Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.10.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осми октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 8204 по описа за 2019 г.:
Производството
по делото е образувано по предявени от С.Г. срещу „Т.“ ЕООД, *** в условията на
обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1./ с правно основание чл. 242 вр.
чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 610, 15 лв., претендирана като
неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от месец декември 2018г. до
месец март 2019г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 30.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 36, 99 лв., претендирана
като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от деня,
следващ падежа на задължението за заплащане на нетно трудово възнаграждение до
деня, предхождащ подаване на исковата молба, както следва:
1./
за месец декември 2018г. сумата от 460, 82 лв. и обезщетение за забава в размер
на 15, 36 лв. за периода от 31.01.2019г. до 29.05.2019г. /вкл./;
2./
за месец януари 2019г. сумата от 470, 35 лв. и обезщетение за забава в размер
на 12, 02 лв. за периода от 28.02.2019г. до 29.05.2019г. /вкл./;
3./
за месец февруари 2019г. сумата от 452, 20 лв. и обезщетение за забава в размер
на 7, 66 лв. за периода от 31.03.2019г. до 29.05.2019г. /вкл./;
4./
за месец март 2019г. сумата от 226, 78 лв. и обезщетение за забава в размер на
1, 95 лв. за периода от 31.03.2019г. до 29.05.2019г. /вкл./;
2./ с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата
от 495, 21 лв., претендирана като обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, от която 349, 56 лв. за 12 дни за 2018г. и 145, 65 лв. за 5 дни от
2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
30.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
3./ с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата
от 582, 75 лв., претендирана като обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 30.05.2019г. до окончателното изплащане на
задължението;
Искът
е основан на твърдения, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което С.Г. е заемал длъжността “охранител” с
основно трудово възнаграждение в размер на 560 лв., платимо ежемесечно до
последния календарен ден на месеца, следващ този за който е възникнало
възнаграждението, като същото е прекратено въз основа на заповед 024 – 024 –
2019/18.03.2019г., на осн. чл. 327, ал.1, т. 2 КТ.
Ищецът твърди, че работодателят не е заплатил полагащото му се трудово
възнаграждение за месец декември 2018г. до месец март 2019г. /вкл./,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение при прекратяване
на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Неизпълнението
на основното задължение на работодателя да заплаща възнаграждение за положения
труд има за последица изпадането му в забава, поради което дължи и обезщетение
за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от деня, следващ падежа на
задължението за заплащане на нетно трудово възнаграждение до деня, предхождащ
подаване на исковата молба.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Т.“ ЕООД, не е депозирал писмен отговор.
За
да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Ангажираните по
делото доказателства установяват, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по трудов договор № 024/29.05.2018г., по силата на което С.Г. е
приел да изпълнява в ответното дружество длъжността “охранител” при уговорено
основно трудово възнаграждение от 510 лв. и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит от 0, 6 % за всяка година, което е
прекратено със заповед на работодателя.
Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед № 024 – 024 – 2019/18.03.2018г., на
осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Ответникът не е
оспорил твърденията, изложени от ищеца, че за процесните периоди работодателят
не е заплатил нетно трудово възнаграждение и обезщетенията по чл. 221, ал. 1 КТ
и чл. 224 КТ.
Съдът като взе предвид, че с връчените на
ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на
писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито
съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва
да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени
в претендираните размери.
В полза на ищеца следва да се присъдят
сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответното дружество „Т.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати следващите се за
производството държавни такси по обективно съединените искове в размер на 214,
41 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Г., ЕГН **********,*** сумата от 1 610, 15
лв. /хиляда шестстотин и десет лева и петнадесет ст./, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за
периода от месец декември 2018г. до месец март 2019г. /вкл./, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 36, 99 лв. /тридесет и шест лева и деветдесет и девет ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от деня, следващ
падежа на задължението за заплащане на нетно трудово възнаграждение до деня,
предхождащ подаване на исковата молба, както следва: 1./ за месец декември
2018г. сумата от 460, 82 лв. и обезщетение за забава в размер на 15, 36 лв. за
периода от 31.01.2019г. до 29.05.2019г. /вкл./; 2./ за месец януари 2019г.
сумата от 470, 35 лв. и обезщетение за забава в размер на 12, 02 лв. за периода
от 28.02.2019г. до 29.05.2019г. /вкл./; 3./ за месец февруари 2019г. сумата от
452, 20 лв. и обезщетение за забава в размер на 7, 66 лв. за периода от
31.03.2019г. до 29.05.2019г. /вкл./; 4./ за месец март 2019г. сумата от 226, 78
лв. и обезщетение за забава в размер на 1, 95 лв. за периода от 31.03.2019г. до
29.05.2019г. /вкл./, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Г., ЕГН **********,*** сумата от 495, 21 лв.
/четиристотин деветдесет и пет лева и двадесет и една ст./, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, от която 349, 56 лв. за 12 дни за 2018г. и 145, 65 лв. за 5 дни от
2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
30.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Г., ЕГН **********,*** сумата от 582, 75 лв.
/петстотин осемдесет и два лева и седемдесет и пет ст./, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 30.05.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 221, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Г., ЕГН **********,*** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 214,
41 лв. /двеста и четиринадесет лева и четиридесет и една ст./
представляваща дължими за производството държавни такси, на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на
основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да
се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: