№ 28412
гр. София, 15.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110150330 по описа за 2021 година
Производството е образувано по депозирана от „Сартен България“ ООД искова
молба, с която се претендира съда да постанови решение, с което да признае по отношение
на ответника „Мерск България Лимитид“ ЕООД, че ищецът не му дължи сумата от 3 556.73
лева по фактура от 21.01.2021 г., както и съдът да осъди ответника да му заплати, на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 3 556.73 лева, с която се е обогатил
неоснователно.
С разпореждане от 16.09.2021 год. съдът е указал на ищеца да уточни какъв е
правния му интерес от предявения отрицателен установителен иск, с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
С молба от 01.10.2021 год. ищецът е посочил, че за него не съществува друг правен
ред, по който да се установи, че не дължи сумата от 3 556.73 лева, поради което е предявил и
в настоящото производство съединени искове – отрицателен установителен иск, че не дължи
сумата и осъдителен иск, за връщането й.
С определение № 8483/10.11.2021 г. съдът е върнал исковата молба предявена от
„Сартен България“ ООД, ЕИК *********, в частта, в която против „Мерск България
Лимитид“ ЕООД, ЕИК ********* е предявен отрицателен установителен иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ЗЗД, че не дължи сумата от 3 556.73 лева по фактура от
21.01.2021 год.
Гореспоменатото определение е обжалвано от „Сартен България“ ООД пред СГС,
като с определение № 6566/29.05.2023 г. на СГС жалбата е оставена без уважение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
е оспорил иска като недопустим и неоснователен, за което е изложил подробни
съображения.
Наведеното в писмения отговор възражение за недопустимост на предявения иск
поради неправилно определена процесуална легитимация е неоснователно, тъй като
процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право,
засегнато от правния спор и при преценката за наличието на такава съдът изхожда от
правното твърдение на ищеца, заявено с иска, защото именно това твърдение формулира
пред съда правния спор, чието разрешаване трябва да стане по реда на исковия процес.
Процесуалната легитимация в процеса следва не от някакви обективни факти, които трябва
да се издирват и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното
право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба, т.е.
заявеното от ищеца спорно право предопределя кои са надлежните страни в процеса.
Процесуалната легитимация на ответника е въпрос по същество и е въпрос във връзка с
основателността на иска, а не с неговата допустимост. Съдът е длъжен да прекрати делото,
1
ако липсва право на иск в полза на ищеца. Липсата на пасивна материалноправна
легитимация на ответника обаче не прави иска недопустим, а води до отхвърлянето му като
неоснователен.
В тази връзка е неоснователно и възражението на ответника за липса на
международна компетентност, съгласно правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския парламент на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, предвид
,че по правилата за общата местна подсъдност /чл.105 от ГПК/ ,иска е предявен по седалище
и адрес на управление на ответника.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането на страните за допускане на един свидетел при режим на довеждане
следва да бъде уважено.
Следва да бъде издадено съдебно удостоверение на ответника, по силата на което да
се снабди с посочената в отговора на исковата молба информация, но след представяне на
проект и документ за платена държавна такса.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за недопустимост на
иска,поради липса на пасивна процесуална легитимация,а от там и липса на международна
компетентност на българския съд.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и писмени доказателства.
ПРИЕМА и прилага на основание чл. 146, ал. 4 ГПК представените от страните с
исковата молба и с писмения отговор документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА на страните по един свидетел в режим на довеждане, за установяване на
посочените в исковата молба и отговора на исковата молба обстоятелства.
ПРЕДУПРЕЖДАВА СТРАНИТЕ, че при недовеждане на допуснатите свидетели в
съдебното заседание и при непредставяне на доказателства за обективната им невъзможност
да присъстват, съдът ще отмени определението, с което същите са допуснати.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответника за посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства, след представяне на проект и документ за внесена държавна
такса в размер на 5.00 лева, като УКАЗВА на ответника, че в случай, че не бъдат
предприети мерки за своевременно представяне на проект, съответно представяне на
информацията, за която е издадено съдебно удостоверение в срок до първото по делото
открито съдебно заседание, делото ще се гледа без нея.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.10.2023 г. от 10,10 часа, за когато да
се призоват страните и вещото лице.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се
връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните проекта си за
доклад по делото:
Предявен е от „Сартен България“ ООД срещу „Мерск България Лимитид“ ЕООД
осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
върне на ищеца сумата в размер на 3 556.73 лева, с която се е обогатил неоснователно като
получена без правно основание.
2
Ищецът твърди, че на 26.01.2021 г. по електронната поща на Хасан Ахмед Манчо -
служител на ищцовото дружество е получена фактура № **********/21.01.2021 г., издадена
от „Мерск България Лимитид“ ЕООД, с която се претендира заплащане на сумата от 3
556.73 лева, като е посочено основание за плащане „унищожено оборудване – контейнер с
№ MRKU7329096“. Посочва, че в отговор на запитване за какво се отнася фактурираната
сума, ответното дружество е уточнило, че последната касае ремонт на забележки или
пълното унищожаване на контейнер, установени при предишен износ. Сочи, че на
28.01.2021 г. ищцовото дружество е направило възражение, че не дължи процесната сума,
тъй като цитираният контейнер е натоварен от доставчик на „Сартен България“ ООД, с
който е договорено условие на доставка CFR Варна и отговорността по доставката до
пристанище Варна се носела от самия изпращач, което не правело ищцовото дружество
страна по сделката по наемането на контейнера, като твърди, че същият контейнер бил
претоварен в Марпорт – Република Турция, като нямало отбелязани записки за щети или
подобна информация, която да е стигнала до знанието на ищеца, както и че такива не са
установени при пристигането на контейнера на пристанище Варна. Посочва, че контейнера
не е напускал пределите на пристанището, а стоката е натоварена на камиони. Твърди, че на
17.12.2020 г. е съставен протокол, от който било видно, че по процесния контейнер нямало
забележки, като впоследствие било издадено нареждане за експедиция на стоката след
деконтейнеризация № 82220/2020-12-14, което било подписано от ответното дружество,
като отново липсвали отбелязвания за наличието на повреда на контейнера. Сочи, че с
покани с изх. № 16/04.03.2021 г. и изх. № 17/11.03.2021 г., съответно получени от ответника
на 08.03.2021 г. и на 15.03.2021 г., поканил последния да издаде кредитно известие към
процесната фактура, но поканите останали безрезултатни и тъй като ищецът отказал да
заплати сумата по фактура № **********/21.01.2021 г. ответникът го маркирал като
„неактивен клиент“, което от своя страна създало пречка за освобождаването на 9
контейнера, които ищцовото дружество очаквало от Хандан на 25.05.2021 г. по доставка
BL20852220, поради което на 25.05.2021 г. чрез платежно нареждане заплатил на ответника
процесната сума. Счита, че с платената от него сума ответното дружество се е обогатило
неоснователно, тъй като сумата е получена без основание, поради липсата на доказателства,
че стоката на ищцовото дружество е нанесла вреди на контейнер с № MRKU7329096.
По така изложените доводи предявява настоящия иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Навежда възражение за ненадлежна пасивна процесуална
легитимация, като твърди, че надлежна страна в процеса би трябвало да е „Мерск Лайн“, тъй
като между същия и ответното дружество е налице договор за представителство и
последното действа от името и за сметка на „Мерск Лайн“, като в този смисъл твърди, че
обогатяване, ако има такова, е в негова полза. Възразява, че искът е недопустим и поради
липса на международна компетентност на българския съд, като твърди, че ако надлежна
страна би бил „Мерск Лайн“ Дания, то съгласно правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012
на Европейския парламент на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
международно компетентен да разгледа спора е съдът по местоживеене на ответника,
респективно седалище и адрес на регистрация на юридическите лица, а именно съдът в
Кралство Дания.
Оспорва иска и като неоснователен. Посочва, че е налице превозен договор –
коносамент, издаден от превозвача „Мерск Лайн“ с посочен товародател от Китай и
получател – ищцовото дружество, като твърди, че процесният контейнер е вписан в този
коносамент. Не оспорва, че контейнер № MRKU7329096 е послужил за опаковането на стока
на ответното дружество, но навежда, че същият е собственост на „Мерск Лайн“ и че за
транспорта на стоката са били ангажирани „Мерск Лайн“ чрез агента им в България -
„Мерск България Лимитид“. Навежда, че с подписването на Условията на договора за
превоз ищецът се е съгласил с последните, като съгласно т. 15.4 от същите, се е задължил да
върне контейнерите празни, чисти и в същото състояние, в което са получени, в противен
3
случай е отговорен за всеки възникнал. Посочва, че съгласно т. 11.4 от Условията на
договора за превоз, изпращачът следва да инспектира контейнерите преди използването, т.е.
ако е имало забележки в коносамента или в други документи при товаренето, то търговецът
би могъл лесно да докаже, че повредата не е възникнала по време на превоза, като твърди,
че в конкретния случай не е било така и разход съгласно т. 15.5 от Условията на договора за
превоз, търговецът, респективно ищецът е следвало да обезщети превозвача за всяка загуба
и/или повреда на контейнера. Посочва, че в крайната дестинация, съгласно разтоварителен
акт за техническо състояние, издаден от лицензиран пристанищен оператор – Пристанище
Варна ЕАД и имащ характер на официален документ, било установено и констатирано, че
контейнерът е повреден - с издут под. Навежда, че цитираният акт е с дата 15.12.2020 г., а
стоката била освободена на 17.12.2020 г., предвид което можело да се приеме, че повредата
на процесния контейнер е причинена по време на превоза на стоката. Посочва, че съгласно
договора за агентство ответникът организирал ремонта на увредения контейнер, като
впоследствие калкулирал и фактурирал стойността на същия на задълженото лице –
получател на стоката, т.е. ищцовото дружество. Навежда твърдение, че е налице
извънсъдебно признание на дълга чрез плащане на процесната фактура.
По така изложените доводи моли за прекратяване на делото, алтернативно - за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже, че сумата
е получена от него на валидно правно основание,т.е. че има право да я задържи или че е
възстановил същата, както и своите възражения (правоунищожаващи, правоизключващи
или правопогасяващи).
Признава за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1) е
налице превозен договор – коносамент, издаден от превозвача „Мерск Лайн“ с посочен
товародател от Китай и получател – ищцовото дружество; 2) контейнер № MRKU7329096 e
вписан в този коносамент; 3) е издадена от „Мерск България Лимитид“ ЕООД фактура №
**********/21.01.2021 г. на стойност 3 556.73 лева, с основание за плащане „унищожено
оборудване – контейнер с № MRKU7329096“ и че 4) на 25.05.2021 г., чрез платежно
нареждане, „Сартен България“ ООД е заплатил на „Мерск България Лимитид“ ЕООД сума в
размер на 3556.73 лева.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да решат спора извънсъдебно чрез медиация, или да
постигнат съдебна спогодба по делото.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител,
за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли
иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
4
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5