Р
Е Ш Е Н И Е
№...................../.....................2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при
участието на секретаря Илияна Илиева,
като
разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 8503 по описа на РС-Варна
за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 34, ал. 2 вр. § 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба, подадена от „Ф.П.*“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу Заповед № 530/08.06.2020
г., издадена от Кмета на Община А., в частта, в която се отказва изземването на
поземлените имоти, находащи се в землището на с. А., подробно описани в т. 3 от
обжалвания административен акт, от владението на „П.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят оспорва заповедта
като незаконосъобразна поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила – в частност чл. 35 и чл. 36 от АПК,
доколкото административният орган след получаване на становището от „П.Б.“ ЕООД
не е изпълнил служебните си задължения да събере информация кои точно ниви
фактически обработва последния и има ли пълна или частична идентичност между
обработваните от „П.Б.“ ЕООД ниви и тези, за които е постановен отказ за
изземване от административния орган. Твърди се, че жалбоподателят има правен
интерес да иска изземването на нивите, тъй като същият има призната и
гарантирана от закона възможност да ги обработва за стопанската 2019/2020 г. на основание
договори за аренда и наем, което обуславя и правният му интерес да обжалва
процесната заповед. Поддържа се, че съставеният на 26.05.2020 г. протокол от
извършената теренна проверка е подписан само от двама души – Г. Я. и С. М.,
като в самия протокол се твърди, че при проверката са присъствали и други лица
– М. Л. – лесовъд при Община А. и Д. Д. – управител на „Ф.П.*“ ЕООД. Твърди се,
че поради липсата на подпис на лесовъда М. В. административното производство по
чл. 34 от ЗСПЗЗ е започнало с опорочен констативен протокол съставен от комисия
в състав различен от определения от Кмета на Община А. със Заповед № 380 от
22.04.2020 г. Сочи се, че няма констатации относно имотите в масиви с номера 89
и 98, което само по себе си прави протокола и самата процедура непълна,
необективна и незаконосъобразна. Твърди се, че „П.Б.“ ЕООД обработва фактически
земеделските имоти, за които „Ф.П.*“ ЕООД има правно основание за стопанската
2019/2020 г., като конкретно първото дружество е засяло в процесните ниви
пшеница и леща, които към настоящия момент е ожънало.
По изложените съображения по
същество моли за отмяна на обжалвания административен акт. Моли за присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски.
По делото е постъпил отговор
от Кмета на Община А., в който отговор се изразява становище, че жалбата е
допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Същата се оспорва в
цялост. Счита се, че наведените в жалбата твърдения са неверни и най-малко
неоснователни. Твърди се, че съставеният на 26.05.2020 г. протокол от
извършената теренна проверка е подписан от всички членове на комисията,
определена със заповедта на Кмета – № 380/22.04.2020 г. Твърди се, също така че на
засегнатите от издаването на индивидуалния административен акт лица е
предоставена възможност за участие в теренната проверка и административното
производство по издаването на заповедта. Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при
спазване на административнопроизводствените правила. Излага се, че
заповедта е постановена в границите на компетентността на Кмета на Община А. съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят чрез адв. З. поддържа жалбата и отправя искане за
отмяната на заповедта като незаконосъобразна на изложените в нея основания, поддържани и в
депозираната писмена защита.
Административният орган – Кмета на
Община А., действащ чрез процесуалния си представител юрк. М. счита жалбата за
неоснователна по съображения, изложени в хода на устните състезания.
Заинтересованата страна „П.Б.“ ЕООД,
редовно призована за о.с.з., не се представлява и не взема становище по
съществото на спора.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на производството, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен
материал – в съвкупност и поотделно, приема за установени следните фактически положения:
От
представената административна преписка се констатира, че на 28.11.2019 г. в
деловодството на Община А. е постъпило искане с вх. № М-2523/28.11.2019 г. от „Ф.П.*“
ЕООД за издаване на заповед от кмета на Община А. за изземване на полагащите се
на молителя за стопанисване площи за стопанската 2019/2020 г. в землището на с.
А. от владението на „П.Б.“ ЕООД. Към искането е приложен и списък с имотите, за
които „Ф.П.*“ ЕООД има регистрирани правни основания за ползване за стопанската
2019/2020 г. /л. 294-295/, а именно имоти с №№: *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, **, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, * и *, находящи се в землището на село А..
Във
връзка с искането е изпратено писмо изх. № М-2523/03.12.2019 г. /л. 292/ до
ОСЗ-А. за предоставяне на списък за землището на с. А., за които „Ф. П. М. *“ ЕООД
има правно основание за ползване за стопанската 2019/2020 г.
Във
връзка с горното писмо на административния орган, чийто акт се обжалва, е
предоставено заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с вх. № 215/31.09.2019 г.
/л. 286 и следв./, подадено от жалбоподателя.
С писмо
изх. № ОП-4170/09.12.2019 г. /л. 284/ кметът е поискал от Директора на О. д.
„З.“ – гр. В. във връзка с искането за издаване на заповед за изземване по чл.
34 от ЗСПЗЗ определяне на представител, който да бъде включен в състава на
комисията за теренна проверка.
Във
връзка с административното производство е изпратено писмо изх. № М-2523
(3)/09.12.2019 г. и до управителя на „Ф.П.*“ ЕООД, с което последният е
уведомен, че във връзка с теренната проверка е необходимо да бъде извършено
трасиране на засегнатите имоти, като в срок от 14 дни от получаване на
уведомлението същият следва да предостави протоколите от трасирането на имотите
с предупреждение за прекратяване на адмнистративната преписка при неизпълнение.
Уведомлението е получено лично от управителя Д. на 02.03.2020 г.
Административният
орган е изпратил писмо и до заинтересованата страна „П.Б.“ ЕООД за предоставяне
на становище по изложеното искане за изземване на имотите, за които се твърди в
искането, че се ползват без правно основание от последното търговско дружество.
На
13.12.2019 г. в деловодството на Община А. е постъпило писмо от О. д. „З.“ – В.,
с което във връзка с необходимостта от извършване на теренни проверки е
посочено в състава на комисията да бъде включена М. А. – началник на О. с. по
з. – А..
На
20.12.2019 г. в деловодството на Община А. е постъпило становище от „П.Б.“
ЕООД, в което се сочи, че дружеството обработва на територията на землището на
с. А. около 14 000.00 дка земеделска земя, като на база проект за
доброволно споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, подписано от 95 % от ползвателите
на земеделски земи в землището на с. А., всички ползватели в землището са
извършили агро-техническите мероприятия по засяване на есенни култури и
подготовка на площите за пролетни култури с изключение на „Ф.П.*“ ЕООД.
На
13.03.2020 г. по делото е постъпил отговор и от „Ф.П.*“ ЕООД, в което се
поддържа, че дружеството обработва имотите, сочени в искането, в реални граници
от м.10.2018 г., тъй като така са били заявени. Излага се, че през 2019 г. е
сезирана ОДЗ-В., за това че пътищата, осигуряващи достъп до имотите са засети.
Моли се да бъдат установени неправомерния/те ползвател/и на процесните имоти и
масиви за ползване и да се предприемат предвидените по закон действия.
По
делото е ангажирано и друго писмо /л. 274/, адресирано до жалбоподателя и
получено от управителя му на 02.03.2020 г., от което е видно, че
административният орган моли в срок от 14 дни от получаване на писмото
жалбоподателят да предостави протоколите за трасиране, отново с предупреждение
за прекратяване на административната преписка при бездействие от страна на искателя.
Към
административната преписка е приложена и жалба вх. № Ж-12/22.04.2020 г., от
която се установяват конфликтните отношения между „П.Б.“ ЕООД и Д. А. Д. в
качеството му на законен представител на „Ф.П.*“ЕООД и „Е. Е.-М.“ ЕООД по повод
комасирането на земеделските земи в землището на с. А. чрез сключване на
споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020 г.
С писмо
изх. № М-2523(9)/22.04.2020 г. кметът е поискал от началника на ОСЗ-А. информация
за това дали е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху
имотите, описани в заявлението по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
На
същата дата /22.04.2020 г./ със заповед на кмета № 380 е назначена комисия в
състав Г. Я. – началник отдел ОСЗГ при Община А., С. М. – старши юрисконсулт
при Община А. и М. А. – началник на ОСЗ-А., като е определен и резервен член, а
именно М. В. – лесовъд при Община А.. На комисията е възложено на 23.04.2020 г.
да извърши теренна проверка за установяване на неправомерно ползване на имотите,
описани в приложения към искане с вх. № М-2523 от 28.11.2019 г. списък,
включително да се установи дали са ползвани от друг ползвател, различен от „П.Б.“
ЕООД.
На 18.05.2020
г. в деловодството на Община А. е постъпило писмо с изх. № РД-12-02-727-1 от
ОСЗ-А., като в отговор на запитването на кмета на Община А. от 22.04.2020 г. е
посочено, че правно основание за подаване на заявление по чл. 70, ал. 1 от
ЗСПЗЗ се явяват договорите на „Ф.П.*“ ЕООД. Копията от договорите се
предоставят в ОСЗ-А. и се завеждат с входящи номера. Относно възстановяването
на правото на собственост върху имотите може да са признати по чл. 27 и чл.
18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с решение на Общинска служба или с последващи
разпореждания с имотите, като делби покупко-продажби и др. След 2018 г.
землищата на Община А. се обслужват от кадастър В. и разпоредителните сделки се
регистрират от тях. Относно информацията за дублираните имоти в заявлението по
чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и декларациите по чл. 69 от ППЗСПЗЗ е приложерн списък
на дублираните имоти /л.237 и следв./.
На
23.04.2020 г. и 30.04.2020 г. комисията, назначена от кмета, в състав Г. Я., С.
М. и М. В. са извършили теренна проверка за установяване на неправомерното
ползване на процесните имоти, находящи се в землището на с. А.. За участие в
теренната проверка са поканени и представителите на „Ф.П.*“ ЕООД и „П.Б.“ ЕООД.
От изготвения протокол № 1/26.05.2020 г. /л. 211/ се констатира, че теренната
проверка на 23.04.2020 г. е извършена в масив *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, а
на 30.04.2020 г. в масив *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *. От съставения протокол се констатира, че поради липса на
сключено споразумение за стопанската 2019/2020 г. всички имоти се обработват в
реални граници. За установяване на местонахождението на имотите при проверката са
използвани кадастрално – административна информационна система /КАИС/ на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, GPS приемник *,
модел * и Карта на възстановената собственост.
Установено
е от теренната проверка, че има имоти в определени масиви, които се обработват
и са засети със селскостопански култури, както следва: ПИ № № *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *.
Констатирано
е още, че има такива, които са само изорани, бранувани или дисковани, както
следва: ПИ № № *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, * и *.
Установено
е, също така че част от имотите са обрасли с ливадна трева, храстовидна и
дървесна растителност, пасища или хаври: ПИ № № *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, * и *.
От
теренната проверка е установено, че посочените в искането по чл. 34 ЗСПЗЗ имоти
са с обща площ от 648,724 дка, като оттях без правно основание са 45,504 дка, а
ползваните на правно основание съгласно чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ – 603,220 дка.
Площта
установена по КАИС ползвани на правно основание съгласно чл. 70, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ – 603,124 дка, като оттях не се обработват по КАУС – 122,846 дка;
обработени и незасети по КАИС – 78,138 дка; обработени и засети по КАИС –
402,140 дка и засети с грах по КАИС – 30,296 дка; засети с жито – 322,251 дка;
с люцерна – 2,500 дка и слънчоглед – 47,093 дка.
На място
при теренната проверка в масивите не са открити трайни знаци и маркировка от
трасирането им в реални граници, както на индивидуалните поземлени имоти, така
и на конкретните масиви. При проверката не са установени хора и земеделска
техника, които да доказват кой и кога е обработил имотите и дали те са
обработени неправомерно.
Крайното
становище на комисията от проверката, извършена на 23.04.2020 г. и 30.04.2020
г. е, че поради липса на конкретно установени факти, а имменно че на място не
са открити хора и земеделска техника, доказващи кой и кога реално е обработил
посочените в искането имоти в землището на с. А., както и липсата на трайни
знаци от трасиране на имотите в реални граници в масива на ползване, комисията
не може да установи по безспорен и категоричен начин дали соченото в искането
по чл. 34 ЗСПЗЗ дружество „П.Б.“ ЕООД ги е обработило неправомерно /тези които
са обработени/. Сочи се в крайното становище още, че това би могло да бъде
всяко трето лице, ползващо земеделските имоти на правно основание в тези
масиви, включително и подателя на искането „Ф.П.*“ ЕООД.
Към
протокола, подписан и от тримата членове, са приложени и справка приложение,
влкючваща реално установеното при извършените теренни проверки, събраната
служебно изискана информация съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ от ОСЗ-А. и КАИС
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и снимков материал.
Със
заповед № 530/08.06.2020 г., издадена от кмета на Община А. по реда на чл. 34,
ал. 2 от ЗСПЗЗ, е отказано издаването на заповед за изземване на гореописаните
поземлени имоти, находящи се в землището на с. А., от владението на „П.Б.“
ЕООД. От мотивите на оспорваната пред настоящия съдебен състав заповед, се констатира,
че основният аргумент за отказа на административния орган е липсата на
установеност, че имотите се ползват от „П.Б.“ ЕООД, като се сочи, че същите е
възможно да се ползват и от трети лица, включително и от самия жалбоподател,
доколкото липсва трасиране на имотите, чието изземване се иска и е било
невъзможно да се придобие реална представа за точните им реални граници.
Към
сезиралата съда жалба е ангажирано уведомление от 05.06.2020 г., изходящо от „П.Б.“
ЕООД, адресирано до „Ф.П.*“ ЕООД, в което се съдържа признание от
заинтересованата страна, че заявените по чл. 70 от ППЗСПЗЗ от жалбоподателя
имоти, които са предмет и на искането за изземване по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, са
обработени от „П.Б.“ ЕООД въз основа на Проект на споразумението по чл. 37в от
ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020 г. Констатира се още, че във връзка с
направените от „П.Б.“ ЕООД разходи са издадени фактури, като на жалбоподателя
му е предоставен срок до 15.06.2020 г. да заплати сумите по фактурите, след
което да влезе във владение на имотите. Към уведомлението са приолжени и
счетоводните документи.
Горепосочения
проект на споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ за доброволно ползване на земеделските
земи за стопанската 2019/2020 г. в землището на с. А. е изискан от съда от ОСЗ-А.
и ОДЗ-В. и приобщен към доказателствената съвкупност по делото. От изискания
писмен документ се констатира, че същият е подписан само от 7 от общо 16
ползватели. Като жалбоподателят не е сред съгласилите се ползватели на
земеделска земя.
По
делото са ангажиранни и договори за наем/аренда/преаренда /л. 119 и следв./, от
които се констатира, че жалбоподателят е страна по тях в качеството му на
наемател/арендатор/преарендатор, т.е. ползвател. Договорите са в унисон и с
вписванията по партидата на „Ф.П.*“ ЕООД *** /л. 93/.
От
ангажираното експертно заключение по Съдебно-агротехническа експертиза,
изготвено на база справки в регистъра на имотите заявени в декларациите по чл.
69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020 г.; протокол № 1 от 19.08.2019
г. от заседание на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ в изпълнение на заповед
№ РД-19-07-68/01.08.2019 г. на директора на ОД „З.“; протокол № 2 от 22.08.2019
г. от заседание на комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ; споразумение вх. №
ПД-09-425/30.08.2019 г. за участие в масивите за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ
за стопанската 2019/2020 г. в землището на с. А.; искане с вх. №
09-484/05.09.2019 г. от „П.Б.“ ЕООД за служебно разпределение на масивите за
ползване, при издаване на заповед по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ; доклад изх. №
РД-07-68-25/30.09.2019 г. от комисията назначена със заповед на директора на ОД
„З.“ – В., относно проект за разпределение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ за
землището на с. А.; заповед № РД-19-04-227/01.10.2019 г. на директора на ОД „З.“
В. и извършен непосредствен оглед на процесните поземлени имоти, се констатира,
че споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ е подписано от 7 ползватели/собственици от
общо 16 участници и обхваща площ от 5442.954 дка, която площ е по-малка от 2/3
/две трети/ от общата площ на масивите за ползване – 10 280.434 дка.
Разпределените масиви за ползване по проекта на доброволно споразумение между
собственици/ползватели не отговаря на изискванията на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от
ЗСПЗЗ и на § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ, доколкото поради наличие на подадени заявление
по чл. 70 и декларации по чл. 69 от ППЗСПЗЗ за участие в масиви за ползване,
които граничат с множество имоти, за които има подадени заявления по чл. 70 от
ППЗСПЗЗ за неучастие в масиви за ползване е невъзможно образуването на масиви
за ползване по § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ. Констатира се още, че процедурата по чл.
37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ по изготвяне на служебно разпределение на масиви за
ползване на земеделските земи за стопанската 2019/2020 г. в землището на с. А. е
прекратена със заповед № РД 10-04-227/01.10.2019 г. на директора на ОД „З.“ – В..
От
експертното заключение се установява още, че парцелите, за които се иска
изземване, са засети наведнъж с пшеница. Поради липса на сключено споразумение
за стопанската 2019/2020 г. всички имоти е трябвало да се обработват в реални
граници. От направената теренна проверка е установено, че сеитбата на пшеницата
е извършена наведнъж без прекъсване на редовете. Целият блок и масив са жънати
нацяло-всички парцели последователно. Констатира се още, че не е възможно
процесните имоти, за които е депозирано искане за изземване, да са пожънати
отделно от съседните, т.е. процесните имоти и съседните на тях са обработвани
от едно и също лице/лица.
В хода
на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и допълва, че споразумението не
е породило действието си, доколкото не е подписано от всички
ползватели/собственици. Заинтересованата страна „П.Б.“ ЕООД е поискало
споразумението да бъде прието частично, но това не е сторено. Вещото лице в
обобщение сочи, че земеделските земи за стопанската 2019/2020 г. в землището на
с. А. следва да се обработват в реални граници. Допълва още, че е възможно
друго лице, различно от ползвателите на съседните парцели, за които
жалбоподателят има правно основание, да извърши сеитбата на процесните имоти,
за които се иска изземване.
По делото са ангажирани и гласни доказателства
чрез разпита на свид. Г. Я. – участвала на теренната проверка през м.04.2019 г.
В показанията си свид. Я. сочи, че в първия ден на проверката е присъствал и
законния представител на дружеството жалбоподател. Всеки един масив и блок е
бил обходен от членовете на комисията, назначена от административния орган,
издал оспорения административен акт. На теренната проверка са присъствали още С.
М. и М. В. в качеството му на резервен член поради отсъствието на представителя
на ОСЗ-А.. Свид. Я. сочи, че не е възможно да се констатира кой е фактическият
ползвател на процесните имоти освен ако към момента на проверката не се
констатират лицата или техниката, които обработват имотите, както и че при
процесната проверка през м.04.2019 г. на място не е са били установени хора или
техника. На нито един имот нямало определени трайни знаци за трасиране на имотите.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от органа,
чиято компетентност е установена в закона – чл. 34 ЗСПЗЗ и това е Кметът на
общината по местонахождение на имотите, чието изземване се иска. Спазена е
формата за това. При издаването на акта, административният орган е спазил
законовото си задължение по изследване материалните предпоставките, при наличие
на които може да се произнесе позитивно по жалбата, с която е сезиран, а
мотивите при които е счетено, че те не са налице, респ. действията предприети
по тяхното установяване, касаят законосъобразността на акта, без да го
опорочават до степен нищожност. Т.е. крайният извод на съда е, че атакувания акт е
валиден.
Съгласно чл. 168 АПК във вр. с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава с тези посочени от
оспорващия. В разпоредбата на чл. 146 АПК са визирани основанията за оспорване на
административните актове, а именно липса на компетентност; неспазване на
установената форма; съществено нарушение на административно-производствени
правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на
закона. Липсата на някоя от тези предпоставки води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за неговата отмяната.
Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ по искане на
собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с
възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината
по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание,
и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно
основание. За установяване на неправомерното ползване, кметът служебно изисква
информация от Държавен фонд "З."- Разплащателна агенция, или от
регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по З. по
местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и
кадастър.
Съгласно утвърдената практика на ВАС
/Решение № 675 от 21.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15128/2013 г., IV о./ и
административните съдилища, в производството по чл. 34 ЗСПЗЗ подлежат на изследване следните законови
предпоставки: да е възстановено право на собственост върху земеделска земя,
имотът да се ползва от лица, различни от неговите собственици/ползватели и това
ползване да е без правно основание.
В конкретния случай по делото няма
спор, че процесните имоти са земеделска земя и че върху тях е възстановено
правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Жалбоподателят „Ф. П. М. *“ ЕООД се
легитимира като ползвател на процесните ниви, в качеството си на
арендатор/преарендатор/наемател и пренаемател на земеделска земя за стопанската
2019/2020 г., въз основа на договорите за аренда, преаренда, наем и пренаемане
на земеделска земя приобщени на л. 119 и следващите от делото, всички находящи
се в землището на с. А., за които е подадено и заявление по чл. 70, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ, видно от писмото от ОСЗ-А. и приложеното към него заявление.
Установи се от експертното заключение, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от
страните, че за стопанската 2019/2020 г. процедурата по чл. 37в ЗСПЗЗ е
преустановена със заповед на директора на ОД „З.“ – В., доколкото не е
постигнато общо
съгласие между
ползвателите за
стопанисване на земедлските земи в землището на с. А., т. нар. „комасация“,
което да бъде обективирано в доброволното споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Констатира се още, че не е възможно и
разпределението на ползването на имотите по реда на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от
ЗСПЗЗ, доколкото е невъзможно образуването на масиви за ползване по § 2ж от ДР
на ЗСПЗЗ. В рамките на настоящото съдебно производство се констатира по
несъмнен начин от представеното уведомление /л. 4/, че имотите чието изземване
се иска са били ползвани и обработвани от „П.Б.“ ЕООД за стопанската 2019/2020
г. въз основана на проекто-споразумението за доброволно ползване по чл. 37в от
ЗСПЗЗ, което в крайна сметка се установи по категоричен начин, че не е породил своите целени правни последици поради неподписването му от
всички 16 ползватели или поне от тези, които притежават най-малко 2/3 /две трети/ от общата площ на
обработваните земи в землището на с. А. – арг. от чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Крайният извод на съда е, че поземлените имоти в
землището на с. А. е следвало да се обработват в реални граници за стопанската
2019/2020 г., в каквато насока е и заключението по САгроТЕ.
Основният мотив на административния
орган за постановяване на отказ за издаване на заповед за изземване на
процесните поземлени имоти от владението на „П.Б.“ ЕООД е липсата на установеност за това кой фактически
обработва имотите, като се сочи в мотивите на атакуваната заповед, че това може
да бъде всяко трето лице, дори и самият жалбоподател.
Настоящият съдебен състав счита, че
административният акт е незаконосъобразен, доколкото административният орган е
допуснал съществено нарушение на административните правила, като не е изяснил
фактическата обстановка в хода на административното производство, което е
негово служебно задължение по арг. от чл. 35 от АПК.
Видно е от депозираното становище от
„П.Б.“ ЕООД, от чието владение се иска изземването на процесните ниви, че същият навежда твърдения за комасация на
земеделските земи в землището на с. А. /която както се посочи по-горе не е породила
своите правни последици/,
включително е посочено че в деловодството на ОД „З.“-В. е предоставено Проект
за добоворлно споразумение подписано от част от ползвателите на земеделски земи
в землището на с. А.. С оглед данните в събраната служебно информация за имотите в
землището на с. А., във връзка с административното изземване
на земеделските земи, описани в искането по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, задължение на административния орган е да предприеме конкретни
действия за изясняване на административно-правния спор. В случая за
установяване на неправомерното ползване кметът служебно е изискал информация от
общинската служба по З. по местонахождението на имотите, уведомил е „П.Б.“
ЕООД, който жалбоподателят посочил като ползващ имотите без основание за
започналото производство, с указание за необходимостта да представи данни и
становище. В случая административният орган е проявил активни действия, изискал
е специалисти от ОД "З." - В., изискал е становище от проверката на
нарочно създадената комисия, като помощен орган за разрешаване на такива
въпроси. Въпреки проверките обаче, комисията не установила кой в момента ползва
посочените в жалбата земеделски имоти и на какво основание. Комисията не е
установила къде са границите нито на имотите на жалбоподателя, нито на
съседните имоти, ползвани от „П.Б.“ ЕООД, който е посочен като неправомерно
ползващ разположените в съседство на неговите имоти земеделски земи, предоставени за ползване на „Ф.П.*“ ЕООД. Задължение на
административния орган е било да изясни кои имоти ползва „П.Б.“ ЕООД – дали само своите поземлени
имоти или и съседните имоти, които през стопанската 2019/2020 г. са предоставени
за ползване на жалбоподателя. Като не е направил това, въпреки предприетите в
административната фаза действия, са останали неизяснени напълно и обективно
фактите по конкретния административен спор. След като „П.Б.“ ЕООД е посочено
като фактически ползвател на имотите и същият изрично е посочил в становището
си, че се провежда процедура по комасация на земеделските земи в землището на
с. А., то е следвало да бъде задължен да съдейства за установяване на границите
на неговите имоти и при проверката на място да се установи ползва ли ги, с
какво са засяти и как са обработени и това ползване простира ли се само в
границите на тези имоти или и върху съседните имоти, посочени в жалбата на „Ф.П.*“
ЕООД.
В случая жалбоподателят е посочил
конкретно лице, което има и ползва имоти общо 14 000,00 дка на територията на същото землище, част, от които се твърди, че са разположени в съседство и граничат с посочените в искането имоти. Общите процесуални правила изискват
от административния орган определена активност и то такава, която да доведе до
изясняване на тези релевантните факти и обстоятелства за изясняване на спора,
преди да бъде издаден административния акт. Такава активност, а не нарушение на
административно-производствените правила, е назначаването от кмета на общината на нарочна комисия за извършване на проверки във
връзка с искания по чл. 34, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, тъй като не е изискване на закона конституирането на такава. Въпреки
включването в състава ѝ на специалисти със съответните знания, при
посещението на имотите в землището тя не е установила конкретни факти и
обстоятелства за имотите, чието изземване се иска, за ползването им и тези в
съседните имоти, нито за имотите на „П.Б.“ ЕООД, от когото е поискано
изземването. Поради това въпреки протокола от 26.05.2020 г., комисията не е
подпомогнала административният орган при разрешаването на административния
спор, тъй като не е установила при теренните проверки на 23.04.2020 г. и
30.04.2020 г.
релевантните факти и обстоятелства, въз основа на които да може да се направи
обоснован изводи за наличието на последната от предпоставките за издаване на
заповед за изземване на имотите от „П.Б.“ ЕООД, а именно налице ли е ползване
от него на земята, попадаща в имотите предоставени за ползване на „Ф.П.*“ ЕООД
и посочени в жалбата. Поради това, че е останало неизяснено в административното
производство къде са границите на тези имоти и на имотите на „П.Б.“ ЕООД и кои
имоти той ползва фактически, неправилно и незаконосъобразно е обоснован изводът на административния орган, че не са налице
предпоставките за издаване на заповед за изземване на имотите от него и за
предоставянето им на „Ф. П. - М. *“ ЕООД.
Тези важни обстоятелства са останали неизяснени
поради липса на маркировка и непредприети действия по трасирането на имотите,
вкл. след проверките на място от помощната комисия. Съдът не споделя доводите на
административния орган,
че това е в тежест и задължение изцяло на жалбоподателя. Задължението за
материализиране на граничните точки не касае производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ,
а се отнасят за друга процедура, по която се извършва въводът във владение на
възстановените земеделски имоти, който се осъществява от длъжностно лице от ОСЗ
в присъствието на собственика и който се извършва въз основа на влязло в сила
решение за възстановяването на собствеността и заверена скица от ОСЗ, като за
него се съставя протокол. В случая по жалбата на „Ф.П.*“ ЕООД се развива друго
производство и имотите, които дружеството сочи като неправомерно ползвани от „П.Б.“
ЕООД вече са възстановени на собствениците им, които са въведени във владение,
т. е. имотите са с определени номера, с безспорно установени граници, площ и
др. данни, с които фигурират в картата на землището на с. А.. Поради това
границите им не са спорни и могат да бъдат установени на място от общинската
администрация, въз основа на данните за тях в картата на землището на с. А..
Поради това и в чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ
изрично е разписано, че за установяване на неправомерното ползване кметът
служебно изисква информация от съответните служби, между които и общинската
служба по З. по местонахождението на имотите, както и службата по геодезия,
картография и кадастър. След като комисията е направила общи установявания за масивите в землището и изразеното от нея становище е
общо, основано на предположения и вероятности, а не на конкретика, основателни
са оплакванията в жалбата до РС-В., поддържани и в писмената защита, че кметът
на общината е бил задължен да изясни административния спор, с който е бил
сезиран, а като не го направил и постановил отказ за издаване на заповед за
изземване и предоставяне на имота въз основа на общите констатации и
предположения за фактите на комисията, е допуснал съществено нарушение на
административно-производствените правила и издал заповед за отказ.
Крайният извод на съда е, че атакуваният
административен акт е незаконосъобразен, което обуславя отмяната му и връщане
на преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона /в същия смисъл е
решение № 502 от 13.03.2019 г. на АдмС - В. по к. а. д. № 72/2019 г.; решение №
1816 от 08.10.2019 г. на АдмС - В. по к. а. д. № 2001/2019 г. и др./.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на жалбоподателя
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят сторените разноски,
чийто общ размер възлиза на 700.00 лева, от които 200.00 лева – депозит за вещо
лице и 500.00 лева – адвокатски хонорар.
На основание чл. 144 от АПК вр. чл.
77 ГПК в полза на съдебната власт по сметка на РС-В. следва да се присъди сумата
в общ размер от 946.50 лева, представляваща допълнително определен в о.с.з.
депозит за вещо лице по САгроТЕ, който остават в тежест на жалбоподателя,
имайки предвид, че по делото липсват доказателства за внасянето му въпреки
нарочните указания на съда, предоставения срок за внасяне и указаното
предупреждение за държавната принуда.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № 530/08.06.2020 г., издадена от Кмета на Община А., в частта, в която по искане с вх. № М-2523/28.11.2019 г. на “Ф.П.*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис * е
отказано издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на имоти с № №: *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, **, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, * и *, находящи се в
землището на село А., общ. А., обл. В., от владението на „П.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***.
ВРЪЩА ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ на Кмета на Община А. административната преписка по искане вх. № М-2523/28.11.2019 г., депозирано от “Ф.П.*“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис *, при спазване на задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Община А. да заплати на “Ф.П.*“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, офис * сумата в общ размер от 700.00 лева /седемстотин лева/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, от която: 200.00 лева – депозит за вещо лице по САТЕ
и 500.00 лева – адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 77 ГПК, “Ф.П.*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис * да
заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-В. сумата в размер от 946.50 лева /деветстотин четиридесет и шест
лева и петдесет стотинки/, представляваща допълнителен депозит за вещо лице
по САТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – В. в четиринадесетдневен срок от
връчване препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: