МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД №
903/2017г на РС-ДУПНИЦА
Районна
прокуратура Дупница е предявила обвинение срещу П.С.И., Г.С.Н. и В.С.Б. за
престъпление по чл.210,ал.1,т. НК във вр. с чл.209,
ал.1НК и чл.20,ал.2 НК.
В обвинителният се ,че на 10.06.2014 г., около 18:00 часа в гр. К., в къща на
ул. „***” № **, при предварителен сговор и тримата, в съучастие като
извършители с, с цел да набавят за себе си имотна
облага, са възбудили у А.И.Д. и у Д.Г.Д.,***,
заблуждение, че П.С.Д. е собственикът на парите, откраднати от сина им Е.Д. ***
и с това са причинили имотна вреда на Т.К.К. *** в
размер на 6 050,00 лв.
Т.К. К. е предявил
граждански иск срещу подсъдимите за сумата от 6050лв. представляващи
обезщетение за причинените му
имуществени вреди в резултат на престъплението, изразяващи се в
равностойността на получените от тримата пари.Същият е направил искане и за
конституирането му като частен обвинител.
Съдът е приел за разглеждане
предявения граждански иск и е конституирал пострадалия К. като частен
обвинител и гр.ищец. Прокурора
поддържа обвинението и предлага на
подсъдимите да се наложат наказания в
минимален размер, като се отложи изтърпяването на същите на осн.чл.66,ал.1 НК.
Повереника
на частния обвинител и гр.ищец поддържа обвинението и гражданския иск, като
предлага последният да бъде уважен изцяло.
Подсъдимите И. и С. не дават
обяснения, като производството по отношение И. е проведено при усл. на чл.269,ал.3 НПК. подсъдимият Б. дава обяснения, че
не е съпричастен към извършеното престъпление , а само е показал на останалите
подсъдими дома на свид.Димитрови и моли да бъде
оправдан. Защитниците и на тримата подсъдими излагат доводи за недоказаност на
обвинението и предлагат подсъдимите да бъдат оправдани, а гражданския иск
отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе предвид
събраните на досъдебното производство доказателства- обясненията на подсъдимия Б.,
показанията на разпитаните
свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
През
2014г.свид.Е.Д.,който тогава бил на 14години, учел в
гр.Б..Прибирайки се от училище, заедно с негов приятел, минали покрай паркинг
пред Социалния патронаж в гр.Б.. Забелязали,че един от паркираните
автомобили,който бил собственост на гр.ищец К., е с леко свалено предно
стъкло.Двамата огледали вътрешността на автомобила, видели,че на предната дясна
седалка има чантичка и свид.Д. ,с помощта на пръчка
измъкнал чантичката ,след което установил,че в нея има значителна сума пари,
завити в синя найлонова чантичка. Сложил парите в раницата си ,след което се
прибрал в гр.К..Д. не се прибрал веднага у дома си, а отишъл у свид.Р. и Н. Марчеви, с които поддържал приятелски
отношения.Разказал им за взетите от него пари, след което тримата ги преброили
и установили,че има над 6000лв.Подсъдимият дал на Н.М. около 300лв., а
останалите 6050лв. прибрал в същата чантичка, в найлонова чантичка. След това Д.
си тръгнал, придружен от свид.М., и явно осъзнавайки
сериозността на последствията от извършената от него кражба, решил да ги
предаде на родителите си, като им каже,че ги е намерил.
Двамата отишли в дома на Е.Д., където била майка му- свид.А.Д..Е. и казал,че е намерил парите в гр.Б.,като Д.
незабавно поискала да се обади в полицията и да им предаде парите. Свид.М. обаче я помолила да не се обажда,тъй като е
пълнолетна и се опасява да не а задържат.Свид.Д. се
съгласила да изчака известно време и прибрала парите в шкаф до раклата в
спалнята .Междувременно се прибрал и съпругът и-свид.Д.Д., на когото разказали за намерените от синът им пари.
На следващия ден -10.06.2014г. свид.М.
отишла до магазина в кв.“Шаркова махала“ гр.К.,
където се видяла подсъдимия Н..Разказала на последния за парите, взети
от Е.,както и че същия ги е дал на родителите си и Н. и предложил да ги вземат.
М. се съгласила, като описала на Н. начина, по който Е. се сдобил с парите,
каква е сумата, в какви банкноти , както и че парите са в синя найлонова
чантичка.Предвид,че имало възможност свид.Димитрови
да познават визуално Н.,***, последният
се свързал с подсъдимия И.,разказал за парите и двамата се сговорили,
подсъдимият И. да се представи за собственик на същите пред Димитрови, и
съответно да ги вземат.
Около 18ч. същия ден, подсъдимият И. пристигнал в гр.К.
и отишъл до магазина, където били и
останалите двама подсъдими .Същият попитал къде живее свид.Е.Д.
и тъй като се познавал с подсъдимия Б./ двамата живеят в непосредствена близост
в гр.Б./.Последният предложил да го придружи до дома на Димитрови. Двамата се
качили в автомобила на И. и отишли до дома на Димитрови,където била свид.Ат.Д.. Б. и казал,че И. идва при тях, след което си
тръгнал.Междувременно се прибрал и свид.Д.,който
видял,че съпругата му разговаря на стълбите с подсъдимия И..Последният казал на
Димитрови,че търси синът им, който е взел пари, които са негови. Обяснил,че
парите са за дъщеря му, която е болна.Дал на Д. точно описание на сумата, в
какви банкноти е, както и че е в синя найлонова чантичка.Тези подробности
убедили последния,че подсъдимия И. е собственик на парите . Д. предал парите на
подсъдимия И., който ги преброил и казал,че съответстват на сумата, след които
дал на Д. 150лв. от „благодарност“ и си тръгнал.Вечерта, същия се видял със свид.Н., поделили парите и последният се върнал в гр.К.,
където дал на свид.М. 300лв. от получената от
Димитрови сума.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка
като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели.Същите не си
противоречат, установяват събитията в последователност и се подкрепят изцяло от
писмените доказателства.Частният обвинител К. установи, каква сума е имал в
чантичката си и от къде е отнета. Свид.Е.Д. установи
начина на отнемане на парите, както и ,че е разказал на Р. и Н. Марчеви за
това, като впоследствие,заедно с Р. е дал парите на майка си, която ги е
прибрала. Свид.М. установи,че тя е разказала на
подсъдимия Н. за откраднатите от Е. пари, намерението на последния да ги
вземат, както и че му е дала подробно описание на същите. Свид.Е.
и М. установиха,че подсъдимия Б. е завел подсъдимия И. до къщата на Димитрови,
след което си е тръгнал. Свид. А. и А. Димитрови установиха,че
подсъдимия И. се е представил за собственика на парите и давайки точно описание
каква е сумата ,вида на банкнотите др.
,с което ги е убедил,че са негови и Д. му ги е предал.
С оглед на така установеното, съдът прие,че
подсъдимите Н. и И. са осъществили от обективна и субективна страна,
следното:
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Обект на престъплението са
обществени отношения, свързани с посегателствата върху собствеността. От
изложената по-горе фактическа обстановка, безспорно се установи, че подсъдимият Н. и И. са осъществили
изпълнителното деяние на престъплението- да въведат в заблуждение А. и А. Димитрови,че
„намерените“ от сина им Е. пари, са на подсъдимия И. . За осъществяване на
изпълнителното деяние, двамата подсъдими са се сговорили
предварително,-уговаряйки ,както участието на всеки от тях в изпълнителното
деяние , така и начина по който да се
осъществи. Същите са предвидили
обстоятелството,че Димитрови познават Н./ най-малкото визуално,тъй като и той е
от гр.К./ и не следва да е непосредствен участник във въвеждането в
заблуждение.И. е успял да ги заблуди че
е собственик на парите, давайки им подробно описание за размера на сумата, вида
на банкнотите,разказвайки им ,че тази сума я е изтеглил,за лечение на болната
си дъщеря т.е. създал е у последните увереност, че парите са
негови.Деянието от двамата подсъдими е
осъществено за постигане на специална цел- да набавят за себе си и свид.М. имотна облага, ,като е постигнат и противоправния резултат-причиняване на имотна вреда на
собственика на парите К..
Съдът прие,че доказателствата по делото не
установиха по безспорен и категоричен ,че Б. е участвал в извършване на горното
престъпление. Действително същият се познавал с подсъдимия И./ свид.Ат.Д. установи,че последният и е казал,че е приятел с Б./
,но единственото ,което се установи от доказателствата по делото е, че Б. е
завел И. до дома на Димитрови,след което си е тръгнал. Не се събраха
доказателства, че същия се е сговорил с останалите двама подсъдими, да е участвал в изпълнителното деяние-
въвеждане в заблуждение на Димитрови, както и че е участвал в разделянето на
парите т.е. че целта му е била да получи
имотна облага.Приложените справка с трафични
данни също не доказват горните обстоятелства. Същите сочат, че Б. е
провел телефонни разговори с Н./ около обяд на 10.06.2014г./ и късния следобед
на същия ден, с И. т.е индикират,че тримата са се
познавали/ обстоятелство, което не е спорно/, но не и да установят участието на
Б. в престъплението.Обстоятелството, че И. е провел разговори с Б. около часа,
в който се е срещнал с Димитрови , също не доказва по безспорен начин,че
последният е участвал в сговарянето за извършване на горното престъпление.
предвид по-близките му отношения с И. , е възможно последният да му се е
обадил,че идва в гр.К. и да е искал да се видят,включително и да му покаже
къщата на Димитрови. В тази връзка кореспондират и показанията на свид.Е.. Същата сочи,че И. е разпитвал в магазина за Е.Д.,
като Б. междувременно е дошъл в магазина, разговарял е с И., след което е
тръгнал да му покаже къщата на Димитрови.Твърдението на свид.М.,
че Н. и е казал,че ще се обади на Б. да вземат парите, от една страна не е нейно непосредствено впечатление, а препредава думите на Н./ същата сочи,че не е
чула Н. да му се обажда/, а от друга, цели да отклони вниманието от нейната
съпричастност към престъплението. Именно
М. е казала на Н. за
парите,осведомила го е за подробности, които да звучат достоверно при
въвеждането в заблуждение на Димитрови, а след това е получила и съответна сума
за участието си.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
От
субективна страна, деянието е извършено умишлено- при пряк умисъл.Двамата подсъдими са
съзнавали общественоопасния характер на
деянието и са искали настъпването на общественоопасните
последици. Този извод се обосновава от действията им,по осъществяване на
изпълнителните деяния на престъплението- същите са се възползвали от
обстоятелството, че Димитрови държат чужди пари,без да знаят чия собственост
са, както и че са предмет на престъпление
,извършено от непълнолетния им син. Сговорили са се да получат тези пари, като И.,/който Димитрови
не познават/ се представи за собственик
на парите, давайки им такива подробности /посочени от М./,които да ги въведат в
заблуждение за това обстоятелство.
По
отношение подсъдимия Б. ,доколкото не се установи,че е осъществил обективната
страна на горното престъпление, не е налице и субективната такава.
С
оглед изложеното, съдът прие,че тримата подсъдимите Н. и И. са осъществили състава на престъплението по
чл. чл.210, ал.1,т.2 във вр. с чл.209,ал.1 НК и
чл.20, ал.2 НК,,както от обективна, така и от субективна страна, призна ги за
виновни и им наложи наказание.
На
осн.чл.304 НПК съдът призна подсъдимия за невинен и
го оправда по повдигнатото обвинение.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът
определи наказанието, съобразно изискванията на чл.54 НК, като взе предвид вида и пределите, визирани в чл.210, ал. НК,
степента на обществена опасност на деянието
и дейците, подбудите за извършване на престъплението, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента
на обществена опасност на деянието е по-висока
от характерната такава за този вид престъпления. Съдът направи този
извод, имайки предвид начина на извършване на престъплението- при предварителен
сговор от две лица, възползвайки се от незнанието на лица ,държащи чужди пари.
Степента
на обществена опасност и на двамата подсъдими не е висока. Същите са не***и/
подсъдимият Н. е бил реабилитиран по право-по реда на чл.88а НК/ и не се
събраха доказателства за други противоправни деяния.
Смекчаващи
вината обстоятелства-чистото съдебно минало.
Отегчаващи
вината обстоятелства- няма .
С
оглед изложеното, определи наказанията и на двамата при превес на смекчаващите вината
обстоятелства ,като взе предвид и продължителния срок изминал от датата на деянието до
постановяване на присъдата и наложи наказания от 1 година и 4 месеца „лишаване
от свобода на Н. и 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ на И..С оглед
размера на наложените наказания, както и че и тримата подсъдими не са ***и,
съдът прие,че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК и отложи изтърпяването
на наказанията и за тримата за срок от по 3 години.
Съдът
счете,че с така определените наказания,
ще се постигнат целите на същото, визирани в чл.36 НК- да се поправят и
превъзпитат подсъдимите, като им се
отнеме възможността да извършат и други престъпления, както и да се въздейства
възпитателно и предупредително и на останалите членове от обществото.
На осн.чл.189,ал.3 НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят и
сторените деловодни разноски в размер на 195лв.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.
Предявеният
граждански иск е с правно осн.чл-45 ЗЗД- за
репариране на виновно причинените
вреди в размер на 6050лв.от
тримата подсъдими на пострадалия К., представляваща настъпила имотна вреда, в
резултат на горното престъпление. Доказателствата по делото безспорно
установиха,че подсъдимите н. и И. са въвели в заблуждение Димитрови,,че сумата
от 6050лв., която синът им Е. им е предал и собственост на подсъдимия И. . В
резултат на това заблуждение, Димитрови са дали тези пари и предвид,че същите
не са били техни, а на К., за последния е настъпила имотна вреда до този
размер. В случая, следва да се уточни,че вредата за К., е настъпила от деянието
на Е.Д., който е откраднал парите от автомобила му т.е. отнел ги е от
собственика, но не е осъществил намерението противозаконно да ги присвои.
Същият ги е предал на родителите си с цел да бъдат върнати. И именно двамата подсъдими, получавайки парите в
резултат на измама, са причинили имотната вреда на пострадалия. Последната се явява пряка и
непосредствена последица от престъпното
деяние на Иванови н. .Предвид на тези обстоятелства, съдът прие,че иска е
доказан по основание и размер и го уважи като основателен,като в частта в която е предявен срещу Б. отхвърли като
неоснователен.
Съдът осъди
подсъдимите да заплатят 242,50лв. държавна такса.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: