№ 295
гр. Варна, 14.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
при участието на секретаря Стела Ив. Йолова
и прокурора А. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Цв. Атанасов Частно
наказателно дело № 20253100200249 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Лишеният от свобода К. Д. К. – явява се лично, като се води от Затвора
– Варна и с адв. С. С. – редовно упълномощен.
За Затвора – Варна се явява инсп. Андонов, редовно упълномощен
със Заповед на Началника на Затвора.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки. Да се даде ход на делото.
ИНСП. АНДОНОВ: Не са налице процесуални пречки. Да се даде ход
на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Л. СВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода и
приложените към делото писмени документи.
Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по
чл.439А от НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание.
1
ИНСП. АНДОНОВ: Нямаме доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме доказателствени искания.
АДВ. С.: Няма да сочим други доказателства.
Л. СВ. К.: Нямам искания.
СЪДЪТ дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
ИНСП. АНДОНОВ: Считам, че молбата е основателна и допустима.
Поддържам становището на началника на Затвора – Варна, чието мнение е
същата да бъде уважена. Налице са предпоставките, предвидени в чл.70, ал.1
от НК, както и необходимия обем от доказателства за поправянето на лишения
от свобода съгласно чл.439а от НПК.
Спрямо лишеният от свобода К. до настоящия момент е приложена в
цялост прогресивната система във връзка с изпълнение плана на присъдата.
Процесът на ресоциализация е завършен успешно и у лишеният от свобода е
изградено поведение за водене на законосъобразен начин на живот. На този
етап можем да обосновем извода, че наказанието е постигнало своите цели
съгласно чл.36 от НК.
С оглед остатъка предлагаме да бъде наложена мярка за пробационен
надзор, изразяваща се в задължителни периодични срещи с пробационен
служител на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
Предвид изложеното, моля за Вашия съдебен акт, с който да уважите
молбата на лишения от свобода К. и същият да бъде условно предсрочно
освободен.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата е основателна. Причините за това
са следните:
Безспорно е, че към момента К. Д. К. е изтърпял фактически над ½ от
наложеното му наказание, поради което е налице първата кумулативно
изискуема предпоставка за условно предсрочно освобождаване.
Считам, че въз основа на съдържанието на материалите от
затворническото досие на К., както и въз основа на съдържанието на
2
становищата, които са представени от затворническата администрация, може
да се направи извод, че с поведението си К. е дал доказателства за своето
поправяне, поради което е налице и втората изискуема предпоставка за
условно предсрочно освобождаване. Това е така, тъй като се установява, че
през цялото време докато е изтърпявал наказанието си, К. е работил.
Налице е голям спад в оценката на риска от рецидив по отношение на
осъдения. По първоначална такава оценка от 77 точки, актуалната възлиза на
38 точки. К. е многократно награждаван, общо 21 пъти, като в същото време
се счита за ненаказван.
С оглед на казаното, моля да уважите молбата, като при уважаване на
същата и установяване на изпитателен срок, в рамките на изпитателният срок
да постановите пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“.
АДВ. С.: Моля Ви, да уважите молбата на моя подзащитен.
Наказанието, което К. Д. К. изтърпява е в размер на дванадесет години
наложено по НОХД №1547/2017г. считам, че е налице първата предпоставка
визирана в чл.70, ал.1, т.1 от НК по отношение на Косамас, тъй като същият е
изтърпял фактически до настоящият момент повече от изискуемата 1/2 от
наложеното му наказание. За да бъде уважена молбата е необходимо да е
налице и втората визирана в закона предпоставка за постановяване на условно
предсрочно освобождаване, а именно лицето да е дало достатъчно
доказателства за своето поправяне. Видно от материалите по делото К. е
започнал да търпи наказанието на 15.05.2019г., когато е била извършена и
първоначалната оценка на риска от рецидив при постъпването му, а именно
77 точки, среден към висок риск.
Във връзка с депозираната молба за условно предсрочно освобождаване
на 24.01.2025г. отново е преразгледана оценката на риска от рецидив, която е
38 точки – нисък рецидив. Спрямо К. е приложена в пълна степен
прогресивната система при изпълнение на наказанието. К. се счита за
ненаказван, награждаван е многократно - 21 пъти, при спазване принципа на
градация на поощренията. Режимът му е заменян от строг на общ. Настанен е
в открит тип, а в момента изтърпява наказанието си на лек режим.
Ето защо считам, че всичко това прави извода, че е налице такава
положителна промяна с оглед изтърпяване на наказанието, която изпълва
3
условията визирани в закона за условно предсрочно освобождаване.
Поради всички тези обстоятелства, Ви моля да уважите молбата на К.,
като постановите условно предсрочно освобождаване от не изтърпяната част
на наказанието и затвърждаване на положителната трайна тенденция по време
на изпитателният срок, би могла да бъде постановена подходяща пробационна
мярка. В този смисъл, моля за Вашият съдебен акт.
Л.СВ. К.: Моля съдът да уважи молбата ми.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, материалите в
личното досие на молителя К. Д. К. и писмените материали, приложени по
делото, намира за установено следното:
Постъпила е молба от л.св. К. Д. К., с което се моли условно предсрочно
освобождаване. В молбата е посочено правното основание, че е изтърпял
законовия срок даващ тази му възможност.
Администрацията на Затвора Варна изказва еднозначни становища.
Началникът на Затвора - Варна мотивира виждане за подкрепа молбата на
осъденото лице, като се посочва, че са налице предпоставките на чл.70 от НК
и доказателствата в чл.439а от НПК. В делото са приложени становища
изготвени от инспекторите И. И. ИСДВР в ЗО „Разделна”, гл. инсп. М. Д. н-к
сектор ЗО Разделна, Г. Н. – НС СДВР Затвора Варна. В тях, освен правното
основание предвидено в чл.70, ал.1, т.1 от НК се сочат и мотиви за уважаване
на молбата, с обстоятелствата - намалена оценка на риска, цялостното добро
поведение на осъдения, отношението му към труда и наложените поощрения.
Ролята на превъзпитателния процес показал мотивация за промяна и
достатъчно желание на позитивно развитие в личностен план при
преодоляване на дефицитите в профила на зоните с нужда от помощ и др. Към
посочените документи е приложено и експертна оценка за актуално
психическо и емоционално съС.ие /за УПО/, изготвено от психолог Д. К. Г. и
доклад за пробационен надзор, изготвен от инсп. Д. К..
Неоспорим факт е, че л.св. К. К. е изтърпял към момента всичко - 9
години, 1 месец и 12 дни от общо наложеното му наказание лишаване от
свобода за срок от 12 години, с Присъда по НОХД № 1547 /2017г.
постановена през януари 2018г. от Окръжен съд Варна, изменена с Решение
на Апелативен съд Варна, потвърдено от ВКС, към намаляване на срока на
наказанието от 13 години и 4 месеца. Посоченият изтърпян срок, е повече от
законно изискуемите от една втора изтърпeни от наложеното му наказание,
съгласно чл.70, ал.1, т.1 от НК. Той би се увеличил към срока по чл.440,ал.2,
изр.2 НПК. Съдът приема, че К. се е включвал в реалния трудов процес с оглед
неговите възможности в тази аспект поради наличието на заболявания, които
влияят за разгръщане на пълноценен потенциал. Не само трудовата терапия
спрямо него, но и специализираните мероприятия са дали добър ефект спрямо
4
поведението му за законосъобразен начин на живот. Награждаван е за добро
поведение, като в периода ноември 2022г – юли 2024г., режимът му е заменен
на „лек“. Последната оценка на риска от рецидив, е на средна степен от 43
точки, като е отчетено намаление от първоначалните 77 точки. Изрично е
посочено, че рискът от рецидив за обществото не е непосредствен.
Независимо от изложеното по-горе съдът взема предвид, че основните
цели поставени в планирането на присъдата, са неизпълнени в нужната степен
с оглед целите на чл.36 от НК. Данните от пробационния доклад на инсп. Д. К.
са само позитивни, но въпреки това в случай на уважаване на молбата е
предложена пробационна мярка по чл. 42а НК и то за максималния допустим
от закона в размер на три години, което е залегнало и в становището на
Началника на Затвора – Варна, без конкретика в срока. Доколкото за тази
мярка не са изложени самостоятелни мотиви, съдът приема, че по отношение
на осъденото лице е необходимо доизграждане на социално-приемливи форми
на поведение в живота на свобода, което е обаче не би могло да бъде
постигнато само с пробационна мярка по виждането на настоящия състав на
съда. Касае се за лице, по отношение на което е постановена първа присъда с
определено наказание „лишаване от свобода” за едно деяние извършено, както
в съучастие, така и с отнемане на живот по особено мъчителен начин и
извършено с особена жестокост. Производството пред първа инстанция се е
развило по процедура, при която законодателят е предвидил определеното
наказание да бъде намалено с една трета, което като възможност е отпаднало.
Последното обстоятелство е решение на законодателят, за да се ограничат
случаите, в които поради формални процедурни възможности се стига до
необосновано намаляване на размера на наказанието в противоречие с целите
му. В своите решения и АС Варна и ВКС са коментирали, че срока на
наказанието „лишаване от свобода“, въз основа на степента на обществената
опасност на деянието и дееца е справедливо, и то надхвърля значително
определеното след извършената по това време редукция. Очевидно наличните
смекчаващи вината обстоятелства по неособено по-различен начин, са
мотивирали и затворническата администрация в рамките на около шест
години /лицето е постъпило в затвора 15.05.2019г./ да възприемат посочените
по-горе становища.
В случай като настоящия, следва по особено да се обърне внимание на
характеристиките на личността към момента на извършване на деянието и
към момента, в който се счита за поправен за да напусне мястото от лишаване
от свобода. При разглеждане на наказателното производство и трите съдебни
инстанции са приели становището изложено в съдебно-психиатричната и
психологическа експертиза. А то, на фона на посочените по-горе положителни
данни за К. е, че същият според „Кратък психопатологичен въпросник на
Хаталуей и Маккинли“ попада в профил, при който за мъжете е характерно
пасивно отношение към проблемите, „бягство" от решаването на проблемите.
Самооценката контрастира с оценката на околните, липсва самокритичност,
налице е незрялост на съжденията, егоцентричност, емоционална незрялост,
5
нисък самоконтрол. В литературата обаче е описана и друга група на лица,
които могат да бъдат агресивни, резистентни към корекции, социално ловки,
експанзивни, с леки академични възможности.
В делото не са налице убедителни доказателства, от които съдът да
направи обоснован извод, какъв е бил планът на изпълнение на присъдата при
посочените характеристики, на фона на очевидно констатирания умствен
потенциал при подсъдимия и до каква степен са изпълнени. Прави
впечатление, че в голяма част от текущите доклади е отбелязано , че лишеният
от свобода извършва нарушения и то свързани с приема на упойващи
вещества, които пък по време на извършване на деянието са били в основата
му на психическото и емоционално съС.ие. А повод молбата на осъденото
лице, в констатациите на психолога се твърди, че у л.св. К. не се откриват
поведенчески характеристики на антисоциално и психопатно личностно
разстройство, като все пак е отчетено, че „в стандартна обстановка е
сравнително овладян и уравновесен, но е „нестабилен и емоционално
неустойчив в комплицирани ситуации“. Ограниченият брой криминални
прояви преди правонарушението са дали основанията за извод, че
криминогенното поведение е било ситуационно обусловено, вероятно поради
това „че не му достига воля и по добър самоконтрол за промяна в нагласи и
поведение“ Същият извод се среща и в изготвената по делото експертиза. До
колкото съдът не може да тълкува посоченото, а то е без нужната обосновка
трудно може предположи извод какво е „стандартна обстановка“ и различна
ли е тя в мястото за лишаване от свобода и извън него, както и до какво води
поведенчески нестабилното поведение в ситуации определени като
„комплекцирани“, то съставлява и дефицит по отношение изискуемата
законова предпоставка за наличие на доказателства за поправяне на
молителят.
Изложеното по-горе мотивира съдът да приеме, че към настоящия
момент не са налице убедителни доказателства за поправянето на лишения от
свобода за времето през което е търпял наказание лишаване от свобода,
въпреки някои положителни индиции в тази насока.
На основание изложеното и съобразно разпоредбата на чл.440 ал.1 от
НПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.с. К. Д. К., ЕГН ********** за
УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ от изтърпяване на
останалата част - 3 години и 8 дни от наложено му с Присъда по НОХД №
1547/2017 г. на Окръжен съд Варна наказание лишаване от свобода в размер на
12 години.
6
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в
СЕДЕМ ДНЕВЕН срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от
прокурора по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в 14:15 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7