Р Е
Ш Е Н И Е
№ …… 16.02.2021
г. град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
19.01 2021
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Стойка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 32 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Предявени са искове по чл. 432
от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от А.О.А. *** и С.О.А. ***, с която е предявен иск с цена
100 000 лева. В
исковата молба се сочи, че на 02.06.2016
г., около 23:50 часа, на път ПП-І-6, общ. М., обл. С.З., в района на крайпътна
бензиностанция, водачът А.Б.К. на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с
peг. № СТ 4300 СР, нарушава правилата за движение и удря лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СТ 0996 СС, управляван от С.М.У., с което
предизвиква ПТП. При инцидента е причинена смъртта на пътника в л.а. марка и
модел „Фолксваген Голф“, с peг. № СТ 0996 СС - Б.О.А.. За произшествието е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.06.2016 г.
Образувано е и Досъдебно производство № 678/2016 г., по описа на РУП - гр. К.,
след приключването на което на А.Б.К. е повдигнато обвинение. Същият с влязла в
сила Присъда № 13/05.04.2018 г., постановена по НОХД № 585/2017 г„ по описа на
ОС - С.З., изменена с Решение № 277 от 21.11.2018г., постановено по ВНОХД №
373/2018 г., по описа на Апелативен съд - П., потвърдено с Решение № 182 от
24.10.2019 г., постановено по к.н.д. № 740/2019 г., по описа на ВКС, Второ НО,
е признат за виновен за това, че на 02.06.2016 г., при описаното ПТП е причинил
смъртта на Б.О.А., както и смърт и телесни повреди на други лица. Посочено е,
че починалият в резултат на инцидента Б.О.А. е брат на А.О.А. и С.О.А., които
трудно преживяват неговата загуба.
А.А. и С.А., заедно с починалия Б.А.,
израснали заедно, в едно домакинство, в добро и задружно семейство. Те били
силно привързани един към друг. В атмосфера на разбирателство и взаимна
подкрепа, те изградили силна връзка помежду си. Отношенията между брата и
неговите сестри били основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич.
Ищците твърдят, че изключително тежко понасят загубата на своя брат, починал
така нелепо и неочаквано. Б.А. и неговите сестри имали изградена много силна
емоционална връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и споделяли
ежедневието си. Поддържали контакт непрестанно. Интересували се един от друг и
били заедно във всеки важен момент от живота. Б.А. бил опора за сестрите си,
подпомагал ги и бил в изключително близки отношения с всяка една от тях.
Сочи се, че ритъмът на живот на ищците сега е
изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Смъртта на техния обичан брат е
настъпила неочаквано, загинал е по трагичен и нелеп начин, което дълбоко е
травмирало неговите сестри. Те загубили изключително близък човек. След
злополуката и смъртта на брат им, ищците станали напрегнати, неспокойни, изпитват
чувство на тревога, оплакват се от нарушения в съня и апетита. Често и с голяма
мъка си спомняли за брат си. Считат, че без съмнение ще изпитват болка и ще
скърбят до края на дните си. Посочват, че тази болка никога няма да отшуми, тъй
като за човешкия живот няма еквивалент.
Изживеният стрес от произшествието и
настъпилата смърт на Б., рефлектирал върху общото емоционално състояние на
ищците. Сочи се, че отрицателно е повлиял инцидентът върху психиката на ищците
- отказват да приемат, че брат им е умрял при инцидента, като многократно се
опитват да се свържат с него по телефона, чакат всяка вечер починалия си брат
да се прибере у дома. Наведени са твърдения, че психиката им е белязана
завинаги с травмата от загубата на любимия им брат, чувстват безпокойство,
притеснение и страх някой друг от семейството им да не почине.
Към датата на пътнотранспортното произшествие
- 02.06.2016 г. виновният водач, управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел
„Вектра“, с peг. № СТ 4300 СР, е притежавал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с полица № BG/02/116001562329, сключена с ЗД „Б.”
АД, със срок на действие от 02.06.2017 г., 15.11 часа до 01.06.2017 г. Посочено
е Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., по тълк. дело № 1/2016 г..,
ОСНГТК, ВКС и са изложени съображения. С молба с вх. № ОК-747493 от 29.11.2019
г., ищците отправили претенция до застрахователя - ответника, с искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.
Сочи се, че към настоящия момент въпреки, че
е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.
Считат, че от датата на подаване на молбата
до застрахователя - 29.11.2019г. върху претендираната сума, следва да бъде
начислена и законна лихва до окончателното й изплащане.
Молят съда да осъди ответника Застрахователно
дружество „Б.“ АД, ЕИК: ***, да им заплати сумите, както следва:
- На А.О.А. - обезщетение в размер на 50 000
лв. /петдесет хиляди лева/ - главница, за претърпените от ищцата неимуществени
вреди - изключителни болки, страдания и психически стрес, свързани със загубата
на нейния брат Б.О.А., починал в резултат на ПТП от 02.06.2016 г.;
законната лихва за забава върху
претендиралата главница по т. 1 от датата на уведомяването на застрахователя -
29.11.2019г. до окончателното й изплащане;
- На С.О.А. — обезщетение в размер на 50 000
лв. /петдесет хиляди лева/ - главница, за претърпените от ищцата неимуществени
вреди — изключителни болки, страдания и психически стрес, свързани със загубата
на нейния брат Б.О.А., починал в резултат на ПТП от 02.06.2016 г.;
законната лихва за забава върху
претендиралата главница по т, 3 от датата на уведомяването на застрахователя —
29.11.2019 г. до окончателното й изплащане;
Молят да им се присъди
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът счита, че предявените искове са неоснователни,
необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер, поради което оспорва
изцяло ищцовите претенции (главни и акцесорни искове), както по основание, така
и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства.
Ответникът счита, че исковата молба не отговаря на
изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК - не са посочени от ищците банкови сметки или
друг начин за плащане и в тази връзка прави искане да се укаже на ищците да
представят банкови сметки или да се посочат друг начин на плащане.
Заявява, че исковете са допустими, но неоснователни,
необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, поради следните
съображения:
Счита, че исковата молба е неоснователна, тъй като не
е налице материална легитимация на ищците да получат обезщетение за
неимуществени вреди. Намира, че възможността за обезщетяване на лица, извън
изброените в ППВС № 4/1961год. и ППВС N2 5/1969год. се допуска само като
изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик
надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка.
Оспорва съществуването на трайна и дълбока връзка
между ищците и починалия и в тази връзка, че са настъпили сериозни като
интензитет и продължителност морални болки и страдания, които да подлежат на
обезщетяване по правилото на чл. 52 ЗЗД.
Оспорва описания в искова молба механизъм на ПТП,
настъпило на 02.06.2016год.
Оспорва твърдението в исковата молба, че виновен за
описаното ПТП от 02.06.2016год. е водачът на лек автомобил „Опел Вектра" с
peг. № СТ 4300 СР А.Б.К.,***“ АД.
Намира, че от представените с исковата молба документи
не се доказват по безспорен и категоричен настъпилите вреди, както и че не са налице
кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Твърди, че за ищците не са настъпили вреди от смъртта
на Б.О.А., които да подлежат на обезвреда. Поради това и твърди, че А.О.А. и С.О.А.
нямат качеството на увредени лица по смисъла на Кодекса за застраховането.
Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищците неимуществени вреди.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с транспортния
инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за
периода, през който са търпени, като оспорваме и твърдението за настъпване на
такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
Твърди, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
виновните действия на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № СТ 09
96 СС С.М.У.. Твърди, че причината за настъпването на ПТП е в действията на
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, който е предприел ляв завой при
наличие на приближаващ отляво автомобил, с което е поставил водача на лек
автомобил „Опел Вектра" в невъзможност да не може да спре и да предотврати
удара. Твърди, че водачът С.М.У. е действал противоправно, тъй като е нарушил
разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП. Според ответника, водачът С.М.У. не е
съобразил поведението си с горепосочената императивна разпоредба, тъй като
преди да излезе на пътното платно, не е съобразил местоположението, посоката и
скоростта на движение на лек автомобил „Опел Вектра“ с peг. № СТ 4300 СР и не
го е пропуснал. Заявява, че това му поведение е в пряка причинно - следствена
връзка с реализирането на процесното ПТП.
Твърди, че причина за настъпване на ПТП е виновно
нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, извършено от С.М.У.,
изразяващо се в негово неправомерно поведение - технически неправилно, при
неспазване на пътен знак Б2 навлизане на платното за движение на първокласния
път от управлявания от него лек автомобил "Фолксваген Голф", с per. №
СТ 09 96 СС, като в случая У. не се е съобразил с местоположението, посоката и
скоростта на движение на лек автомобил "Опел Вектра", с peг. № СТ 43
00 СР, управляван от А.Б.К. - нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП. Намира, че ако У.
е пропуснал движещият се по път с предимство лек автомобил "Опел
Вектра", с peг. № СТ 43 00 СР да прЕ., не би се стигнало до настъпване на
ПТП.
Заявява,
че в подкрепа на изложените доводи е Присъда № 13 от 05.04.2018год.,
постановена по НОХД № 585 по описа на ОС - С.З. за 2017год., изменена с Решение
№ 277 от 21.11.2018год., постановено по ВНОХД № 373, по описа на Апелативен съд
- П. за 2018год., потвърдено с Решение № 182 от 24.10.2019год., постановено по
наказателно дело № 740, по описа на ВКС за 2019год., II наказателно отделение.
Оспорва размера на предявените искове за
неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД, включително
противоречащ на § 96. (1) от Преходните и Заключителни разпоредби към закона за
изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
Излага аргументи, че съгласно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД и чл. 493а, ал. 4 КЗ и § 96 от ДР от Кодекса за застраховането и
предвид липсата на влязла в сила наредба размера на неимуществените вреди,
съответно дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост, но в
определените рамки до 5 000 лева.
Счита, че дори и в тези рамки обезщетението,
не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно и не се подкрепя от
фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответства
с принципа за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД и неблагоприятните последици
за ищците от настъпилата в следствие на пътнотранспортно произшествие смърт на
пострадалото лице.
Оспорва наличието на силна и дълбока
емоционална връзка между ищците и пострадалото лице, която да е прекъсната с
причинената смърт. Твърди, че не са налице сериозни по интензитет и
продължителност болки и страдания, предполагащи възможност да се установи
наличие на оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие между ищците и пострадалия. Счита, че претенциите на ищците
не отговарят на тези критерии.
Оспорва наличието на трайна и дълбока
емоционална връзка на ищците с починалия, както и че последните действително са
претърпели сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания -
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Сочи се, че към датата на смъртта на Б.О.А.
ищците са били в млада възраст-А.О.А. на 30 години, а С.О.А. 28 години, която
възраст сама по себе си не предполага и не може да обоснове всички изложени
твърдения в исковата молба. Счита, че трагичното събитие, с течение на годините
ще избледнее далеч по-лесно в психиката на млад човек, каквито са двете ищци.
Следвало да се отчете и факта, че ищците имат свой живот, който не е свързан по
никакъв начин с настъпилите обстоятелства с техния брат.
Поддържа, че претендираните от ищците парични
суми са в изключително завишени размери, за да доведат до репариране на
нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на
закона. Намира, че претенциите на ищците надхвърлят значително дори
максималните стойности на обезщетенията за подобен род вреди, които се
присъждат съгласно актуалната съдебна практика, колкото и към момента да не е
формирана като константна.
На самостоятелно основание поддържа, че
претендираните с иска суми са прекомерни по размер.
В случай, че се приеме, че предявените искове
за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди са доказани по
своето основание, то заявява, че прави и възражение за прекомерност на
претенциите.
На самостоятелно основание поддържа, че
исковите суми са прекомерни по аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване на вредите
от страна на пострадалия Б.О.А. при осъществяване механизма на ПТП, като в тази
връзка оспорва твърденията, че заявеният с исковата молба вредоносен резултат и
съответно - неимуществени вреди са възникнали поради виновните действия на
водача на автомобил марка „Опел", модел „Вектра", с peг. № СТ 43 00
СР А.Б..
Твърди съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия Б.О.А., като в тази връзка оспорва твърденията, че
заявените с исковата молба неимуществени вреди са възникнали единствено поради
виновните действия на водача на автомобил марка „Опел", модел
„Вектра", с peг. № СТ 43 00 СР А.Б.К..
Счита, че пострадалият Б.О.А. е нарушил
разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, като е пътувал без поставен предпазен колан.
Заявява, че в случай, че пострадалият А. е бил с поставен предпазен колан, не
би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или поне не в тази степен.
Поддържа, че травмите на Б.О.А., довели до неговата смърт са настъпили като
резултат от неговото собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на
посочената императивна правна норма. Твърди се, че съпричиняването от страна на
пострадалия А. е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените
от него телесни увреждания, довели до неговата смърт.
Прави допълнително възражение за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. Посочва, че допълнително за
съпричиняването на вредоносният резултат е допринесло доброволното качване на Б.О.А.
в претоварен автомобил. Твърди, че в лекия автомобил марка „Фолксваген",
модел „Голф", с peг. № СТ 09 96 СС, управляван от С.М.У. към момента на
настъпване на ПТП са пътували шестима души. Твърди, че пострадалият А. се е
качил допълнително в лекия автомобил управляван от С.М.У., след като в
последния вече е имало четирима пасажери и отделно водачът У.. Посочено е, че
последните, след предварителна уговорка с пострадалия са отишли до крайпътна
бензиностанция на път ПП - I - 6, община М., област С.З. откъдето е трябвало да
вземат А., който е пристигнал до бензиностанцията със собствения си автомобил.
Според ответника, при положение, че
процесният автомобил е бил претоварен с пътници, чиито брой надвишава
допустимия за съответното МПС, единственият възможен извод е, че Б.О.А.
качвайки се в него и предприемайки пътуване по отворените за обществено
ползване републикански пътища, сам, съзнателно се е поставил в рискова ситуация
при евентуално произшествие (каквото в действителност е настъпило) да пострада
по един или друг начин, още повече, че не е положил и необходимата грижа да си
постави обезопасителен колан.
Счита, че посочените обстоятелства
осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и същото
следва да бъде отчетено от съда при постановяване на решението по съществото на
спора, дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на
ответника. Счита, че са налице основания за намаляване на обезщетението на
ищците поради съпричиняване на настъпилите вредни последици, като обезщетението
следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва изцяло
исковете за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди - като
неоснователни, по съображенията за неоснователност на главните искове. Оспорва
периода, от който се претендира присъждането на лихва. Според ответника, срокът
за произнасяне по исканията на ищците, от страна на застрахователя, съгласно
разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ е 29.02.2020год., който е почивен ден.
Заявява, че от първият работен ден - 02.03.2020год. ответникът е в забава и от
тази дата на ищците би следвало да се дължи законната лихва върху евентуално
присъдените им обезщетения. Ответникът прави искане, съда да се произнесе с
решение, с което да отхвърли изцяло предявените от А.О.А. и С.О.А. искове като
неоснователни и недоказани.
Алтернативно моли, в случай, че счете за
основателни исковите претенция на ищците, то да намали размерите на
претендираните обезщетения, тъй като същите не кореспондират с принципа на
справедливостта, установената съдебна практика и законовите разпоредби.
Включително, моли, да се отчете и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат.
При положение, че настоящият съдебен състав,
намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, ответникът
моли, да се определи размера на дължимите обезщетения съгласно разпоредбата на
чл. 493а, ал. 4 КЗ и § 96. (1) от Преходни и Заключителни разпоредби към закона
за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн. - ДВ, бр. 101 от
2018год., в сила от 07.12.2018год.), и се съобразите с принципа на съразмерност
и справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД като се вземе предвид съпричиняването
отстрана на пострадалото лице.
Претендира присъждане на всички съдебни и
деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар свързани с настоящото
исково производство.
Моли, в случай, че частично се уважат
исковите претенции, да му се присъдят съдебни и деловодни разноски, в това
число и адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от иска.
Постъпила е допълнителна искова молба,
с която ищците вземат становище по направените от ответника възражения.
Предвид
становището на ответното дружество, и това, че същото не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение между деликвента и дружеството към
датата на процесното ПТП, молят съда да отдели за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото, обстоятелството за наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
деликвента към момента на процесното ПТП, полица № BG/02/116001562329, валидна
от 02.06.2016 г., 15.11 часа до 01.06.2017 г.
Възразяват относно оспорването от страна на
ответника на материално- правната легитимация на ищците да получат обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на тяхния брат Б.А., като излагат подробни
съображения и цитират съдебна практика.
Ищците считат за неоснователно оспорването от
страна на процесуалния представител на ответника на претърпените от тях
неимуществените вреди, в това число и на интензитета и продължителността на
претърпените от тях моралните болки и страдания в резултат от смъртта на техния
брат, както и оспорването на причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП
и претърпените от ищците неимуществени вреди.
Считат също така за необосновано оспорването от страна на
ответника на механизма на процесното ПТП, както и на вината на деликвента -
водачът на лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с per. № СТ 4300 СР - А.Б.К.
за извършеното противоправно деяние.
Оспорват твърдението на ответната страна, че
вина за настъпилото произшествие има водачът на л.а. „Фолксваген Голф“, с per.
№ СТ 0996 СС- С.М.У..
Считат за недоказано и въведеното възражение
за независимо съпричиняване на вредоносния резултат от двамата участвали в
произшествието водачи.
Ищците твърдят, че е неоснователно
оспорването от страна на ответника на размера на предявените искове за неимуществени
вреди и твърденията, че същите са прекомерно завишени. Заявяват, че поддържат
подадената искова молба в предявения й размер.
Оспорват възражението на ответника, че
произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на
пострадалия- Б.А., като се твърди, че същият, като пътник в процесния
автомобил, не е използвал обезопасителен колан, с което е допринесъл за
настъпването на вредите, както и че същият се е качил в претоварен автомобил, с
което също е допринесъл за настъпването на вредите.
Трето лице - помагач на страна на
ответника: Г., със седалище и адрес на управление: С. оспорват изцяло
предявения иск по основание и размер за което излагат подробни съображения в
писмено становище по делото.
Трето лице -
помагач на страна на ответника: А.Б.К.,*** взема становище, че не е
съгласен с исковата молба.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С Присъда № 13/05.04.2018 г. по НОХД № 585/2017 г. на ОС-С.З., с която е
признат подсъдимият А.Б.К. - за виновен в това, че на 02.06.2016
год. около 23:50 ч. на ПП - І - 6, км. 325, в землището на гр. М., обл. С.З.
/източно от пътен възел гр. М. - с. Т./, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № СТ 4300 СР, в посока
изток - запад, нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата,
като по непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване със С.М.У.
причинил телесни повреди и смърт на повече от едно лице, а именно причинил
смърт на три лица - С.М.У., Б.О.А. и Б. Д.Р. и многостепенна телесна повреда на
Д.С.С.; на С.С.С. и на Д.А.С., като деянието е извършено в пияно състояние и
деецът управлявал без да има необходимата правоспособност, като случаят е
особено тежък.
Безспорно по делото е факта за наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна
полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/02/116001562329.
сключена със ЗД Б. АД.
По делото е прието като доказателство
удостоверение за родствени връзки изх. № 53/20.09.2016 г. на Община К. от което
се установява, че починалият в резултат на инцидента Б.О.А. е брат на А.О.А. и С.О.А.
С молба с вх. № ОК-747493 от 29.11.2019 г.,
ищците са отправили претенция до застрахователя, с искане да бъде определено и
изплатено дължимото застрахователно обезщетение по което няма произнасяне.
По делото са събрани гласни доказателства: М.Ю.К. установява,
че познава Б..
С ищцата А. са женени от почти шест години. 2-3 години преди смъртта му живели
заедно с Б., Е. - съпругата на Б. и с майка му и баща му. Катастрофата станала
на 04.06.2016г. Твърди, че А. и Б. живели от около седем години в една къща,
след това около три години живеели заедно с него в една квартира в С.. Работили
заедно, живеели заедно и си споделяли разходите. Сочи, че А. и Б. били
изключително близки, обичали се много. След смъртта на Б. всичко се променило.
Вече не си празнуват празниците. Същата вечер, когато им се обадили за
катастрофата чакали дете. На другият ден жена му получила контракции и родила.
Кръстили детето си Б., но не се радват на рождените му дни защото, на тази дата
погребали вуйчо му. Докато живели в С.,
работили заедно с Б. в строителни фирми. А. също работила като чистачка на
различни места, понякога първа, понякога втора смяна. Детето на Б. А. стояло по
10 дни в месеца при тях и А. го гледала. Малко преди катастрофата Б. и Е. се
отделили в друга квартира. Масата винаги била обща. Всяка вечер сядали заедно
да вечерят. Сочи, че били приятели и като членове на семейството си споделяли
разходите. С. почти винаги била с тях. Ходили заедно на море, а събота и неделя
на пикници. Б. и А. си помагали взаимно с пари гледане на детето, дрехи, храна.
А. все още не можела да повярва, че го няма, променила се, станала по-студена и
много лесно се ядосва. Твърди, че всяка седмица А. ходи на гробищата. На Байрям
винаги са там. Децата познават вуйчо си само на снимка.
Свидетеля А.С.Г. сочи, че има сключен граждански брак
със С.. Познава брата на С. - Б. от 10 години.
Живели заедно с него в С. в една квартира. Имали много добри отношения.
Близо пет години живели заедно, после се преместили близо до тях. Сочи, че С. и
Б. били в добри отношения - като брат и сестра. Помагали си, пътували заедно за
Б.. Били на море заедно и по пикници в събота и недел. Рождените дни празнували
заедно Заедно с Б. работили в една фирма в строителството. Делели си разходите и си помагали. Храната я
купували заедно, ток и вода също плащали заедно. Много сме пътували заедно. Б.
имал жена и дете. Това дете било на три години, когато той починал. Сега е на
6-7 години. Това дете го отгледала А., тя се грижела за него. А. работила на
смени и тя се грижела за детето. Б. им е помагал постоянно с каквото може. С.
не можела да повярва, че е почнал брат и. Откакто починал брат и е друг човек.
В момента била малко по-нервна, по-агресивна. Живота не е същия след като
починал Б.. Поне веднъж в седмицата С. ходи на гробището, както и по празници и
на Байрям. Свидетелства, че имат дете-момиче, която я кръстили Б.а.
От назначената по делото комплексна СМАТЕ се установява, че получените от
пострадалия Б.О.А. телесни увреждания, довели до смъртта му, кореспондират на
механизъм като при процесното ПТП, без ищецът да е бил с поставен
обезопасителен колан. Като се отчете местоположението
на западния край на следите и разстоянието от предната част на лекия автомобил
до предната ос, следва
да се приеме, че
търсеното място на удара се намира на около 15,48 м западно от МЛ и около
разделителната линия между средната лента - лентата на движение на л.а. Опел и
насрещната му лента за движение- на около 9,36 м от северния край на асфалтовото
покритие на пътя. Няма сведения видимостта да е намалена за водачите на
автомобилите. Тя е ограничена за водача на Опел в рамките на осветеността от
фаровете в рамките на около 60-70 метра на къси светлини и на около 150 метра
на дълги светлини. По отношение на водача на Фолксваген Голф, тя е ограничена в
рамките на около 150-180 метра /дължината на правия участък от пътя предхождащ
мястото на удара/. Няма сведения за съществуващи зрителни прегради за водачите
на МПС. Механизма на удара при процесното ПТП е следния: На 02.06.2016 год.
около 23.50 часа, по ПП-1-6 в посока запад се е движил л.а. марка „Опел Вектра“
с per. № СТ 4300 СР управляван от
неправоспособния К.. По същото време от изхода на бензиностанцията находя ща се
източно от пътен възел гр. М. - с. Т. (км.325) л.а. марка „Фолксваген Голф“ с per. № СТ 0996 СС управляван от
неправоспособния У. навлиза на първокласния път в посока изток при което на
15,48 м западно от приетата мерна линия (МЛ) и на около 9,36 м южно от северния
край на асфалтовото покритие на пътя настъпва удар между тях. Ударът по
характер е СТРАНИЧЕН-КОС. Първоначалният контакт е реализиран с предна лява
част на л.а. Опел (преден ляв калник и предна лява централна част) в лява
странична част на л.ц.
Фолксваген ( в предно ляво окачване, преден ляв калник и предна лява
"врата) Към момента на удара надлъжната ос на л.а. Опел е била разположена
косо в ляво спрямо надлъжната ос на платното за движение под ъгъл около 7-9
градуса с предна част насочена на югозапад. Същият се е намирал в лентата за
движение в посока запад, като само предна лява част е навлизала частично в
лентата за движение в посока изток. Към момента на удара надлъжната ос на л.а.
Фолксваген е била разположена косо в дясно на около 34-36 градуса спрямо
надлъжната ос на платното за движение с предна част насочена на югоизток.
Автомобилът се е намирал върху разделителната линия на лентите за движение в
посока изток и посока запад. След така описания контакт под въздействието на
резултатните сили й моменти л.а. Опел е ротирал на ляво около вертикалната ос на
масовия си център, като същия е изминал транслационно-ротационно около 11.8 м
след което се е установил на местоположението в което е фиксиран в огледния
протокол като предната част на процесния лек автомобил е била насочена на
югоизток. Непосредствено преди настъпването на удара процесния лек автомобил
Опел е бил в процес на аварийно спиране, като предните гуми на същия са
наслоили до мястото на удара спирачни следи с дължина 11.4 м. По същото време
под въздействието на резултатните сили и моменти л.а. Фолксваген също е ротирал
около вертикалната ос на масовия си център в посока на ляво, като едновременно
с това е настъпило обръщане по таван. В това положение на автомобила движейки
се ротационно-транслационно масовия му център е изминал около 20.5 м след което
се е установил на местоположението в което е фиксиран в огледния протокол с
предна част насочена в посока североизток. Непосредствено преди настъпването на
удара процесния лек автомобил Фолксваген се е движил равноускорително. Тъй като
пътуващия на задната седалка на същия лек автомобил А. не е ползвал предпазен
колан след настъпилия удар тялото му е изпаднало върху пътното покритие и се е
установило в не посредствена близост до лекия автомобил. Основните технически
причини за настъпването на конкретното ПТП са:движение на л.а. Опел със скорост
130 км/час като същата е надвишавала максимално разрешената за конкретния пътен
участък 90 км/час и е била технически несъобразена с дължината на светлинното
петно формирано от фаровете на къси светлини- съответно 65 км/час по оста на
левия и 80 км/час по оста на десния фар; управление на МПС от страна на водача К.
под въздействието на алкохолно опиване с концентрация на алкохол в кръвта 1.68
% при което времето за реакция на същия се е увеличило повече от два пъти в
сравнение с базовото време; технически неправилно навлизане на платното за
движение на първокласния път от страна на л.а. Фолксваген, като в случая водача
му не се е съобразил с местоположението, посоката и скоростта на движение на
л.а. Опел. От техническа гледна точка за да не настъпи процесното ПТП. Водачът
на лек автомобил Опел Вектра: при движение на къси светлини е трябвало да
подбере скорост на движение по-малка от 58,88 км/ч , която би му гарантирала
при незабавно реагиране на опасността и аварийно задействане на спирачната
система на автомобила спиране преди мястото на удара. Тази скорост е и по-ниска
от максимално разрешената в участъка на ПТП -90 км/ч.; при движение на дълги
светлини е трябвало да подбере скорост на движение по-малка от 109,96 км/ч ,
която би му гарантирала при незабавно реагиране на опасността и аварийно
задействане на спирачната система на автомобила спиране преди мястото на удара.
Тази скорост е и по-висока от максимално разрешената в участъка на ПТП -90
км/ч. Следователно при движение с 90 км/ч /максимално разрешената/ максимум
водачът на Опел Вектра би имал техническа възможност при незабавно реагиране на
опасността и аварийно задействане на спирачната система на автомобила спиране
преди мястото на удар. Водачът на лек автомобил Фолксваген Голф същия от
техническа гледна точка е трябвало да пропусне движещия се по път с предимство
лек автомобил „Опел Вектра“ и едва тогава да навлезе в кръстовището извършвайки
маневрата завой на ляво. Лек автомобил
„Фолксвагн Голф“ с per.№ СТ 0996 СС е оборудван с
предпазен обезопасителен колан на всички седалки включително и на процесната на
която седи пострадалия Б.О.А.. За хората седящи на предната седалка - водач и
пътник За тях има вградени въздушн възглавници във волана и арматурното табло. Пострадалия
Б.О.А. е седял на задната седалка в ляво /зад водача/. Лек автомобил „Фолксвагн
Голф“ с рег.№ СТ 0996 СС е оборудван с предпазен обезопасителен колан на всички
седалки включително и на процесната на която седи пострадалия Б.О.А.. Лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег.№ СТ 0996 СС съобразно техническите му характеристики е с 4 места
за пътници плюс 1 за водача. Към момента на настъпване на ПТП , 6 души са
пътували в лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ СТ 0996 СС -5-ма пътници
плюс 1 водач. От техническа гледна точка този автомобил е към момента на
настъпване на ПТП е бил претоварен с 1 човек, съобразно техническите му
характеристики. С оглед броя на пътувалите 6 човека в процесния лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“ с рег.№ СТ 0996 СС и съобразно техническите
характеристики на същия, съществува възможност, всеки един от пътниците и
най-вече тези возещи се на задната
седалка да не бъдат с поставен предпазен колан. Пострадалия Б.О.А., за да не настъпят
вредните за него последици от процесното ПТП е трябвало да не се качва в
автомобила при положение, че той е с повече от максималното количество пътници.
Качил се в него поради спецификата на удара и мястото на деформациите по
Фолксваген Голф той дори и да е с поставен обезопасителен колан то той не би го
предпазил от вредните за него последици. При положение, че Б.А. е с поставен
предпазен обезопасителен колан, то той не би изпаднал от автомобила след удара с
Опел Векгра. Получените от Б.О.А. телесни увреждаяния биха се получили при
настъпилото ПТП дори, ако пострадалия е бил с поставен обезопасителен колан,
поради това, че ударът който е настъпил е страничен - кос за лек автомобил
„Фолксваген Голф“ и възпиращото действие на колана е минимално в направление на
ляво и на дясно по отношение на тялото на пострадалия. В този конкретен случай
леталния изход не би бил предотвратим от действието на поставен предпазен
колан. Деформациите по л.а. Фолксваген Голф - концентрацията на деформациите по
л.а. Фолксваген Голф са в лява странична част, в областта на предна лява врата-
деформирани предно ляво окачване, преден ляв калник, предна и задна леви врати
под и таван в левите странични части, колони таван и др.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
В случая, предявеният
иск се основава на сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите между собственика на лекия автомобил, причинил ПТП и ответното дружество, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Увреденият,
спрямо който застрахованият по застраховка "Гражданска отговорност" е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за
претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на делинквента.
Извършването на
противоправното деяние - управление на МПС в нарушение на действащите към
момента на произшествието разпоредби на ЗДвП и виновността на дееца са
установени с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд относно
извършване на деянието, неговата противоправност и вината на дееца (чл. 300 от ГПК).
От заключението на назначената
по делото комплексна СМАТЕ се установява, че получените
от пострадалия Б.О.А. телесни увреждания, довели до смъртта му, кореспондират с
описания в заключението механизъм при процесното ПТП.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, както и указанията, дадени в
ТР № 1/2016 г. С него е разширен кръга на лицата, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Наличието на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото.
В конкретния случай искът е предявен от
сестрите, които твърдят особено близки отношения с починалия им брат. От показанията на двамата свидетели М.Ю.К. и А.С.Г. не се
установява, че между ищците А.О.А. и С.О.А. и брат им - починалият при
процесното ПТП Б.О.А. да е съществувала такава изключителна връзка помежду им,
която да излиза извън рамките на общоприетата за брат и сестра. От показанията
се установява, че ищците и брат им са живеели заедно като деца, както и през
периода, в който са работели в Република С., делели си разходите и си помагали
взаимно, което е което е характерно за българите работещи в чужбина, което
обаче не сочи на висок интензитет на моралните болки и страдания, надхвърлящи
обичайните в подобна ситуация. Двете ищци и брат им, починалия Б. Огнянов са
имали свои семейства, за които е преимуществено са полагали грижи. Не се
установява между сестрите и брат им да е била налице изключителна връзка
надхвърляща обичайна такава. Нормално е двете ищци и брат им да са се
посещавали един друг, по различни поводи и причини, но това обстоятелство
говори за едни нормални отношения между братя и сестри.
Действително, при такъв инцидент като настоящия със
смъртен изход се оказва негативно въздействие върху наследниците на починалия,
свързано с болки и страдания от загубата на близък, от погребението и неговата
липса, накърняване на физически и нравствени ценности.
Свидетелските показания, че ищците са се почувствали
зле вследствие смъртта на техния брат, не доказва твърденията за изключителна близост.
Това е нормална реакция при почти всяка загуба на близък роднина, но това
обстоятелство не е категорията на тези, които да разкриват изключително дълбока
връзка между брат и сестра.
От показанията на свидетеля Г. който установява, че С.
и Б. били в добри отношения, като брат и сестра, не може да се направи извода
за по - особена близост в отношенията им, а едни нормални взаимоотношения между
ищците и брат им. Факта, че са си помагали, пътували заедно до Б., излизали
съвместно на пикници, заедно празнували рождените си дни съвсем не разкрива
отношенията, които са изключителни по смисъла на ТР на ВКС. Налице е връзка
между тримата, която е нормално присъща за подобни родственици. Двете сестри и
брат им са подържали нормални отношения и контакти помежду си. Споделя ли са
моменти от ежедневието си, което обаче е характерно за много семейства.
По изложените съображения съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че отношенията
между починалия и ищците са се характеризирали с особена изключителна връзка, надхвърляща
обичайната такава, която да е прекъсната с неговата смърт. Изключителни обстоятелства биха били
налице ако по някакви житейски причини тези родственици биха
заместили най-близките такива. Не се установиха толкова сериозни по интензитет и продължителност болки
и страдания, които да сочат на основателност на предявените искове, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени.
Предвид горните правни изводи съдът намира, че не следва да обсъжда
възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.
При
този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят
на ответника направените по делото разноски в размер на 5608,60 лв., съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10
от ГПК на третото лица не се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.О.А., ЕГН **********,*** и С.О.А.,
ЕГН **********,***, чрез адв. П.К., против ЗД „Б." АД, ЕИК ***,
със седалище в С. и адрес на управление - район ***, представлявано от ***, чрез адв. П.П. иск с
правно основание чл. 432 от КЗ, в размер на по 50 000 лв. за всяка от тях,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от загубата на техния брат Б.О.А., починал в резултат на ПТП
от 02.06.2016 г., ведно със законната лихва за забава от датата на уведомяването на
застрахователя - 29.11.2019г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.О.А., ЕГН **********,*** и С.О.А.,
ЕГН **********,*** чрез адв. П.К., да заплатят на ЗД „Б." АД, ЕИК ***,
със седалище в С. и адрес на управление - район ***, представлявано от ***, чрез адв. П.П.,
сумата 5 608,60 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Трето лице - помагач
на страна на ответника: Г., гр. С. и трето лице - помагач на страна на ответника - А.Б.К.,***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:……………………..