Решение по дело №10957/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 25.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

         Биляна Коева

 

при секретаря Антоанета Луканова.………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………...…съдия Михайлов …..в.гр.дело №10 957.по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258  от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Р.И.М., с която обжалва решение № 381 432 от 10.04.2018 г., постановено по гр.д. № 8 585/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 81 състав. Инвокирани са доводи, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила.  Твърди, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, тъй като ответникът е оспорил представените с исковата молба справка и преводно нареждане, а ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази връзка. Твърди, че липсата на каквото и да е обсъждане на това представлява грубо нарушаване на съдопроизводствените правила. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията.

                        Ответникът по въззивната жалба „Г.Ф.“ редовно уведомен оспорва жалбата. Твърди, че съдът правилно е отчел обстоятелствата по делото, както и правилно е приел, че направеното възражение за погасяване по давност е неоснователно. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира и разноски.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

           Не се спори между страните, а се установява и от решение № 381 432 от 10.04.2018 г., постановено по гр.д. № 8 585/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 81 състав, че съдът е осъдил Р.И.М. да заплати на Г. фонд, на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ(отм.) сума в размер на 3 717.90 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка с ПТП, настъпило в гр. София на 02.03.2009 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 10.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и е осъдил Р.И.М. да заплати на Г. фонд, сумата от 248.72 лева, представляваща направени разноски по делото.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 02.03.2009 г. около 23:15 часа в гр. София, движейки се по бул. „Сливница“ от ул. „Кукуш“ срещу ресторант „Макдоналдс“ Р.И.М., управлявайки лек автомобил марка „Опел“ модел „Омега” с ДК № ******, е причинила ПТП поради несъобразена скорост и неспазена дистанция с движещия се пред нея лек автомобил марка „Опел“ модел „Тигра” ДК № ******.

           Не се спори между страните, а се установява и от изготвения протокол за ПТП № 1 233 055 от 02.03.2009 г., че за лек автомобил марка „Опел“ модел „Омега” с ДК № ****** не е представена сключена застраховка "Гражданска отговорност. От извършена справка от базата данни на Информационен център към Г. фонд се установява, че за лек автомобил марка „Опел“ модел „Омега” с ДК № ****** към дата 02.03.2009 г. няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че влязло в сила решение, Г. фонд е осъден да заплати на пострадалия сума в общ размер на 3 717.90 лв. по образувано изп. д. № 20127930400111 по описа на ЧСИ per. № 793 Н.Д., с район на действие ОС - София. С преводно нареждане от 12.03.2012 г. е платена сума в размер на 3 717.90 лв.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо изх. № ГФ - РП-900/04.11.2015 година е изпратена до ответника регресна покана относно щета № ГФ-11-0195/17.03.2009 г., с която му се дава 1-месечен срок от получаване на поканата да възстанови на ищеца сумата от 3 717.90 лв. Поканата е изпратена до постоянния адрес на ответника чрез писмо с обратна разписка. Видно от приложеното по делото заверено по реда на чл. 32 от ЗАдв. копие от обратна разписка писмото е получено лично на 12.11.2015 г.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения е предявен иск, с правно основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.).

               С атакуваното решение № 381 432 от 10.04.2018 г., постановено по гр.д. № 8 585/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 81 състав, че съдът е осъдил Р.И.М. да заплати на Г. фонд, на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ(отм.) сума в размер на 3 717.90 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка с ПТП, настъпило в гр. София на 02.03.2009 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 10.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и е осъдил Р.И.М. да заплати на Г. фонд, сумата от 248.72 лева, представляваща направени разноски по делото.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

             Релевираните от ищцата доводи за незаконосъобразност са свързани с неправилната преценка отстрана на съда на събраните по делото доказателства, както и необсъждането на направеното оспорване на представени с исковата молба писчени доказателства ( банково бордеро).

    Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира за неоснователни.

    Съгласно чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм), след изплащане на обезщетение в полза на пострадалото лице в случай на настъпили вреди от ПТП, при което виновния водач не притежава задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за управлявания от него автомобил, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение. Регресното право възниква от момента на изплащане на обезщетението за Гаранционния фонд. За да бъде проведен успешно регресния иск ищецът следва да установи при условията на пълното и главно доказване, както елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД - причинена вреда; тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, така и плащането на обезщетението от страна на Гаранционния фонд. В конкретния случай страните не спорят относно предпоставките за ангажиране на отговорността на ищеца към пострадалия от ПТП. Спорно пред първата инстанция е извършването на плащането от страна на ищеца, от които момент настъпва суброгационното право на същия срещу прекия причинител на вредата. В тази връзка, както с отговора на исковата молба, така и в настоящата въззивна жалба се твърди оспорване на автентичността на положения подпис на платежното нареждане, с твърдение за неяснота кой е положил подписа от страна на наредителя. Съдът в настоящия си състав намира, че по естеството си това не представлява оспорване на автентичността на положения подпис от страна на наредителя, тъй като това е упълномощеното лице от страна на Г. фонд. Проверката за това обстоятелство (право да задължава сметките на фонда) се извършва от банката, осъществяваща операцията, която с поставянето на печат е потвърдила извършения превод. С оглед на изложеното съдът намира, че извода на първоинстанционния съд за неоснователност на така въведеното възражение е правилен и законосъобразен.

    По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски и с оглед изхода на спора, съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 100 лв., представляващи разноски за юрисконсулт. Като неоснователно следва да се възприеме направеното изявление от пълномощника на ответника за присъждане на разноски, както с оглед изхода на спора, така и с оглед качеството, в която се представлява ответника. Необходимите разноски следва да се поемат от НБПП.

                    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш    И:

 

               ПОТВЪРЖДАВА решение № 381 432 от 10.04.2018 г., постановено по гр.д. № 8 585/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 81 състав, като правилно и законосъобразно.

               ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ********** да заплати на  „Г. фонд“***  сумата от 100 (сто) лв., представляваща разноски пред пред настоящата инстанция.

           Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

                                              

                                                                                                                     

                                                                                                                                  2.