Решение по дело №40/2022 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 13
Дата: 3 юни 2022 г.
Съдия: Мариета Спасова
Дело: 20224220200040
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Дряново, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно
наказателно дело № 20224220200040 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Жалбоподателят Д. З. Т., като представител на „***“ ЕООД обжалва електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, серия К № 3398600, издаден от ОД на МВР – Габрово, с който е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл. 182,
ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП. Твърди, че при констатиране на нарушението и издаване на
електронния фиш били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
представляващи основание за отмяна на последния без разглеждане на спора по
същество. Данни за това как и къде било разположено техническото средство не били
намерили отражение в електронния фиш, както и липсвало така задължителното
изображение. На следващо място в електронния фиш не било описано точното място
на извършване на нарушението. Към фиша не били приложени никакви снимки.
Електронният фиш бил издаден на 24.01.2020г., като административното наказание
следвало да се изпълни до 24.01.2022г. След тази дата административното наказание не
следвало да се изпълнява съгласно чл. 82 от ЗАНН. Правят възражение за изтекла
погасителна давност относно възбуждането на административнонаказателно
преследване. Отделно от това липсвал конкретен издател на електронния фиш, извън
изискването за посочване на съответното териториално поделение на МВР. Съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се приравнявал на влязло в
сила наказателно постановление. При това положение фишът следвало да съдържа
всички реквизити на постановление, а на него нямало дори подпис на длъжностно
лице, който да му придаде формата на официален документ. Поради изложеното моли
съда да отмени обжалвания електронен фиш.
С допълнителна молба от 12.05.2022г. моли съда да присъди направените в
1
производството разноски.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Габрово, редовно призовани,
не изпращат представител и не вземат становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид
изложеното в жалбата, становището на жалбоподателя и доказателствата по делото
намира за установено следното:
Електронният фиш е обжалван от санкционираното лице в предвидения в чл.
189, ал. 8 от ЗДвП срок. Поради което следва да се приеме, че депозираната жалба е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните.
На 24.01.2020г. в 14,04 часа с автоматизирано техническо средство - радар №
TFR1-M-625 било заснето движение на МПС “БМВ Х6 Х Драйв 30Д” с
регистрационен номер *** със скорост 84 км./ч. при максимално разрешена за
движение скорост 50 км./ ч. и е посочено превишаване от 34 км./ч. Изготвен е клип №
11651.
Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, серия К, № 3398600, в
който като нарушител е вписана жалбоподателят, като е посочено, че същият е законен
представител на “***” ЕООД, което дружество е собственик на моторното превозно
средство. В описателната част на електронния фиш е вписано, че на 24.01.2020г. в
14,04 ч. на ПП-5, км. 126+500 м., в посока към гр. Габрово било извършено нарушение
за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство. За дата и час
на нарушението са вписани показанията на автоматизираното техническо средство,
като същото е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Поради което на основание чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лева.
От представената справка от АИС АНД на МВР се установява, че обжалваният
електронен фиш е издаден на 18.02.202г. и е връчен на 09.03.2022г.
Видно от приложения Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M № 1-15-19 от 25.10.2019 г. техническото средство е преминало
последваща проверка. От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4853/ 24.02.2010г. е видно, че мобилната система за виеконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M е вписана в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване под № 4835 със срок на валидност до
24.02.2020г., като включва датата на заснемане на процесното нарушение.
Изложената фактическа обстановка се установява от приложения снимков
материал от заснет клип № 11651 с техническо средство радар № 625. Съгласно чл.
189, ал. 15 от ЗДвП изготвените снимки с техническо средство и система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, съставляват веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова са приобщени по делото.
По делото е представен протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система TFR-M № 625 на дата 24.01.2020г. В него изрично е отбелязано
като място за контрол гр. Дряново ПП-5, 126 км.+ 500 м. Посочено е, че в
контролирания участък има общо ограничение на скоростта от 50 км./ч. Посока за
задействие – приближаващ. Време на използване – от 13,10 ч. до 14,30 ч. От
представения протокол се установиха обстоятелствата, посочени в жалбата, поради
2
което не е изисквана информация за полицейския служител, боравил с техническото
средство.
По делото е изискана справка от община Дряново, видно от която км. 126+500
на ПП-5 посока гр. Габрово се намира до бензиностанция „Лукойл“ гр. Дряново.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в км./ч., които за пътно превозно средство от
категория В за населеното място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по
автомагистрала - 140 км. ч., скоростен път - 120 км./ч. По силата на разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място от от 31 до 40 km/h водачът се наказва с глоба 400 лв.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство – мобилна
система за контрол. Съгласно §6, т. 65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП това е
уред за контрол, работещ самостоятелно или свързано, одобрен по реда за Закона за
измерванията, който установява и автоматично заснема нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и е прикрепен към превозно средство или временно
разположен на участък от пътя. По настоящето дело безспорно е използвана мобилна
система за видеоконтрол № TFR1-M-625, коята се явява допустимо средство за контрол
на нарушенията по ЗДвП. Представени са удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последващ контрол, от които се установява, че използваната
мобилна система за видеоконтрол № TFR1-M-625 е одобрен и технически изправен
уред за установяване на скорост на движение и видеозаснемане. Поради което
неоснователно е направеното възражение с жалбата, че в електронния фиш не се
съдържа точно описание на автоматизираното техническо средство, което не позволява
да се прецени дали средството, с което е установено съответното нарушение е
законосъобразно.
Съдът намира, че са спазени процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш, като е използван одобрения образец от министъра на вътрешните
работи. Същият съдържа законоустановените реквизити съобразно разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП – данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
и начините за доброволното й заплащане. Датата на издаване на фиша,
индивидуализиращите данни за органа и конкретния служител, който го е издал,
информация дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган не са сред
задължителните реквизити, поради което липсата на тези данни в обжалвания
електронен фиш не съставлява нарушение на процесуалните правила за неговото
издаване. От посочената справка от община Дряново безспорно се установява мястото
на нарушението, като посоченият в електронния фиш км. 126+500 на ПП-5 посока гр.
Габрово се намира до бензиностанция „Лукойл“ в чертите на гр. Дряново. Ето защо
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че фишът е незаконосъобразен
поради пороци на неговите реквизити.
Относно направеното възражение за изтекла погасителна давност за възбуждане
на административнонаказателно преследване, същото е неоснователно. Съгласно
3
нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП електронният фиш е приравнен на наказателно
постановление. Не съществува норма, която да приравнява елкроронния фиш на акт за
установяване на административно нарушение. До същия извод се стига и при прочита
на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, която макар и да се намира в Трета, раздел II
от ЗАНН „Образуване на административнонаказателно производство“ е изключение от
правилото за съставяне на АУАН и сочи възможността, дадена на санкционния орган
да предприеме директно действия по наказването на извършителя на административно
нарушение.
На следващо място разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗАНН, на която се позовава
жалбоподателя, предвижда, че наказанието не се изпълнява, ако са изтекли две години,
когато наложеното наказание е глоба. Тъй като електронният фиш се обжалва от
нарушителя горният срок ще започне да тече от влизането му в сила. Към момента не е
изтекъл и срока по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, който е три години. По отношение на
следващото възражение съдът намира, че правилно жалбоподателят счита, че в случая
е приложима абсолютната давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Но срокът за настъпване на давността не е
изтекъл, тъй като от установяване на нарушението, извършено на 24.01.2020г. до
настоящия момент не са изминали четири години и половина.
Съдът взе предвид, че условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 3 от ЗДвП. Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. е след
постановяване на цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 1/2014 на
ВАС. В чл. 11, ал. 2 същата изрично изключва приложението на електронния фиш
само в случаите, когато нарушението е установено с мобилна АТТС по време на
движение. В останалите случаи на установени с мобилна АТТС нарушения, следва да
бъде издаден електронен фиш, като в посочената наредба са описани правилата, които
следва да бъдат спазени от контролните органи, както и действията които следва да
бъдат предприети от тях, при осъществявания контрол с такава система. Видно от
приложените по делото писмени доказателства в настоящия случай правилата са
изпълнени.
От направената служебна справка в Търговския регистър на адрес
http://www.brra.bg се установява, че жалбоподателят е управител и законен
представител на “***” ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. ***, общ . ***.
По същество жалбоподателят не оспорва, че към датата на установяване на
нарушението (24.01.2020г.) дружеството е било собственик на описаното в
електронния фиш автомобил. Не се сочи представител на същото да е представил в ОД
на МВР Габрово декларация с данни за различно от него лице, управлявало този
автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. По аргумент от
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва
да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на законен
представител на юридическото лице. Ясно е посочено, че жалбоподателят е глобен
именно в качеството на законен представител на дружеството, а не в качеството на
физическо лице.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като на жалбоподателя е
4
наложено определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба в
размер на 400 лв. Извършеното редуциране на физически измерената скорост от 87 км./
ч. с 3 км./ч. до приетата за установената във фиша 84 км./ ч. е в интерес на
жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни последици от
допустимата грешка на измерване при работа с техническото средство. Поради което
съдът намира, че правата на жалбоподателя в хода на производството по установяване
на административно нарушение не са били нарушени. Предвид изложеното по-горе
следва да се приеме, че електронният фиш е законосъобразно издаден, поради което
следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3398600, издаден от ОД
на МВР – Габрово, с който на Д. З. Т., ЕГН**********, като законен представител на
“***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище с. ***, Стопански двор е наложена глоба в размер
на 400 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на обжалване от страните в 14 дневен срок от получаване
на съобщението пред Административен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
5