Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Трети
тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през
две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН
БОРИСОВ
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора
Александър А, като разгледа докладваното от съдия Даниела Недева КНАД № 523 по описа на Административен съд - Варна за 2023 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на зам.председателя
на Комисията за финансов надзор срещу решение № 16 от 05.01.2023 г. на ВРС, постановено по АНД
№20223110204137/2022г., по описа на ВРС,
с което е отменено НП № Р-10-188/11.08.2022г. на зам.председателя на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на
„НЕДВИЖИМИ ИМОТИ СОФИЯ” АДСИЦ на основание чл.65 ал. 1 т.2 от ЗДСИЦДС е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева и е предупреден „НЕДВИЖИМИ
ИМОТИ СОФИЯ” АДСИЦ, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно и необосновано, постановено при несъответствие с
материалния закон, излагат се конкретни доводи за това. Прави се искане
за неговата отмяна и постановяване на друго, с което се потвърди издаденото НП.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание касаторът, чрез
пълномощника юрисконсулт Н поддържа касационната жалба на изложените в нея основания.
Оспорва становището на ответника изложено в писмения отговор. По
съществото на спора релевира доводи, че решението на Районен съд-Варна е неправилно
и незаконосъобразно и като такова, моли да бъде отменено изцяло
с присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за първа инстанция, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв. за касационната инстанция.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител адв. К. оспорва касационната жалба. Поддържа
представения писмен отговор от
01.03.2023г., в който се поддържа, че касационната жалба е неоснователна,
решението на ВРС е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон.
Моли за неговото потвърждаване.
Представителят
на ВОП изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка
на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни
основания, констатира следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, по арг. от чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана
по същество е основателна.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „НЕДВИЖИМИ ИМОТИ СОФИЯ” АДСИЦ " против Наказателно постановление № Р-10-188/11.08.2022г. на зам.председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, с което на „НЕДВИЖИМИ ИМОТИ СОФИЯ” АДСИЦ
на основание чл.65 ал. 1 т.2 от ЗДСИЦДС е наложена имуществена санкция в размер
на 10 000 лева.
За да отмени процесното
НП, ВРС приел, че в АУАН
и НП фактите не се оспорват от страна на дружеството като акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
След преценка на приетите по
делото доказателства, районният съд е приел за установена фактическата
обстановка по делото, въз основа на която е приел от правна страна, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, дружеството е осъществило състав на
административно нарушение, но същото показва занижена степен на обществена
опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид, поради което е маловажно. Съдът е
приел, че към
установеното нарушение правилно са приложени относимите законови
разпоредби и е доказано по несъмнен начин, без обаче същият да изложи мотиви за
извършената служебна проверка и обсъди всички събрани допустими
и относими доказателства. Съдът не е изложил мотиви нито за
извършените корекции в АУАН, нито за индивидуализацията на наложеното наказание
в тази връзка за относимите разпоредби
към датата на извършване на нарушението
на чл.19 ал.4, вр. ал.2 ЗДСИЦДС, както и с нормата на чл.65 ал.1 т.2 ЗДСИЦДС в относимата й редакция. Настоящата инстанция
намира, че въззвния съд не е осъществил служебен контрол както и, че в решението
липсват ясни и конкретни мотиви. Изложените такива за приложението
на чл.28 от ЗАНН не биха могли да бъдат разгледани изолирано, тъй като касаят
приложението на материалния закон, без да е извършена преценка за
съответствието на АУАН и НП с императивните изисквания, без да е направен анализ
на доказателствата, без да е извършена проверка на относимите материалноправни
норми с описанието на нарушението и датата на извършването му, както и не е
изложил мотиви относно определяне на
наказанието по основание и размер.
Решаващия
съдебен състав следва да формира вътрешно убеждение, но това следва да стане
при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по
делото, обективирано в мотивите към съдебния акт, което в конкретния
случай не е сторено. Въззивната инстанция е длъжна да даде отговор на
доводите на страните, който е израз на задължението й като контролна такава -
да провери изцяло законосъобразността на НП. Резултатът от тази проверка не
може да е формален, както е сторено в случая. Той винаги трябва да
бъде обективиран по делото - в мотивите
на въззивния съдебен акт, така, че да стане достояние на страните, а
страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното производство, да узнае и
проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите
са или не са уважени. Всяко отклонение от принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение.
Въззивната инстанция
е пренебрегнала процесуалното си задължение, да изложи ясни, точни,
изчерпателни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за
разрешаване пред нея.
Касационният
контрол за законосъобразност на оспореното съдебно решение, е ограничен от
въведените с жалбата основания /чл. 218, ал. 1 от АПК/, с изключение на съответствието му
с процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт
на въззивната инстанция, съществуването и упражняването на
субективното публично право на жалба и с материалния закон. Касационната
инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само
законосъобразността на изводите на решаващия съд. При липсата на изчерпателни
фактически и аргументирани правни изводи в мотивите към решението относно
релевантните за процесуалната законосъобразност на издаденото НП обстоятелства,
не може да бъде осъществен дължимия от Административния съд контрол за
законосъобразност. Недопустимо е касационната инстанция да постанови акт, който
замести този на решаващия съд, което би лишило страните от една съдебна
инстанция по фактите и приложението на закона. По изложените съображения
оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на РС - Варна, който да обсъди всички факти и
обстоятелства и да съобрази своето решение с относимите разпоредби на
закона, посочени в обжалваното НП.
Поради това,
въззивното решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за
разглеждане на друг състав на съда, като бъдат дадени указания да се установи
предмета на спора, да изясни проведено ли е административно наказателното
производство съобразно императивните изисквания на ЗАНН, съответства ли на
материалния закон, да се обсъдят представените по делото писмени доказателства,
като се направи подробен анализ на същите и се изложат мотиви обосноваващи
изводите на съда.
При
този изход на спора разноски не се присъждат и същите следва да се определят
при новото разглеждане на делото от районния съд.
Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №16/05.01.2023 г.,
постановено по АНД №20223110204137 по описа на ВРС за 2022 г.
ВРЪЩА делото за разглеждане на друг съдебен състав на ВРС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: