Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

град София, 03.02.2022 година

             В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                      мл.с.: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №5964 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №60256 от 06.03.2020г., постановено по гр.дело №68373/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 162-ри състав, е осъден С.И.П. да заплати на „И.“ ЕООД по евентуални осъдителни искове с правно основание чл.521, ал.2 ГПК сумата от 12960 лв., представляваща парична равностойност на двигател на МПС марка „БМВ Алпина Б 7“, с рег. №*******, който е собственост на ищеца и ответникът има задължение за връщането му, но същият не се намира във фактическа власт на ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2014г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3729.10 лв., разноски в производствата пред СРС и СГС, като са отхвърлени евентуалните искове с правно основание чл.521, ал.2 ГПК за сумата от 620 лв., представляваща парична равностойност на два броя предни фарове на същия автомобил (по 310 лв. всеки); за сумата от 860 лв., представляваща парична равностойност на предна броня на същия автомобил; за сумата от 760 лв., представляваща парична равностойност на два броя задни стопове на същия автомобил (по 380 лв. всеки); за сумата от 860 лв.,  представляваща парична равностойност на задна броня на същия автомобил; за сумата от 2560 лв., представляваща парична равностойност на заден капак на същия автомобил; както и за сумата от 7680 лв., представляваща парична равностойност на скоростна кутия на същия автомобил.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - С.И.П., чрез адв.А.М., с която се обжалва решение №60256 от 06.03.2020г., постановено по гр.дело №68373/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 162-ри състав, в частта, в която е уважен предявения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.521, ал.2 ГПК за сумата от 12960 лв., представляваща парична равностойност на двигател на МПС марка „БМВ Алпина Б 7“, с рег. №*******, както и в частта на присъдените разноски за сумата от 3729.10 лв.. Инвокирани са доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е направил цялостен анализ на събраните по делото доказателства, поради което е обосновал неправилен краен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.521, ал.1 от ГПК. Поддържа се, че в хода на производството ищецът не е доказал по категоричен начин факта, че процесният двигател на МПС марка „БМВ Алпина Б 7“, с рег. №*******, е бил в държание на ответника, респективно че същият се е разпоредил с него без знанието на ищеца, който е негов собственик, съответно, че е реализирал доход от продажбата му, с който се е обогатал. Излага се още, че по делото е останал и недоказан факта, че ищецът е отправил покана до ответника за връщане на процесния двигател на МПС марка „БМВ Алпина Б 7“, с рег. №*******. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.521, ал.2 ГПК за сумата от 12960 лв., представляваща парична равностойност на двигател на МПС марка „БМВ Алпина Б 7“, с рег. №*******.

               Въззиваемата страна - „И.“ ЕООД, чрез адв.П.А., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца. Поддържа се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е приел, че са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на въззивника - ответник. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Настоящото производство е образувано след връщане на делото за ново разглеждане въз основа на влязло в сила решение №6058/13.08.2019 г. на СГС, Г.О., IV-Б състав по в.гр.д. №12796/2018г., с което е обезсилено решение от 04.05.2018г., постановено по гр.д. №79302/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 90 състав, като делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд по отношение на предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.521, ал.2 ГПК за присъждане на парична равностойност на движими вещи, представляващи части от МПС марка „БМВ Алпина Б 7“, с рег. №*******, собственост на ищеца, както следва: два броя преден фар, предна броня, два броя заден стоп, задна броня, заден капак, двигател и скоростна кутия.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи постановеното решение на СРС в частта, в която е уважен предявеният евентуален иск с правно основание чл.521, ал.2 ГПК за сумата от 12960 лв., представляваща парична равностойност на двигател на МПС марка „БМВ Алпина Б 7“, с рег. №*******. Постановеното първоинстанционно съдебно решение в частта, в която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове за присъждане на паричната равностойност на останалите движими вещи, представляващи части от МПС марка „БМВ Алпина Б 7“, с рег. №*******, като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваната част е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявения от „И.“ ЕООД срещу С.И.П. при условията на евентуалност иск с правно основание чл.521, ал.2 ГПК за сумата от 12960 лв., представляваща парична равностойност на двигател на МПС марка „БМВ Алпина Б 7“, с рег. №*******. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за частична основателност на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.521, ал.2 ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи досежно незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част, които въззивният съд счита за неоснователни, следва да се добави следното:

В конкретния случай първоинстанционният съд изцяло се е съобразил с дадените задължителни указания от въззивната инстанция, обективирани в решение №6058/13.08.2019 г. на СГС, Г.О., IV-Б състав по в.гр.д. №12796/2018г., като е разгледал предявения при условията на евентуалност иск при правилната правна квалификация по чл.521, ал.2 от ГПК, при която в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът му дължи предаване на движими вещи, както и че предаването им е невъзможно, защото вещите вече не са у ответника, следва да установи и стойността на вещите. Без значение за този иск е причината, поради която вещите не се намират при ответника - унищожаване, изразходване, разпореждане, неположена грижа при опазването й и др. Без значение за основателността на така предявения иск е установяването на факта дали ответникът се е обогатил със стойността на вещите, както и дали до него е достигнала покана от ищеца за връщане на вещите преди унищожаване/ отчуждаване/ изразходването им. Последното има значение по иска по чл.57, ал.2 от ЗЗД, но не и по иска по чл.521, ал.2 от ГПК. За иска по чл.57, ал.2 от ЗЗД от значение са и обстоятелства от хипотезите на чл.55, ал.1 от ЗЗД. Последните нямат значение при иск по чл.521, ал.2 от ГПК. (в този смисъл е решение №47/06.04.2017г. по гр.д. №3021/2016г. на ВКС, І Г. О., постановено по реда на чл.290 от ГПК). По тези аргументи изцяло неоснователни се явяват релевираните във въззивната жалба доводи за недоказаност на факта, че ответникът е реализирал доход от продажбата на процесния двигател, с който се е обогатал, както и че ищецът е отправил покана до ответника за връщане на процесния двигател на МПС марка „БМВ Алпина Б 7“, с рег. №*******. Установяването на така посочените от ответника факти са изцяло ирелевантни за основателността на искова претенция по чл.521, ал.2 от ГПК, каквато в случая е предявена. В конкретната хипотеза за основателността на евентуалната претенция са от значение установяването по несъмнен начин на факта, че ищецът е собственик на процесната вещ и ответникът дължи предаването й, което обаче е невъзможно, тъй като вещта не се намира във фактическа власт на ответника, поради което последният дължи заплащане на паричната й равностойност. В случая настоящият състав намира, че така изброените предпоставки, обуславящи основателността на предявената искова претенция по чл.521, ал.2 от ГПК са доказани. Относно наличието на първата от посочените по-горе предпоставки, че ищецът е собственик на процесната движима вещ, между страните не е налице спор. На следващо място от съвкупната преценка на събрания доказателствен материал въззивният съд приема, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че процесният двигателят на автомобила е бил демонтиран от ответника и оставен в мазето на автосервиза му. В тази насока са показанията на разпитания по делото свидетел – Н.Н., който е без родство със страните и същият заявява пред съда свои лични и непосредствени впечатления по отношение на факта, че процесният двигател на обгорялото БМВ е бил демонтиран и прибран в мазето на ответника. Ето защо показанията му следва да бъдат кредитирани като дадени в резултат на негови преки впечатления, не са противоречиви, а напротив – кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. На следващо място съдът приема, че при доказателствена тежест за ответника по делото не са ангажирани доказателства, а и няма наведени твърдения в този смисъл, че е налице основание ответникът да задържи в своята фактическа власт намиращия се в автосервиза му двигател на процесния автомобил, собственост на ищеца. В тази връзка се налага извода, че за ответника е възникнало задължение да предаде държанието на процесния двигател на ищеца, което фактическо предаване в случая е невъзможно да се осъществи доколкото по делото е установено, че ответникът без съгласието на ищеца се е разпоредил с него. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели А.Ш.и С.Ч., без родство със страните, чиито показания съдът кредитира като обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, от които се установява, че ответникът е предлагал за продажба двигателя на процесния автомобил (изключително рядко срещан в България модел), който е бил закупен от познати на свидетеля А.Ш., който заявява пред съда, че продажбата се е осъществила без съгласието на собственика на автомобила, който е разбрал от него за реализираната сделка. Следователно се налага извода, че след като ответникът без съгласието на ищеца се е разпоредил с процесния двигател на лекия автомобил сам се е поставил в невъзможност да изпълни задължението си за връщане на вещта, поради което е налице основание в закона за ангажиране на неговата отговорност да заплати на ищеца паричната равностойност на отчуждената от него вещ. Настоящият състав приема, че изискуемостта на вземането за паричната равностойност на двигателя на процесния автомобил е настъпила от момента на узнаване от ищеца за неговата липса и невъзможността за фактическото й предаване от ответника и този момент следва да се счита датата, на която ищецът е депозирал пред СРП жалба срещу ответника относно липсващите части от процесния автомобил – 13.09.2010г.. Следователно към датата на подаване на исковата молба в съда - 12.09.2014г., ищецът се легитимира като кредитор на изискуемо вземане спрямо ответника за заплащане на паричната равностойност на двигател на МПС марка „БМВ Алпина Б 7“, с рег. №*******, който е собственост на ищеца и ответникът има задължение за връщането му, но същият не се намира във фактическа власт на ответника. При определяне на паричната равностойност на процесния двигател правилно СРС е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес е уважил иска за сумата, за която е предявен – 12960 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2014г., до окончателното и изплащане.

 Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски в тежест на ответника, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК и същите са изчислени съразмерно на уважената част на исковите претенции.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение в обжалваната част, вкл. и в частта на разноските определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна - ищец. На основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 1314.00 лв., представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

            Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №60256 от 06.03.2020г., постановено по гр.дело №68373/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 162-ри състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА С.И.П., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на „И.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***; на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1314.00 лв. /хиляда триста и четиринадесет лева/, представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :          

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ : 1./           

 

 

                                                                        2./