Решение по дело №783/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 94 от Закона за противодействие на корупцията във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано по подадена жалба подадена от Я. С. С. срещу Решение № РС-КПК-КИ-7#1-23-029 от 08.04.2024г. издадено от Комисията за противодействие на корупцията в частта в която: - установява конфликт на интереси по отношение на Я. С. С. директор на СУ „Юрий Гагарин“ [населено място], и в това му качеството лице заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1 т.5 от ЗПК, за това че е сключил допълнителни споразумения № 708/31.08.2022г., № 540/31.03.2023г. и № 816/31.08.2023г. със своя баща – С. С. в нарушение на разпоредбата на чл.58 от ЗПКОНПИ /отм./ респ. чл.76 от ЗПК ; наложено му е наказание глоба в размер [рег. номер]. на основание чл. 171, ал.1 от ЗПКОНПИ /отм./ респ. чл. 113, ал.1 от ЗПК за осъществен конфликт на интереси по чл.52 ЗПКОНПИ /отм./ респ. 70 ЗПК и за извършено нарушение на разпоредбата на чл.58 от ЗПКОНПИ /отм./ респ. чл. 76 от ЗПК в качеството на лице заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1 т.50 от ЗПК и е отнета в полза на държавата сумата в размер на 291.37лв. представляваща получено дневно възнаграждение на 31.08.2022г., 31.03.2023г. и 31.08.2023г. получено от деянието, породило конфликт на интереси на основание чл. 81, ал.1 от ЗПКОНПИ /отм./ респ. чл.99, ал.1 от ЗПК. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден в противоречие с императивни законови разпоредби и постановен в нарушение на материалния закон. Сочи се, че не е налице твърдяното нарушение на чл.58 от ЗПКОНПИ /отм./ респ. чл. 76 ЗПК и от действията на жалбоподателя не са настъпили вреди. Иска се отмяна на Решение № РС-КПК-КИ-7#1-23-029 от 08.04.2024г. издадено от Комисията за противодействие на корупцията в обжалваната част. Претендира направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв. И.И. поддържа жалбата си.

Ответникът Комисията за противодействие на корупцията, чрез юрисконсулт Ц. Т. изразява становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице което е легитимирано да оспорва административния акт в качеството му на адресат на акта, в частта която е неблагоприятна за него и е депозирана в срок.

Съдът след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от съдържащото се в преписката Решение за образуване на производство за конфликт на интереси № КИ – 052/04.12.2023г. /л.69/, че по повод постъпил сигнал в Комисията за противодействие на корупцията с вх. № КПК-КИ-7#1/21.11.23г. е било образувано на основание чл. 89, ал.1 от ЗПК производство за установяване на конфликт на интереси срещу Я. С. С. – директор на Държавно спортно училище „Юрий Гагарин“ [населено място], като лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1 т.50 от ЗПК. В подадения сигнал /л.35/ се сочат множество според подателя нарушения извършени от Я. С. за които се твърди, че е налице конфликт на интереси, едно от които е назначаване на бащата на жалбоподателя в СУ „Юрий Гагарин“ Бургас като учител на цяла щатна бройка, без необходимиа ценз и само със средно образование и освобождаване от работа на друг треньор в спортното училище.

За установяване на твърденията Комисията е изискала и събрала множество писмени доказателства.

Безспорно е установено от представената преписка, че жалбоподателят – Я. С. С. заема длъжността директор на Спортно училище /СУ/ „Юрий Гагарин“ [населено място], считано от 01.09.2021г. и това се установява от представеното Споразумение № ЧР-21-484 от 01.09.2021г. сключено между Министерство на младежта и спорта представлявано от министъра и Я. С. С. като класирал се на първо място в конкурса за длъжността „директор“ на Спортно училище - Бургас. Не се спори, че С. Я. С. и С. С. са родители на Я. С. С.. Установява се от представения Трудов договор № 56/09.09.2020г./л.672/, че между временно изпълняващия длъжността директор на СУ – А. С. П. и бащата на жалбоподателят – С. С. е сключен трудов договор и С. С. е назначен на длъжност „ учител спортна подготовка-плуване“ с работно време - 4 часов работен ден, считано от 10.09.2020г. до 31.08.2021г. В трудовия договор е отбелязано, че С. е със средно образование, специалност „автомобилен монтьор“ с диплома издадена от СПТУ по автотранспорт [населено място], с общ трудов стаж – 2м.11дни и без тр.стаж спец. Със Заповед № 3/30.11.2020г. издадена от А. П. - вр.изп.дл. директор, считано от 01.12.2020г. трудовия договор със С. Я. С. е прекратен по взаимно съгласие на страните и на същата дата е сключен Трудов договор № 63/30.11.2020г. с който С. С. е назначен за „учител спортна подготовка“ в СУ „Юрий Гагарин“ [населено място], считано от 01.12.2020г. до 31.08.2021г., с работно време 5дни при 8 часов работен ден, с трудово възнаграждение – 705лв. С допълнително споразумение от 25.01.2021г. към договора е увеличено трудовото възнаграждение от 705лв. на 825лв. След заявено от С. Я. С. желание за продължаване на трудовия договор до 31.08.2022г., на 31.08.2021г. е сключено Допълнително споразумение между А. П. и С. С., съгласно което считано от 01.09.2021г. трудовия договор със С. С. се изменя и е с продължителност "до явяване на друг правоспособен кандидат, но не по късно от 31.08.2022г.“.

Сключено е и Допълнително споразумение № 471-36/13.04.2022г. към трудов договор № 2116/30.11.2020г. вече между жалбоподателят по делото-Я. С. С. в качеството на директор и неговия баща С. С. с което считано от 01.04.2022г. се изменя трудовия договор по отношение на трудовото възнаграждение, което се увеличава от 825лв. на 926лв. Н. 30.08.2022г. С. С. в подадено заявление до директора е изразил желание трудовия му договор да бъде продължен до 31.08.2023г. и с Допълнително споразумение № 708/31.08.2022г. към трудов договор № 2116/30.11.2020г. сключено между директора на училището Я. С. С. и неговия баща С. С. се изменя договора като страните се споразумяват считано от 01.09.2022г. срока на договора да е „ до явяване на друг правоспособен кандидат, но не по късно от 31.08.2023г.“ С Допълнително споразумение № 69-35/15.09.2022г. към трудов договор № 2116/30.11.2020г. сключено между жалбоподателят и баща му трудовото възнаграждение на С. С. е изменено от 926лв. на 972лв. С последващо Допълнително споразумение № 540/31.03.2023г. към трудовия договор сключено отново между жалбоподателя като директор на СУ и неговия баща като учител, след представяне на диплом за завършено висше образование от С. Я. С. , специалност – спорт, професионална квалификация – треньор по плуване е изменено трудовото възнаграждение от 972лв. [рег. номер]., а с последващо Допълнително споразумение № 816/31.08.2023г. към трудов договор № 2116/30.11.2020г. трудовия договор се изменя и считано от 01.09.2023г. се сключва за неопределено време. Представено е и Допълнително споразумение № 378-33/24.01.2024г. отново между жалбоподателя и баща му с което считано от 01.01.2024г. се изменя трудовото възнаграждение [рег. номер]. [рег. номер].

Комисията е изискала доказателства за получаваното от жалбоподателя трудово възнаграждение от жалбоподателя, като в представена от гл.счетоводител справка в таблица е посочено месечното възнаграждение и среднодневното възнаграждение на Я. С. С. / л.530/.

Н. основание чл.90, ал. 5 от ЗПК, жалбоподателят е поканен за изслушване от назначената комисия във връзка с образуваното срещу него производство за установяване на конфликт на интереси и същия е изслушан на 25.03.2024г., като е съставен Протокол №32 /25.03.2024г. /л.512/. Относно сключваните договори с баща си жалбоподателят е посочил, че първоначално С. С. е назначен при условията на чл. 22, ал.8 от Наредба № 1 за учителската длъжност по специализирана подготовка от временно изпълняващия длъжност директор към този момент А. П. и след придобиване на правоспособност за треньор по плуване е подписано допълнително споразумение. Комисията в решението си е изложила подробни мотиви относно постъпилия сигнал и за по голяма част от твърденията в сигнала не е установен конфликт на интереси, но такъв е установен във връзка със сключени допълнителни споразумения към трудов договор сключени между жалбоподателя и баща му.

С Решение № РС-КРК-КИ-7#1-23-029 от 08.04.2024г. в обжалваната част, предмет на настоящия съдебен контрол комисията приема, че е установен конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя за това че в качеството му на директор на СУ „Юрий Гагарин“ Бургас заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1 т.50 от ЗПК е сключил допълнителни споразумения № 708/31.08.2022г. , №540/31.03.2023г. и № 816/31.08.2023г. със своя баща – С. С. в нарушение на разпоредбата на чл.58 от ЗПКОНПИ /отм./, наложена му е на основание чл. 171, ал.1 от ЗПКОНПИ /отм./ респ. чл. 113, ал.1 от ЗПК глоба в размер [рег. номер]. за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ /отм./ респ. чл.70 от ЗПК за извършено нарушение на разпоредбата на чл.58 от ЗПКОНПИ /отм./ респ. чл.76 от ЗПК, в качеството му на лице заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1 т.50 от ЗПК и е отнета в полза на държавата от Я. С. С. сумата в размер на 291.37лв. представляваща получено дневно възнаграждение на 31.08.2022г., 31.03.2023г. и 31.08.2023г. получено от деянието породило конфликт на интереси на основание чл. 81, ал.1 от ЗПКОНПИ /отм./ респ. чл. 99, ал.1 от ЗПК.

Решението е връчено на жалбоподателя и в срок същото е обжалвано.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящия състав направи следните правни изводи:

Обжалваното решение в оспорваната му част на КПК е постановено от компетентен колективен специализиран орган, разполагащ с правомощие да установи конфликт на интереси, да наложи глоба по чл. 171 от ЗПКОНПИ, като определи нейния размер и постанови отнемане по чл. 81 от ЗПКОНПИ /отм./. Спазена е изискуемата форма, изложени са фактическите и правните основания за постановяването. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Производството за установяване на конфликт на интереси е образувано законосъобразно по подаден сигнал. В заключение съдът приема, че в производството за установяване на конфликт на интереси не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По съответствието с материалния закон настоящия състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗПКОНПИ /отм./ конфликт на интереси възниква, когато лице заемащо висша публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Разпоредбата на чл.53 от ЗПКОНПИ /отм./ определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облагата съобразно разпоредбата на чл. 54 ЗПКОНПИ /отм./ представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобивана на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени по ниска от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещания за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

За да е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ е необходимо кумулативно наличието на три предпоставки : лице което заема висша публична длъжност по смисъла на чл.6 от ЗПК ; частен интерес на това лице и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето заемащо висша публична служба или на задълженията му по служба.

Не е спорно, че Я. С. С. в качеството му на директор на Спортно училище „Юрий Гагарин“ [населено място] е лице заемащо висша публична длъжност, поради което е налице първия елемент от дефиницията за конфликт на интереси. Безспорно е, че жалбоподателят в качеството си на директор на СУ „Юрий Гагарин“ е сключил с баща си С. С. – заемащ длъжност „учител – спортна подготовка“ в СУ - Бургас по срочен трудов договор, няколко допълнителни споразумения между които и № 708/31.08.2022г., № 540/31.03.2023г. и № 816/31.08.2023г.

С. С. № 708/31.08.2022г. към трудов договор № 2116/30.11.2020г. срока на срочния договор е продължен и „срока на договора е до е до явяване на друг правоспособен кандидат, но не по късно от 31.08.2023г.“ Това споразумение е сключено при наличието на частен интерес, тъй като чрез него на бащата на жалбоподателят се осигурява работа и следващото му се трудово възнаграждение от изпълнение на заеманата длъжност. Това са облаги получени за лице свързано с жалбоподателя. При изтичането на уговорения срок за който е сключен трудовия договор със [населено място] - 31.08.2022г. е следвало съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.1 и 2 от ЗПКОНПИ /отм./, Я. С. с оглед роднинските връзки да си направи самоотвод, като уведоми органа по назначаването за наличието на частен интерес на свързано с него лице. Така преценката дали трябва да се продължи трудовия договор със С. С. е следвало да бъде на друго независимо лице, а не на жалбоподателят. Преценката на това лице е можело да бъде различна от тази на жалбоподателят, тъй като по делото не са представени доказателства да са предприети действия за търсене на подходящ учител, такъв с необходимото образование.Затова и съдът счита, че наличния частен интерес е повлиял на безпристрастността която жалбоподателят дължи при изпълнение на правомощията си. Въпреки, че трудовия договор на С. С. е до явяване на друг правоспособен кандидат, то нито е обявен конкурс нито по някакъв начин е доведено да знанието на други лица, че се търси учител с необходимото образование за да заеме тази длъжност или частния интерес повлиява и безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на жалбоподателя.Сключването на споразумение с което се продължава срока на действие на трудовия договор е напълно в частен интерес и води единствено до облагодетелстване на лице свързано с жалбоподателя – неговия баща и в нарушение на разпоредбата на чл.58 изр.второ от ЗПКОНПИ /отм./.

С. С. № 540/31.03.2023г. след представяне на диплом за завършено висше образование на С. Я. С. , специалност – спорт, професионална квалификация – треньор по плуване е изменено трудовото възнаграждение от 972лв. [рег. номер]. , а с допълнително споразумение № 816/31.08.2023г. към трудов договор № 2116/30.11.2020г. договора се изменя и считано от 01.09.2023г. трудовия договор се сключва за неопределено време. При сключването и на тези споразумения според съда отново е налице частен интерес за свързаното с жалбоподателя лице негов баща - С. С., затова се налага извода, че сключените споразумения са сключени при наличие на конфликт на интереси.

Съгласно разпоредбата на чл.58 от ЗПКОНПИ /отм./ лице заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането и издаването или постановяване на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да се налага санкции в частен интерес. Това лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Въведените с тази норма забрани имат за цел именно да се изключат съмненията в безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията от лицата заемащи публична длъжност.

Подписвайки допълните споразумения № 708/31.08.2022г., № 540/31.03.2023г. и № 816/31.08.2023г. със своя баща – С. С. в нарушение на разпоредбата на чл.58 от ЗПКОНПИ /отм./ жалбоподателят действа в частен интерес като осигурява на баща си възможност за полагане на труд по трудовоправоотношение поради първоначално продължаването на срочното трудово правоотношение с уговарянето на нов срок и в последствие с трансформиране на срочното трудово правоотношение в безсрочно такова т.е. нематериална облага под формата на помощ, подкрепа и получаване на работа, а в резултата на запазването на ТПО съответно свързаното лице ще има възможност за получаване на доходи от извършваната трудова дейност. Въпреки, че бащата на жалбоподателят е представил доказателства за придобиване на необходимото образование, въпроса за преназначаването му и трансформирането на трудовия договор от срочен в безсрочен е следвало да бъде решен не от директора на спортното училище, а от друго независимо лице. Жалбоподателя е следвало да си направи отвод и друго дл.лице да прецени следва ли да сключи с бащата на директора на училището безсрочен трудов договор. При преценката дали едно лице следва да заема определена длъжност не се взема предвид само нужното образование, а и други качества на служителя, затова и преценката за сключване на безсрочен трудов договор не е следвало да се прави от жалбоподателя.

Възражението изложено от жалбоподателя в жалбата, че първоначално баща му е сключил ТПО с А. П. и че ако не е бил продължен срока, трудовия договор е предстояло да се превърне в безсрочен и това оправдава действията му не се споделя от съда и е неоснователно. Действително бащата на жалбоподателя е заемал длъжността учител –спортна подготовка по срочен трудов договор преди жалбоподателят да заема длъжността директор на училището, както с допълнително споразумение № 574/31.08.2021г. / л. 678/ сключено между С. С. и А. П. вр. изп.дл. директор е уговорен срок на трудовия договор „до явяване на правоспособен кандидат, но не по късно от 31.08.2022г.“, но извода който прави жалбоподателят, че след изтичане на срока ТПО ще се трансформира в безсрочно е неправилен, тъй като трудовия договор сключен за определен срок и ще се трансформира в безсрочен, само ако не е налице възражение от страна на работодателя. Жалбоподателят е следвало да си направи самоотвод и съответно решението дали тези споразумения да се сключат да се вземе от друго независимо лице.

Относно възражението, че Споразумение № 540/31.03.2023г. е било сключено, след като С. С. е завършил пълния петгодишен курс на задочно обучение по специалност „ Спорт“, съдът, счита че след като бащата на ответника вече отговаря на изискванията за образование е следвало това да се отрази на получаваното трудово възнаграждение, но с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.1 и 2 от ЗПКОНПИ е следвало за сключването на това споразумение, жалбоподателят да си направи отвод и то да се сключи от друго определено от министъра лице.

Относно изложените доводи в жалбата за липса на вредоностен резултат следва да се отбележи, че нарушението е формално и за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение водещо до възникване на съмнение в начина по който се осъществяват съответните публични длъжности, без да е необходимо да са нанесени конкретни вреди.

Настоящия състав, освен че счита, че сочените от комисията споразумения № 708/31.08.2022г., № 540/31.03.2023г. и № 816/31.08.2023г. са сключени при наличие на конфликт на интереси, намира и че напълно преднамерено и планирано е продължаван срочния договор на С. С. докато той придобие необходимото образование и съответно договора му бъде трансформирана в безсрочен, тъй като вече притежава необходимото образование за заемана на длъжността. Не се установи за три години да е правено усилие да се назначи учител с необходимото образование, да е обявяван конкурс за това място, да е търсено да се назначи лице с необходимото образование , а напротив проследявайки сключените допълнителни споразумения се налага извода, че договорите са продължавани докато бащата на жалбоподателя придобие необходимото образование, за да бъда назначен на безсрочен трудово договор. Затова и настоящия състав, счита че сключените допълнителни споразумения не са били в интерес на работа и да не останат учениците без учител, а единствено в частен интерес – да се осигури работа на бащата на жалбоподателя и съответното трудово възнаграждение.

Допълните споразумения № 708/31.08.2022г., № 540/31.03.2023г. и № 816/31.08.2023г. сключени между жалбоподателят е неговия баща – С. С. са сключени в нарушение на разпоредбата на чл.58 изр. второ от ЗПКОНПИ /отм. при наличия на частен интерес. Разпоредбата на чл. 63 във вр. с чл. 65от ЗПКОНПИ /отм./ предвижда, че лице заемащо висша публична длъжност следва да се направи самоотвод от изпълнение на конкретно правомощия или задължение по служба, като уведоми органа по избора или назначаването, незабавно след възникване или узнаване на данни за наличие на частен интерес. Така за избягването на конфликт на интереси е предвиден механизъм в закона, който не е бил спазен от жалбоподателят. Целта на закона се изразява в предотвратяване на съмнения, че лицата заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. В този смисъл е константната практика на ВАС - Решение № 7304/13.06.2024г. на ВАС по адм.дело № 10/2024г. VI отд., Решение № 3110/14.03.2024г. на ВАС по адм.дело № 5264/2023г. VI отд.,Решение № 1445/16.02.2022г. по адм.дело № 94000/2021г., Решение № 5739/12.05.2021г. на ВАС по адм.дело № 2882/2021г. и др.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.58 изр.второ от ЗПКОНПИ /отм./ и комисията е приложила правилно закона спрямо установените в хода на административното производство факти и обстоятелства. Правилно е решението и в частта относно прилагането на санкционната норма на чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ /отм./ Правилно е определен размера на глобата в минималния размер. Съдът намира, че решението е законосъобразно в частта в която на основание чл. 81, ал.1 от ЗПКОНП /отм./ е постановено отнемане в полза на държавата от Я. С. С. на сумата в размер на 291.37лв. представляваща получено дневно възнаграждение на 31.08.2022г., 31.03.2023г. и 31.08.2023г. датите на които жалбоподателят е подписал споразуменията в частен интерес на свързаното с него лице и негов баща. За да определи сумата, комисията е взела предвид представените доказателства за получаваното от жалбоподателя възнаграждение 82.63лв. на 31.08.2022г., 105.62лв. на 31.03.2023г. и 103.12лв. на 31.08.2023г. и сумата е правилно определена.

При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото съдът определи в размер на 150лв. по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр.с чл.143, ал.3 от АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. С. С., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица] против Решение № РС-КПК-КИ-7#1-23-029 от 08.04.2024г. издадено от Комисията за противодействие на корупцията частта с която е установен конфликт на интереси по отношение на Я. С. С. директор на СУ „Юрий Гагарин“ [населено място], за това че е сключил допълните споразумения № 708/31.08.2022г., № 540/31.03.2023г. и № 816/31.08.2023г. със своя баща – С. С. в нарушение на разпоредбата на чл.58 от ЗПКОНПИ /отм./ и му наложено му е наказание глоба в размер [рег. номер]. на основание чл. 171, ал.1 от ЗПКОНПИ /отм./ за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ и е отнета в полза на държавата от Я. С. С., [ЕГН] сумата в размер на 291.37лв. представляваща получено дневно възнаграждение на 31.08.2022г., 31.03.2023г. и 31.08.2023г. получено от деянието породило конфликт на интереси на основание чл. 81, ал.1 от ЗПКОНПИ /отм./.

Осъжда Я. С. С., [ЕГН] да заплати на Комисията за противодействие на корупцията – [населено място] сумата от 150лв. представляващи разноски по делото съобразно изхода на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.