№ 13025
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110110811 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 13 225,01 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършени
строително-монтажини работи в офис-сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Христо Ботев“ №
8 по договор за изработка от 23.05.2016 г., за което е издадена фактура № 309 от 16.12.2017
г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 6 351,65 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 13 225,01 лв. за периода от 16.12.2017 г.
до 09.09.2022 г. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ищецът „Калида билд“ ЕООД твърди, че между него и ответника „Медикъл туризъм
БГ“ ЕООД е налице облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за
изработка от 23.05.2016 г. Ищецът изпълнил задължението си по този договор, поради
което на 16.12.2017 г. /когато приключили СМР/ били издадени протокол- акт образец 19 и
фактура за плащане на дължимото от ответника възнагражение по договора. На 29.12.2021 г.
между страните било сключено писмено споразумение, в което след взаимни прихващания
ответникът е признал, че остава да дължи на ищеца сумата 13 255,01 лв. Въпреки това и до
настоящия момент ответникът не е изпълнил това свое парично задължение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който
пълномощникът на ответника „Медикъл туризъм БГ“ ЕООД оспорва предявените искове по
основание и по размер. Твърди, че липсват доказателства за сключен между страните
договор, тъй като издадената фактура сама по себе си не се явявала основание за плащане.
Не било доказано и че извършената от ищцовото дружество работа била приета от
ответника количествено, стойностно и без забележки. Прави евентуални възражения за
1
прихващане от дължимата сума на следните суми: сумата 67,80 лв., представляваща
дължима от ищеца на ответника договорна неустойка по чл.3.2. от сключен между тях
договор за наем от 15.10.2015 г. /неустойка за неплатени наеми за м.12.2019 г., м.01.2020 г.,
м.02.2020 г. и м.03.2020 г./, сумата 48,13 лв., представляваща законна лихва за забава,
начислена върху дължима сума за месечна поддръжка на наетия имот, съгласно чл.5.13. от
договора за наем за м.12.2019 г., м.01.2020 г., м.02.2020 г. и м.03.2020 г. и сумата 700 лв.,
представляващи разходи на ответника за поправка на извършените от ищеца некачествени
СМР. Прави и възражение за погасване по давност на претенцията по чл.86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид направените доводи и възражения на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на
чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД: Договорът за изработка е
неформална сделка. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационни
отношения с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по тях е извършил
качествено и в срок работата и че тя е приета от ответника. В тежест на ответника е да
докаже положителния факт на плащането на уговорената цена или наличието на
недостатъци на работата.
От представеното по делото споразумение от 29.12.2021 г. и от съдържанието на
изпратени от ищеца на ответника съобщения и документи по електронната поща,
възпроизведени на хартиен носител съгласно чл.184, ал.1 ГПК и приети като доказателство
по делото /съобщения и документи, за които от заключението на съдебно-техническата
експертиза на в.л.А. К. се установи, че са получени от ответника/ съдът приема за
установено, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за
изработка, че по силата на този договор ищцовото дружество се е задължило да извърши
СМР в офис- сграда на ответника, находяща се в гр.Варна, ул.“Христо Ботев“ № 8 и че
стойността на извършените от ищеца в изпълнение на този договор СМР е 17 432,81 лв.
Всички тези обстоятелства са признати извънсъдебно от ответника със сключването на
споразумението от 29.12.2021 г., което по съществото си съдържа признание за дължимостта
на сумата 17 432,81 лв. по фактура № 309 от 16.12.2017 г., съставена за остойностяване на
извършените от ищеца СМР по сключения с ответника договор за изработка.
Споразумението съдържа и признание, че след извършено прихващане на дължимата от
ответника на ищеца сума по фактура № 309 от 16.12.2017 г. със суми, дължими от ищеца на
ответника по други фактури, ответникът остава да дължи на ищеца сумата 13 315,01 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи тази сума, тъй като не било
доказано извършените от ищеца СМР да са били приети от ответника. Действително,
представеният от ищеца протокол-образец 19 не представлява доказателство за факта на
приемане от ответника на извършените от ищеца СМР, тъй като този протокол не е
подписан от представител на ответното дружество. Съгласно константната практика на ВКС
/например решение № 65 от 16.07.2012 г. по т.д.№ 333 от 2011 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
2
решение №138 от 17.10.2011 г. по т.д.№ 728 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д.№ 593 от 2009 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др./ съдът приема, че такова
доказателство е представената от ищеца фактура № 309 от 16.12.2017 г., в която са
остойностени извършените от ищеца в изпълнение на договора за изработка СМР, тъй като
тази фактура е редовно и своевременно осчетоводена в счетоводните регистри на ответното
дружество по сметка 401 „Задължения към доставчици“, включена е в Дневник за покупки
по ДДС за м.01.2018 г., отразена е в справка-декларация по ДДС и данните са подадени от
ответника в ТД на НАП с уведомление- обстоятелства, установени безспорно от
заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза на
в.л.П. Д.. Това е така, тъй като чрез осчетоводяването на фактурата в счетоводството на
ответното дружество и заявяването в ТД на НАП на искане за ползване на данъчен кредит
по тази фактура се признава от ответника извънсъдебно, с конкурентни действия
извършването на работата, за заплащането на която е издадена фактурата, както и
приемането на тази работа от възложителя. Дори и да се приеме, че фактурата не доказва
приемане от ответника на извършените от ищеца СМР, в конкретния случай приемането им
от ответника се доказва от сключеното между страните споразумение от 29.12.2021 г.
Съдържащото се в това споразумение признание на представител на ответното дружество,
че то дължи на ищеца по сключения договор за изработка посочената във фактура № 309 от
16.12.2017 г. сума, включва и признание на факта, че ответникът е приел извършените от
ищеца по договора за изработка СМР на стойност, посочена във фактурата от 16.12.2017 г.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника за прихващане от
дължимата на ищеца сума в размер на 13 315,01 лв. на сумата 700 лв., представляващи
дължими съгласно чл.265, ал.1 ЗЗД разходи на ответника за поправка на извършени от
ищеца некачествени СМР. Съгласно разпоредбата на чл.264 от ЗЗД при договор за
изработка възложителят е длъжен при предаване на извършената от изпълнителя работа да
прегледа работата и да уведоми изпълнителя за забелязани недостатъци и отклонения
незабавно, като пропускът да се направят своевременно възражения означава, че същата се
счита за одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да се
забележат при обикновен преглед. Знанието на възложителя за наличието на
недостатъка/отклонението освобождава от отговорност изпълнителя, тъй като с поведението
си възложителят, приемайки работа и знаейки за недостатъка/отклонението, всъщност
заявява, че се съгласява да плати работа, независимо че не е изпълнена съобразно
възложеното. Приемането на работата и одобряването й не е само фактическо действие-
разместване на фактическата власт върху изработеното. Приемането е налице тогава, когато
реалното предаване на работата е съпроводено с изявление на възложителя, че одобрява
работата. Това изявление за одобряване на работата може да е изрично, но може да е и
мълчаливо, тоест изявено с конклудентни действия, от които да следва, че е налице
одобрение на работата. Одобряването на работата от възложителя само по себе си обуславя
невъзможността в последващ момент той да реализира отговорността на изпълнителя по
чл.265 от ЗЗД. В този смисъл са решение № 231 от 13.07.2011 г. по т.д.№ 1056 от 2009 г. на
3
ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение № 1087 от 18.11.2008 г. по гр.д.№ 3672 от 2007 г. на ВКС, ГК, I
г.о. и др.
В конкретния случай не се доказа от ответника, чиято е доказателствената тежест, че
при приемането на работата е констатирал недостатъци и е направил възражения /отказал е
да я приеме и одобри/, че по-късно е открил недостатъци, които не е могъл да открие при
обикновения начин на приемане или че по-късно са се появили такива недостатъци. От това,
че ответникът е осчетоводител фактура № 309 от 16.12.2017 г., направил е искане за
ползване на данъчен кредит по тази фактура и е подписал споразумението от 29.12.2021 г., в
което извънсъдебно е признал, че дължи посочената във фактурата сума за извършените от
ищеца СМР, може да се направи извод за обратното- че извършените от ищеца СМР на
посочената във фактурата от 16.12.2017 г. стойност са били качествено и точно изпълнени и
поради това са били приети без възражения от ответника- възложител на работата.
Независимо от горното, ответникът не доказа да е извършил разходи за поправката на
констатирани при приемането или по-късно недостатъци на извършените от ищеца СМР.
Действително, ответникът е представил платежно нареждане от 13.01.2020 г. за кредитен
превод на сумата 700 лв., която е била заплатена от ответното дружество на лицето Ивайло
Венелинов Велев за поддръжка и ремонт. От съдържанието на това платежно нареждане
обаче не става ясно за поддръжка и ремонт на кой имот е направен този разход /касае ли
ремонтирания от ищеца обект: офис-сграда на ответника, находяща се в гр.Варна,
ул.“Христо Ботев“ № 48/, както и дали разходът е направен за ремонт и поправка именно на
извършените от ищеца СМР по договора за изработка.
Основателно е възражението на ответника за прихващане от дължимата сума в
размер на 13 315,01 лв. на сумата 67,80 лв., представляваща дължима от ищеца на ответника
договорна неустойка по чл.3.2. от сключен между тях договор за наем от 15.10.2015 г.
/неустойка за неплатени наеми за м.12.2019 г., м.01.2020 г., м.02.2020 г. и м.03.2020 г./,
поради следното: Не се спори между страните и от представенитe по делото договор за наем
от 15.10.2015 г. и анекс към него от 20.10.2015 г. безспорно се установява, че за периода от
01.11.2015 г. до края на м.03.2020 г. между страните е бил сключен и действащ договор за
наем на недвижим имот /офис № 107 в административна сграда, находща се в гр.Варна,
ул.“Христо Ботев“ № 48, ет.1/, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да
заплаща на ответника месечен наем в размер на 57,78 евро, без ДДС, до 25-то число на
месеца, предхождащ месеца, за който се отнася плащането. В т.3.2 от договора е уговорена
неустойка в размер на 1 % от просрочената сума за всеки ден от забавата, но за не повече от
15 дни от датата на падежа. Видно от посоченото в споразумението от 29.12.2021 г., фактури
№ 468 от 18.11.2019 г., № 491 от 11.12.2019 г., № 514 от 17.01.2020 г. и № 531 от 17.12.2020
г., издадени за дължимите от ищеца наем и месечни такси за м.12.2019 г., м.01.2020 г.,
м.02.2020 г. и м.03.2020 г., не са били платени от ищеца към датата на сключване на това
споразумение /съгласно уговореното в споразумението, задълженията на ищеца по тези
фактури спрямо ответника са били прихванати от задължението на ответника спрямо ищеца
по фактура № 309 от 16.12.2017 г./, тоест не са били платени в уговорения в т.3.1. от договор
4
за наем срок. Поради това за забавеното плащане на наема за горепосочените 4 месеца
ищецът дължи на ответника уговорената в т.3.2 от договора за наем неустойка в размер на
67,80 лв., изчислен в заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л.П. Д.. С тази
сума следва да се извърши прихващане от дължимата на ищеца от ответника сума от 13
315,01 лв. След това прихващане, ответникът остава да дължи на ищеца сумата 13 247,21 лв.
/13 315,01 лв. минус 67,80 лв./.
С определение № 36342 от 13.10.2023 г. съдът не е приел за съвместно разглеждане
направеното от ответника възражение за прихващане със сумата 48,13 лв., представляваща
законна лихва за забава, начислена върху дължима сума за месечна поддръжка на наетия
имот, съгласно чл.5.13. от договор за наем от 15.10.2015 г. Това определението на съда не е
било обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът не дължи произнасяне по
горепосоченото възражение на ответника.
Поради всичко гореизложено предявеният иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за
заплащане на възнаграждение на приета работа по сключения между ищеца и ответника
договор за изработка е основателен и следва да се уважи до пълния му предявен размер от
13 225,01 лв.
Относно иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 6 351,65 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 16.12.2017
г. до 09.09.2022 г.: Доколкото сключеният между ищцовото и ответното дружество договор
за изработка е търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ, приложимият материален закон за
разрешаване на спора за дължимостта на претендираното обезщетение за забавено плащане
на дължимото възнаграждение по сключения между страните договор за изработка е
Търговския закон, а съгласно чл.288 ТЗ за неуредените в ТЗ положения се прилага ЗЗД.
Поради това, съгласно 309а ТЗ и чл.86 ЗЗД следва да се приеме, че за забавеното плащане на
паричното задължение на ответника се дължи обезщетение в размер на законната лихва
върху дължимата сума за периода от деня на забавата до завеждане на иска за заплащане на
тази сума. Съгласно чл.303а, ал.3 и 4 ТЗ ответникът изпада в забава за плащане в 14-дневен
срок от получаването на фактурата или поканата за плащане, а ако фактурата или поканата
за плащане са били получени преди приемането на работата по сключен договор за
изработка- в 14-дневен срок от преглеждането и приемането на работата. В конкретния
случай, по изложените по-горе съображения за главния иск съдът приема, че ответникът е
получил фактура № 309 от 16.12.2017 г. и е приел работата- СМР, остойностени във
фактурата от 16.12.2017 г., най-късно в края на м.12.2017 г., когато съгласно заключението
на съдебно-счетоводната експертиза на в.л.П. Д. е осчетоводил тази фактура и я включил в
Дневника за продажбите по ДДС за м.12.2017 г. След изтичане на 14- дневен срок от датата
на осчетоводяването на фактурата /тоест, на 15.01.2018 г./ ответникът е изпаднал в забава и
дължи на ищеца обезщетение за тази забава в размер на законната лихва. Това обезщетение
върху претендираната и дължима главница в размер на 13 225,01 лв. за периода от
15.01.2018 г. до 09.09.2022 г. възлиза на 6 241,47 лв., изчислен с лихвен калкулатор
5
служебно от съда по правилото на чл. 162 ГПК. До този размер искът е основателен и
следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 6 351,65 лв. следва да се
отхвърли.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за погасяване по давност на
претенцията по чл.86 ЗЗД. Касае се за претенция за заплащане на обезщетение за забава по
чл.86 ЗЗД, а не за заплащане на лихви, поради което тази претенция не се погасва с
тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД, а с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. В
този смисъл е практиката на ВКС, например посочените от ищеца решение № 183 от
25.02.2005 г. по гр.д.№ 439 от 2004 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 93 от 24.06.2015 г. по
т.д.№ 65 от 2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 126 от 23.02.2014 г. по т.д.№ 571 от
2008 г. на ВКС, ТК, I т.о. и др. Тъй като в случая към датата на завеждане на настоящото
дело на 09.09.2022 г. петгодишният давностен срок за заплащане на претендираното
обезщетение по чл.86 ЗЗД за периода от 16.12.2017 г. до 09.09.2022 г. не е изтекъл, то
претенцията за заплащане на това обезщетение не е погасена по давност.
Относно разноските по делото: С оглед изхода на делото /уважени искове в общ
размер от 19 466,48 лв. при предявени искове в общ размер от 19 576,66 лв./ и на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, от направените от ищеца разноски в размер на 3 744,96 лв. /съгласно
представения списък за разноски/ на същия следва да бъдат присъдени разноски в размер на
3 723,88 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МЕДИКЪЛ ТУРИЗЪМ БГ“ с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Цар Самуил“ № 20, ет.1, да заплати на „КАЛИДА БИЛД“
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Пловдив“ №
15, ет.3, ап.3, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 13 225,01 лв. /тринадесет хиляди
двеста двадесет и пет лева и една стотинка/, представляваща дължимо възнаграждение за
извършени строително-монтажни работи в офис-сграда на ответника, находяща се в
гр.Варна, ул.“Христо Ботев“ № 8 по договор за изработка, за което е издадена фактура №
309 от 16.12.2017 г.
6
ОСЪЖДА „МЕДИКЪЛ ТУРИЗЪМ БГ“ с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Цар Самуил“ № 20, ет.1, да заплати на „КАЛИДА БИЛД“
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Пловдив“ №
15, ет.3, ап.3, на основание чл.86 ЗЗД, във връзка с чл.309а ТЗ сумата 6 241,47 лв. /шест
хиляди двеста четиридесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на сумата 13 225,01 лв. за периода от 15.01.2018 г. до
09.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 6 241,47 лв. до
пълния предявен размер от 6 351,65 лв. /шест хиляди триста петдесет и един лева и
шестдесет и пет стотинки/ и за периода от 16.12.2017 г. до 14.01.2018 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „МЕДИКЪЛ ТУРИЗЪМ БГ“ с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Цар Самуил“ № 20, ет.1, да заплати на „КАЛИДА БИЛД“
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Пловдив“ №
15, ет.3, ап.3, на основание чл.78 ГПК сумата 3 723,88 лв. /три хиляди седемстотин
двадесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължими разноски по
делото съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7