Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І
състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
председател: РАДОСЛАВА Й.
при секретаря Лиана
Тенекева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1477 по описа за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
иск за делба, във фазата по допускане
на делбата
А.Т.С. ЕГН ********** *** е предявила против Д.Т.Ш. ЕГН ********** *** иск
за делба на наследствен недвижим имот.
Ищцата твърди, че заедно с ответника
са наследници на М. Б. Ш., б.ж. на гр. Момин проход, поч. на 23.08.1991 г.,
която заедно със съпруга си Т. Ш. са придобили ½ идеална част от празно
дворно място от 736 кв. м, находящо се в гр. Момин проход, образуващо парцел
Х-120 в кв. 30 по плана на населеното място, урегулирано от 736 кв. м, при
уредени регулационни сметки при съседи:
улица, В. Т. и И. Х.. Към настоящия момент имотът представлява УПИ III-211 с площ от
826 кв. м, ксв. 11 по плана на гр. Момин проход, при съседи по скица: улица,
УПИ XIII-212, ПИ 2608, ПИ 2609, заедно с построената в имота двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 132 кв. м. Твърди се, че страните са
сключили договор за доброволна делба на 24.08.1999 г., който е нищожен поради
противоречие със закона и поради невъзможен предмет, поради което и се иска
прогласяване на неговата нищожност. Навеждат се доводи, че към момента на
сключване на договора за доброволна делба етажите на къщата не са отговаряли на
строителните норми и не са били самостоятелни обекти на правото на собственост.
Иска се допускането на имота до
делба при равни квоти.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
представя писмен отговор, в който оспорва иска. Твърди се, че същият е недопустим,
тъй като договорът за доброволна делба е породил правно действие и всеки от
съделителите е получил в собственост реално обособен обект. Навеждат се доводи
за неоснователност. Прави се възражение за придобиване на втория етаж от
западен близнак на масивната двуетажна жилищна сграда, представляващ обособено
самостоятелно жилище със застроена площ от 63 кв. м, ведно със североизточно
мазе и масивен гараж от 20 кв. м и ½ идеална част от навес и ¼
идеална част от дворното място по давност.
Съдът, като обсъди доводите на ищците и събраните
писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
От представения по делото нотариален
акт за собственост на недвижим имот по
покупка и самостоятелно давностно владение № 22, том II, дело № 407/1973 г. се установява, М. Б.
Ш. и Димо Николов Ш. са били признати за собственици на празно дворно място то
736 кв. м, находящо се в кв. Момин проход на гр. Костенец, , образуващо парцел Х-120 в кв. 30 по плана на населеното място,
урегулирано от 736 кв. м, при уредени регулационни сметки при съседи: улица, В. Т. и И. Х..
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 101/14.03.2018
г. М. Ш.е починала на 23.08.1991 г. като е наследена от преживял съпруг – Т. Ш.
и две деца – съделителите Д.Ш. и А.С..
Страните не спорят, че към момента на придобиването на ½ идеална
част от имота М. Ш.е била в брак с Т. Ш. и че той се е отказал от наследството
на съпругата си.
Видно от приложеното удостоверение, изх. № 182/05.12.2018 г.парцел X-120 в кв. 30 е идентичен с поземлен имот пл. № УПИ III-211 с площ от 826 кв. м, кв. 11
по плана на гр. Момин проход, одобрен със заповед № 0-1196/02.8.1977 г.,
изменен с решение № 79/25.06.2015 г. на ОбС-Костенец.
По делото е приложено удостоверение № 79/10.08.1999г., издадено от Кмета на
община Костенец в УПИ III-211, кв. 11 по плана на гр. Костенец, кв. Момин
проход има изградена масивна жилищна сграда с желязобетонна плоча, строена през
1968 г. със застроена площ на етаж 63 кв. м. В удостоверението е посочено, че
двата етажа са обособени като самостоятелни жилища.
Видно от писмо изх. № 11-00-8/07.02.2020 г. удостоверение №
79/10.08.1999г., издадено от Кмета на община Костенец не е намерено в оригинал,
тъй като по номенклатура тези документи се съхраняват 10 г.
Съобразно представения по делото договор за доброволна делба от 24.08.1999
г. страните по делото са постигнали съгласие А.С. да придобие първия етаж от
масивната двуетажна жилищна сграда, представляващ самостоятелно обособено
жилище, със застроена площ от 63 кв. м, ведно със северозападното мазе и
½ идеална част от навес с три оградни стени и ¼ идеална част от
дворно място с площ от 736 кв. м, образуващо УПИ III-211 в кв.
11 по плана на гр. Костенец, кв. Момин проход, а Д.Ш. да получи в дял втория
етаж от масивната двуетажна жилищна сграда, представляващ самостоятелно
обособено жилище, със застроена площ от 63 кв. м, ведно със североизточното
мазе, масивен гараж с площ от 20 кв. м и
½ идеална част от навес с три оградни стени и ¼ идеална част от
дворно място с площ от 736 кв. м, образуващо УПИ III-211 в кв. 11 по плана на гр. Костенец, кв. Момин
проход.
Впоследствие, видно от приложения по делото нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по наследство и делба № 157, том III, дело № 832 от 1999 г. на нотариус С. Владимирова, рег. № 013 в регистъра
на Нотариалната камара Д.Т.Ш. е бил признат за собственик на получения в дял
недвижим имот.
От заключението на допуснатата единична съдебно-техническа експертиза се
установява, че масивната жилищна сграда не отговаря на изискванията за две
самостоятелни жилища, тъй като няма самостоятелен достъп до всеки от етажите. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че няма запазен архитектурен проект за
сградата.
Това заключение се потвърждава и от заключението на допуснатата тройна
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло и съгласно която
първият и вторият етаж на жилищната страда, представляващ западен близнак от
двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ III-211 в кв.
11 не са отговаряли на нормативните изисквания за самостоятелни обекти, тъй
като нямат самостоятелен достъп до тях. Освен това помещението на втория етаж
/с площ от 0,90 кв. м/ трудно би изпълнило функциите за баня и тоалетна
едновременно. При разпита в съдебно заседание вещите лица твърдят, че в община
Костенец няма запазени строителни книжа, за да се види каква е била
първоначалната конфигурация на помещенията, но няма как да е съществувало
разпределение по начин, отговарящ на изискванията за самостоятелно жилище.
От показанията на св. В. С., който е съпруг на А.С., и живее в имота от
1988 г., се установява, че за къщата има един вход, като достъпът до втория
етаж е през вътрешно стълбище. На първия етаж имало кухня, баня с тоалетна и
още едно помещение, а на втория етаж- хол и малка стая. Докато той бил там към
къщата е нямало изграден друг вход. Твърди, че ответника не е живял в имота
след началото на 90-те години.
От своя страна св. Венцислав С., който е брат на св. В. С. твърди, че в
къщата има само една баня – на първия етаж, а до втория етаж се стига до
вътрешно стълбище.
Според св. Силвия Иванова, която е сестра на съпругата на Д.Ш., той след
като са се оженил е заживял в къщата, като семейството му е обитавало втория етаж.
Ползвали обща баня на първия етаж с А.. Твърди, че до втория етаж се е стигало
през вътрешно стълбище. Свидетелката сочи, че и на втория етаж е имало
тоалетна, като родителите на Д. и А. са давали първия етаж под наем. През
осемдесетте години е имало и друг вход към втория етаж, но той бил затворен.
Според свидетелката семейството на сестра й се е изнесло от къщата преди около
10 години, тъй като имали проблеми с А..
От показанията на св. Йорданка Цветанова, която е била акушерка и се е
грижела за сина на Д., се установява, че през 1993 г. достъпът до втория етаж е
бил през вътрешно стълбище. На втория етаж имало хол, кухня, спалня и тоалетна.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се
допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще
се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Производството за съдебна делба има за цел да
ликвидира състоянието на съществуващата
имуществена общност, като всеки един от участниците в общността може да
иска делба на общата вещ.
За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, е
необходимо на първо място да бъде установено дали такова състояние на
съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права
от съсобствената вещ. Тези въпроси се разрешават в първата фаза на делбата. Пределите
на произнасянето на съда се очертават от петитума на исковата молба, при
съобразяване с основните принципи и целта на делбата, както и с разпоредбите на
закона.
В случая ищцата твърди, че между страните към настоящия момент
съществува съсобственост по отношение на изградената в УПИ III-211 в кв. 11 по плана на гр. Момин проход масивна
двуетажна жилищна сграда, като иска прогласяването на нищожност на договора за
доброволна делба от 24.08.1999 г. поради противоречие със закона и поради
невъзможен предмет.
Договорът за делба е двустранен договор, който
обвързва съсобствениците и препятства възможността да се иска нова делба на
същия имот, освен ако се твърди, че предходната делба е нищожна или унищожаема.
Тази възможност е предвидена и в т.8 на ППВС №7/73г. Твърденията за нищожност
следва да бъдат разгледани от съда по същество и ако се окажат основателни,
няма пречка да се постанови съдебно решение, с което да се допусне нова делба
на същия имоти. Ако бъде установено, че договорът за доброволна делба противоречи
на закона или го заобикаля, или е налице някое друг основание по чл. 26 ЗЗД за неговата нищожност, то в
този случай страните не са прекратили съсобствеността си, а са разпределили
фактическото ползване на съсобствения им имот.
За да се установи противоречие със закона по смисъла
на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е необходимо да бъде доказано, че сделката противоречи на
конкретна правна норма. В конкретния случай ищцата сочи, че е нарушена нормата
на чл. 62 ЗТСУ /отм./. Съгласно посочената разпоредба правни сделки за
прехвърляне на реално определени части от сгради или жилища могат да се сключат
само ако обособените дялове или части отговарят на одобрен за това архитектурен
проект. Такъв проект нито се представя от страните, нито съществува в
съответните служби на общината, което обстоятелство бе установено от приетата
по делото тройна съдебно техническа експертиза. Нещо повече - в хода на
производството бе установено, че изградената в дворното място сграда не
отговаря на нормативните изисквания по Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно
устройство /отм./ и Наредба № 5 от 1995 за правила и норми за териториално и
селищно устройство /отм./ за обособяване на две жилища, тъй като
на втория етаж няма обособена баня, и двата етажа нямат осигурен самостоятелен
достъп до тях.
Ето защо, съдът намира, че сключената между А.С. и Д.Ш.
от 24.08.1999 г. по отношение на двуетажната жилищна сграда е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, като противоречаща със закона. Оттам тя
не е породила исканите от страните правни последици, поради което процесния
имот следва да бъде допуснат до делба.
Неоснователно е възражението на ответника относно
придобиване правото на собственост върху владяния втори етаж от сградата по
давност, тъй като липсва предмет на владението поради наличието на
съсобственост. Страните биха могли да претендират единствено придобиване по
давност на идеални части от имота, който резултат така или иначе е налице и
липсва правен интерес от подобна защита. При наличието на съсобствен имот всеки
един от съсобствениците е владелец на собствената си идеална част от имота и
държател на идеалните части на останалите съсобственици.
Ето защо съдът
приема, че следва да прогласи нищожността на договора за доброволна делба по
отношение на жилищната сграда и да допусне делбата на притежаваната от страните
двуетажна масивна жилищна сграда /западен близнак/ със
застроена площ от 63 кв. м , построена в УПИ III-211 с площ от 826 кв. м, кв. 11 по плана на гр. Момин проход, при съседи на
поземления имот по скица: улица, УПИ XIII-212, ПИ 2608, ПИ 2609.
По отношение на
парцела, в който е изградена сградата, както и изградените в него масивен гараж
и навес съдът съобрази следното:
В урегулирания поземлен имот, който е
съсобствен с трето лице, са изградени освен две къщи-близнаци, но масивен
гараж, който е бил предмет на договора за доброволна делба и по отношение на който
същият не е нищожен, доколкото не се установи в тази си част да договорът да
противоречи със закона. След като в дворното място има построени две сгради и
гараж следва да се съобрази т. 2
от ППВС № 4/30.10.1964г. и т. 1 от ППВС № 2/04.05.1982г., съгласно които когато
в един имот има самостоятелни обекти, които принадлежат на отделни собственици,
притежаващи и идеални части от земята, правното положение е сходно с това при
етажната собственост и дворното място представлява обща част, поради което и на
основание чл. 38, ал. 3 ЗС делбата му е недопустима.
По
отношение на изградения в имота масивен навес, съдът приема, че следва да
допусне делбата, доколкото с договора за доброволна делба съсобствеността не е
била прекратена и страните са уговорили, че всяка от тях получава по ½
идеална част от същия.
По разноските
Съдът не се произнася по разноските, доколкото във фазата по допускане на делбата те не подлежат
на разглеждане с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК.
От друга страна, обаче съделителят Д.Ш. не е изпълнил разпореждането на
съда и не е внесъл определения му допълнителен депозит за възнаграждение на
вещите лица по приетата тройна съдебно техническа експертиза в размер на 448,50
лева, поради което и следва да бъде осъден за заплащането на същия в полза на
РС-Ихтиман.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ ДЕЛБА МЕЖДУ А.Т.С. ЕГН ********** *** и Д.Т.Ш. ЕГН ********** ***.
НА СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА /западен близнак/ със застроена площ от 63
кв. м. и МАСИВЕН НАВЕС, построени в УПИ III-211 с площ от
826 кв. м, кв. 11 по плана на гр. Момин проход, при съседи на УПИ по скица:
улица, УПИ XIII-212, ПИ 2608, ПИ 2609.
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
А.Т.С. – 1/2 идеална част
Д.Т.Ш. – 1/2 идеална част.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба
по отношение на ½ идеална част от
УПИ III-211 с площ от 826 кв. м, кв. 11 по плана на гр. Момин
проход, при съседи по скица: улица, УПИ XIII-212, ПИ 2608, ПИ 2609.
ОСЪЖДА Д.Т.Ш. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Ихтиман сумата от 448,50
лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляващ
допълнителен депозит за възнаграждение на вещите лица по тройната съдебно
техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Й./