предвиден достъп до улица за всеки имот, като
проектирането на път е въпрос на целесъобразност. В случая обаче от съществено
значение е обстоятелството, че проектирайки достъп до имот 501.133 е нарушено
изискването на цитираната разпоредба, обособявайки на жалбоподателя имот с площ
по-малка от притежаваната от него от една страна, а от друга е налице
техническа възможност да осигуряване на достъп до посочения имот чрез
проектиране на път през имот 501.131. Последният имот се установи, че също
принадлежи на правоимащо лице по § 4а ЗСПЗЗ, като при
проектиране на път ще бъде спазено и изискването на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ за
отреждане на имот с площ от 600 кв.м. /при отреден понастоящем имот с площ от
829 кв.м., т.е. над изкупената заинтересованата страна земя от 600 кв.м.,
имотът би станал с площ от 703 кв.м./
Ето
защо оспорваната заповед по отношение на тези имоти се явява незаконосъобразна
и следва да бъде отменена поради нарушение на материалния закон и
несъответствие с целта на ЗСПЗЗ.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК след отмяна на заповедта в посочената част,
преписката следва да бъде върната на административния орган за преработване на
плана с указания, че при изготвянето му следва да се имат предвид указанията на
съда по тълкуването и прилагането на закона, като се съобразят собственическите
права на жалбоподателите и заинтересованите лица.
На основание чл. 143, ал.1 АПК административният орган
следва да заплати на жалбоподателя разноските за водене на производството, в
това число и реализираните такива пред касационната инстанция, изразяващи се в заплатен
депозит за експертизи в размер от 120 лева /заплатени от Ж.П./ и 30 лева
/заплатени от С.П./ за явяването на вещото лице в хода на настоящото
производство и адвокатско възнаграждение. В случая по делото са представени доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение от Ж.П. в размер на 400 лева по адм.д. № 6388/2016 год., 400 лева за касационното
производство и за настоящото производство – възнаграждение от 400 лева.
Представени са и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от В.Ж.П.
в размер на 600 лева.
С оглед направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, отчитайки действителната
правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката процесуални
действия и определения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че на възнаграждението,
заплатено от В.П. следва да бъде редуцирано до сумата от 500 лева. Заплатените
от Ж.П. възнаграждения са под посочения минимум, поради което и не следва да
бъдат редуцирани. Или общо в полза на наследниците на Ж.П. следва да бъде
присъдена сума в размер на 920 лева /заплатеното от наследодателя на страните
възнаграждение за адвокат в производството пред 31 състав и касационното
производство, като и депозит за вещо лица/, на С.П. и М.П. сума в размер на 400
лева /заплатеното от наследодателя на страните възнаграждение за адвокат в
настоящото производство/, на С.П. сума в размер на 30 лева /лично заплатения от
страната депозит за вещо лице/ и на В.П. сума в размер на 500 лева /заплатено
от последната възнаграждение за адвокат в настоящото производство/.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28, ал. 6 от ПП на ЗСПЗЗ Заповед №
РД-16-7706-67/04.04.2016 год. на Областен управител
на област с административен център В., в частта й, с която е одобрен ПНИ на СО
„Д.ски лозя”, землището на с. Д., община А., в частта
за имот № 501.134, 501.133, 501.131, 501.132 и 2047 по жалба на С.А.П., ЕГН **********,***, М.Ж.П.,
ЕГН **********,*** и В.Ж.П., ЕГН **********,*** 4, заместили на основание чл.
144 АПК, вр. чл. 227 ГПК, починалия в хода на процеса
Ж.Ж.П., поч. на 09.05.2017
год.
ВРЪЩА административната преписка на областен
управител на Област с административен център гр. В. за произнасяне по същество,
при съобразяване със задължителните указания на съда за прилагане на
материалния закон и целта на същия.
Осъжда Областна администрация Варна, с административен адрес гр. В., ул. П. № 26 да заплати на С.А.П., ЕГН
**********,***, М.Ж.П.,
ЕГН **********,*** и В.Ж.П., ЕГН
**********,*** 4, сумата от 960.00
лева /деветстотин и шестдесет лева/, представляваща сторените от наследодателя
на жалбоподателите съдебно–деловодни разноски по адм.д. № 6388/2016 год. и касационното производство, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.
Осъжда Областна администрация Варна, с административен адрес гр. В., ул. П. № 26 да заплати на С.А.П., ЕГН
**********,*** и
М.Ж.П.,
ЕГН **********,***, сумата от 400.00
лева /четиристотин лева/, представляваща сторените от наследодателя на
жалбоподателите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото
производство, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.
Осъжда Областна администрация Варна, с административен адрес гр. В., ул. П. № 26 да заплати на С.А.П., ЕГН
**********,***, сумата от 30.00
лева /тридесет лева/, представляваща сторените жалбоподателя разноски за
заплатен депозит за вещо лице, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.
Осъжда Областна администрация Варна, с административен адрес гр. В., ул. П. № 26 да заплати на В.Ж.П., ЕГН
**********,*** 4, сумата от 500.00
лева /петстотин лева/, представляваща сторените жалбоподателя разноски за
заплатен адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
административен съд в
14-дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: