Р Е Ш Е Н И Е
№ 260730
гр. Пловдив, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря
Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Румяна Андреева гр.дело №
458/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Г.Н.К. с ЕГН **********,
с адрес: *** против Решение № 261760/18.12.2020 г., постановено по гр.д.№
8410/2020 г. по описа на РС – Пловдив, ІІІ гр.с-в, с което е отхвърлен
предявеният от него против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, отрицателен установителен иск
с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружеството сумата от 4031,62 лв.,
представляваща главница по договор за револвиращ заем № ********** от
15.02.2008 г., ведно със законната лихва за забава до пълното изплащане на
задължението, сумата от 90 лв. – разноски за арбитражното производство, сумата
от 572,85 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 50 лв. – държавна такса по
търг. дело № 2098 по описа за 2012 г. на СГС, т.о., VI-9 състав, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 14.01.2013 г. по търг. дело № 2098 по описа за
2012 г. на СГС, т.о., VI-9 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 4060 по описа за 2013 г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на
действие – СГС. С въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно
по подробно изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване
на друго решение по същество, с което искът да се уважи. Претендира разноски за
двете инстанции.
Въззиваемата страна „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира решението на
първоинстанционния съд в за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски за инстанцията в размер на 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1
от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Г.Н.К. е основал иска си на твърдението,
че по силата на сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД договор за заем №
********** от 15.02.2008 г. му била отпусната сумата от 1805 лв. за срок от 3
години, като по договора останали незаплатени 7 погасителни вноски. На
14.01.2013 г. в полза на заемодателя „Профи Кредит България“ ЕООД бил издаден
изпълнителен лист по търг. дело № 2098 по описа за 2012 г. на СГС, въз основа
на решение № 1899/01.10.2010 г. по арбитражно дело № 1859/2010 г. на арбитър Б.Г..
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
4060 по описа за 2013 г. на ЧСИ Неделчо Митев. Задължението по изпълнителния
лист било цедирано на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с договор за
прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. На 14.11.112019 г. получил известие от
ответника с покана за плащанеи на сумата от 4744,47 лв., произтичащи от
договора му за заем, сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД, а с
известието било приложено уведомление от предходния кредитор
за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. С исковата си молба
ищецът се позовава на изтекла в негова полза пет годишна погасителна
давност, като счита, че от 28.11.2017 г. до 15.01.2020 г. не е извършвано
каквото и да е било изпълнително действие, което да прекъсва давността, а
изпълнителното производство е прекратено по право и извършените изпълнителни
действия са заличени с обратна сила и не следва да се счита, че са произвели
правни последици.
Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД оспорва
исковете. Поддържа, че погасителна давност за вземанията не е изтекла,
тъй като са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността. Позовава се
на нормата на чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД, като счита, че погасителна давност не е
текла, докато е траел изпълнителният процес, а давността е започнала да
тече с приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Съгласно разпоредбата на въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимосттчл. 269 ГПКа – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въз основа на събрани по делото доказателства се
установява следното от фактическа страна:
Видно от копието на изп. д. № 4060/2013 г. на
ЧСИ Неделчо Митев, район на действие - СГС, същото е образувано на
03.04.2013 г. по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника Г.Н.К.
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.01.2013 г. по търг. дело №
2098/2012 г. на СГС въз основа на решение № 1899/01.10.2010 г., постановено по
арб. дело № 1859/2010 г. Считано от датата на издаване на изпълнителния лист на
14.01.2013 г. е започнала да тече нова погасителна давност, която на основание
чл.117, ал.2 ЗЗД е общата петгодишна давност.
Според разпоредбата на чл. 116,
б."в" ЗЗД - давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането.
С т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти,
прекъсващи давността съгласно чл. 116, б.
"в" ЗЗД, обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително
изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната
давност. Така съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Съгласно даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Така
извършената отмяна на ППВС № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. / В този смисъл
е Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г./
По приложеното изпълнително дело са извършвани следните
действия, прекъсващи давността:
С молбата за образуване на изпълнителното производство
на 03.04.2013 г. от взискателя са възложени на частния съдебен изпълнител
предприемането на всички предвидени в ЗЧСИ мерки за събиране на вземането на
взискателя на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ, както и е поискано налагането на
запор на вземанията на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД. В изпълнение на възлагането
на взискателя от ЧСИ на 08.04.2013 г. са изпратени запорни съобщения до множество банки, като в три от тях - “Банка
ДСК” ЕАД, “Райфайзенбанк България” АД и “Банка Пиреос България” АД са
установени банкови сметки на длъжника и върху същите са наложени запори. На
05.02.2014 г. До длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, получена от него на 15.02.2014 г. Със същата е насрочен опис
на движими вещи на длъжника. С разпореждане на ЧСИ от 22.01.2015 г. е наложен
запор върху трудовото възнагражденише на длъжника, като е изпратено и запорно
съобщение до работодателя му „Хеброс Бус“ ООД, получено от последния на 30.01.2015
г. В резултат от наложения запоре от работодателя на длъжника са постъпвали
периодично суми за принудителното погасявани на дълга, за времето от 17.03.2015
г. до 10.11.2016 г. С писмени молби от 11.01.2016 г. и 28.11.2017 г.
взискателят е поискал от ЧСИ предприемане на изпълнителни действия – извършване
на опис на движими вещи в дома на длъжника. На 20.08.2018 г. до длъжника е
изпратена призовка за принудително изпълнение, с насрочен опис на движими вещи.
На 18.01.2019 г. по изпълноителното дело делото е
постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с искане за
конституирането му като взискател, като в същата е направено и искане за
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника.
Въз основа на тези доказателства
съдът приема, че не се доказа твърдението на ищеца да е изтекла предвидената в
закона петгодишна погасителна давност за процесното вземане. Давността е била
прекъсвана многократно, като с всяко прекъсване е започвала да тече нова
давност / чл. 117, ал. 1 ЗЗД/ и не е изтекла към деня на
предявяване на иска, тъй като исковата молба е постъпила в съда на 15.07.2020
г. Предявеният иск се явяват неосновател и като такъв следва да се отхвърли.
Решението на районния съд, с кеято искът е
отхвърлен е правилно, поради което същото ще бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и на
основаниее чл.78, ал.8 ГПК в тежест на жалбоподателя и в полза на въззиваемата
страна ще се присъдят разноски във въззивното производство в размер на 300 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК
Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261760/18.12.2020 г., постановено по
гр.д.№ 8410/2020 г. по описа на РС – Пловдив, ІІІ гр.с-в.
ОСЪЖДА Г.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“,
ет.2 сумата от 300 /триста/ лв. разноски по делото пред въззивната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: