№ 92
гр. Попово, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Поля П. Иванова
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №
20213520100858 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищцата АНГ. М. П. от гр. П., твърди в исковата молба, че с ответника са сключили
граждански брак на 13.09.1993 г. и от брака си имали родено едно дете – О. А. А., пълнолетен
понастоящем.
Твърди, че първоначално отношенията им с ответника били добри, но преди близо година и
половина, след поредния побой над нея, ответникът бил изгонен от квартирата им в Г. от органите
на полицията. След това той се установил да живее в дома на дъщеря си от първия му брак в с. Х.,
общ. Д.. До фактическата раздяла се стигнало поради лошото отношение на ответника към ищцата,
изразяващо се в непрекъснати скандали и побои, както и поради честата злоупотреба с алкохол от
страна на ответника.
Съпрузите били във фактическа раздяла от лятото на 2020 г. и понастоящем всеки от тях
водел самостоятелен начин на живот.
Тъй като счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и съпружеските им
отношения са изчерпани от съдържание, ищцата моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака с развод, без да се произнася по въпроса за вината. Моли след развода да бъде
възстановено предбрачното й фамилно име: И..
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от
ответника АНГ. АТ. П. от с. Х., общ. Д., не е изразено становище по предявения иск, не са
представени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания, не са оспорени
представените с исковата молба писмени доказателства.
В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск чрез пълномощник – адв. И.Ц. от
АК – Т., упълномощен с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа на
упълномощител, а ответникът не се явява, не сочи уважителни причини за неявяването си, не
изразява становище по предявения иск.
1
Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от
фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на акт за граждански брак № 0082/13.09.1993 г., съставен в
гр. П., обл. Т. (видно от приложеното на л. 5 удостоверение за сключен граждански брак –
дубликат, издадено от Община П..) От същото удостоверение е видно, че предбрачното фамилно
име на съпругата е И., като при сключване на брака тя е приела да носи фамилното име на съпруга
си – П..
Няма спор, че по време на брака си съпрузите имат едно родено дете: О. А. А., който е
пълнолетен към настоящия момент.
От показанията на св. Ю. Ю.. И. от гр. П., без родство със страните, се установява, че той
познава страните като семейство от 20 години, както и че те са във фактическа раздяла от лятото
на 2020 година. Според свидетеля последно страните са живели в Г., но поради постоянно
осъществяван от ответника над ищцата физически и психически тормоз, същият е бил изгонен от
квартирата им в Г. от органите на полицията. След този случай ищцата продължила да живее
заедно със сина им в Г., а ответникът се установил да живее в Б.. Ищцата лично е споделила на
свидетеля, че е категорична в решението си за развод и че бракът им с ответника не може да бъде
заздравен.
Съдът кредитира показанията на горепосочения свидетел, тъй като няма данни той да е
заинтересован от изхода на делото, показанията му са обективни, последователни и не са оборени
от други доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че бракът между страните е само формален и лишен от съдържание поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Липсва една от основните му
предпоставки – физическа и духовна близост между съпрузите.
Настоящият състав на съда приема, че фактическата раздяла между съпрузите, датираща от
преди около две години, продължаваща и понастоящем, както и липсата на данни който и да било
от съпрузите да е изразил намерение да подновят съвместното си съжителство и да възстановят
брачните си взаимоотношения, напълно са лишили брака от присъщото му съдържание и смисъл.
Поради изложеното, съдът счита, че следва да бъде допуснат развод между страните поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения.
Предвид факта, че не е направено искане от нито една от страните за произнасяне по
въпроса за вината, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Тъй като роденото от брака дете е навършило пълнолетие; няма искания за присъждане на
издръжка между бившите съпрузи след прекратяване на брака; няма искания за предоставяне на
ползването на семейно жилище, както и няма данни към настоящия момент страните са имат
такова, съдът не дължи произнасяне и по посочените въпроси.
Предвид направеното от ищцата искане за възстановяване на предбрачното й фамилно име,
следва да бъде постановено след прекратяване на брака същата да носи предбрачното си фамилно
име – И..
Съдът определя държавна такса по допускането на развода – в размер 50.00 лв., които
следва да бъдат заплатени поравно от страните, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
2
такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между АНГ. М. П., ЕГН **********, от гр. П., общ.
П., обл. Т., кв. Н. №76 и АНГ. АТ. П., ЕГН **********, от с. Х., общ. Д., обл. Д., сключен с акт
за граждански брак № 0082/13.09.1993 г., съставен в гр. П., обл. Т., КАТО ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената АНГ. М. П. да носи ПРЕДБРАЧНОТО си
фамилно име: И..
ОСЪЖДА АНГ. М. П., ЕГН **********, от гр. П., обл. Т., кв. Н. №76, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П. сумата 25.00 лв. (двадесет и
пет лева 00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА АНГ. АТ. П., ЕГН **********, от с. Х., общ. Д., обл. Д., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П. сумата 25.00 лв. (двадесет и пет
лева 00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд – Т..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3