РЕШЕНИЕ
№………/……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми май две
хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА
ВЛАДИМИРОВА и на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от
съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 359 по описа на съда за две хиляди и двадесета
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „ТЕНИИВ“
ЕООД против решение № 2310/13.12.2019 г. по н.а.х.д. № 4858/2019г. на ВРС, с
което е изменено НП № 03-010638/12.12.2018 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна като е намалена от 3 000 /три хиляди/ лева на
1 500 /хиляда и петстотин/ лева наложената на дружеството имуществена
санкция по чл. 414 ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 61 ал. 1 КТ. По
съображения за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН се иска
решението да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на
правния спор, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно
постановление да се отмени изцяло.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание на 28.05.2020 г. касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът
по касация – Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, изразява чрез пълномощника
си старши юрисконсулт Н. становище за неоснователност на касационната жалба като
претендира при оставяне на касираното решението в сила да й бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63, ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл.
63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал.
1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл.
211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от
процесуалния представител на касатора на датата 30.12.2019 г. /л. 23 от н.а.х.д.
№ 4858/2019 г. на ВРС/, а касационната жалба според приложената към нея
куриерска разписка е предявена чрез ВРС на датата 13.01.2020 г. С нея е сезиран
родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените
положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива
обуславя извод за допустимост на касационното производство.
По основателността на касационната жалба съдът намира
следното:
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
районният съд е приел, че с тях по
безсъмнен начин е доказана обвинителната теза на АНО за осъществен от
наказаното ЮЛ в качеството на работодател състав на административно нарушение
по чл. 414 ал. 3 вр. чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 и чл. 61 ал.1 КТ. Приел е
също, че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи незаконосъобразността на НП, както и че то е издадено от
компетентен орган. Същевременно съдът се е мотивирал защо към случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Приемайки въз основа на това, че с наказателното постановление
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
въззивника, съдът е изложил съображения относно намаляването на наложената с него
имуществена санкция от 3 000 лв. на законоустановения минимум от 1500 лв. по
съображения, че определеният от АНО размер не съответства на тежестта на
деянието, доколкото според установеното в хода на АНП нарушението е първо по
вида си за нарушителя.
Решението е правилно.
Нормата на чл. 62 ал. 1 КТ регламентира, че трудовият
договор следва да се сключи в писмена форма, а тази на чл. 61 ал. 1 КТ въвежда
изискване сключването му да предхожда постъпването на работника на работа. С
обжалваното пред районния съд наказателно постановление е наложено административно
наказание на „Тениив“ ЕООД за това, че като работодател е допуснало до работа лицето
М. А.Ч. да престира труд, изпълнявайки трудови функции на длъжността „готвач“ с
определено работно време и работно място в стопанисван от дружеството търговски
обект в гр. Варна, без между страните по ТПО да е бил сключен трудов договор в
изискуемата писмена форма.
Съответно на
доказателствата по делото районният съд е приел, че към момента на проверката от
контролните органи от Инспекцията по труда-07.11.2018 г., между наказаното ЮЛ и
Чанкова е било налице валидно възникнало трудово правоотношение, за което КТ изисква наличието
на трудов договор в писмена форма.
Недоказано е останало възражението на касатора за наличието на сключен към момента на проверката граждански договор със същото лице. Представеният такъв с
възражението срещу АУАН е опроверган както от
писмената декларация на Ч., в която графата за наличие на сключен граждански договор е зачеркната с „не“, а същевременно
са посочени всички елементи на възникнало и съществуващо трудово правоотношение,
така и от извадката от книгата за начален инструктаж, от която е видно, че начален инструктаж по безопасност и здраве при работа е проведен на Чанкова на 30.10.2018 г.
/датата на подписване на т.н. граждански договор/ като пак тогава й е издадена
и служебна бележка № 12 за проведен начален инструктаж, какъвто
съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" ЗЗБУТ се провежда при постъпването
на лицето на работа.
Отчитайки
отсъствието на доказателства, установяващи че към момента на проверката, когато
работничката е заварена да престира труд, е било изпълнено изискването на чл. 62
ал.1 вр. чл. 61 ал. 1 КТ, съдът е достигнал до обоснован извод за наличието на
съставомерно административно нарушение по чл. 414 ал. 3 КТ.
Неоснователно е единственото касационно оплакване, че
при преценката за спазване на материалния закон съдът неправилно е приел за
неприложим чл. 28 ЗАНН. Чл. 415в ал. 2 КТ, който като
специална разпоредба изключва приложението на общата по чл. 28 ЗАНН, изрично регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1 и чл. 62 ал. 1 КТ. Поради това съдът
не е кредитирал при преценката за маловажност представения по преписката писмен
трудов договор от 16.11.2018 г. Като е съобразил факта, че нарушението от този вид е първо по
ред за наказаното дружество, районният съд правилно е изменил наказателното
постановление като е намалил размера на наложената с него имуществена санкция
на нарушителя до установения в чл. 414 ал. 3 КТ минимум от 1 500 лв.
В целостта си изложеното обуславя извод за
неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното с нея решение
следва да се остави в сила.
Предвид крайния изход на спора, е основателно изрично
заявеното в съдебно заседание на 28.05.2020 г. искане на процесуалния
представител на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна за присъждане на
разноски, на основание чл. 63 ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ. Като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на
фактическа и правна сложност и е приключило след провеждане само на едно
открито съдебно заседание, съдът намира, че на ответната по касация страна
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално
предвидения в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ размер от 80
/осемдесет/ лева за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2,
изречение първо, предложение първо АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 изречение
второ ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2310/13.12.2019 г.,
постановено по н.а.х.д. № 4858/2019 г. на Районен съд – Варна, Трети състав.
ОСЪЖДА „ТЕНИИВ“
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/