Решение по дело №360/2015 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 204
Дата: 25 март 2015 г. (в сила от 15 април 2015 г.)
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20154110200360
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……..

гр.В. Търново, 25.03.2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 12.03.2015 год., в състав:                                           

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ

при секретаря В.И., като разгледа докладваното от съдията АНД № 360 по описа на съда за 2015 год., за да се произнесе, взема предвид следното:

 

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на В.М.Ф., от гр. *, против Наказателно постановление № 63 от 22.01.2015 год. на Началника на РУ – В.Търново, с което на основание чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 500.00 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

 

            В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.

 

            Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

 

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното НП на жалбоподателя В.М.Ф., на основание чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 500.00 лева, затова, че при извършена проверка в Служба „КОС” при РУ – гр. В.Търново, било установено, че същият притежавал Разрешение серия ВТ № 0102540/04.01.2000г., за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, пистолет „Макаров”, калибър 9х18 мм, с фабричен номер ВА 271626, със срок на валидност до 04.01.2015г. На 09.01.2015г. с приемо-предавателен протокол от същата дата оръжието било предадено от Ф. на служител при РУ – В.Търново, ведно с боеприпасите към него, с което лицето държало без надлежно разрешително огнестрелно оръжие за периода от 04.01.2015 г. до 09.01.2015 г. Липсва посочване на нарушената законова разпоредба.

От самото НП е видно, че същото е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, която разпоредба предвижда отклонение от принципа, че административнонаказателното производство се образува със съставянето на АУАН. Посочено е, че деянието предмет на настоящото производство, било описано подробно в Постановление № 154/20.01.2015г. на Районна прокуратура – Велико Търново, приложено по делото и имащо за предмет отказ да се образува досъдебно производство. Материалите са изпратени на РУ-В.Търново за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя. 

По делото е приложена заповед на Министъра на МВР, от която се установява компетентността на наказващия орган да издава НП по ЗОБВВПИ.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление е издадено в грубо нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като АНО го е издал без да е имало съставен АУАН, позовавайки се на постановлението на ВТРП за отказ да се образува досъдебно производство. Наказващият орган не е съобразил, че в случая се касае до отказ да се образува наказателно производство за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, а не до прекратяване на вече образувано производство, каквото има предвид разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. В случая постановлението за отказ не би могло да бъде основание за издаване на НП без съставяне на АУАН. След като АНО въз основа на материалите по прокурорската преписката е преценил, че са налице данни за осъществен състав на административно нарушение, е следвало да укаже да бъде съставен АУАН. Сезиращо действие по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН има постановлението на прокурора по чл. 243, ал. 1 от НПК за прекратяване, а не това по чл. 213, ал. 1, с което се отказва образуването на наказателно производство. Този правен извод следва от съпоставянето на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, забраняваща образуването на административно наказателно производство, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, с разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, чл. 213, ал. 1 и чл. 243, ал. 1 от НПК. Пречката за образуване на административнонаказателно производство по чл. 33, ал. 1 от ЗАНН отпада едва с прекратяването на вече възбудено наказателно преследване по реда на чл. 243, ал. 1 от НПК. Като не е било образувано наказателно производство по съображения, че не се касае до престъпление, е следвало да се образува административнонаказателно такова, което съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН започва със съставяне на АУАН. Отказът на прокурора по чл. 213, ал. 1 от НПК за образуване на досъдебно производство е ирелевантен, а постановлението, с което е обективиран, не преодолява изискването за съставяне на АУАН, поради което НП се явява издадено в грубо противоречие с процесуалния закон.

Налице е и друго съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непосочване на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно – императивно изискване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Това е лишило административното обвинение от яснота касателно фактическата и правна страна на претендираното нарушение, а именно в какво точно се изразява конкретното проявление на деянието, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 212 от ЗОБВВПИ. Цитираната разпоредба е обща и обхваща различни случаи на нарушения на закона и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, което от своя страна задължително предпоставя посочване на конкретно нарушената законова разпоредба. Изискванията на ЗАНН в тази насока имат за цел ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на повдигнатите обвинения, и неспазването им винаги представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Изложеното дотук е достатъчно да мотивира съда да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 63 от 22.01.2015 год. на Началника на РУ – В.Търново, с което на жалбоподателя В.М.Ф., с ЕГН **********, от гр. *, на основание чл. 212 от е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                             

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: