РЕШЕНИЕ
№ 6976
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20231110102922 по описа за 2023 година
Ищците А. П. К. и Д. Т. И. , твърдят, че с влязло в сила решение по дело №
31876/2014г.на СРС,63- ти състав са осъдени да заплатят на ответното дружество по ½
ид.ч.,от: сумата 2613,04 лева – главница за период м.1.2011г.- м.4.2013г., законна лихва от
12.6.2014г., 406,22лева мораторна лихва и 1126,87лева съдебни разноски, като твърдят, че
решението е влязло в сила на 5.1.2016г. Ответникът образувал през 2022г. изпълнително
дело, по което получили покани за доброволно изпълнение, с налагане на запори на банкови
сметки и трудови възнаграждения. Считат, че към образуването на изпълнителното дело,
принудителното изпълнение на задължението е в погасителна давност. Сочат,че на
31.10.2019г.ответникът е поискал издаване изпълнителен лист, издаден на 25.11.2019г.,на
13.11.2020г. ответникът е поискал поправка на ОФГ - погрешно ЕГН на Д. Т. И. в
решението и изпълнителния лист, като е върнал изпълнителния лист, върху който има
отбелязване“анулиран“. Сочат,че на 17.12.2020г. е постановено решение,с което се допуска
поправка на ОФГ,която е резултат от неправилно посочени данни от самия ответник,още в
исковата молба, и на 7.4.2021г. е издаден нов изпълнителен лист,с правилно ЕГН. С оглед
изложеното, считат,че давността за вземането е изтекла на 5.1.2021г., защото решението от
17.12.2020г не спира или прекъсва погасителната давност,тъй като погрешното ЕГН е било
посочено още в исковата молба, като ответникът не е действал като добър стопанин, и не
може да претендира благоприятни, за себе си, последици. При условията на
евентуалност,времето,необходимо за поправка на ЕГН,следва да се приеме за спиране на
давността за период 13.11.2020г.,когато е подадено искането за ОФГ,до9.3.2021г.,когато е
влязло в сила решението за поправката, и давността е изтекла. Ето защо, предявяват
установителни искове за признаване за установено,че не дължат чрез принудително
изпълнение на ответното дружество, по 1306,52лева главница, законна лихва от 12.6.2014г.,
203,11лева мораторна лихва и 563,44лева съдебни разноски.
Ответникът, в писмения си отговор, оспорва иска, с довод, че давността за
вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече на 9.3.2021г., защото от този момент
взискателят е имал годно изпълнително основание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото, без възражения на
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че по искова
молба, предявена от ответното дружество на 12.6.2014г. против ищците, с посочено в
исковата молба ЕГН на Д. И. **********, на 26.3.2015г. е постановено решение по дело №
31876/2014г от СРС,63- ти състав, поправено с решение от 28.5.2015г., потвърдено с
решение на СГС, настоящите ищци са осъдени да заплатят на ответника: по ½ от сумата
2613,04 лева – главница за период м.1.2011г.-м.4.2013г., законна лихва от 12.6.2014г.,
406,22лева мораторна лихва от 1.3.2011г.-3.1.2014г., като настоящите ищци са осъдени да
заплатят на ответника по1/2 от общата сума 1126,87лева разноски, на решението е налице
поставено отбелязване, че е влязло в сила на 5.1.2016г., по молба от 31.10.2019г. на
ответника, на 25.11.2019г. е издаден изпълнителен лист, на 13.11.2020г. от ответника е
подадена молба за ОФГ в решението и изпълнителния лист, в частта –ЕГН на Д. И.,
изпълнителният лист от 25.11.2019г .е „анулиран“ от СРС, на 17.12.2020г. е постановено
решение, с което ОФГ е поправено,като решението евлязло в сила на 9.3.2021г.,на 7.4.2021г
и издаден изпълнителен лист, без молба на ответника, като по молба на ответника от
14.12.2022г. е образувано изпълнително дело.
Видно от отбелязването на решение от 28.5.2015г. на СРС, печатът за издаден и взет
изпълнителен лист, издаден на 28.11.2018г. в полза на ответното дружество, е задраскан,
върху него е налице отбелязване, „Съобр.реш. на л.114 от делото”. Налице е втори печат, за
издаден на 7.4.2021г. изпълнителен лист. Следователно, вписването в поканата за
доброволно изпълнение, представена към исковата молба, че срещу ищците започва
принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден през 2020г., най- вероятно е
техническа грешка – налице е отбелязване на решението за издаден изпълнителен лист на
същата, вписана в поканата, дата – 7.4., но 2021г., а липсва отбелязване за издаден
изпълнителен лист през 2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Вземанията на ответника по отношение на
ищеца, съставляват т.нар. „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите, но същите са установени със съдебно решение, следователно и
на основание чл.117,ал.2 ЗЗД, давността за вземането е петгодишна. Петгодишната давност
на вземане, установено със съдебно решение, започва да тече от датата на влизане в сила на
съдебното решение, тъй като от тази дата кредиторът има правото да се снабди с
изпълнителен лист за принудително изпълнение на вземането си. В настоящия случай,
решението, е вляло в сила на 5.1.2016г., съгласно отбелязването на заверения препис на
решението.
Този извод на съда следва от следното. Очевидна фактическа грешка е налице, между
всяко несъответствие между мотивите на съда и намерилия израз на мотивите в диспозитива
на съдебното решение, който формира сила на пресъдено нещо. Видно от фактите по
делото, в исковата молба на *** е допусната техническа грешка в изписването на ЕГН на Д.
И.. Същата техническа грешка е намерила израз в диспозитива на решението. Доколкото
поправка на техническа грешка в съдебните актове не е уредена от ГПК, през годините се е
2
формирала обилна съдебна практика, че погрешното посочване на ЕГН от съда, съставлява
очевидна фактическа грешка, поправима по реда на чл.247 ГПК. Действието на решението
за поправка на очевидна фактическа грешка, е очертано от ВКС, при отговор на поставен
въпрос относно производството по чл.247 ГПК – решение № 321/26.9.2012г. по гр.д.№
54/2012г., в което е прието буквално следното: „ Решението за поправка на очевидна
фактическа грешка, след като влезе в сила, се инкорпорира в първоначалното решение и те
съставляват едно цяло. Затова, първоначалното решение важи с поправеното
съдържание, от деня, в който е било постановено, а не от деня на поправката. Това е
така, защото целта на поправката е само да премахне несъответствието между волята
на съда и нейния външен израз”.
Следователно, погасителната давност за вземанията, установени със съдебното
решение, е започнала да тече от 5.1.2016г.
Давността за вземането се прекъсва , съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД, с
признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за
почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
с предприемане на действия за принудително изпълнение.
В настоящия случай, молбата на ищеца по дело № 31876/2014г от СРС,63- ти състав
от 13.11.2020г./с която се иска поправка на ОФГ в решението и изпълнителния лист/ не
прекъсва давността, нито спира теченето на давностния срок. Предишната молба за издаване
на изпълнителен лист от 31.10.2019г., по делото, е годна да прекъсне давността, тъй като
съставлява предприемане на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116
ЗЗД.
С подаване на молбата за образуване на изпълнително производство /през 2022г.,
тъй като тогава е образувано изпълнително дело, въз основа годно изпълнително основание/
давността за вземането е била прекъсната отново, съгласно чл.116,ал.1 ЗЗД. Давността за
вземането в започналото производство по изпълнение е прекъсвана с всяко изпълнително
действие, в рамките на определен изпълнителен способ. С подаването от ответника на
молбата за образуване на изпълнително дело, тази нова давност е била прекъсната на
основание чл. 116, буква “в” ЗЗД. С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след
образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира на осн. чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД . С Тълкувателно
решение по т.д.№ 2/2013г. на ОСГГТК/т.10/, това Постановление беше обявено за изгубило
сила.
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността започва да
тече нова давност. Новата давност за вземането е петгодишна, съгласно изричната
разпоредба на чл.117, ал.2 ЗЗД – вземането е установено със съдебно решение.
Следователно, тъй като давността е прекъсната с молбата от 31.10.2019г. и отново през
2022г., с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, до предявяване на иска
3
на 19.1.2023г., на която дата ищците се позовават на изтекла давност, 5- годишната давност
не е изтекла.
Същевременно, разпоредбата на чл.116 ЗЗД предвижда действията, които прекъсват
давността, но единствено за хипотезата на предявен иск за вземането законът предвижда
заличаване на прекъсването. Тъй като разпоредбата е изрична, тълкуването й по аналогия /
включително и в случаите на предприемане на действия по принудително изпълнение/, е
недопустимо, включително и не може да се приеме, че доколкото издадения въз основа
молбата от 31.10.2019г. изпълнителен лист, е „заличен” от съда, и вместо него е издаден нов
на 7.4.2021г., това действие води до заличаване на предприетото от кредитора действие по
принудително събиране на вземането по съдебното решение, с подаването на молбата от
31.10.2019г. С оглед изложеното, искът е неоснователен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът, за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П. К. ЕГН ********** и Д. Т. И. ЕГН ********** – с адрес
***, вход А, ап.51, за иск за признаване за установено, че А. П. К. ЕГН ********** и Д. Т.
И. ЕГН ********** – с адрес ***, вход А, ап.51, не дължат чрез принудително изпълнение
на *** ЕИК ***, с адрес *** сумата от по 1306,52 лева главница за топлинна енергия за
период м.1.2011г.-м.4.2013г., заедно със законна лихва от 12.6.2014г. до плащането, по
203,11 лева мораторна лихва за период 1.3.2011г.-3.1.2014г., и по 563,44 лева разноски -
вземания по изпълнителен лист, издаден на 7.4.2021г. по гр.д.№ 31876/2014г. от СРС, 63
състав.
ОСЪЖДА от А. П. К. ЕГН ********** и Д. Т. И. ЕГН ********** – с адрес ***, вход А,
ап.51, да заплатят на ***, ЕИК ***, с адрес *** сумата 100 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4