Определение по дело №1843/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2576
Дата: 12 октомври 2021 г.
Съдия: Ивета Жикова Пекова
Дело: 20217050701843
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2021г.

 

Варненският административен съд, Първи касационен състав, в закрито заседание на дванадесети  октомври две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВЕТА ПЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:   ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

                                              ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова ч.к.адм.дело №1843 по описа на Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.229 и сл. АПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***против определение № 22/11.05.2021 г. по адм. дело № 20213120200102/2021г. по описа на Районен съд - Девня, с което е оставена без разглеждане жалбата на „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против наказателно постановление № 8/26.03.2021 г. издадено от директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и че същото нарушава правото на ЕС и в частност на Регламент /ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и трайна съдебна практика на ЕСПЧ, постановена във връзка с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Твърди, че определението на ДРС противоречи на Решение от 04.04.201г. на ЕСПЧ по делото Микроинтелект срещу България, постановено по идентичен случай, на чл. 42, чл. 44, пар.1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, чл. 17 от Конституцията на Република България, чл. 6, т.1, чл.13 и чл.18 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията и трайната практика на ЕСПЧ. Твърди, че е собственик на стоките отнети с оспореното НП, като е вписан като техен получател в митническата декларация, подадена от „Терминален оператор“ ЕООД. В случая с НП се отнемат в полза на държавата стоки-собственост на дружеството. Наказателното постановление пряко и лично засяга имуществената му сфера, тъй като го лишава от правото на собственост върху стоките и следователно жалбата му е допустима, а постановеното определение като неправилно следва да бъде отменено. Неоснователен е доводът на районния съд за недопустимост на жалбата с оглед предвиденото изменение на чл.59, ал.2 от ЗАНН. Мотивите за изменението на нормата към ЗИД на ЗАНН бр. 109/22.12.2020г. са за спазване на стандартите на Конвенцията по отношение правото на защита на гражданите в административнонаказателното производство. Моли да бъде отменено определението на ДРС и делото върнато за разглеждане на спора по същество.

Ответникът Агенция „Митници“ в писмено становище, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че посочената от дружеството разпоредба на чл.44 от МКС  е неприложима в случая, тъй като не се касае за решение на митническите органи по смисъла на чл. 19 от ЗМ, а стоките са отнети на основание чл.229, ал.1 от ЗМ. Регламент /ЕС/ №952/2013 има пряко действие, но не посочва конкретен вид и размер на наказание. При липса на хармонизиране на законодателството на ЕС в областта на санкциите, държавите-членки са оправомощени да изберат санкциите, които според тях са подходящи, в съответствие с правото на ЕС и неговите принципи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените в частната жалба твърдения прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С наказателно постановление № 8/26.03.2021 г. на директор на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ на „ТЕРМИНАЛЕН ОПЕРАТОР“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 4 082392.94 лева, за нарушение на чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ с предмет на нарушение – „тютюн за пушене“, който представлява акцизна стока по смисъла на чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС, както и е отнета в полза на държавата стоката, предмет на нарушение – 99 колета, бруто тегло 16 217.830 кг, 14 850 кг нето – тютюн за пушене, акцизна стока по чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС, заприходени по складова разписка № 3/13.01.2021г. Не е посочено от кого се отнема стоката.

Подадена е жалба от „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД вх. № 42/12.04.2021 г. по описа на Агенция „Митници“ срещу НП № 8/26.03.2021 г. до РС – Девня.

С Определение № 22/11.05.2021 г. по НАХД № 20213130200102/2021 г. на ДРС, съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството против НП №8/26.03.2021 г. и е прекратил производството по делото, като в мотивите си е приел, че при действащата към момента норма на чл.59, ал.2 от ЗАНН дружеството не разполага с право на жалба, а такова право е предвидено с изменението на нормата, което влиза в сила от 23.12.2021г., а и „ТЕРМИНАЛЕН ОПЕРАТОР“ ЕООД е оспорил НП, в резултат на което е образувано НАХД № 98/2021 г. по описа на РС – Девня.  

Частната жалба против определението на ДРС е подадена от надлежна страна, в срок и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира следното:

Определението на ДРС в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против НП № 8/26.03.2021г. на директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ в частта, в която е наложена имуществена санкция на „ТЕРМИНАЛЕН ОПЕРАТОР“ ЕООД е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице правен интерес от оспорване на НП в тази част за „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, тъй като санкцията не е наложена на него.

По отношение на оспорването на НП в частта, с която е постановено отнемане на стоката в полза на държавата, съдът намира следното:

          В случая не е приложима разпоредбата на чл.44, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, тъй като не се касае за решение по чл.19 от ЗМ.

Съгласно чл.223 от Закона за митниците митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, доколкото деянието не представлява престъпен състав, като съгласно чл.225, ал.1 от ЗМ установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно чл.22 за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. С оглед това законодателно решение в правомощието на административния митнически орган е да постановява отнемане в полза на държавата на стоките - предмет на митническа контрабанда. Същите се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност.

Отнемането в полза на държавата на такива стоки по своята същност представлява принудителна административна мярка с наказателна функция, която е част от административнонаказателното производство по ЗАНН във връзка с издаването на наказателното постановление, което не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. В подкрепа на това е обстоятелството, че Закона за митниците предвижда наказателните постановления, издадени от митническите органи да подлежат на обжалване по реда на ЗАНН и като се има предвид, че в случая административната мярка и административното наказание са наложени с наказателно постановление на директора на ТД Северна морска, следва да се приеме, че принудителната административна мярка подлежи на обжалване заедно с наказателното постановление по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и съответно отмяната й води до субективното право на увреденият да потърси правата си по общия ред - така, както е предвидено и за наказателните постановления. Отнемането на стоки в полза на държавата е част от административнонаказателния процес и е израз на правомощието на наказващия орган да осъществява държавната репресия.

Наложената мярка пряко засяга правата на лицето, чиято стока се отнема, като то има право на ефикасни правни средства за тяхната защита.

С Решение С-393/19 на СЕС е прието, че член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита. В този смисъл решението на ЕСПЧ по делото „Микроинтелект“ ООД срещу България, и по делото ÜNSPED PAKET SERVİSİ SAN. VE TİC. A.Ş. срещу България.

С оглед гореизложеното „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД има право да оспори НП в частта на постановеното с него отнемане на стоката по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Предвид горното, определението в частта, с която е оставена без разграждане жалбата на „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против наказателно постановление № 8/26.03.2021 г. на директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на стоката предмет на нарушение следва да се отмени и делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част.

По изложените съображения и на основание чл. 235, ал.1 от АПК Административен съд – Варна,

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 22/11.05.2021 г. по адм. дело № 20213120200102/2021г. по описа на Районен съд - Девня, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Наказателно постановление № 8/26.03.2021 г. издадено от директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата стоката, предмет на нарушение – 99 колета, бруто тегло 16 217.830 кг, 14 850 кг нето – тютюн за пушене, акцизна стока по чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС, заприходени по складова разписка № 3/13.01.2021г.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 22/11.05.2021 г. по адм. дело № 20213120200102/2021 г. по описа на Районен съд - Девня, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против наказателно постановление № 8/26.03.2021 г., издадено от директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ в частта, с която е наложена имуществена санкция на „ТЕРМИНАЛЕН ОПЕРАТОР“ ЕООД в размер на 4 082 392.94 лева.

ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия в отменената част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

2.