Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……
Гр. София, 21.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. №
489 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С
решение № 249380 от 21.10.2019 г. СРС 88 с - в, по гр. д. № 1122/2019 г. е отхвърлен предявения от А.Д.И., ЕГН: **********, срещу „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ******* иск с
правна квалификация
чл. 45, във вр. чл. 49 ЗЗД за
сумата от 500 лв. - обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение за защита по неоснователно висящо срещу ищцата изп. д.
№ 20138410409468 по описа на ЧСИ - Н. М.. Ищцата е осъдена за заплащане на разноски по делото.
Решението се оспорва от ищцата А.Д.И., чрез представителя й, с доводи, че е постановено в
нарушение на материалния закон и практиката на ВКС и съдилищата. При
постановяване на решението СРС не е съобразил, че ответникът е бездействал и не
е искал прекратяване на изпълнителното производство срещу ищцата, като по този
начин е станал причина за наемането на адвокат от нейна страна. Поддържа, че с
това си действие е увредил ищцата до момента на прекратяване на делото.
Кредиторът е бездействал незаконосъобразно и неоснователно срещу длъжника, като
не е поискал прекратяване на изпълнителното дело срещу последния от ЧСИ М.. Ищецът
е следвало да наеме адвокат, поради бездействието на кредитора, за да бъде
премахнат от регистъра на БНБ и за извършване на действия пред ЧСИН.М.. Моли да
се отмени оспорения акт, като се уважи иска и ответникът да бъде осъден да
заличи длъжника от кредитния регистър. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна – ответник „О.Б.Б.“ (ОББ) АД, чрез представителя си, оспорва жалбата в
отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е обосновано и
съобразено с установените по делото обстоятелства и материалния закон. Искът
законосъобразно приет за неоснователен поради липса на основните предпоставки
по чл. 45 ЗЗД – противоправно действие/бездействие на ответника, от което
ищцата да е претърпяла твърдяната вреда и на причинна връзка с поведението на
ответника. Поддържа се, че той не е дал повод за извършване на разноски за
наемане на адвокат от страна на ищцата в размер на 500 лв. по изп. д. №
20138410409468 на ЧСИН.М.. По делото се установява, че между страните е
сключено извънсъдебно споразумение от 14.11.2013 г. за доброволно плащане на
дължимите от ищцата суми, за които е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Предвид споразумението, взискателят „ОББ“ АД е поискал
спиране на изпълнението и вдигане на обезпечителните мерки, като надлежно е
уведомил ЧСИ на 29.04.2015 г., че вземането е изцяло погасено. След тази молба
банката не е предприемала повече никакви действия по изпълнителното дело. Перемцията
по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпила по право, като се поддържа, че
постановлението на ЧСИ е само с декларативно действие. Отчитайки, че
изпълнителното производство е перемирано на 10.09.2015 г., 2 години след
последното изпълнително действие, банката не е предприемала повече действия по
това дело, които да провокират необходимостта на длъжника да търси адвокатско
съдействие. Излагат се доводи, че ищцата е подписала договора с адвокат на
17.09.2018 г. - много след прекратяване на изпълнителното производство по
право, поради което осъществяване на представителство не е било необходимо. Правилно
СРС е приел, че ангажирането на адвокат и било изцяло по волята на ищцата и не
е свързано с действия/бездействия на кредитора в изпълнението. Поддържа, че
искането за заличаване на ищцата в кредитния регистър е недопустимо и
неотносимо към настоящия спор. Моли да се потвърди решението. Претендира
разноски.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното :
СРС се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД - за причинени имуществени от бездействия на „ОББ“ АД във връзка с
предприемане на действия по прекратяване на изпълнително дело № изп. д. № 20138410409468 на ЧСИН.М.
срещу ищцата.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно проверката на
правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата,
като съдът следи и без довод за допуснати от СРС нарушения на императивните
материалноправни норми.
Решението е валидно и допустимо, като при
постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материално – прави
норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите
причинени от него при или по повод изпълнението й. Специалната отговорност за
вреди е предвидена в закона като възможност да се търсят такива от юридическото
лице, което е възложило на другиго извършването на определена работа, когато
при или по повод изпълнението й са причинени вреди. Тази
отговорност се носи от проявилото действие
или бездействие лице (ца), в резултат на което е настъпила вредата. В този смисъл е задължителната съдебна практика,
обективирана в т. 10 от ППВС № 7/1959 г., т. 2 от ППВС № 17/1963 г., т. 3 от
ППВС 4/1975 г. (В посочения смисъл решение № 94 от
21.07.2011 г. по гр. д. № 537/2010 г., Г.
К., ІV Г. О. на
ВКС, решение № 100 от 16.02.2010 г. по гр. д. № 696/2009 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС и др.). Става
въпрос за гаранционно - обезпечителна отговорност за вреди, която е обективна.
Ангажирането на отговорността на
ответника по посочения ред изисква доказване от ищеца на противоправно
поведение - действие (бездействие), при или по повод извършване на възложена от
ответника работа, от което са причинени конкретни вреди на ищеца и причинна връзка между тези вреди и действието или бездействието. Действието (бездействието) би било неправомерно в
случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му
или въпреки това, че не са се налице необходимите за извършването му
предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде противоправно, когато не се
предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма
или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са
налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието.
В
случая не е било спорно, че по молба на „ОББ“ АД пред ЧСИН.М., с № 841 на КЧСИ
е образувано изп. д. № 20138410409468 срещу ищцата А.И. за събиране на суми по
изпълнителен лист от 06.08.2013 г., издаден по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
От
приложеното изпълнително дело се установява, че за удовлетворяване вземането на
взискателя срещу длъжника са предприети изпълнителни действия - налагане на
запор върху трудовото му възнаграждение /с разпореждане на ЧСИ от 10.09.2013 г./,
като са изисквани справки за установяване имущественото му състояние, изпратена
е покана до него за доброволно изпълнение.
С молба вх. № 304083/15.11.2013 г. до ЧСИ Н. М. по
изп. д. № 9468/2013 г., взискателят „ОББ“ АД е заявил, че е постигнато
споразумение между страните за погасяване на дълга - предмет на изпълнението,
поради което е изразил воля да бъде преустановено извършването на действия по
принудително изпълнение.
С
постановление от 19.11.2013 г. на ЧСИ - М. изпълнителното производство е спряно
на основание чл. 432, т. 2 ГПК и е разпоредено вдигане на наложените запори
върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжниците.
С последваща молба до ЧСИ с вх. № 071883/29.04.2015 г.
ответното дружество е заявило, че е налице пълно погасяване на дълга на длъжника
– в това число за главница, лихви и разноски, като е поискало, съобразно това,
да бъдат предприети необходимите действия съгласно ГПК.
Не
се спори и се установява, че между длъжника - ищцата А.И. и адв. Надежда И. е
сключен Договор за правна защита и съдействие от 17.09.2018 г., за
осъществяване на процесуално представителство за прекратяване на производството по изп. д. № 20138410409468 по
описа на ЧСИ - Н. М., при договорено възнаграждение от 500 лв., което ще бъде
изплатено в брой.
С
Постановление от 23.10.2018 г. на ЧСИ по изп. д. № 20138410409468/2013г.,
изпълнителното производство срещу ищцата е било прекратено на основание чл.
433, an. 1, т. 2 ГПК – във връзка с молбата
на „ОББ“ АД и поради пълното изплащане на дълга.
При така обсъдените доказателства,
въззивният състав споделя решаващия извод на СРС, че в производството не се
установява извършването на противоправни действия/бездействия на служители
на „ОББ“ АД, които да са довели до
причиняване на твърдените имуществени вреди на ищцата, нито се установява
вредите да са в пряка причинна връзка с поведението на служители на ответника
„ОББ“ АД.
Следователно,
не се доказва още първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника - противоправност в поведението на негови служители.
Трайната практика на съдилищата,
която се споделя и от настоящият състав, непротиворечиво приема, че ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото
деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа
на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им.
Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на
твърденията си за релевантните факти.
В
случая, по образуваното срещу ищцата изпълнително производство ответникът
законосъобразно е предприел изпълнителни действия - последно на 10.09.2013 г.
След тази дата взискателят е искал спиране на изпълнителните действия и вдигане
на наложените мерки срещу длъжника в изпълнението с молба от 15.11.2013 г. По
това искане ЧСИ е постановил спиране на изпълнителното производство с
Постановление от 19.11.2013 г.
Впоследствие,
с молба от 29.04.2015 г., взискателят е уведомил ЧСИ, че дългът на ищцата е
изцяло погасен, като са останали само разноски по изпълнителното производство.
В
случая договорът за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. И.
за оправомощаването на последната да я представлява и защитава по
изпълнителното дело, е подписан едва на 17.09.2018 г., а процесуалното действие
на адв. И. по осъществената защита е подадената от нея молба с искане за
прекратяване на производството от 20.09.2018 г.
Според
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява в случай, че взискателят не поиска извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години. При наличие на предпоставките на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се счита за прекратено по силата на
закона, без да е необходимо постановяването на нарочен акт от съдебния изпълнител,
както обосновано е приел и СРС в решението си.
Следователно
в случая не се установява да е било правно обосновано, от действия предприети
от взискателя, както и необходимо сключване на договор за правна защита с
адвокат и извършването на разноски за такъв от страна на длъжника (ищцата) в
размер на 500 лв., с цел прекратяване на изпълнителното производство, тъй като,
както се посочи, при непредприети от взискателя действия във връзка с
изпълнението в период от 2 години, изпълнителното производство се прекратява по
право.
Освен
това, в случая ЧСИ е прекратил делото с постановлението от 23.10.2018 г., но не
по повод искането на длъжника по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 ГПК - поради погасяване на задължението по изпълнителното дело
и във връзка с искането на взискателя.
По изложените съображения,
настоящият състав споделя изводите на СРС, че ищцата не е установила, пълно и главно
в производството, увреждащо деяние – действие
или бездействие, от което да
е претърпяла вреди – състоящи се в разноски за адвокат по изпълнителното дело и
причинно - следствената връзка между тях. Искът по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД е недоказан, а
от там – неоснователен.
Доколкото изводите на настоящият
състав съвпадат с тези на СРС, не са налице основания за промяна на крайният
резултат от решението. Същото е постановено при правилно приложение на
материалния и процесуален закон и следва да се потвърди. Този извод се отнася и
до частта по разноските, присъдени в полза на ответника по чл. 78, ал. 3 ГПК.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора и направеното искане,
въззиваемата страна - ответник има право на разноски за настоящото
производство. Въззивният съд приема, че в нейна полза следва да се присъди 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. със чл. 37 от ЗПП и НБПП.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 249380 от 21.10.2019 г.
СРС 88 с - в, по гр. д. № 1122/2019 г., включително в частта по присъдените в
полза на ответника разноски.
ОСЪЖДА А.Д.И., ЕГН: **********,
с адрес на представителя си : гр. **********да заплати на „О.Б.Б."АД, ЕИК *******,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП,
100 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване пред ВКС, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.