Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
22.08.2018 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на шестнадесети август две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1031 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Б.И.Й. *** срещу Наказателно постановление № 17 – 1253 – 002148/20.04.2018 г. на ВПД Началник на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 400 лева, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като в него не била отразена вярно фактическата обстановка към момента на установяване на предполагаемото нарушение, като заявява конкретни твърдения за обстоятелства и доказателства за тях, които правели деянието несъставомерно, а именно наличие на валидна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител.
Административнонаказващият орган – ВПД Началникът на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, респ. не заявява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 10.11.2017 г., свид. Ж.Г.Ж., на длъжност, към този момент, мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и свид. К.П.Д., служител на МВР били на работа и разположени с патрулен автомобил по ПП I – 5, км. 317+063. В около 16:50 часа на разклона за с. ****** спрели за проверка лек автомобил марка *****, модел *****с рег. *****, движещ се в посока град Хасково. В хода на проверката, контролните органи установили, че превозното средство, към датата на извършването й, било собственост на лицето Н. Й. *** и било управлявано от жалбоподателя Б.И.Й. ***. При извършената проверка била представена Застрахователна полица № 30/117000038969/15/12/2016 г. на ЗД „Далл Богг Живот и здраве“, но жалбоподателят не съумял да представи документ за платена втора вноска, а на автомобила липсвало поставен съответен стикер на предно панорамно стъкло. Въпреки, че не успял да осъществи връзка с техническо средство – служебен таблет, свид. Ж.Ж. преценил, че за автомобила не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2017 г., поради което контролните органи достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ и доколкото собственикът на автомобила не бил на място, срещу жалбоподателя, като водач на превозното средство е съставен на същата дата – 10.11.2018г., в негово присъствие, от Ж.Ж., Акт за установяване на административно нарушение, серия Д с бл. № 141254, който жалбоподателят подписал, а в съответната, предвидена за обяснения и/или възражения графа, вписа, че щял да представи валидна „Гражданска отговорност“. Няколко часа по – късно, жалбоподателят се явил и представил пред посочените по – горе свидетели Сметка № 1443621 по цитираната застрахователна полица с дата на издаване 08.06.2017 г., което дало основание на актосъставителя да изготви докладна записка по случая, с която да обясни, че следва предложената квалификация на нарушението, описано в АУАН да бъде ревизирана в такава по чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП и да върне иззетите по време на проверката свидетелство за управление на МПС на водача и свидетелство за регистрация, част II за процесното превозно средство.
При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН, но не се съобразил със становището на актосъставителя по изготвената докладна записка, и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, наложил процесната глоба в размер на 400 лева, след като приел, че лекият автомобил, като МПС, във връзка с чието притежаване и използване се изисква сключване на задължителна застраховка ГО, е бил управляван към момента на проверката от лице, което не е собственик.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж.Г.Ж. и К.П.Д. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети от тях като контролни органи по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, като изложеното се отнася в пълна степен и за възприятията на тези свидетели за фактите, осъществени след съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 683,
ал. 3 от Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв. Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно
приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателят е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието. Според съдържанието на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съставомерното поведение, наказуемо по този текст се изразява не в друго, а в управление на МПС от лице, което не е собственик при осъществяване на допълнителната предпоставка, свързана с липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с неговото притежаване и ползване. Или, в тази хипотеза изпълнителното деяние се изразява преди всичко и най – вече в управление на моторно превозно средство от лице, което не е собственик и при наличие на останалите предпоставки за наказуемост, като твърдения именно за този основен признак от състава на нарушение се съдържат в съставения АУАН. По този начин, правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице е обезпечено, доколкото това лице е могло да узнае и да е наясно с всички с факти от състава на нарушение, което му се вменява в отговорност, а те в случая са пълно, ясно и конкретно описани. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо длъжността „Началник Сектор ПП“ при ОД на МВР – Хасково”, без значение временно или постоянно, при спазване на установената форма, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
От материалноправна страна обаче, обстоятелствата, изложени в съставения акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт не се потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства, а тъкмо напротив. Същите са опровергани по несъмнен начин с представени писмени доказателства и то в момент, непосредствено след съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при изначална невъзможност актосъставителят да се убеди в наличието на деянието по чл. 638, ал. 3 КЗ с проверка в информационната система на Гаранционния фонд с техническо средство, поради липса на връзка. Оттам да установи конкретната причина, жалбоподателя като водач на МПС да не е в състояние да представи доказателства за платена втора вноска по застрахователната полица, обосноваващо нейната валидност, съответно да бъде дефиниран вида на нарушението и аргументирана съответна правна квалификация. Изготвяйки на по – късен етап докладна записка, в която е направен опит да бъде ревизиран именно този му извод – за характера на конкретното нарушение, действието му не е бил взето предвид от наказващия орган, който не е възприел наличието на факти, които изключват отговорността на жалбоподателя от обективна страна за нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ и да прецени налице ли е такова по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление - отменено, като необосновано, а оттам и неправилно и незаконосъобразно, след като в рамките на осъществявания съдебен контрол се установиха пропуски в дейността на наказващия орган по обосноваване на изводите му с наличните по делото доказателства.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 17 – 1253 – 002148/20.04.2018 г. на ВПД Началник на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.