№ 1660
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231100507151 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 13.07.2021г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
решение от 23.09.2021г. и с решение от 07.04.2022г., постановено по гр.д. №
45676/2019г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, е отхвърлен предявеният от Р.
К. Т. – И. срещу К.З.Т. иск по чл. 79 от ЗС във връзка с чл. 124 от ГПК, за
установяване, че ищцата е собственик на основание изтекла придобивна
десетгодишна давност към месец октомври 2011г. на имот, представляващ
Жилище, заемащо целия първи етаж от жилищна сграда с един вход, находяща
се в гр. София – Владая, ул. ****, състоящо се от хол, две спални, столова с
кухненски бокс, баня, клозет и антре, застроен на площ от 87, 84 кв.м., с
идентификатор на жилището 11394.1795.1606.1.1, заедно с построения в
сутерена на сградата гараж, застроен на 16, 76 кв.м., заедно с мазе до гаража с
лице към улицата, заедно с ½ идеални части от общите части на сградата и
общото таванско помещение и от дворното място, върху което е построена
сградата, съставляващо парцел ІV-1019 в кв. 102 по плана на София, м.
Владая, с площ от 510 кв.м., с идентификатор на дворното място
11394.1795.1606.
1
Със същото решение е отхвърлен предявеният по реда на чл. 225 от ГПК
от Г. И. С. срещу Р. К. Т. – И. и К.З.Т. искове по чл. 79 от ЗС във връзка с чл.
124 от ГПК, за установяване в отношенията с ответниците, че главно
встъпилото лице е собственик на основание давностно владение на недвижим
имот, представляващ жилище, заемащо целия първи етаж от жилищна сграда
на два етажа, състоящо се от две стаи, хол, кухня, баня – клозет, заедно с две
зимнични помещения от южната и западната част от останалите зимнични
помещения, 1/2 идеална част от общото таванско помещение и общите части
на сградата и 1/2 идеална част от дворното място, находящо се в гр. София –
Владая, ул. ****, цялото от 510 кв.м. по плана на с. Владая, съставляващо
парцел ІV-1019 от кв. 102, което жилище съставлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 11394.1795.1606.1.1. по КККР, с посочена площ от 86
кв.м., прилежащи части: заедно с 1/2 идеална част от общите части на
сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под
обекта – няма, над обекта: 11394.1795.731.1.2., който е разположен в поземлен
имот с идентификатор 11394.1795.1606 в село Владая, ул. ****, с площ 501
кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, съседи на имота: 11394.1795.1606,
11394.1795.2540, 11394.1795.730, 11394.1795.3595.
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Р. К. Т. –
И. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е подадена в
законоустановения срок въззивна жалба от ищцата, в която са изложени
оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния
съд извод, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди
необоснованост на приетото от СРС, че по делото не е доказано ищцата да е
упражнявала владение върху процесния имот с намерение да го свои.
Напротив, сочи, че от събраните гласни доказателствени средства се
установява, че само и единствено Р. Т. и нейният съпруг са владели имота, а от
представените писмени доказателства е видно, че ищцата е извършила редица
ремонтни дейности в обекта. По тези съображения е направено искане за
отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се уважи.
Въззиваемата С. К. Т. /конституирана по реда на чл. 227 от ГПК като
законен наследник на починалия първоначален ответник К.Т./ оспорва
2
въззивната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за
правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-
правни норми.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е на 05.08.2019г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за установяване право на собственост върху недвижим имот при заявено
оригинерно придобивно основание – изтекла в полза на ищцата придобивна
давност.
Настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с процесуално
недопустим иск. За да стигне до този извод съобрази следното:
Съгласно задължителните за органите на съдебната власт разяснения,
дадени в т. 2 от ТР № 1 от 09.07.2019г. по тълкувателно дело № 1/2017 г. на
ВКС, ОСГТК, процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална
предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при
което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването
на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на
правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално
правоотношение. В мотивите на решението е посочено, че сред абсолютните
процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на
иск, на първо място е надлежната процесуална легитимация на страните,
тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно
съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или
срещу процесуално неправосубектно лице. Липсата на процесуално
правосубектна страна към момента на завеждане на делото води до
недопустимост на процеса, а не е нередовност на исковата молба, която да
подлежи на отстраняване по реда на чл. 129 ГПК. При липса на първоначална
процесуална легитимация на главна страна в процеса е налице невъзможност
процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците,
тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в
хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение.
3
В конкретния случай по делото е представен препис-извлечение от акт
за смърт, видно от който ответникът К.З.Т. е починал на 30.04.1999г. Същият е
съставен на 04.04.2022г. въз основа на решение от 23.03.2022г., постановено
по реда на чл. 549 от ГПК по гр.д. № 199/2021г. по описа на СРС. Решението
за обявяване на смърт като охранителен акт има действие по отношение на
всички и задължава администрацията да издаде акт за гражданско състояние
съгласно установеното в решението /моментът на издаването на акта за
гражданско състояние е без правно значение, удостоверените факти пораждат
правното си действие, както са посочени в акта/. Легитимиращият ефект на
акта за гражданско състояние трябва да бъде зачитан от всички. Третите лица
не може да отричат нито факта на смъртта, нито момента на настъпването й,
освен ако по надлежния ред не докажат нещо различно – чрез иск по чл. 573,
ал. 2 от ГПК или чрез иск по чл. 552 от ГПК.
Тези принципни постановки, съобразени във връзка с факта, че
посоченият като първоначален ответник е починал на 30.04.1999г., т.е. преди
предявяване на исковата молба на 05.08.2019г., обосновават извод, че в случая
не е налице валидно възникнало процесуално правоотношение, по силата на
което съда да е овластен с правомощието да разгледа по същество предявения
иск. Участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни
/съществуващи в правния мир правни субекти – физически или юридически
лица/ в исковото производство е положителна процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните /за нея съдът следи служебно/ за процесуалната
допустимост на предявения иск, на образуваното по него производство и на
постановеното по него съдебно решение. Когато страната е
починала/юридическото лице е престанало да съществува преди предявяване
на иска, но съдът е постановил решение по същество на спора /независимо от
причините за това, включително - когато съдът не е узнал своевременно за
смъртта на страната/, такова съдебно решение е процесуално недопустимо
като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална
предпоставка за неговата допустимост. Съдебно решение по претенция,
предявена от името или срещу субект, преустановил съществуването си преди
предявяването на исковата молба, е постановено при отсъствието на
абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск и като такова е процесуално недопустимо. По
тази причина и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1-во от ГПК
4
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в обжалваната му
част, като производството по делото бъде прекратено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Въззиваемият е претендирал адвокатски хонорар
от 2 000 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В тази връзка и след като взе предвид
своевременно направеното от въззивницата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
въззивният съд приема следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Относно
размера на възнаграждението следва да се има предвид, че съгласно решение
по дело С-438/22 на СЕС при определяне на адвокатското възнаграждение
съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа /заг. изм. – ДВ, бр. 14/2025г./, защото такава обвързаност
нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС.
Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази
причина настоящият състав на съда следва да съобрази произнасянето си по
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК не с действащата редакция на чл. 7 от
Наредбата, а с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора,
обема на извършената от процесуалния представител работа и размера на
защитения интерес. Прилагайки тези критерии настоящият състав намира, че
за защитата пред въззивната инстанция следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1 000 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 13.07.2021г., поправено по реда на чл. 247 от
5
ГПК с решение от 23.09.2021г. и с решение от 07.04.2022г., постановено по
гр.д. № 45676/2019г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от Р. К. Т. – И. срещу К.З.Т. иск с правно основание чл.
79 от ЗС във връзка с чл. 124 от ГПК за установяване, че ищцата е собственик
на основание изтекла придобивна десетгодишна давност към месец октомври
2011г., на имот, представляващ жилище, заемащо целия първи етаж от
жилищна сграда с един вход, находяща се в гр. София – Владая, ул. ****,
състоящо се от хол, две спални, столова с кухненски бокс, баня, клозет и
антре, застроен на площ от 87, 84 кв.м, с идентификатор на жилището
11394.1795.1606.1.1, заедно с построения в сутерена на сградата гараж,
застроен на 16, 76 кв.м., заедно с мазе до гаража с лице към улицата, заедно с
½ идеални части от общите части на сградата и общото таванско помещение и
от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо парцел ІV-
1019 в кв. 102 по плана на София, м. Владая, с площ от 510 кв.м., с
идентификатор на дворното място 11394.1795.1606 и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в посочената част.
ОСЪЖДА Р. К. Т. – И., ЕГН ********** да заплати на С. К. Т., ЕГН
********** на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 1 000
/хиляда/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6