РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Варна, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
ИвЕ. Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20233100500012 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№ 70301/ 13.10.2022
от Й. П. Б. ЕГН ********** – биологична майка на трите малолетни деца,
срещу постановеното от ВРС решение № 3012/10.10.2022 по гр.д.№
10742/2022, с което Е ПРОДЪЛЖЕНО настаняването на децата й Б. Й. Б. ЕГН
**********, Б. Й. Б. ЕГН **********, Е. Й. Б. ЕГН ********** в приемното
семейство на Р. С. Д. ЕГН ********** и Д. Т.а Д. ЕГН **********, двамата с
адрес: гр.И., ул.„П." № 1, за срок от една година, считано от датата на
влизане в сила на решението, на осн.чл.28 ал.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.25 ал.1 т.3 от
ЗЗДт.
В подаденото от назначения на страната особен представител адв.С. С.
уточнение към жалбата се излага следното : Оспорва се продължаването на
временното настаняване на децата в приемното семейство за още една година
и се претендира връщането им на законния им родител. Съдът е приел, че е
налице невъзможност законния родител да отглежда децата поради липсата
на родителски капацитет. Неоспорим е фактът, че Й. Пл.Б. е законен родител
на децата Б., род.2017г, Б., род.2016, и Е., род.2011г. Причините, поради
1
които се установява невъзможността на родителя да отглежда своето дете,
могат да бъдат липса на трудова дейност, липса на жилище, влошено
здравословно състояние или психично заболяване.Видно от Трудов договор
№ 80/11.08.2022гт майката е започнала да упражнява трудова дейност като
служител на Поделение за пътнически превози С. при „БДЖ-Пътнически
превози"ЕООД и да получава месечен доход. Същата е и осигурена съгласно
справка от ТД на НАП-В.Търново.По делото е представен и Договор за наем
на общежитие № 20221010, сключен на 20.09.2022г. между Технически
университет - С. като наемодател и Й. Пл.Б. като наемател, съгласно който й е
предоставена стая № 417 в студентско общежитие в блок № 59Г срещу
месечен наем.В допълнение, Й. Пл.Б. е записала висше образование, което се
провежда в ТУ-С. и вече е втори курс.От направеното медицинско
заключение, съгласно карта за предварителен медиц.преглед с изх.№ 25748,
изд. от общопрактикуващ лекар д-р К. Дим. М. е видно е здравословното
състояние на родителя, а именно клинично здрав/а и без психически
заболявания.И към настоящия момент всички изброени по-горе обстоятелства
били налице.От приложените доклади, съставени от служители на Д“СП“ се
проследявала една градация в поведението на родителя в посока осъзнаване
на допуснатите грешки и предприемане на действия по отстраняването им в
бъдеще. Срещите с децата протичали нормално, връзката между родителя и
децата била здрава и непрекъсната, налице било разбирателство помежду им.
Родителят не спирал да се интересува от състоянието им, явявал се на всички
определени съгласно изготвения график срещи, както и непрекъснато
заявявала желанието си за продължаване на тяхното отглеждане и своята
пълна готовност да им осигури необхоД.то.От изложеното ставало ясно, че
родителят е предприел всички необходими мерки в посока промяна на
настъпилите обстоятелства и е осигурил възможност за отглеждане на своите
деца, като полага усилия и за бъдещо развитие и осигуряване на все по-добри
условия за живот за себе си и за тях. Счита, че е налице основание за
прекратяване на настаняването на децата в приемно семейство съгласно чл.29
т.6 вр.чл.25 ал.1 т.З ЗЗДт поради отпадане на обстоятелствата, наложили
настаняването на децата в приемно семейство. Твърди се, че е налице
промяна във възможностите на родителя Й. П. Б. да отглежда своите
деца.Същата заявява желанието си да се грижи за тях и била напълно
способна да им осигури необхоД.то за нормално им израстване. В интерес на
2
децата е да живеят с биологичната си майка в семейна среда предвид
установеното наличие на съществуваща и непрекъсвана емоционална връзка
на майката с децата и между самите деца.
Поради изложеното моли за отмяната на постановеното решение като
неправилно и незаконосъобразно, необосновано, немотивирано, в
противоречие с материалния и процесуален закон и за постановяване на
решение за отмяната на първоинстанционното такова и бъде уважено
искането на законния родител да отглежда децата си.
В срок е постъпил писмен отговор вх.№ 88349/20.12.2022г от
ответната страна Дирекция„Социално подпомагане"-Варна,
представлявана от директора й Х.С. Д.а, със становище за неоснователност
на подадената жалба, като се излагат следните доводи: същата е без ясни
аргументи, обосноваващи отмяна на атакуваното решение. В жалбата се
съдържа недопустимо искане наложената мярка да бъде прекратена предвид
етапа на процеса. Параметрите на производството са зададени от
иницииралата процеса страна, в случая Д“СП“-Варна. При започване на
производството за прилагане на мерки за закрила Д„СП"-Варна предявява
иск, по силата на специалния закон като представител на Държавата и за
защита интересите на децата, т.е. Дирекцията се явява процесуален
субституент.Съдът е сезиран с искане за прилагане на мерки за закрила
спрямо децата Б., Б. и Е., тъй като предходното им настаняване, обвързано със
срок, е изтекло.Съгл.заложеното в чл.26 и чл.28 ал.3 от ЗЗДт е постановен
акт, който е оспорен.Й. Пл.Б. до момента не е реализирала правата си чрез
искане за прекратяване на мярката, съобразно нормата на чл.30 вр.чл.29 ЗЗДт.
Тя не е депозирала и заявление за реинтеграция и искане за ползване на
услуга.ВРС е разгледал производството съобразно процесуалните и
материални норми и възприетото от съдебната практика.Решението е
правилно и обосновано, което води до неговата законосъобразност и затова
моли да бъдат възприети и споделени изводите на ВРС.. Делото е изяснено от
фактическа страна и са обсъдени всички доказателства от значение за изхода
делото, като са съобразени нуждите на децата и дефицитите в родителския
капацитет на майката.Вземането на мярка за закрила спрямо дете се приема
като оптимална по причина, че щом като детето е било изведено, означава, че
са установени рискове и затова се налага да живее извън биологичното си
семейство.Преценката на мярката се прави, като се съобрази съотношението
3
„полза-вреда" за детето, по отношение, което се налага и посоченото в чл.25
ал.2 ЗЗДт. Чрез посочената норма Законодателят се е ръководил от принципа,
че интересите на детето, грижата за правилното му възпитание и отглеждане,
за защита от насилие, са приоритетни пред необхоД.стта то да израства и
живее с родителя/те, респ. настойник/попечител.Обръща внимание, че
мярката за закрила не е представлява акт на репресия спрямо родителя/те, а
има за цел подкрепа. В това производство не стои въпросът за родителската
вина и нейната форма, който неподлежи на обсъждане, а от значение е
степента, в която е застрашен интересът на детето поради неупражняване или
ненадлежното упражняване на родителските права и задължения. Затова
целта на тези мерки е да се осигури адекватна закрила.В настоящия случай
причина за прилагането на мерки за закрила спрямо трите деца е отношението
и поведението на майката Й. Пл.Б., която не е в състояние да прецени
степента на внимание и преките, непосредствени грижи, от които се нуждаят
децата. Майката е в обективна невъзможност да разпознава и задоволява
потребностите на своите деца, тъй като страда от заболяване, което е
останало недиагностицирано. Появата на заболяване, телесно или психично
поражда проблеми, както за болния, така и за семейството, за приятелите, за
хората в общността. Симптомите на заболяването правят човека различен. В
много случаи заболяването става проблем за семейството и близките, тъй като
страдащият отрича неговото наличие. През това време състоянието му се
променя в неблагоприятна посока.Й. Пл.Б. няма критично отношение към
състоянието си и не търси консултация с лекар. Същата не се доверява на
членовете на своето семейство, които са опитват да окажат подкрепа.
Близките й роднини са първите, които са забелязали наличието на промяна в
поведението й, емоциите, активността, общуването, мисленето, паметта,
интелекта, съзнанието и критичността към състоянието си. Промяната в
състоянието на единствения родител на децата, тяхната майка е тревожен и
неразрешим проблем на този етап.Поради изложеното счита, че това налага
трите деца Б., Б. и Е. да останат в защитена среда. Децата се нуждаят от
сигурна, безопасна среда и постоянни, непосредствени грижа, а възрастта им
не предполага те да се самозапазят.Под грижите на своята майка, поради
факта, че е в обективна невъзможност да ги отглежда, са обект на насилие,
тъй като неглижирането и неразпознаването на нуждите им е тежка проява на
такова. Майката на децата не осъзнава изцяло родителските си функции.
4
Възпитателната функция на родителите е извънредно важна поради своя
незаменим характер.Освен изложеното, на този етап Й. Пл.Б. трудно се
съгласява да й бъде оказвано съдействие при отглеждането на децата. Същата
не партнира на социалните служители и затова не може да бъде насочена към
услуга. Родителят приема с недоверие всяко предложение от социалните
служители. Тя е уязвима. Разпознава в усилията враждебност и непрекъснато
с болезнена настойчивост депозира жалби.Липсва обективна информация за
средата, начина на живот, партньорските взаимоотношения на майката. Тя
променя своето местоживеене и е с прекъснати здравно-осигурителни права,
което се отразява на възможността й да търси и получава необходимата
здравна грижа. Често сменя работното място.Въпреки посоченото, че при
контактите си с децата, които са регулярни и са стимулирани от социалните
служители, майката Й. Пл.Б. предоставя подаръци, които са винаги в голямо
количество, на значителна стойност, но без да са съобразени с възрастта и
нуждите на децата. Общуването при срещите „родител - деца" се проявява по
този начин. Вниманието й не е насочено върху формирането на
емоционалната връзка с децата й и тяхното опознаване, а се свежда само до
даване на подаръци.По изложените съображения моли жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
решението на ВРС.
Трите малолетни деца Б. Й. Б., Б. Й. Б. и Е. Й. Б., чрез назначения им
особен представител адв.Г.Л., не изразяват становище по жалбата.
Производството е по реда на чл.28 вр.чл.26 ал.1 ЗЗДт.
Образувано е по молбата на Дирекция „Социално подпомагане“–
гр.Варна с искане за настаняване на децата Б. Й. Б. ЕГН **********, Б. Й. Б.
ЕГН **********, Е. Й. Б. ЕГН ********** в приемното семейство на Р. С. Д.
ЕГН ********** и Д. Т.а Д. ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.И. ул.„П."
№ 1 за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на решението.
В молбата се излага, че по административен ред децата Б., Б. и Е. са
настанени в приемното семейство на Р. С. Д. и Д. Т.а Д.. Майка на децата е Й.
П. Б., а произходът им от баща не бил установен.
Децата са били установени в риск на територията на гр.Варна и
поставени под полицейска закрила.
Въпреки ниската им възраст, децата на два пъти били оставяни от
5
майката без грижа и представителство в централната част на града. Макар да
бил осъществен контакт с майката, от нея не била събрана пълна информация
за средата и начина й на живот, но били установени съществени дефицити в
родителския капацитет и същата давала объркващи и противоречиви
обяснения на своето поведение.
Поддържа се, че на майката липсва трезва преценка за рисковете, на
които излага децата. Посочен е случай, когато трите деца били намерени в
състояние на безнадзорност в непосредствена близост до НДК в гр.С..
С Решение № 1835/28.11.2021г по гр.д.№ 13816/2021г на РС-Варна
децата са били настанени в приемно семейство.
Последвалите социални проучвания установяват, че не е възможна
успешната им реинтеграция в биологичното семейство, тъй като майката
продължава да не е в състояние да преценява степента на внимание и преките,
непосредствени грижи, от които се нуждаят децата. Същата демонстрирала
непоследователност в решенията й относно децата, а в здравословното й
състояние са налице тревожни индикации.
Майката не предоставя информация за адрес, заетост, осигуряване,
съжителстващи лица, а само формално заявява желанието за полагане на
грижи за децата, без да има конкретни постъпки. Няма близки или роднини,
които да поемат грижите за децата.
Поддържа се становището, че в интерес на децата е да продължат да
растат в приемното семейство, в което са отглеждани до този момент. Децата
осъществяват периодично срещи майката.
По изложените съображения моли за уважаването на искането.
Участващите в съдебното производство трите малолетни деца Б. Й. Б.,
Б. Й. Б. и Е. Й. Б. чрез назначения им особен представител адв.Г.Л., не се
изразява становище.
Участващите в производството приемни родители Р. С. Д. и Д. Т. Д.
изразяват становище, че са свикнали с децата и децата - с тях и желаят да
продължат да се грижат за децата.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:
От представеното у-я за раждане на децата Б. Й. Б., Б. Й. Б. и Е. Й. Б. е
6
видно, че същите имат установен произход от майката -Й. П. Б., докато
произходът от бащата не е установен.
С Решение № 1835/28.11.2021г по гр.д.№ 13816/2021г на ВРС-11с-в
децата за първи път са били настанени в приемното семейство на Р. С. Д. и Д.
Т.а Д. за срок от шест месеца.
Със Заповеди № № ЗД/Д-В-159/01.07.2022г, № ЗД/Д-В-160/ 01.07.2022г
и № ЗД/Д- В-162/01.07.2022г на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане"-Варна е продължено настаняването на децата в приемното
семейство.
Представени са декларации по чл.24 ал.3 ППЗЗДт, от чието съдържание
е видно, че дядото П. Б. И. и лелята на децата Б.а П. Б. – роднини по майчина
линия, са посочили, че не могат да полагат грижи за тях.
При извършена от съда справка по НБД е установено, че майката Й. П.
Б. е с регистриран постоянен адрес: с.М. ул.„Д." № 2, общ.Б., а с настоящ:
гр.С. ж.к.„С.Г." ***.
С писмо от м.01.2022г Директорът на Д“СП“-гр.Варна е уведомил
Директора на Д“СП“-гр.Монтана за предприетата спрямо трите деца от
началото на м.август 2021г мярка за закрила, тъй като са били оставени без
надзор в централната част на гр.Варна и бил констатиран риск за живота и
здравето им. На децата е била предоставена полицейска мярка за закрила и
временно били настанени в Кризисен център, след което - в приемно
семейство. Посочено е, че майката е с постоянен адрес в с.М.. Родителите на
Й. Б. и нейната сестра не могат да поемат грижи за трите деца. След
извършено социално проучване от Д“СП“-гр.Монтана е било установено, че
Й. Б. не се намира в териториалния обхват на Дирекцията, а родителите й
нямали информация за това къде пребивава тя. След предприетата мярка за
закрила майката на два пъти била посещавала О“ЗД“-Монтана, придружавана
от приятел от гр.Варна, като била запозната и консултирана за реда и начина,
по който се осъществява реинтеграция на децата в биологична среда. Тя не
изслушвала и само повтаряла, че иска попечителството над децата си, които,
по нейните думи, били отвлечени. Не споделя за настоящото си
местонахождение и категорично отказала да подписва документи.
С писмо от м.02.2022г Директорът на Д“СП“-гр.Монтана е уведомил
Директора на Д“СП“-гр.Варна, че майката на децата Й. П. Б. не живее на
7
териториалния обхват на Дирекцията, а родителите й нямали информация за
местонахождението й. След като на 25.01.2022г майката подала в О“ЗД“-
Монтана заявление за реинтеграция, не е посещавала О“ЗД“-Монтана и
доколкото с нея не можел да бъде осъществен контакт, работата по
реинтеграция била прекратена.
С писмо от 11.03.2022г от Комплекс за социални услуги-Монтана
Директорът на Д“СП“-гр.Монтана е уведомил за следното: на 25.01.2022г
пред Д“СП“- Монтана Й. Пл.Б. подала заявление за реинтеграция на децата,
но при посещение на посочения от нея адрес в с.М. ул. „Д." № 2, община Б. на
адреса е открит само нейният баща П. Б. И.. Последният споделил, че от осем
месеца дъщеря му и децата не живеели на адреса и не знаел къде се намира
тя. Посочил е, че не желае дъщеря му да живее на неговия адрес, защото
създавала проблеми. Знае, че децата са настанени в Кризисен център-
гр.Варна, а след това и в приемни семейства. Споделил също, че очаквал това
да се случи, защото дъщеря му не може да полага адекватни грижи за децата
си и че тя самата се нуждае от психиатрична помощ, но отказвала да се
лекува. Изложил, че тя често сменяла местоживеенето и партньорите си. По
последна информация знаел, че дъщеря му живее някъде в гр.С..
На 21.02.2022г била проведена среща с Кмета на с.М., който е казал, че
майката и трите деца били напуснали селото, след като баща й я изгонил
поради непрекъснатите й проблеми с хора и различни институции. Проведен
бил разговор и със съседи, които отказали да се представят, защото Й. била
много конфликтна. Споделили, че от дълго време не били виждали децата, а
преди това непрекъснато влизала в конфликти с баща си, като при един
скандал изпочупила всички прозорци на жилището му.
На 07.03.2022г по телефона бил проведен разговор с майката Й. Б.,
която заявила, че посещава курсове в гр.С., но не се е явила на договорената
среща на 11.03.2022г.
В заключение е посочено, че майката не е установена на посочения от
нея адрес и не изпълнява договореностите с КСУ-гр.Монтана и затова е
прекратен случаят по реинтеграция на децата.
С писмо от м.06.2022г Директорът на Д“СП“-гр.Монтана е уведомил
Директора на Д“СП“-гр.Варна, че майката на децата Й. Пл.Б. не живеела в
териториалния обхват на Д“СП“-гр.Монтана.
8
На 28.06.2022г била проведена среща с П. Б. И. - дядо на децата по
майчина линия и с Б.а П. Б. - леля по майчина линия на децата, които заявили
невъзможност да полагат грижи за децата. Бабата по майчина линия Е.В. И.а
има ТЕЛК № 3726/12.11.2018г със срок „пожизнен" и определени 100%
трайно намалена работоспособност с чужда помощ и нямало как да поеме
грижа за децата. В област Монтана нямало подходящи приемни родители за
настаняването на трите деца.
С постановление от 02.06.2022г прокурор при ВРП отказал да образува
досъдебно производство по жалба на Й. Пл.Б. за отнемане на децата й въз
основа материали, изпратени по компетентност от РП-Монтана. Посочено е,
че съобразно информацията от Център за психично здраве-гр.Враца Й. Пл.Б. е
диагностицирана с шизоидно разстройство.
По делото е приет социален доклад от 1.07.2022г от Д“СП“-Варна, от
чието съдържание се установява, че към настоящия момент основните
потребности на децата се задоволяват в приемното семейство. Децата са били
отглеждани от своята майка до настаняването им в приемно семейство.
По данни на майката трите деца са от един и същи баща, който в
момента бил в Германия. За себе си казва, че е студентка в гр.С. и там живее в
общежитие. В следващия момент споделя, че живее в с М., но при посещение
на адреса по повод получен сигнал от С. било установено, че не живеела там.
И трите деца били обхванати от образователната система в учебни заведения.
Поддържа се, че в приемното семейство децата били спокойни и питали
за своята майка и дядо, като с последния поддържали редовно връзка по
телефон, а от м.януари провеждали ежемесечни срещи с майката. Децата
споделили, че баща им бил в Америка, не го били виждали и не го познават,
но същевременно казали, че бил с фрактура на главата.
Близките на майката не желаели и не можели да отглеждат децата в
своите семейства.
Констатирани са дефицити в родителските качества на майката, като
през м.юли 2020г е имало подаден сигнал в О“ЗД“ „Младост"-С., че децата са
намерени безпризорни в градинката на НДК. По информация на О“ЗД“-
гр.Монтана бащата на г-жа Б. заявил, че тя имала проблем и се нуждаела от
лечение.
През м.02.2022г майката подала заявление за реинтегация на децата и
9
заявление за ползване на соц.услуга в общността, но не е била открита на
посочения адрес в с.М. и било установено, че не живее там, поради което
услугата била прекратена.
До настоящия момент майката не е представила в О“ЗД“-Варна
актуален адрес за проучване на родителския й капацитет и възможностите да
поеме грижа за децата.
Предвид изложеното социалните работници имат сериозни опасения за
сигурността на децата, ако бъдат предадени на майката. При срещите между
децата и майката тя предимно ги наблюдавала, често прехвърляла разговора
към странични и непознати хора, споделяла нереалистични планове, а на
въпроси на социалните работници отговаряла вяло и неадекватно. Не се
съобразявала с определените дни и време за телефонни разговори, като някои
от обажданията били в ранните часове или късно вечер, през нощта или по
време на учебни занятия, като често звъняла непосредствено след вече
проведен разговор.
От проведените телефонни разговори с близки на майката се
установявало, че отношенията между тях и Й. не били добри и често
възниквали конфликтни ситуации, включително по повод нейното поведение
и психично състояние.
Детето Б. било оставено без надзор на 31.07.2021г в 19:00ч в
централната част на гр.Варна, като полицейски служители го предали на
майка му.
На 3.08.2021г вечерта трите деца били намерени безнадзорни от
дежурен патрул на Полицията и поставени под полицейска закрила за 48 часа,
като били настанени в Кризисен център.
На 4.08.2021г майката посетила О“ЗД“ с желание да прибере децата си,
но споделила изключително противоречива и неясна информация. Майката се
стараела да стимулира развитието на децата си, но били констатирани
пропуски в усвояването на учебния материал от Е..
Становището е, че с действията си майката излага на риск децата, като
ги оставя безнадзорни и без контрол. Тя е самотен родител, с неустановено
местоживеене и липсваща стабилност по отношение работа и доходи. В
поведението й има обезпокояващи индикации - хаотична е в разговора и си
противоречи в информацията, която споделя.
10
По отношение на децата е посочено, че са в добро психо-емоционално,
физическо и умствено развитие и имат изградена емоционална връзка с
техните близки, която се поддържа и след настаняването им в приемното
семейство.
При изслушването в о.с.з. на приемния родител Р. С. Д. същата излага,
че децата били свикнали с нея и другия приемен родител, нейния съпруг.
Свикнали с децата и децата - с тях; те се обръщали към нея с „бабка“.
Срещите с майката протичали в Д“СП“ нормално; децата се радвали на
срещите с майката; нормално се държали, а когато майка им си тръгвала,
казвала им „Чао“ и това било.
В настоящата инстанция са представени писмени доказателства от Й.
Пл.Б. : договор за наем на общежитие № 20221010 от 22.09.2022 /л.53/,
сключен с Технически университет за временно и възмездно ползване на стая
№ 417 в блок 597 при месечна наемна цена от 52,57лв, за срок до 31.10.2023г.
От трудов договор № 80/ 11.08.2022г /л.56/ е видно, че Й.Б. е била назначена
на длъжност „кондуктор“ в Превозна служба С. към Поделение пътнически
превози –С. при „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД за неопределено време,
със срок за изпитване от 6 месеца. От справка за действащи тр.договори от
ТД на НАП-В.Търново /л.54/ е видно, че Й. Пл.Б. има сключен тр.договор с
Поделение „Пътнически превози“-С. от 11.08.2022, като справката е издадена
към дата 24.10.2022г. От справката за осигуреното лице Й.Пл.Б., издадена от
пак от ТП на НАП-В.Търново /л.55/ е видно, че към 31.10.2022г същата е
имала отработени дни за м.08.2022г - 13 дни, а за м.09.2022 - 6 раб.дни.
Представена е карта за предварителен медицински преглед от 11.11.2022г,
издадена от д-р Кр.М. /л.58/, за който се установява, че е общопрактикуващ
лекар с лекарска практика в гр.Монтана, чиято констатация относно
психиатричния статус на майката не следва да се възприема доколкото
същото е насочил лицето за консулт със специалист-психиатър или друг тесен
специалист.
Приобщени са по делото множество докладни записки, изготвени
мл.експ.А.В. и адресирани до Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“-
ст.комисар Г.Г.ев /л.75, 76, 77, 78, 80/, датирани от 27.04.2022г, 23.05.2022г,
15.06.2022г, 18.06.2022г, 18.11.2022г, от чието съдържание може да се
обобщи, че Й. Пл.Б. нееднократно е отправяла съобщения на тел.02/9822222,
без да се представи с имена и точен адрес, но е установено, че се касае за нея
и че често оставя съобщения на телефонната линия за сигнали на МВР. В
11
зависимост от представената информация сигналите били препращани към
ОД на МВР-Варна ОД на МВР-Монтана, СДВР, Д“СП“-Варна, Д“СП“-
Монтана, като след извършени проверки, били върнати отговори, че
сигналите са били приети за неоснователни. Съдържанието на сигналите е
било свързано с това ,че трите й деца били настанени в приемно семейство,
което не се грижело добре за тях, а тя била пълноценен родител и затова
искала да й бъдат върнати. В последния сигнал от м.11.2022г се споменава и
за висящото съдебно производство, както и че подавала сигнала срещу
службите от гр.Врана, гр.С. и с.М., които спънали връщането на децата й. Те
се очаквали децата й да останат в дом завинаги, както сега имало един случай
с отвлечено дете. Нейните деца по същия начин, но тя се обадила в Интерпол
и те ги намерили.Веднага са ги дали за осиновяване на тази възрастна двойка ,
която въобще не може да гледа деца, на 100% сигурно, но просто взимат
много големи помощи за....Иска да й върнат децата ,защото се страхувала за
живота им.
От изисканата служебно информация, от РЗИ-Враца е представено
решение на ОС-Монтана от 14.07.2011г по нак.д.№ 114/2011, с което е
потвърдено решението на РС-Монтана от 8.06.2011 по ЧНД № 50090/ 2011 за
постановяване освидетелстваното лице Й. П. Б. на задължително лечение в
„ЦПЗ“ЕООД–Враца за срок от един месец, считано от датата на
настаняването й.
Като свидетел е разпитан П. Б. И., 68г, баща на жалбоподателката и
дядо на трите деца - Б., Б. и Е., който излага, че когато се родило голямото
дете Е. /не знае кой е бащата/, Й. живеела при родителите си в с.М., на 18км
от гр.Монтана и баща й подпомагал материално - пелени, мокри кърпи,
всичко нужно за детето се осигурявало от него и съпругата му понеже Й. не
работела; тя живеел с детето в другата къща в същия двор – къщите били
залепени една до друга. Детето било на 2-3г, когато станало първото му
изземване. Случило се една нощ, около 2ч след полунощ, му звъннал
телефонът и му се обадил един полицай, който му казал да отвори входната
врата, и свидетелят се „шашнал“; излязъл, отворил вратата и в къщата му
влезли полицаи. Имало и хора от Социалната служба и линейка на ,,Бърза
помощ". Взели детето и Й. и ги отвели в болницата в Монтана. На другия ден,
когато бил на работа, го извикали от Социалните и Полицията и му обяснили,
че Й. била подала сигнал същата нощ, че той бил блудствал с внучката си Е..
За свидетеля това е нещо ужасно. Същата вечер детето било при Й. в другата
къща. Вечерта преди да се случело това не са имали конфликт, а на
следващия ден свидетелят научава от полицаите и социалните, че бил
блудствал с детето. Затова то било прегледано в болницата и при прегледа се
установило, че детето нямало никакви проблеми. Социалните казали, че на
следващи ден ще дойдат и ще разговарят с Й., обаче тя избягала от болницата
с детето.Затова я търсили в Монтана и в дома му. Питали го къде могат да я
намерят и той казал, че дъщеря му тогава бил в приятелски отношения с една
братовчедка, която била омъжена за следовател от Полицията и може би е
12
отишла при нея. След направена проверка, не я открили и там. Тогава
линейка, полиция от Монтана и полиция от община Б., т.к. с.М. е към тази
община, отишли в селото и се оказало, че Й. е там с детето, в къщата си.
Тогава няма и за 10 мин взели детето. След това внучката му Е. се върнала
при тях/дядо си и баба си/ благодарение единствено и само на свидетеля,
защото се заел да го прибере, понеже детето било настанено в една къща,
където имало шест деца-инвалиди по рождение. Там всеки ден ходел да носи
пелени, мокри кърпи, каквото било необхоД., и постоянно водел разговори с
директора. След това имало дело, майката и детето се върнали в с. М., но била
предупредена от социалните да престане, тъй като Й. постоянно подавала
жалби в Полицията. По думите на свидетеля дъщеря му била в състояние да
подаде навсякъде жалби, дори и в ГД"БОП". Излага още, че дъщеря му
подавала срещу него непрекъснато жалби; единствено за последните два
месеца - февруари и март 2023г нямало такива. Всички те били написани
така, че нормален човек няма да ги напише. Посочва някои от най-
фрапиращите й оплаквания: че искал да я убие, да й вземе органите и да ги
продаде, за да станел богат, казано накратко, но тя го била описала много по-
пространствено.
Второто дете се появило, докато Й. била в с.М.. Баща й отишъл да я
вземе от болницата. Съпругата му се противопоставяла отново да прибират
дъщеря си с детето понеже това дете си имало баща и той трябвало да ги
вземе от родилното, а не дядото. След това прибирали и второто дете и
почнали да се грижат и за него. През това време Й. ходела по С., тя била
вечната студентка, отивала и се връщала нон-стоп. Родителите й давала пари,
но за другите й доходи не знае откъде са.
Не поддържа контакти с Й. от 2г. Лично й бил казал, че за него „тя е
приключила“ и не иска да му се повява в живота, защото съсипала бъдещето
на три дечица. От Полицията му се обаждали много пъти: тя заминала за С.,
закарала децата в някакъв парк и му се обаждат от Полицията оттам на него
по време на работа да го питат къде е и дали има човек вкъщи, защото водели,
например Бобчо, с колата и да го оставят вкъщи понеже Й. го била изоставила
някъде. Тогава две жени завели детето в Полицията, а след това търсели
свидетеля.
На казаното от свидетеля Й. Б. репликира, че не било вярно и че някой
нарочно взел детето, че не го била оставила
Свидетелят продължава да разказва, че го били търсили от фирми за
бързи кредити, от магазини, понеже тя вземала пари, а за връщането им
почвали да си ги търсят от него. Дори били заплашвали жена му, че ще й
вземат къщата понеже дъщеря им не си плащала кредита. Тогава успокоил
жена си, че нямало никакво значение, тъй като Й. била пълнолетна, а не е на
15г.
Докато живяла при родителите си Й. имала слабост да чупи прозорци. В
един момент и на двете ни къщи били изпочупени абсолютно всички
13
прозорци. Не знае дали била провокирана от нещо, за да го направи, тъй като
не бил там. Майка му била още жива.
Преди да вземат децата пак била счупила всички прозорци. Когато я
попитал какво се е случило, тя му отговаряла, че комшийката дошла и
счупила прозореца, а след това от децата научавал, че тя била взела една
играчка и счупила прозорците. Бобчо му казал: „Тя се ядоса, взе една играчка
и счупи прозорците" и това се е случвало пред децата.
Излага още за случаи на кражби по магазини, по големите вериги
магазини. Свидетелят работи в охранителната дейност и го познавали. Един
път колега му казал, че имало една жена заловена, която била от селото му.
Когато й казал имената - Й. П., разбрал, че ставало въпрос за дъщеря му.
Тогава човекът се притеснил и казал, че трябвало да се плати в троен размер,
но свидетелят категорично отказал да заплаща сметката вместо дъщеря си.
Това отново се случвало в присъствието на децата. Първият път е била с
едното дете.
По неговите думи откакто били наложени мерките за закрила за
последните две години поддържал постоянна връзка с децата. Нямало да ги
оставя никога. Ако имало нещо, от което да не били доволни, щели да му
кажат. По негово мнение се намират на много добро място благодарение на
социалните във Варна. Децата се чувствали много добре и ходели на училище
/подчертава се от свидетеля/. Преди, когато Й. ги водела на училище,
правела това в 10ч и ги вземала в 11ч.
Посещавал е дома на приемното семейство; всичко там било супер. Според
него това били точните хора, при които да са децата.
На въпроси, поставени от в.лице-психиатър, свидетелят обяснява, че
като дете Й. била тиха; в училище проблеми с поведението й нямало.
Променила се, когато отишла студентка в С.. Свидетелят има и друга дъщеря.
И двете били записани да учат задочно в С., но трябвало и да работят, за да
могат да учат и да се издържат. След първата година приключили с ученето.
Тогава Й. имала връзка с едно момче, което било неин колега и живеела при
него. След време момчето, казвало се Евгени, докарало целия й багаж и го
стоварил пред входа на апартамента в гр.Монтана и казало : „Чичо П.е, дотук
съм" и си отишъл. П.а я приел пак, понеже не я бил гонил. Лошото е, че тя в
това състояние, особено в което е сега, не може да се впише в живота. Отива
на работа за 1-2дни, ставал веднага конфликт. Тя винаги си мисли, че някой
иска нещо да й направи. Ако вземе болничен, успява малко да протака, но
след това я изгонвали.
Когато забелязали, че има някакви проблеми, не били търсили
специализирана помощ, понеже тя започна да говори, че някой я преследва, а
нямало такова нещо. В началото това не му направило впечатление, но след
това вече много пъти ходили при лекари, които казвали, че не можели да я
приемат в болница, ако тя нямала желание и трябвало да се съгласи.
Говорили с Й., но тя не искала да влиза в болница. Водил я и в присъствието
14
на социален работник, но тя отказвала. Била бременна с второто дете, когато
имало дело за задължителното й лечение. Ходили и при д-р Соня И.а, която
работела в Психиатрията във Враца; с д-р П. Петров, който бил в едно ново
отделение в болницата във Враца по някаква програма. Там Й. лежала. Той й
бил изписал хапчета и казал пред съда, че е е необхоД. тези хапчета да се
приемат шест месеца и да ходи всеки месец на преглед при него, но съдията,
не знае по каква причина решил, да я изпрати за лечение само за три месеца.
Тогава лично свидетелят й давал хапчетата. Когато ги пиело горе-долу имало
подобрения, но в нейното съзнание тя била здрава и нямала никакви
проблеми.
Соц.раб. Д. Г., която отговоря за детето Е., излага, че познава и другите
две деца, които живеят заедно в едно приемно семейство. От проведени на
15.03.2023г телефонни разговори със Зам.управителя на общежитията на ТУ-
С. станало ясно, г-жа Ф., че познавали Й. Б. от много години, откакто била
записана за пръв път като студентка. Служителката била притеснена, че
понастоящем на Й. били възстановени правата на студент и тъй като имала
три деца била помолила да й бъде отпуснато по-голямо жилище. Казала й, че
децата били отвлечени от социалните служби във Варна и че искала да
докаже пред съда /понеже водело дело/, за да може да си вземе децата, че
имала жилище, където да ги отглежда. Персоналът на общежитията бил силно
притеснен, защото тя почти не е живеела там. Наемът бил символичен, около
25-30лв месечно, които били платени през м.март тази година накуп за цялата
2023г, а също и таксата за учебната година, за която соц.работник не знае в
какъв размер е. Притеснени били, защото били нарушили Наредбата за
предоставяне на общежитие, т.к. тя се водела платено обучение, а не
държавна поръчка, т.е. няма право да ползва такова. А и вече един път е била
на общежитие. Направили компромис, като й дали по-голямото жилище, а
сега трябвало да я преместят в стая, за която да заплаща 200лв наем понеже
децата не се отглеждат от нея, тя не получава детски надбавки и не полага
грижи за тях.
На 14.03.2023г Й. се появила там и помолила да остане поне до
28.03.2023г, т.е. до датата на с.з., когато било делото, понеже била с
нагласата, че ще си вземе децата.
Соц.работник задала въпроси на г-жа Ф., тъй като многократно били
правени проучвания в С. за адреса, на който живеела Й., и отговорът на
колегите от Со.служба в С. бил, че при посещението им лицето не е било
15
открито на посочения адрес; оставяни били съобщения, но тя не е
осъществила контакти с тях. Едва през м.ноември 2022г успели да осъществят
контакт с Й., когато тя пожелала да ползва социална услуга и била насочена
към такава. Дали й предварителна оценка, но все още г-жа Б. не се била
възползвала от това с нея да работи социален работник или психолог за
повишаване на родителския капацитет и за отстраняване на причините,
довели до извеждането на децата.
От общежитието казали на соц.работник Д.Г., че познавали много добре
Й.. Още в началото, когато започнала да учи, многократно отсъствала, това
било преди няколко години. Не знаели тя къде живее, дали там или някъде
другаде. Имало периоди, в които била живяла там.
Споделили и притеснителни неща - когато се родило третото дете Б.,
още новородено, тя го била заключила само в стаята и се наложило да разбият
вратата, т.к. детето плачело. Като влезли, намерили бутилка с адаптирано
мляко, която била гореща и била оставена на възглавницата на бебето;
бутилката се била опряла в бузката му и затова е започнало да плаче.
Служителката от Общежитията на ТУ-С. казала още, че понастоящем Й.
постоянно пускала сигнали и жалби до различни институции, дори до ДАНС,
че в мазетата на общежитията се продавали деца; затова сега там течало
разследване. В 7-мо РУ-С. била подала сигнал, че в общежитието имало
опити да го подпалят, издирвана била от тези органи, но не можели да я
открият. Освен това, когато ходела в общежитието, водела различни
партньори мъже. Там познавали много добре и трите деца.
Предава всичко това, което й било казано, а вчера /27.03.203/ й се
обаждали да питат дали Й. ще дойде на делото днес; искали тази информация
понеже вече не можели да крият, че тя не живеела в общежитието с децата си.
Разпитан е като свидетел Н.Я. Г.ев , 61г, вдовец, за който съдът
констатира, че се явява в съд.заседание след употреба на алкохол.
Същият излага, че познава Й., колеги са ЖП-то в С., работят заедно. Тя
сега се записала на курс за касиерка и ще почвала като такава.Били колеги
допреди 2-3 месеца. Той отдавна работел в БДЖу а с нея се запознал, като й
взели децата преди година и половина някъде, т.е. лятото на предната година.
От м.август 2021г тя се записала на курс за кондуктори и работили заедно
около година. Сега Й. не работела, била прекъснала, но се водела към ЖП-то;
16
ходела на обучение, но не искала да пътува заради децата.
Свидетелят знае, че Й. живеела в гр.С., но не знаел къде; тя щяла да
каже къде, той не знаел точно. След това казва, че била в С.Г.; бил ходил
преди. На гости на Й. не бил ходил. Познавал децата, бил ги виждал - Е., Б. и
малкия Б., когато идвали заедно с Й. тук във Варна на свиждане в „Закрила на
детето", при социалните работници. Придружавал я, когато можел й помагал
от каквото има нужда. Понякога й трябвали пари за децата и той й давал.
Срещали се с нея, виждали се, зависело как бил на работа. Й. учела в
Университета „Машиностроене". Знае, че Й. искала да ходи на бригада в
Америка, за да спечели пари за децата, за да им помогне. Не знае колко пари
би изкарала, не му била казвала. Тя се грижела за децата си, просто те й ги
взели. Взели ги тия жени, дето са навън /свидетелят посочва към коридора на
съда/. Те искали всичко да е наред, да нямало проблеми. Заявява, че с каквото
можел щял да помага на Й., нямало да я остави; искал да й помогне да си
вземе децата. Иска Вие /обръща се към съда/ да й помогнете да си вземе
децата. Не живеели заедно, тя живеела в С., а той-сам в М.. Й. когато решала,
щяла да дойде да живее при него. Хората, при които били децата сега, ги
познавал, те били в залата отзад /свидетелят посочва към присъстващите в с.з.
приемни родители Д. и Р. Д.и/.
При личното явяване на Й. П. Б. в о.с.з. същата дава следните
обяснения : „Взех си призовката от съда, заедно с всички документи към нея.
Живея в С.Г., студент съм по ,,Машиностроене“ в ТУ[1]С.. Живея в бл.59;
това е жилище, в което има две помещения - стая с кухня, коридор, баня и
тоалет. Живея сама, чакам децата да се върнат при мен. Работя в БДЖ, за да
мога да си купя жилище. Работя в БДЖ от август месец 2022г, бях три месеца
на работа; имаше много счупени влакове; съкратиха персонал и сега не
работя там. Работя в магазин ,,Джъмбо“ в С. като касиер. Отсега работя в
,,Джъмбо“, от няколко дни, имам трудов договор, който трябва да го взема и
да Ви го представя.
Имаме студентска бригада, която ще е за два месеца с получаване на
доходи. Бригадата ще бъде в Ню Йорк, Америка. Тя е за два месеца, но е
много доходно, за около 6 000 до 10 000 щатски долара, толкова е заплатата.
Програмата е към ТУ-С., трябва да отида в американското посолство, за да
може да ми помогне това за децата. Интервюто е май месец, лятна програма е.
17
На бригада ще ходя в Ню Йорк, ще работя нещо свързано с туристи, в
магазини, в хотели. Владея английски език, имам ниво от училище ,,Европа“,
две години за детски учител.
Децата в момента са при Р. и Д. Д.и в гр.И.. Не ходя да ги виждам,
жената, която ги гледа, не иска да ходя там, срещаме се в социалните служби.
Искаха да разберат, че мога да се справям сама.
Чух се с д-р А., уредихме си среща, но имах малко задължения до
Монтана и не можах да се видя с нея. Аз представих бележка, че съм се
консултирала с психиатър в Монтана. Ако ми кажете кога трябва ще се явя
при д-р А., защото ми отнема идването доста време, трябва да уведомя и на
работа, и в университета. Аз бях тук предния ден и не ми беше удобно да
стоя още и се разминахме с д-р А.. Днес ще съм тук до към 19ч. Мога да дам
телефон за връзка с мен.
Във Враца ходих само на прегледи, не съм лекувана там. Лекарства са
ми изписвани за кратко време, защото ми беше паднал един прозорец на
главата и ми направиха снимка, и ми изписаха хапчета. За тези хапчета става
въпрос. Прозореца ми падна много отдавна, бяха ми дадени само хапчета не
се е налагало да оставам; 2012г мисля, че беше това. Тогава беше родена само
Е..
В следващото с.з. на поставени от съда въпроси отговоря следното:
-Какво работите в момента?
-В момента съм кандидатствала за работа в магазин ,,Джъмбо", оттам чакам
за работа по принцип. Искам да кажа, че делото е за връщане на децата ми, а
тук днес се върнаха 15г назад, когато с баща ми имахме проблеми. Всяка
майка изпада в такива състояния след като роди, тревожи се за детето, иска да
е в безопасност. Баща ми той да каже, че ще ни помагат и това е. Ходя на курс
за касиери към ,,БДЖ", но аз съм закъсняла с документите, т.к. е платена
форма на обучение.
-Каква такса платихте за обучението си в ТУ-С.?
-Студентските ми права са възстановени, платих 375лв.
-Откъде се сдобихте с тези пари ?
-Имах пари от последната заплата, беше около 1000лв за сметки и някакви
други неща.
18
-Имало е момент, когато са Ви изписвали лекарства и е трябвало да се пият?
-Не си спомням такова нещо; аз не съм обвързана имам си живот и искам
всичко да е наред, имам дъщеря и искам да я предпазя от всичко.
-Ако Ви бъдат предписани лекарства от лекар, бихте ли ги приемала?
-Алергична съм към лекарства и не приемам; пия само ,,Ереус",
„Урбазон".Сега пак едва дойдох, не мога да дишам. Искам пак да мина на
ТЕЛК, но не ми оставаше време; иначе имам документ, ставаше ми лошо.
Имам документ за астматични пристъпи.
Искам още нещо да кажа. Уча държавна поръчка "Машиностроене".
Живели сме там преди да се роди Боби, получавах стипендия и майчинство,
не съм имала нужда от никого, гледала съм ги много добре, мислила съм
винаги за децата си. Не се срещам с мъже, нямам брак с никого, има камера
там и е с чип, забранено е да влизат външни хора.
Искам още нещо да добавя. Да ми се отвори нещо като наследство,
обадиха ми се от една банка, възможно е наш далечен роднина, който е с
нашите имена, да ми е оставил наследство, намерили са моето име в интернет
под родословното дърво, за да получа обезщетение.
-Как се казва този роднина?
-Той е починал, мисля че се казва Д. Б..
-Кога и къде е починал този далечен роднина?
-Починал е миналата година, но не знам къде.
-Как разбрахте за това, кой се свърза с Вас?
-Свързаха се с мен от банката, с чужд филиал, но я има и в България.
В заключението на КСППЕ, проведена с участието на в.лице психиатър
д-р Т.А. и клиничен психолог Р. Г., се излага следното:
По първия поставен въпрос - какво е здравословното състояние на
същата; има ли данни за личностови изменения, в каква посока, налице ли е
необхоД.ст от провеждане на медикаментозно лечение в или извън
специализирано болнично заведение; каква е прогнозата за развитието на
болестта:
Й. П. Б. е била с поставена диагноза „Параноидна шизофрения“-F20.0
по МКБ-10, за което е била хоспитализирана през 2011г в Център за психично
19
здраве-Враца на задължително лечение по реда на Закона за здравето и през
2013г в Отделение по психиатрия към МБАЛ "Хр.Ботев"АД-гр.Враца. Към
момента липсват достатъчно данни, критерии за поставяне за диагнозата
психотичен епизод. Наличните идеи с параноиден облик са
несистематизирани и често са манипулативни, изказвани с цел себезащита и
конфронтация при ограничаването на правата й като майка, в случая са
насочени към социалните служби. При Й. Пл.Б. същевременно е налице
изразена личностова акцентуация до степен на личностово разстройство със
смесени черти, което може да бъде класифицирано към „Други специфични
разстройства на личността“ - F60.8 по МКБ-10. Няма данни Й. да провежда
психиатрично лечение. Последното би могло да овладява част от описаните
симптоми.
По втория въпрос: какъв е родителският капацитет на майката - налице
ли са дефицити, характерови особености, методи за решаване на семейство и
роля майка. Родителският капацитет, в случай на установен здравословен
проблем, бил ли е повлиян и може ли да бъде повлиян за в бъдеще; какъв тип
модел на родителско поведение има лицето
Родителският капацитет при Й.Б. е с изразени дефицити вследствие
показаните и изведени както личностови черти и особености, така и начини
на поведение при изготвеното подробно експериментално-психологично и
психиатрично изследване, в контекста на родителстването. По тази причина
същата не е в състояние да осмисли правилно и да изпълнява пълноценно
ролята на родител – майка на децата си.
По третия въпрос: дали е в състояние да разпознава потребностите на
трите деца /базови/ - от защита, сигурност увереност, самочувствие, и по
какъв начин
Й.Б. не е в състояние да разпознава истинските потребности на трите й
деца. Променливото поведение, липсата на моменти на адекватна преценка на
реалността и пречупването на връзката с децата и потребностите им през
призмата на нейните вярвания, значително нарушават родителската й грижа и
отправят противоречиви послания към децата, както и могат да бъдат
причина за създаване на опасни за тях ситуации.
СЪДЪТ, въз основа на горната фактическа установеност, достига до
следните правни изводи:
20
ЗЗДт дава приоритет на отглеждането на децата в тяхната семейна среда
/чл.25 ал.2 и чл.28 ал.4 ЗЗДт/, като в изключителни случаи може да стане
извън семейството, ако важни причини налагат това. Съгласно разпоредбата
на чл.25 т.1 ЗЗДт дете може да бъде настанено извън семейството в случаите,
когато родителите му са починали, неизвестни, лишени от родителски права
или чиито родителски права са ограничени, а съгласно т.2 и т.3 - в случаите,
при които родителите, настойниците или попечителите без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето или се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, от които
писмените съставляват официални свидетелстващи документи, ползващи се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, може да се направи извод,
че единственият родител на трите малолетни деца Б. Й. Б.,род.2017г, Б. Й. Б.,
род.2016г, и Е. Й. Б., род.2011г, е диагности цирана с психично заболяване, и
че на 31.07.2021г в гр.С. и на 3.08.2021г в гр.Варна, без основателна причина,
е оставила децата си в състояние на безнадзорност, което е наложило
поставянето им под полицейска закрила.
Налага се извод, че е налице визираната в закона предпоставка -
майката на трите малолетни деца се намира в трайна невъзможност да ги
отглежда поради нейното здравословно състояние – поставена й била
диагноза „Параноидна шизофрения“-F20.0 по МКБ-10 и е била
хоспитализирана през 2011г в ЦПЗ-Враца на задължително лечение по реда
на ЗЗ и през 2013г в Отделение по психиатрия към МБАЛ "Хр.Ботев"АД-
гр.Враца. Към момента, макар да липсват достатъчно критерии за поставяне
диагноза за психотичен епизод, наличните й идеи са с параноиден облик,
несистематизирани и често манипулативни, изказвани с цел себезащита и
конфронтация при ограничаването на правата й като майка, в случая са
насочени към социалните служби. Същевременно е налице изразена
личностова акцентуация до степен на личностово разстройство със смесени
черти, което може да бъде класифицирано към „Други специфични
разстройства на личността“ - F60.8 по МКБ-10.
Това й състояние дава отражение върху родителския капацитет –
същият е с изразени дефицити вследствие показаните и изведени както
личностови черти и особености, така и начин на поведение. По тази причина
21
същата не е в състояние да осмисли правилно и да изпълнява пълноценно
ролята на родител – майка на децата си. От това се налага и извод, че Й.Б. не е
в състояние да разпознава истинските потребности на трите й деца.
Променливото поведение, липсата на моменти на адекватна преценка на
реалността и пречупването на връзката с децата и потребностите им през
призмата на нейните вярвания, значително нарушават родителската й грижа и
отправят противоречиви послания към децата, както и могат да бъдат
причина за създаване на опасни за тях ситуации.
Многократно заявеното желание от страна на рождената майка да си
гледа децата, не кореспондира на констатирания при нея нисък родителски
капацитет, обусловен от наличното психично заболяване, към което не е
критична и отрича необхоД.стта от провеждане на лечение. Същата не се
доверява и на членовете на своето семейство, които са опитват да окажат
подкрепа. Близките й роднини са първите, които са забелязали наличието на
промяна в поведението й, емоциите, активността, общуването, мисленето,
паметта, интелекта, съзнанието и критичността към състоянието си. Данните
по делото сочат, че Й. Б. реално не може да се справи с полагането на
ежедневните грижи за трите малолетни деца, свързани с отглеждането им и
възпитанието им, като ги поставя в рискови дори за физическото им
оцеляване ситуации, оставяйки ги безнадзорни и без контрол. Вниманието й
не е насочено върху формирането на емоционалната връзка с децата й и
тяхното опознаване, а се свежда само до даване на подаръци. В поведението й
се забелязват обезпокоителни индикации – тя е хаотична в разговора, а
информацията, която подава, е противоречива.
Здравословното й състояние дава отражение, както върху родителски
капацитет, така и върху нейната трудова заетост – тя е с ниски и непостоянни
доходи. Няма и установено местоживеене - фактическото й такова
продължава да е неизвестно и понастоящем. Не отговаря на действителността
твърдението й, че има осигурено такова в общежитие на ТУ-С. доколкото се
установи, че същата не отговаря на условията да ползва такова; дори да се
приеме, че има възстановени правата й като студент, тя не заема бройка за
държавна поръчка редовна форма на обучение. Това препятства
възможността, както на социалните работници, така и на съда да проучи
своевременно жилищните условия, които майката като единствен родител
/при липсата на данни за произход от бащата и за трите деца/ да може да
22
осигури, както и лицата, с които съжителства, с цел гарантиране минимална
сигурност за малолетните Б., Б. и Е.- П.а.
Децата са настанени в приемното семейство на Р. С. Д. и Д. Т. Д., които
са изразили становище, че са свикнали с децата и те с тях, затова желаят да
продължат да се грижат за трите деца. Установи се, че за децата са полагани
добри грижи и че добре са се адаптирали в приемното семейство, а също и че
редовно ходят на училище.
Предвид изложеното съдът намира, че в интерес на трите малолетни
деца Е., Б., Б. е да бъдат отглеждани в приемното семейство Д.и от гр.И., до
намирането на друга по-благоприятна алтернатива за тях. Сочената мярка
задоволява в голяма степен потребностите на децата, стимулира тяхното
развитие и компенсира липсата на родителска грижа. И доколкото по делото
липсват данни за близки и роднини, които да имат желание и възможност да
се грижат за децата и при които да бъдат настанени за отглеждане, съдът
приема, че предлаганата от Д“СП“-Варна мярка за закрила - продължаване
настаняването в приемно семейство, е изцяло в интерес на малолетните деца.
Така се осигурява възможност децата да пребивават заедно в защитена и
сигурна среда, близка до семейната, в която да бъдат задоволявани техните
базови потребности и да бъдат полагани грижи за правилното им физическо
развитие, съобразено с възрастта им, както и да бъде съблюдавано тяхното
правилно психическо развитие от доверени възрастни.
Съдът намира за уместно да посочи, че мярката за закрила е временна и
не е представлява акт на репресия спрямо родителя, а има за цел да осигури
адекватна закрила за малолетните деца, които не са в състояние да се
самосъхранят.
По изложените съображения подадената от Д“СП“-Варна молба е
основателна.
Съобразно данните по делото и на осн.чл.28 ал.5 ЗЗДт въззивният съд
счита, че в интерес на малолетните деца е да бъде определен по-дълъг срок за
настаняването им в приемното семейство - две години.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции обуславят
неоснователност на жалбата и затова постановеното решение следва да бъде
потвърдено, като бъде изменено само досежно срока определен за
постановената мярка.
23
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХс-в № 3012/10.10.2022 по гр.д.
№ 10742/2022, с което Е ПРОДЪЛЖЕНО настаняването на децата й Б. Й. Б.
ЕГН **********, Б. Й. Б. ЕГН **********, Е. Й. Б. ЕГН ********** в
приемното семейство на Р. С. Д. ЕГН ********** и Д. Т.а Д. ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.И., ул.„П." № 1, на осн.чл.28 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.25
ал.1 т.3ЗДт, като ИЗМЕНЯ срока на наложената мярка по чл.25 ал.1 т.3
ЗЗДт от една година на две /две/ години, считано от датата на влизане на
решението в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Копие от настоящото решение да се изпрати на Окръжна
Прокуратура-Варна и Дирекция „Социално подпомагане“-Варна за
иницииране на производство по реда на чл.5 ЗЛС
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24