Решение по дело №160/2018 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№138                                                    20.07.2018г.                                              гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                            ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на четвърти юли                                                          две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: Радостина Менчева

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

гражданско дело № 160 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Л.С.А., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г. в гр.Тула, с адрес: Русия, гр.Смоленск, **********************, подадена чрез процесуалния му представител – адв.М.М. ***, със съдебен адрес:*** против Д.К.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, комплекс „Р.*, ************. Сочи, се, че ищецът е собственик на апартамент в комплекс „Р*", построен в поземлен имот с идентификатор № **********, находящ се в с.Равда, община Несебър, местност „Юртлука”. Сградата в комплекса била построена в режим на етажна собственост по смисъла на ЗУЕС. Комплексът бил от затворен тип и построен в двор, в който имало обекти, предназначени за общо ползване от собствениците в комплекса- зелени площи, детска площадка за игра и басейн. От няколко години ответникът създавал проблеми във връзка с ползването на комплекса. Същият всячески пречел на някои от собствениците в етажната собственост да ползват частите в сградата и поземления имот, предназначени за общо ползване. Ответникът бил един от съдружниците в „Ш." ООД, което дружество е  било собственик на поземления имот, в който е построена сградата. Понастоящем К. притежавал няколко апартамента в сградата. Желанието на К. било еднолично да управлява комплекса и да определя размера на таксите за неговата поддръжка като самият той извършвал поддръжката и изразходвал събраните такси. На проведено на 30.11.2015 г. Общо събрание била учредена Етажната собственост и били избрани за първи път управителни органи, които били регистрирани в Община Несебър. За Председател на Управителния съвет била избрана руската гражданка Л.С.Т.. От тогава ответникът постоянно създавал проблеми и пречки за нормалната експлоатация и ползване на комплекса. В опита си да създава проблеми на останалите собственици в сградата Д.К.К. и няколко други собственици под негово ръководство провели в края на 2016г. две Общи събрания на етажните собственици, когато всички собственици отсъствали и основната част от тях не можели да присъстват, тъй като били чужденци. На 21.10.2016г. и 27.12.2016г. те провели две събрания, на които сменили членовете на управителните органи на етажната собственост. Група етажни собственици, сред които и ищцата, атакували решенията на общите събрания, по повод на които били образувани гр.д.№ 1043/2016г. и гр.д.№ 63/2017г. по описа на Районен съд- Несебър. Производствата приключили с влезли в сила решения, с които били отменени решенията и на двете Общи събрания. След завеждането на посочените дела Д.К.К. ограничил достъпа до общите части чрез поставяне на електронни чипове в това число на входната врата на сградата и асансьора, като посредством електронно писмо уведомил етажните собственици, че ще предостави електронните чипове на тези от тях, които били подали искови молби против решенията на общото събрание, само ако оттеглели исковете си. Ищцата твърди, че е заплатила дължимите такси за поддръжката на общите части в комплекса, включително и за асансьор. Твърди се, че К. не плащал каквито и да било такси за поддръжката на комплекса, и в същото време отказвал да предостави на етажните собственици достъп до общите части в комплекса. В началото на лятото през 2017 година на ищцата било обяснено от ответника, че ще му даде достъп до асансьора и другите части за общо ползване в комплекса само ако оттегли исковете си против решенията на общите събрания, проведено в края 2016г. По този начин ищцата била възпрепятствана да преминава и през двора на комплекса, и да използва съоръженията в него, в това число басейна и двора. Ищцата сочи, че през 2017г. пребивавала в България в периода от 21.05.2017г. до 25.05.2017г., от 17.06.2017г. до 28.06.2017г., от 16.07.2017г. до 30.07.2017г., от 17.09.2017г. до 23.07.2017г. и от 04.11.2017г. до 10.11.2017г. В периода от 16.07.2017г. до 30.07.2017г. с ищцата в България били сестра й Лариса и племенницата й Серафима, която била на 10 години. Момичето било болно от детски церебрален паралич. През месец януари 2017г. й била правена сложна операция на краката, при която краката й били счупени, за да бъдат фиксирани отново ставите със специални приспособления за двата крака. След свалянето на приспособленията, на детето било препоръчана рехабилитация на море. Именно в тази връзка ищцата взела с нея в България болната й племенница и майка й, нейна сестра. Планирали да пребивават с детето в нейния апартамент в комплекс „Р*“ два месеца. Поради горепосочените проблеми с ответника и невъзможност да ползват спокойно общите части се оказало, че престоят с болното дете в комплекса е невъзможен. Почти всеки ден ищцата молела ответника Д.К. да й даде чипове за входната врата на комплекса, асансьора и двора. Твърди, че К. я ругаел и я гонел, като й казвал, че докато не оттегли исковете си, няма да й даде никакви чипове. Поради това се налагало с големи усилия да бутат със сестра й инвалидната количка на нейната пременница на ръце по стълбите, защото не можели да ползват асансьора. Тъй като ответникът К. не ги допускал да преминават напряко през вътрешния двор на комплекса до морето, те трябвало да заобикалят комплекса по черни пътища и пътеки осеяни с камъни. Всички посочени проблеми ги принудили да съкратят престоя на болното дете в комплекса. Отделно от това, сочените проблеми карали ищцата да се чувства психологически травмирана, подтисната, унизена и обидена, тъй като не можела да помогне на племенницата й, при това без да има някаква лична причина за това. Въпреки, че била пълноправна собственица в комплекса, ищцата твърди, че не можела да използва пълноценно своята собственост и дори била унижавана и психически малтретирана пред другите собственици и близките й от ответника.

В периода от 26.06.2017г. до 01.09.2017г. в комплекса с ищцата била и нейната внучка В.Ю.на 10 години, за която ищцата се грижела. Когато се наложило да прекъснат престоя на болната й племенница в България ищцата трябвало да пътува със сестра си до Русия, за да й помогне при пътуването с племенницата й. Това наложило родителите на внучката й, дъщеря й и зет й, да вземат непланиран отпуск и да дойдат в България, за да се грижат за детето си. Проблемите в комплекса съпътствали и престоя на внучката й в комплекса. Твърди, че ответникът К. не пускал и гонел внучката й от вътрешния двор на комплекса и от детската площадка, с което я поставял в унизително положение спрямо другите деца. К. не я допускал и до басейна. По този начин внучката на ищцата била лишена от възможност да играе и да се забавлява с другите деца в комплекса. Това била причина за непрекъснатата емоционална подтиснатост на внучката на ищцата и честия й плач. Това нейно състояние се отразявало силно и на психическото състояние на ищцата. За нея било много трудно, да обясни на десетгодишното дете защо е гонена от детската площадка докато другите деца играят на нея. На ищцата й било мъчно и обидно, и преживяла много тежко, отношението на ответника към нея и внучката й.

Наред с горното, ищцата твърди, че многократно по време на престоя ми в България през лятото на 2017г. Д.К. я е обиждал наричайки я измамница, лъжкиня, крадла. Също така ответникът я клеветял, че е била запорирала банковата сметка на етажната собственост, за да се възползва незаконно от средствата по сметката и да ги открадне. Имал предвид запора, който бил наложен от съда на банковата сметка на етажната собственост по делата, които били заведени против решенията на общите събрания в края на 2016г. Ищцата твърди, че се чувствала обидена, с накърнено достойнство и себеуважение от факта, че била обиждана и унижавана от ответника пред другите собственици и нейните близки - сестра й, племенницата й и внучката й. От това изпитвала голям срам и неудобство. Във връзка с горепосочените неправомерни действия на Д.К.К. били подавани няколко пъти сигнали до РУ- Несебър и РП- Несебър през 2017г., по повод на които той бил предупреждаван с протокол по ЗМВР да не извършва незаконосъобразни действия. Ищцата счита, че са налице противоправни деяния от страна на Д.К.К. и вредоносен резултат, който се намира в причинна връзка с неговите деяния. Сочи се, че деянията на Д.К.К. са непозволени, тъй като са извършени в нарушение на правилото да не се вреди другиму и на определени законови разпоредби. Твърди, че с действията си Д.К. нарушавал разпоредбата на чл.5, ал.1, точка 1, чл.6, ал.1, точка 1 и чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Наред с това, сочи, че ответникът Д.извършил спрямо нея и противозаконни действия, изразяващи се в обиди, наричайки я измамница, лъжкиня и крадла. Също така извършил спрямо ищцата и противозаконни действия, изразяващи се в клевети, разпространявайки пред другите собственици неверни твърдения, че била запорирала банковата сметка на ЕС, за да се възползва незаконно от средствата по сметката и да ги открадне. С деянията си ответникът причинил на ищцата противоправно увреждане, при което последната претърпяла вреда. В резултат на изживяното, ищцата твърди, че е претърпяла психически страдания, изразяващи се в чувство на неудобство, подтиснастост, дори срам. Предвид изложеното ищцата счита, че следва да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, нанесени на ищцата от ответника със сочените по- горе действия, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на предявяване на иска – 20.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Предявени са искове с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът К. е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител – адв.Н.И. ***, със съдебен адрес:***, с който се оспорва предявената претенция, като неоснователна и недоказана. Твърди, че комплекса не бил от затворен тип, тъй като имало само една сграда, която била в режим на етажна собственост и чиято поддръжка и управление се подчинявали на разпоредбите на ЗУЕС. В тази връзка всички решения по отношение управлението и поддръжането на общите части в сградата се осъществявали съобразно решенията на Общото събрание на етажните собственици. Заявява, че поземленият имот бил в съсобственост между Д.К. и Владимир Начев, които били съсобственици и на всички приращения върху него, с изключение на сградата. Твърди, че като собственик на част от постройката ищцата имала правата по чл. 64 от ЗС - да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго, каквито уговорки нямало. От самото учредяване на етажната собственост в сградата и към настоящия момент Д.К. бил единствения, който бил избиран за член във всички управителни съвети без изключение и то с пълно мнозинство, тъй като бил наясно с разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост. Твърди, че ключ и чип първоначално били предоставени на всеки един от собствениците от страна на строителя на обекта- „Л.С.г.” ООД, което дружество се грижело за поддръжката и управлението на сградата до 2016г. Преминаването през входната винаги се осъществявало или посредством ключа, или посредством чипа. Ключалката на входната врата от поставянето й до момента не била сменяна. Заявява, че в края на лятото на 2016г., по искане на тогавашния Председател на УС на Етажната собственост Л.Т., било спряно електрозахранването на всички общи части в сградата, включително и на асансьорите. Впоследствие били проведени две общи събрания на ЕС през месец октомври и месец декември, чиито решения били обжалвани. По този начин били блокирани всички средства на етажната собственост, което довело до невъзможност да се извършвали разплащания с доставчиците на услуги, съответно до невъзможност да се осигури функционирането на по-голямата част от общите части, което от своя страна довело до нуждата, същите да бъдат ремонтирани /асансьори, осветление и др./. На 20.06.2017г. било проведено ново общо събрание на етажната собственост, на което било взето решение за поставяне на чипове. Едва в началото на месец юли били събрани средства, които били достатъчни да се заплати таксата за поддръжка на асансьорите за пет месеца, след което асансьорите били пуснати да работят. По отношение на чиповете, същите били въведени на основание решение на Общото събрание, което било действащо и към момента. К. никога не бил разполагал и не бил раздавал чипове, а това се извършвало от фирмата, която ги изготвяла, тъй като всеки чип се отнасял към един отделен апартамент. Броят на чиповете се заявявали от собственика на апартамента, чрез Председателя на УС, на фирмата. Ответникът твърди, че настоящият спор бил продиктуван от желанието на ищеца и на още няколко собственика да се ползват от поземления имот, собственост на ответника, без да заплащат каквито и да било разходи за това. Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Също представя писмени и ангажира гласни доказателства. По представените от ищеца доказателства, моли съда да не приема, като доказателство представеното електронно писмо, тъй като същото не съдържало достоверна дата, не изхождало от ответника и представлявало волеизявление на трето лице. Оспорва истинността на съдържанието на представената квитанция № 2 от 18.06.2016г., като счита, че с оглед нуждите на ищцата в настоящото производство същата е преправена, като след цифрите 2016г., е добавено „и 2017”.

          В съдебно заседание, ищцата А. се явява лично и с процесуалния си представител, и поддържа изцяло исковата молба. Във връзка с подадения от ответника отговор на исковата молба, депозира нови писмени доказателства и ангажира гласни такива. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, включая и направените пътни разноски за явяване на ищцата в съдебно заседание.

          Процесуалният представител на ответника оспорва ищцовите претенции и пледира за отхвърлянето им, като неоснователни и недоказани. Също представя писмени и ангажира гласни доказателства. Претендира присъждане на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

          Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса, пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, а и от представения по делото нот.акт № 28 от 08.04.2014г. на Нотариус Стоян Ангелов с район на действие – Районен съд-гр.Несебър се установява, че ищцата А. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор **********.2.22, находящи се на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор **********.2, представляваща комплекс „Р*", построен в поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в с.Равда, община Несебър, местност „Юртлука” /л.9-10 вкл./. В подкрепа на твърденията си, че с противоправното си поведение ответникът К. й пречи да упражнява безпрепятствено правото си на собственост върху горепосочения самостоятелен обекти, ищцата А. ангажира гласни доказателства. От показанията на водената от страна на ищцата свидетелка Любов Т.се установява, че А. пристигнала в комплекса през месец май 2017г. с цел почивка. Същата година ищцата дошла и през месец юни, после през месец юли, август, септември и през ноември. Свид.Т.сочи, че по време на престоя си в комплекса, ищцата имала проблеми с ответника К.. През месец юли викали полиция, тъй като ответникът К. не давал на А. чип за общите части. Когато дошла през месец юли 2017г., ищцата била със сестра си и с племеницата си, която е инвалид. Момичето било на 11 години и се придвижвало с инвалидна количка. Не можело да се носи на ръце. Свид.Т.установява, че ответникът К. не давал на ищцата А.  чипове за асансьора, за басейна и за изхода към морето, което наложило да извикат полиция. Полицията дошла, но ответникът К. избягал. През целият си предстой А. имала спорове с ответника К. във връзка с ключовете и новопоставените чипове. По време на разговорите им, свид.Т.заявява, че К. наричал ищцата „крадла, лъжкиня“. Казвал й, че искала да го манипулира чрез детето-инвалид но това нямало да му подейства. Настоявал А. да се откаже от подадените от нея искове срещу решенията на проведените ОС на ЕС и тогава щял да й даде чиповете. Ищцата през цялото време плачела, защото племенницата й която била инвалид трябвало да се носи на ръце, а била голяма. За детето викали Бърза помощ, тъй като получило нервно разстройство.

От показанията на водения от страна на ищцата свид.Георги Г.се установява, че когато пристигнал в България през месец юни 2017г., ищцата вече била в комплекса. Свид.Г.сочи, че е бил свидетел на конфликти между ответника К. и ищцата А.. Сочи, че ответникът К. отказвал да им даде чипове за общите части на комплекса и те поискали да разговарят с него. На разовора присъствала и ищцата А., кято била платила такса поддържа на общите части в комплекса за две години напред. В разговора им с ответника К., последният им заявил, че няма значение, че са платили такса поддръжка. Казал им, че са подли и че искат да живеят за сметка на другите хора, както и че докато не се откажат от иска си, няма да им даде чипове. Свид.Г.установява, че присъствал и на по-груби разговори между ответника и ищцата. Сочи, че А. била член на УС на ЕС и се занимавала със съгласуването на договорите между собственика на земята и ЕС.  По този повод свид.Г.сочи, че ответникът нагрубявал ищцата, като я наричал „тъпа“. Казвал й, че нищо не разбира и че К. е стопанин на комплекса, поради което ищцата ще прави всичко, което той иска.

От показанията на водената от ответната страна свидетелка Милена Василева се установява, че по инициатива на св. Терентева, експлоатацията на асансьорите била спряна, което довело до провеждането на двете извънредни общи събрания- през м.октомври и през месец декември 2016 г. Поради кражба в шест апартамента в комплекса през месец януари 2017г., било изградено видеонаблюдение, а през пролетта на 2017г. били поставени чипове на входната врата, на вратата за басейна и на асансьорите. Решението за поставянето на чиповете било взето от свид.Милена Василева Марина и Д.К., в качеството им на членове на УС на ЕС, и М.А., в качеството й на  Председател на ЕС. След проведено ОС на ЕС на 20.06.2017г., дошла комисия която разрешила ползването н асансьорите. Своят чип свидетелката Василева била получила от фирмата, която ги поставяла, като същата твърди, че Д.К. нито ги е изработвал, нито ги е поставял. Свид.Василева сочи, че не е била свидетел на скандали между ищцата А. и ответника К.. Сочи, че полицаите са били извикани в комплекса от етажните собственици Т.и Солодилова, както и че няколко пъти Д.К. и съдружникът му Владимир Начев, с когото свид.Василева живее на семейни начала, били викани в полицията, но до момента без негативен за тях резултат. В показанията си, свид.Василева потвърждава, че от мъжа си знае, че ищцата е била в комплекса със своя роднина с дете с проблеми, но не ги е виждала и не знае как са се придвижвали.

Водената от ответната страна свидетелка М.А.потвъждава пред съда, че е написала електронното писмо, находящо се на л.49 по делото, и е изпратила същото на етажните собственици чрез ел.поща на съпруга й Б.А.. Същата сочи, че било месец юни 2017 година било проведено ОС на ЕС, на което било взето решение, че който не е заплатил таксата за поддръжка на общите части в комплекса няма да получи чип. Свид.Анисимова сочи, че не е ставала свидетел на конфликти между ищцата А. и ответника К..

С оглед на така изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника К. по аргумент на чл.45 от ЗЗД. Съгласно цитираната норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. Институтът на непозволеното увреждане предполага наличие на противоправно поведение на едно лице, нанесени вреди на друго, причинно-следствена връзка между действията на първия и вредите на втория. От показанията на свид.Т.и Г.съдът намира, че от страна на ответника К. са налице действия, с които същия е ограничил възможността на ищцата да ползва собствеността си. Безспорно е по делото, че на входната врата на сградата, на асансьорите, и на вътрешната ограда в двора, са били поставени чипове, посредством които се ограничавал достъпа до сградата, ползването на асансьорите, както и преминаването през вътрешния двор до морето. По делото не се спори, че от страна на управителката на ЕС Анисимова през месец май 2017 г. е било изпратено електронно писмо, в което било отразено, че К. раздавал чиповете. Поради тази причина и ищцата, при пристигането си в комплекса, се обърнала към него за получаване на чип. Не отговаря на истината изложеното от страна на ответник, че на общото събрание, проведено на 20.06.2017г., било взето решение да бъдат поставени чиповете. Видно от приложеният протокол, взето е било решение чиповете да не се дават на определени лица, измежду които е и ищцата А. като обжалваща решенията на предходните две събрания. От самото решение се извежда и извода, че към датата на провеждането му чипове вече са били поставени. Индиция за това е и посоченото в електронното писмо, изпратено от М.А., до всички собственици с дата 25.05.2017г., което започва с думите „Днес бяха поставени чипове на портата и асансьорите. Да се ползват асансьорите и територията на басейна може само при наличието на чип. Чиповете се дават от Д.К., ако нямате задължения”. От показанията на свид.Т.и Г.се установи, че К. отказал да предостави такъв на ищцата А. докато същата не си оттегли исковата молба за отмяна решенията на предходните общи събрания. Ответникът твърди, че не той е раздавал чиповете, за което обаче доказателства не бяха ангажирани. Действително Свид.Василева заяви, че К. не изработвал, нито поставил чиповете, обстоятелства, за които не се спори по делото, както и че чиповете се раздавали от Председателя на ЕС. Последното обаче не се потвърждава от показанията на свид.М.А., която заявява пред съда, че фирмата, която поставяла чиповете ги раздавала. Предвид противоречията в показанията на свид.Василева и Анисимова, съдът не кредитира същите, в частта им досежно лицето, което е раздавало новопоставените чипове в комплекса и дава вяра на показанията на свид.Т.и А., които са единодушни, че именно Д.К. е раздавал чиповете на етажните собственици след монтажа на устройствата за същите.

Предвид гореизложеното съдът намира, че от страна на ищеца се доказа извършването на виновни действия от ответника. Установи се, че липсата на чип е възпрепятствала възможността на ищцата да използва пълноценно собствеността си. Ирелевантно по делото е обстоятелството, че апартаментите на ищеца се намират на първия етаж в сградата на комплекса. Асансьорите съставляват обща част и достъп до същите има право всеки съсобственик без значение на кой етаж се намира собствеността му. От страна на ответникът бяха наведени твърдения, че асансьорите не са работели до месец юли 2017г. Действително свид.Василева и свид.Анисимова заявиха, че след като е минала комисия, съоръженията били пуснати, което било сторено чак през месец юли 2017г. По делото обаче е приложен ревизионен акт № 2 от 08.06.2017г. /л.66/, от заключението, по който става ясно, че поднадзорният обект се оставя в експлоатация, т.е. към датата на проверката - 08.06.2017г., асансьорите са работели. В този смисъл съдът намира, че през периода на престой на ищцата съоръженията са работели, но същата не е имала възможност за ползването им поради липса на чип по вина на Д.К.. От показанията на св.Т.и свид.Г.стана ясно, че вследствие действията на ответника К., ищцата А. плачела през цялото време, заради отказа на ответника К. да й даде чипове, т.е. била й нанесена психологическа травма. Наред с това, по време на престоя си ищцата е търпяла нанесените й от ответника К. обиди – „тъпа, крадла и лъжкиня“.

Всичко това дава основание на настоящата инстанция да счита предявената претенция за доказана по основание. По отношение размера на дължимото от страна на ответника обезщетение за нанесените на ищцата неимуществени вреди, съдът счита за справедлива сумата от 1000 лева, за която иска следва да бъде уважен, като в останалата част следва да бъде отхвърлен. Съдът счита, че тази сума в достатъчна степен ще обезщети ищцата А. за преживените от нея психически травми вследствие действията на ответника.

Предвид частичната основателност на предявения от ищцата главен иск, основателна се явява и претенцията й за присъждане на лихва за забава върху главницата от 1000 лева, начиная от датата на предявяване на иска – 20.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед на този резултат, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата А. следва да бъдат присъдени заплатените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете общо в размер на 523,28 лева /петстотин двадесет и три лева и двадесет и осем стотинки/. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника К. следва да бъдат присъдени заплатените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 200 лева /двеста лева/. Съдът не споделя твърдението на процесуалният представител на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като размера на същото е близък до минималния такъв съобразно чл.7 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, комплекс „Р.*, ************ да заплати на Л.С.А., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г. в гр.Тула, с адрес: Русия, гр.Смоленск, **********************, със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.М. ***/, сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени от ответника К. на ищцата А. неимуществени вреди, вследствие ограничаване достъпа на ищцата до частите за общо ползване в комплекс „Р*“, построен в поземлен имот с идентификатор № **********, находящ се в с.Равда, община Несебър, както и вследствие нанесените от ответника на ищцата обиди, наричайки я „тъпа, крадла и лъжкиня“, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 20.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от 3000 /три хиляда/ лева, ведно със законната лихва върху разликата, считано от 20.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, комплекс „Р.*, ************ да заплати на Л.С.А., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г. в гр.Тула, с адрес: Русия, гр.Смоленск, **********************, със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.М. ***/, сумата общо в размер на 523,28 лева /петстотин двадесет и три лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Л.С.А., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г. в гр.Тула, с адрес: Русия, гр.Смоленск, **********************, със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.М. ***/ да заплати на Д.К.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, комплекс „Р.*, ************, сумата в размер на 200 лева /двеста/, представляваща заплатено по делото адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: