№ 25299
гр. София, 21.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20211110147244 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на фирма за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу фирма и А.И.А. за
сумата от 7487,16 евро, представляваща неустойка по чл. 2.3 (с) и (d) от
договор за заем – Бизнес кредит с клиентски № ***** от 07.11.2018 г.,
обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 4, том V, рег. № 11389, дело № 682 от 2018 г. за периода
от 14.07.2020 г. до 20.11.2020 г., 292,90 лв. държавна такса и 150 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за
изпълнени по следва да бъде оставена без уважение. В случая при просрочие
на дължимите вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на
кредита заемополучателят дължи неустойка за забава в размер на 0,27% върху
сбора от цялата непогасена част от предоставения заем и натрупалата се до
момента договорна лихва за всеки ден, считано от датата на падежа на
дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички
просрочени суми за главница, лихва и неустойки и други такси и разноски по
договор за заем – Бизнес кредит с клиентски № ***** от 07.11.2018 г. От така
изложената договорна клауза се установява, че при забава за плащане на
която и да било вноска по договора за кредит, се дължи неустойка в размер на
0,27% на ден върху целия оставащ размер на предоставения заем и тази
неустойка продължава да се начислява до датата на пълно погасяване на
всички просрочени суми по кредита, включително докато не бъдат изплатени
всички останали такси и неустойки начислени поради изпадането на
длъжника в изпадането в забава.
Критериите за преценка относно валидността на неустоечната клауза са
установени със задължителните тълкувателни указания дадени в т. 4 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, според които преценката дали една неустойка е нищожна от гледна
точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай
факти и обстоятелства, като клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В конкретния случай на първо място така уговорената неустойка от
0,27% на ден е нищожна с оглед нейния размер. Видно от предявената със
1
заявлението претенция, само за период от четири месеца размерът на
начислената неустойка представлява 1/3 част от отпусната сума по кредита в
размер на 21500 евро, като следва да се посочи, че така посочената сума по
кредита включва не само реално преведената на заемополучателя част, но
също така разноските по сключване на договора и учредяване на обезпечение.
Още повече, че така посочения размер многократно надхвърля размера на
дължимата за същия период законна лихва върху просрочената главница. На
следващо място неустойката се явява нищожна и с оглед обстоятелството, че
същата се начислява и дължи не само до изплащане на просрочената сума, а
до погасяването на всички останали вземания във връзка с неизпълнението,
включително другите такси и неустойки. По този начин кредиторът е уредил
за себе си право на обезщетение независимо от обстоятелството, дали и кога
длъжникът е изпълнил забавеното задължение. С оглед на изложеното, съдът
намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от фирма срещу фирма и А.И.А. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 7487,16 евро,
представляваща неустойка по чл. 2.3 (с) и (d) от договор за заем – Бизнес
кредит с клиентски № ***** от 07.11.2018 г., обективиран в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 4, том V, рег. №
11389, дело № 682 от 2018 г. за периода от 14.07.2020 г. до 20.11.2020 г.,
292,90 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2