№ 2541
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско
дело № 20221100508192 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК .
Образувано е по жалба с вх.№ 09082/11.07.2022 г. на ЧСИ Г. Д. от
длъжника по изпълнението А. Б. Г. срещу отказ за прекратяване на
изпълнително дело изх. № 06741/15.06.2022г., постановен по изп. дело
20177810401230.
В жалбата се твърди, че отказът е постановен по изрично искане на
длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, като е незаконосъобразен,
тъй като е немотивиран.
Взискателят С.О. не взема становище по жалбата.
Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна
тъй като делото е образувано по искане на С.О. на 28.12.2017 г. въз основа на
акт за установяване на публични общински вземания, като с искането за
образуване взискателят е възложил на ЧСИ избора и предприемането на
изпълнителни действия, което съдебният изпълнител счита да води до
неприложение на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и на следващо място сочи, че срокът
по посочената разпоредба е многократно прекъсван с предприемане на
изпълнителни действия.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по
делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.433 ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато
взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение
на две години, като чрез тълкуване, наложено от съдебната практика, се
приема че и самото извършване на изпълнителни действия въз основа на
искането, е пречка за прекратяване на изпълнителното дело и следва да се
отчете при изчисляване на двугодишния срок.
Следователно тезата на съдебния изпълнител, че в случаите, в които
изпълнението му е възложено по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК не намира приложение, е несъстоятелна. Целта й е да
санкционира бездействие на взискателя, което може да се изразява както в
пасивност при посочване на изпълнителни способи, така и в пасивност при
осъществяване на контрол върху действията/бездействието на съдебния
изпълнител, респективно и в лошия избор на бездействащ съдебен
изпълнител.
Изпълнителното дело е образувано по искане на С.О. на 28.12.2017 г. въз
основа на акт за установяване на публични общински вземания, като с
искането за образуване взискателят е възложил на основание чл.18, ал.1
ЗЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника и избора на
изпълнителен способ, като след образуване на делото взискателят не е правил
искания за извършване на изпълнителни действия.
Съгласно указанията по т.10 от ТР 2/2015 г. не всички действия,
извършени от съдебният изпълнител са относими към прекъсване на
давността, респективно срока по чл.433, ал.1, т.8 ТЗ, а само тези, които са
част от конкретен изпълнителен способ и в този смисъл изпращането на
покана за доброволно изпълнение и призовки за принудително изпълнение до
длъжника не представляват изпълнителни действия, освен в хипотезата, в
които призовките са част от съдържанието на определен изпълнителен способ
/аргумент от чл.449, ал.2 и чл.450, ал.2 ГПК по отношение насочването на
изпълнението върху движими вещи/.
Поканата за доброволно изпълнение от 03.01.2018г. до длъжника А. Г. е
връчена в кантората на съдебния изпълнител 15.01.2018Г., като
едновременно с изпращането е наложен запор върху вземанията на длъжника
по банковите й сметки в ТБ ДСК АД.
На 08.05.2018r. и 26.06.2018г. по делото постъпват плащания от трето
лице В.Н. в размер на 400лв. за погасяване дълга към С.О..
С призовка за принудително изпълнение от 21.10.2019г. изпълнението е
насочено към движими вещи, като е насрочена дата за опис на движими
вещи, а призовката е връчена на длъжника на 17.11.2019г. чрез
упълномощения от нея адв. А.Б..
2
На 30.01.2020г. е изготвено запорно съобщение до третото задължено
лице - Д.Е.Л..
По разпореждане на съдебния изпълнител от 04.02.2020г. е вписана
възбрана върху недвижим имот – масивна жилищна сграда, находяща се в гр.
София, ул. *******1, собственост на длъжника.
На 10.09.2020г. жалбоподателката, чрез адв. А.В. е уведомена за остатък
от дължимата сума към С.О., като е насрочена и нова дата за опис на движимо
имущество.
На 05.10.2020 е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице, в
качеството му на работодател – ММ М. К. ЕООД, като съобщението е върнато
в цялост.
На 12.05.2022 г. е насрочен нов опис на движими вещи, за което
длъжникът е уведомена на 03.06.2022 г. чрез упълномощения адвокат.
При тези факти съдът намира, че двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8
ГПК не е изтекъл в нито един момент след образуване на изпълнителното
дело и до постановяване на обжалвания отказ, тъй като течението му е
прекъсвано многократно с предприемането на изпълнителни действия по
насочване на изпълнението към вземания на длъжника, недвижим имот и
движими вещи, като резултатността на предприетите действия е без правно
значение, тъй като не може да се приравни на бездействие.
По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 09082/11.07.2022 г. на ЧСИ
Г. Д. от длъжника по изпълнението А. Б. Г. срещу отказ за прекратяване на
изпълнително дело изх. № 06741/15.06.2022г., постановен по изп. дело
20177810401230.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3