Решение по дело №420/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 268
Дата: 24 юли 2023 г.
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20237080700420
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 юли 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ 268

 

гр. Враца, 24.07.2023 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, VI –ти  състав, в публично заседание на 24.07.2023 г. /двадесет и четвърти юли две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

                                                                          

АДМ.СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдия  КОЦЕВА адм. дело №420 по описа на АдмС- Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по  чл.145 АПК  и  чл.111 ЗИНЗС.

Образувано по жалба на * В.Б.Р.,***  против  ЗАПОВЕД  № Л-2213/13.07.2023 г. на Началник на Затвора - ***, с която е наказан на основание чл.104, ал.1 вр. чл.102, ал. 2 вр. чл.101, т.7 от ЗИНЗС с ***.  С жалбата се иска отмяна на заповедта, като незаконосъобразна, за което се излагат съображения. 

В съдебно заседание  жалбата се поддържа от  * Б.Р.. Излага съображения за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.

Ответникът по оспорването – Началник на Затвора-*** в с.з., чрез процесуалния представител и* С.М. оспорва жалбата и поддържа становище изх.№ 8411/19.07.2023г. Излага съображения за законосъобразност на оспорения акт. Моли за решение, с което да се отхвърли жалбата на * Р., като алтернативен вариант съдът да прецени и възможността  на  приложението на чл.110, ал.5,т.3 от ЗИНЗС.

Представителят на Окръжна прокуратура-Враца, прокурор Н.Лалов дава заключение за решение, с което да се потвърди заповедта. Поддържа изцяло становището на представителя на Затвора-***.

Съдът, след преценка представените по делото писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От докладна записка рег.№ 6860/26.06.2023г., изготвена от ** В.П. е видно, че на 24.06.2023г. 10.20 ч.  на жалбоподателя е разпоредено да изчисти решетката на голямото крило във вр. със заповед № Л-938/27.03.2023г./извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни/, като същия твърдо отказва. Във вр. с отказа от * В.Р. е дадено писмено обяснение на 24.06.2023г., приложено към докладната. Въз основа на докладната е изготвено предложение  на 04.07.2023г. от ***** М.Ц., с което е предложено * В.Р. да бъде наказан на основание чл.101,т.7 от ЗИНЗС с ***. Посочено е, че същия е системен нарушител, като от м. 10.2022г. до момента е наказван съгласно ЗИНЗС 14 пъти, като са  посочени и заповедите, с които е наказан.  Към предложението са приложени и 14 заповеди посочени в същото и приложени  по преписката/л.16-30/.  

От  заповед № Л-938/27.03.2023г. на Началника на Затвора-*** е видно, че * В.Б.Р. е наказан  по ЗИНЗС с ***/л.17/.

Проведено  е изслушване от комисия на 07.07.2023г., за което е съставен протокол  № 10349/10.07.2023г./л.14/, в който е посочено, че  * В.Р. потвърждава снетото му обяснение от 24.06.2023г.

Представена е и медицинска справка от доктора на МЦ с дата 10.07.2023г., в която е посочено, че * В.Р. може да му бъде наложено дисц.наказание ***/л. 31/.

С оглед на събраните доказателства със Заповед рег. № Л-2213/13.07.2023 г.  За Началника на Затвора – *** на основание чл.104, ал.1 вр. чл.101, т.7 и чл.102, ал.2 от ЗИНЗС на жалбоподателя * Б Б.Р. е наложено дисциплинарно наказание ***. В обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно – наказващият орган е приел за установени следните факти и обстоятелства:

На 24.06.2023 г. в 10.20 часа  * В.Р. не е изпълнил отдадено от длъжностно лице- ** В.П. разпореждане да почисти решетката на голямото крило, корпус на основание издадена заповед  № Л-938/27.03.2023 г. за наложено дисциплинарно наказание ***. В заповедта органа се е позовал на докладна записка № 6860/26.06.2023г., както и на предложението за наказание изготвено от ***** М.Ц..  Прието е, че с това деяние * В.Р. е нарушил разпоредбата на чл.96, т.4 от ЗИНЗС и същото се явява дисциплинарно нарушение по чл.100, ал. 2,т.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС. Прието е, че нарушението е извършено в условията на системност, тъй като лицето е наказвано по чл.100,ал.2,т.2 от ЗИНЗС с 15 заповеди, изрично посочени в заповедта. Лицето е изслушано на комисия, за което е издаден протокол. Няма данни  обжалваната заповед  да е отменяна по реда на чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС.

            Със Заповед № Л-1896/16.06.2023г. на Началника на Затвора –*** е наредено на основание чл.15,ал.2 от ЗИНЗС  и е упълномощен ** Р.В.-** в Затвора-***, като  от т.1 до т. 7 са  изброени правомощията, които има по силата на издадената заповедта. В т.3 е посочено да води разпределителна комисия и да наказва и награждава  л/св., съгласно изискванията на ЗИНЗС. В заповедта е посочено, че  важи от 26.06.2023г.  до 10.07. 2023г. включително. 

            Във връзка с указаната от съда доказателствена тежест с определение от 20.07.2023 г., от страна на ответника е депозирано писмо изх. № 8544/20.07.2023 г.  и вх.№ 2374/20.07.2023г., съгласно което в Затвора – *** няма утвърдени вътрешни правила, регламентиращи реда и начина на изпълнение на дисциплинарното наказание ***.

            Представени са  в с.з. от страна на ответника два броя писма на ОП-Враца и ГДИН, които касаят изчисляване на срок по изпълнение на наказание на друг лишен от свобода. Същите съдът намира за неотносими към предмета на спора и като такива не следва да ги обсъжда.

При така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5  АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимирано лице и при спазване на срока по чл. 111, ал.1  от ЗИНЗС.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.104,ал.1 ЗИНЗС, съгласно която разпоредба  дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора, а в случаите на чл.193 и от началника на поправителния дом.

В случая издателят на оспорената Заповед № Л-2213/13.07.2023 г. е   ** Р.В. – ***, съгласно  Заповед № Л-1896/16.06.2023 г. Същия е подписал заповедта за Началник на Затвора-***.

От Заповед № Л-1896/16.06.2023г., въз основа на която е издадена и подписана оспорената заповед от ** Р.В. е видно от т.3, че е упълномощен да наказва и награждава л/св., но  в същата изрично е посочено, че важи от 26.06.2023г. -10.07.2023г. включително, т.е. същата е с период на действие 26.06.2023 г. – 10.07.2023 г. включително.

След като закона не определя на ЗНРНОД правомощия по издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по ЗИНЗС и такива не са му изрично  делегирани със заповед на ръководителя на съответната администрация за датата на издаване на заповедта – 13.07.2023 г., а с горепосочената заповед въз основа на която е издадена и оспорената в настоящото производство  заповед е  с период на действие до 10.07.2023г. включително, то оспорения акт е издаден от некомпетентен орган на основание чл.146, т.1 от АПК.  В случая  с горепосочената заповед на издателя на заповедта са делегирани правомощия за периода от 26.07.2023г. до 10.07.2023г. вкл., а оспорената заповед е издадена на 13.07.2023г. към която дата същия няма правомощия да издава заповеди за  налагане  на  дисциплинарни наказания.

Компетентността на органа издал акта е основна предпоставка за неговата валидност, а наличния по делото дефицит на доказателства удостоверяващи горното обстоятелство, води до единствено възможния извод за липса на компетентност у органа издал процесния акт. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно предоставена власт, да се направи процесното властническо волеизявление, води до единствено възможния извод - издаване на оспорения акт от орган, който не притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този административен акт е нищожен.

Установената липса на компетентност на органа издал оспорения АА е абсолютно основание да бъде прогласена неговата нищожност без да е необходимо съда да обсъжда аргументите за неговата незаконосъобразност  по чл. 146, т. 3 - 5 от АПК.

От страните не са претендирани разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № Л-2213/13.07.2023г., издадена  от за Началник Затвора-***, с която на * В.Б.Р.,*** е наложено наказание ***, на основание чл. 104, ал. 1, вр.  чл. 101, т.7 и  чл. 102, ал. 2 ЗИНЗС.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред  тричленен състав на  Административен Съд Враца  в  14/четиринадесет/ - дневен срок, съгласно чл. 111, ал. 7 от ЗИНЗС, считано  от  24.07.2023г.

 

АДМ. СЪДИЯ: