Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 407 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, гр. София, ЕИК ********, чрез адв. П. И., САК, срещу Т.К.Д., ЕГН **********,***, за
установяване на дължимост на суми по
договор за доставка на електроенергия, за които има издадена заповед по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ посочва, че с ответника се намират в облигационни
отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ищцовото дружества, общоизвестни и
публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за енергетиката обвързват всички
абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане.
Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил
задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния
период.
От своя страна, ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати доставената ел.енергия, като така посочените
задължения в цитираните фактури са станали ликвидни и изискуеми.
За това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 1594/2019
год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47 ГПК. За ищеца е налице интерес от
предявяването на настоящите искове.
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че
ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца
следните суми:
1. сумата от 194,00
лв. - главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия
за периода 02.02.2019 - 01.03.2019 год.;
2. сумата от 7,82
лв. - законна лихва за забава, считано от 05.04.2019 год.
до 29.08.2019 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;
- ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение /09.09.2019 год./ до окончателното плащане на главницата.
Претендират се и направените разноски по заповедното
и настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Чрез назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Д. Ц., МАК счита
предявените искове за вероятно допустими, но неоснователни и недоказани.
Конкретни възражения не се въвеждат.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът
приема, между страните не се спори, че ответникът е потребител на ел.енергия и
клиент на ищеца.
Ищецът ще следва да докаже размерът и изискуемостта
на претенцията си. Предвид въведеното от ответника възражение за недоказаност
на претенцията по размер, искането за назначаване на ССЕ се прецени като
основателно.
Ответникът ще следва да докаже възраженията си.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща процесуален представител, като с писмена молба поддържа исковете така,
както са предявени и счита, че следва да бъдат уважени в цялост, а
възраженията, въведени с отговора на ответника са неоснователни. Представя
допълнителни доказателства.
Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно и своевременно
призован не се явява. Представлява се от адв. Д.Ц., МАК, назначен за особен представител
при условита на чл. 47, ал. 6 ГПК, който
поддържа становището, изразено в писмения отговор, но предвид ангажираните допълнително
от ищеца доказателства счита исковете за основателни.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
По ч.гр.д. 1594/2019 год. на ЛРС е издадена на осн. чл.410 ГПК
Заповед № 1072 от
10.09.2019 год., за изпълнение на
парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника Т.К.Д., за сумата от 201,82 лв., представляваща: 194,00
лв. – главница
– ползвана ел.енергия за периода 02.02.2019 – 01.03.2019 год., за адрес: ********, за клиентски номер № 300248776884, както и 7,82 лв. – лихва върху главницата за
периода 05.04.2019 – 29.08.2019 год., ведно със законната лихва
върху главницата от 09.09.2019 год. /датата на подаване на
заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 83,00 лв., направени по
заповедното производство.
Издадената заповед по чл. 410 ГПК е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане от 11.12.2019 год. е указал на
заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец
в настоящото производство на 14.01.2020 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415
ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от п.клеймо/.
В с.з. страните са се съгласили с
изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и
същият е обявен за окончателен.
От приложените на л. 9 и следв. Извлечения
от Сметка № 411 „Клиенти”, на ищцовото дружество по партидата на ответника,
адрес: ********,, за клиентски номер № 300248776884 справка
за консумацията на клиент и фактури, е
издадена фактура № 0257950318/12.03.2019 год. за периода 02.02.2019-26.02.2019 год., на стойност 194,00 лв. и срок за плащане –
до 04.04.2019 год.
Във фактурата е
посочено и задължение за предходен период в размер на 1634,28 лв. и неустойка в
размер на 281,49 лв.
От заключението на
приетата по делото и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Н.И.П., която съдът кредитира се установява, че горната сума е
осчетоводена при ищеца по партидата на ответника като доставена и потребена
ел.енергия за периода 02.02.2019-26.02.2019 год., а по издадената
фактура няма постъпили плащания включително и в хода на производството. Няма
постъпили плащания и за задълженията от предходен период.
Вещото лице е
установило законната лихва върху тази сума за периода от настъпване падежа до 29.08.2019
год. на 7,92 лв.
При така установените факти съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е
предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановеният срок.
Предявеният иск е с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния
иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите
за които е издадена заповед за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството
си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/
следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Въз основа на представените доказателства
от страните, съдът приема за доказано наличието на договор между тях и изпълнението
на договора от страна на ищеца за посоченият по делото период. От ангажираните от
ищеца доказателства
се установява, че ответникът е
титуляр на партидата с абонатен № 300248776884.
В случая ищецът е предявил искане: да бъде
признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за
изпълнение, дължи на ищеца сумата
от 201,82 лв., представляваща: 194,00 лв. – главница – ползвана
ел.енергия за периода 02.02.2019 – 01.03.2019 год., за адрес: ********, за
клиентски номер № 300248776884,
както и 7,82 лв. – лихва върху главницата
за периода 05.04.2019 – 29.08.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 09.09.2019 год. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1594/2019
год. на ЛРС/, до изплащане
на вземането.
От ангажираните от ищеца писмени
доказателства – фактури и извлечения от сметка "Клиенти", неоспорени
от ответната страна, както и от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
счетоводството на дружеството-ищец е отразено задължението на ответника за
абонатен номер 300248776884 по описаните фактури. Установява
се също, че именно ответната страна е титуляр на задължението.
Ето защо,
ищцовата претенция следва да бъде уважена в претендирания размер от 194,00
лв. – главница за използвана, но
незаплатена електрическа енергия за периода 02.02.2019 – 01.03.2019 год.;
Предвид
установеното, лихвите върху главницата в размер на 7,82 лв. – законна
лихва за периода от 05.04.2019 год. до 29.08.2019 год., също са дължими.
При този изход на спора ответникът дължи
на ищеца и направените по делото разноски, в т.ч. разноските по заповедното
производство.
Направените от ищеца разноски
за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
по делото са в общ размер на 695,00 лв., от които 83,00 лв. по заповедното и 612,00
лв. в исковото производство (75 лв. довнесена държавна такса, 300 лв. за особен
представител, 150 лв. за съдебно-счетоводна експертиза и 87 лв. – адвокатско
възнаграждение). Те следва да бъдат понесени от ответника.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.К.Д., ЕГН **********,***, че дължи на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ» АД, гр. София*********, ЕИК ********, сумата от сумата от 201,82
лв., представляваща: 194,00 лв. –
главница – ползвана ел.енергия за периода 02.02.2019 – 01.03.2019 год., за
адрес: ********, за клиентски номер № 300248776884,
както и 7,82 лв. – лихва върху
главницата за периода 05.04.2019 – 29.08.2019 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 09.09.2019 год.
/датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното плащане на главницата, за които суми по ч.гр.д. 1594/2019 год. по описа на Ломския районен съд е издадена
на осн. чл.410 ГПК Заповед № 1072 от 10.09.2019 год., за изпълнение на парично
задължение.
ОСЪЖДА Т.К.Д., ЕГН **********,***, да заплати на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ» АД, гр. София*******, ЕИК ********, деловодни разноски за заповедното и исковото производство, общ размер на 695,00
лв. (шестстотин деветдесет и пет лева, 00 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: