М О Т И В И
към присъда №
4 /23.02.2017г., постановена по
НОХД № 503/2015 година по описа на РС- Харманли
Районна
прокуратура /РП/ - Харманли е повдигнала обвинение против подсъдимия С.С.М.,
роден на ***г***, българин,
български гражданин, грамотен с основно образование, женен, безработен,
осъждан, с ЕГН: **********,за това
че на 29.ІV.2015г. около 10:20часа в гр.Харманли, обл.Хасково, на ул.”” пред се
заканил на З.С.Д. *** с убийство (с изразите, че ще го накълца на парчета и ще
го сложи в чувал, ….и че ще умре преди него,… трепи го и се приключва с тая…“)
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му-
престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 от НК
По делото е предявен и приет за
разглеждане граждански иск от З.С.Д.
с ЕГН ********** против подсъдимия С.С.М.
с ЕГН: **********Д за сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди претърпени от твърдяното престъпление в обвинителният
акт, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 29.04.2015г. до окончателното изплашен на
сумата, както и направените по делото разноски.
З.С.Д. с ЕГН **********
е конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото.
В с.з. РП-Харманли, чрез свой представител,
поддържа изцяло повдигнатото обвинение, което се доказвало по категоричен начин
от събраните по делото доказателства. Прокурора подробно излага доводи в
подкрепа на обвинителната си теза, като прави обстоен преглед и обсъждане на
доказателствата събрани по делото. Според прокурора от доказателствата по
делото се доказвало по безспорен начин, че подсъдимият чрез думи и действия се е заканил с убийство на гражданския ищец и частен обвинител, а именно
св. З.С.Д.. По отношение на наказанието, което следвало да се наложат на
подсъдимия следвало да се отчете обремененото
съдебно минало и лошите характеристични данни, които се явявали отегчаващи
вината обстоятелства и в изпълнение на
целите на чл.36 от НК, да се произнесе с присъда, с която да бъде наложено
наказание, което да се индивидуализира в рамките на предвиденото от закона, като
определеното по размер наказание „Лишаване от свобода” да е малко над законовия
минимум и така
предложеното наказание "Лишаване от свобода" да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години.
Адв.Н.К. ***, моли като пълномощник на частния
обвинител съдът да постанови осъдителна присъда по предявеното обвинение, като
изцяло се присъединявам към становището на прокурора. Според адв.К. по
безспорен начин било доказано обвинението и моли съда да наложи наказание,,
Лишаване от свобода" в максималния предвиден в закона срок.
По отношение на предявеният
граждански иск адв.Н.К., моли съдът да уважи иска в заявения размер, като
изнася доводи за това. Затова моли съдът да уважи гражданския иск, ведно с
присъждане на съдебните разноски и законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието.
Адв.Г.З. ***,
моли като пълномощник на частния обвинител З.Д. на подсъдимия С.М. да се наложи
наказание „Лишаване от свобода” и счита, че с оглед на всички събрани
доказателства следва да се приложи института на условното осъждане, като
изпълнението на наложеното наказание се отложи за срок три години. Адв.З. ***
намира за доказан по основание и размер предявения граждански иск и моли да бъде уважен в пълен размер.
З.С.Д., като граждански ищец и частен
обвинител се присъединява към казаното от адвокатите си.
Адв. Д.С. ***,
като защитник на подсъдимия счита, че са налице изключително лоши
взаимоотношения между подсъдимия и гражданския ищец. Сочи, че за съставомерността на престъпление по чл. 144 ал.3
от НК, не е необходимо само да се изрекат един думи или да се
обективират едни действия, с които деецът да отправи закана, а тази закана да е
предизвикала основателен страх у лицето, че ще бъде осъществена и че деецът,
който отправя заканата, трябва да е с ясното съзнание, че отправя закана за
убийство. На подсъдимия било повдигнато обвинение за това, че са казани следните
думи: „ще го накълцам на парчета и ще го сложа в чувал” и „че ще умре преди
него”, „трепи го и се приключва с тая”, като подсъдимият никога не е казвал
тези думи от свое име в единствено число, което означавало,че на практика
изпълнителното деяние не било осъществено от обективна страна. Отделно от това защитникът
счита, че в израза „ще умре преди него” нямало нищо заканително. Излагат се
подробни аргументи за достоверността на показанията на полицейските служители и
показанията на свид. З.Д., като моли същите да не се кредитират от съда.Сочи,
че между подсъдимият С.М. и частния обвинител и граждански ищец не е
поведен разговор, тъй като самите полицаи, които били там, в показанията си
поддържали, че са ги държали на 3-4 метра, тъй като двамата налитали един на
друг. Затова и според адв.С. престъпленията за които е повдигнато обвинение на
подсъдимия било несъставомерно, като моли съда да постанови оправдателна
присъда.
Подсъдимият
С.С.М. не се признава за виновен. В хода
на съдебното
следствие дава подробни обяснения за
случая, а в своя защита се придържа към изложеното от неговия защитник.В
даденото му право на последна дума, моли съда да постанови оправдателна присъда,
тъй като се счита за невиновен.
ХАРМАНЛИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимия С.С.М. е роден на ***г***, българин, български гражданин, грамотен с основно
образование, женен, безработен, живущ ***,осъждан, с ЕГН: **********.
Видно
от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 318, издадена от Районен съд – Харманли на12.04.2016 г. подсъдимият С.С.М.
е осъждан към датата на повдигнатото му обвинение, след като е реабилитиран по
право за осъждането му с Присъда от
13.04.1977г., постановена по НОХД № 17 по описа на РС
– Харманли за 1977 г. в сила от 24.05.1977г. за деяние по чл. 152, ал.1,т.2,вр.
чл.54 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години.
С Решение от 02.02.2005г. , постановена по НАХД
№2 по описа на РС
– Харманли за 2005г. в сила от 17.02.2005г., същият е освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание за
деяние по 343б, ал.1 от НК, 23.12.2004г. в гр. Харманли му е наложено наказание
„ глоба” в размер на 700 лева и „ лишаване от право на управление на МПС” за
срок от 8 месеца, считано от 23.12.2003г.
От събраните за подсъдимия
характеристични данни се установява, че за същия няма регистрирани криминални
прояви.Срещу него има заведени 2 заявителски материала.
Подсъдимия С.С.М. и гражданския ищец и частен обвинител свид. свид.З.С.Д. се познавали повече от 5 години, но през последните години
техните лични взаимоотношения били влошени и инцидентно влизали конфликти.
На 28.04.2015г вечерта в
гр.Харманли пред магазина на ЕТ“Мариана 2“ на кръстовището на ул.“Асен
Златаров“ и ул.“Васил Левски“ е възникнал
скандал между подс.С.С.М. и свид. З.С.Д., при който скандал било счупено
страничното огледало на лек автомобил „Ланчия Капа“ с рег.№ Х 9374 ВН собственост
на подс. С.С.М., за което последния се съобщил в полицията по тел.112.По случая
е била извършвана полицейска проверка при която подс. С.С.М. и свид. З.С.Д. *** при ОД на МВР-Хасково и
били предупредени с протоколи за предотвратяване на бъдещи скандали между тях. На
29. 04.2015г около 09:00часа в гр.Харманли по ул.“Неофит Рилски преминал подс. С.С.М.
като управлявал собствения си лек
автомобил „Ланчия Капа“ с рег.№ Х 9374 ВН. В този момент свид.Р.Х.Р. , която
отваряла магазина си на същата улица, намиращ се на № 61 видяла как подс. С.С.М. спрял автомобила си пред паркираните
автомобили пред дома на свид. З.С.Д., като паркирал автомобила си
перпендикулярно на паркираните автомобили на свид. З.С.Д. ***.Така паркирания
лек автомобил на подс. С.С.М. пречил на излизането им. Подс. С.С.М. слязъл от
автомобила си и на висок тон се обърнал към свид. Р.Х.Р., като и казал:„Да кажеш на
тази откачалка да дойде у нас да ме помоли да си преместя колата“, след което
тръгнал пеш в посока към дома си, находящ се на съседната ул.“Христо
Смирненски“№. През това време свид. Р.Х.Р. видяла майката на свид. З.С.Д. и
предала думите на обвиняемия. За неправилно спрения от подс. С.С.М. лек автомобил
пред дома и автомобила му свид. З.С.Д. подал сигнал на полицейските органи на РУ – Харманли при ОД на МВР-Хасково .На място
пристигнали свид.И.М.М. и свид.С.Б. Гечев, старши полицаи при РУ-Харманли и
установили неправилно спрения автомобил.Последните проверили и установили, че неправилно
паркирания автомобил е собственост на подс. С.С.М. , като при проверката до тях
е стоял свид. З.С.Д..По време на извършващата се полицейската проверка около
10:00 часа на място пристигнал и подс.С.С.М..Последният бил видимо агресивен и
изнервен, което направило впечатление на
присъстващите на място свидетели. Непосредствено пред полицаите подс. С.С.М. заявил към свид. З.С.Д. - „….Ако искаш викай
полиции, милиции, който си искаш викай, пет пари не давам, омръзна ми 5 години
да се занимавам с теб! …Ебахта в боклука мръсен…“. След тези изрази подс. С.С.М.
се обърнал към полицаите и им казал
“Дайте ми 15 минути време и ще видите какво ще стане - ще хвърчат скалпове“.След
това отново се обърнал към свид. З.С.Д. и отправил заканите си - „Ще те
накълцам на парчета и ще те сложа в чувал“, „…Аз съм по-възрастен от теб, но ти
ще умреш преди мене…“, „Трепя те и се приключва с тая!.......Хич не те еба кой
си!...“. Словесните закани и изрази отправени от подс. С.С.М. към свид. З.С.Д. на висок глас и били чути и възприети от самия свид. З.С.Д., от проверяващите
полицаи - свид.И.М.М. и свид.С.Б. Г – старши полицаи при РУ-Харманли, както и
присъстващите свидетели – Р.Х.Р., Т.Ж.Х., Н.Н.Ч., К.С.С. и П. Радев Р. -
всичките от съседните къщи на ул.“Неофит Рилски“. Между подс. С.С.М. и свид. З.С.Д. не е имало физически контакт,
между двамата били полицейските служители. Полицаите съставили предупредителни протоколи на подс. С.С.М.
и свид. З.С.Д., като подс. М. преместили
автомобила си и скандала преустановен. Според
свид. З.С.Д. действията и оправените закани, включително и изречените
пред полицаите от страна на подс. С.С.М. към него го накарали да изпитва страх, че същият
действително може да ги изпълни.
Съдът
възприе описаната по-горе фактическа обстановка, на база събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В това число
свидетелските показания на свид. З.С.Д., свид. И.М.М., свид.Станислав Б.Г., свид. Р.Х.Р., свид.Т.Ж.Х.,
свид.Н.Н.Ч., свид.К.С.С., свид. П.Р.Р. и от писмените доказателства по делото.
В това число показанията на свидетелите
свид. З.С.Д., свид. И.М.М., свид.Станислав
Б.Г., прочетени на основание чл.281 ал.5, вр. ал.1
т.1 НПК, свид. Р.Х.Р., прочетени по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1,
т.1 и т.2 от НПК, свид.Т.Ж.Х., свид.Н.Н.Ч., свид.К.С.С., свид. П.Р.Р., съдът изцяло кредитира като непротиворечиви,
еднопосочни и взаимно допълващи се. Именно на показанията на тази първа група
свидетели съдът възприема изцяло описаното по-горе. Показания на тези свидетели
съответстват и са в унисон с писмените доказателства по делото и са житейски
логични. Горната фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на св. Д
М, която макар и да е възприела случилото се по разказ на подсъдимия е научила
за инцидента, почти веднага след случилото се. На следващо място възприетата
фактическа обстановка за случилото се на 28.04.2015г., ден преди
инкриминираната дата 29.04.2015г. частично се потвърждава от свид.С.А.Д. и свид.Р.С.С.. От обясненията на подсъдимия, който подробно
описва динамиката на развитие на личните отношения между частният обвинител и
подсъдимия, както и факта, че на 29.04.2015г. е паркирал лекия си автомобил
пред паркираните автомобили пред дома на свид. З.С.Д., перпендикулярно на паркираните автомобили на
свид. З.С.Д. ***, описва почти изцяло възприетата от съда обстановка на
инкриминираната дата, възпроизведени в разпити на първата група свидетели. На
следващо место идват показанията на свидетелката Ма, които на практика не
касаят деянието извършено от подсъдимия на 29.04.2015 г., а част от тези
показания дават частично ясното за отношенията между подсъдимия и частните
обвинители. Кредитираните от съда писмени доказателства, които са в подкрепа на
вече описаните свидетелски показания и на които съдът стъпва за да възприеме
описаната фактическа обстановка са преписка ЗМ №235/2015г на РУ-Харманли при
ОДМВР-Хасково, писма на л.55, л.68,
характеристични данни на подсъдимия, декларация за СМПИС на подсъдимия,
справка за съдимост на подсъдимия.
За да се
изясни в детайли възприетата от съда фактическа обстановка и доказателствата на
база на които е възприета и съответно се крепи съдът намира за необходимо да
изложи подробни доводи в тази насока.
На първо място съдът приема като достоверни,
показанията на свид. З.С.Д., свид. И.М.М., свид.Станислав Б.Г., прочетени на основание
чл.281 ал.5, вр. ал.1 т.1 НПК, свид. Р.Х.Р., прочетени по реда
на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, свид.Т.Ж.Х., свид.Н.Н.Ч., свид.К.С.С.,
свид. П.Р.Р., както и обясненията на подс.М., в
частта им относно фактите разкриващи динамиката на развитие на личните
отношения между частният обвинител и подсъдимия и обстоятелствата, че е спрял
автомобила си пред паркираните автомобили пред дома на свид. З.С.Д., като
паркирал автомобила си перпендикулярно на паркираните автомобили на свид. З.С.Д.
***. Тези факти според съда са относими към предмета на делото от гледна точка
изследване на релевантния въпрос за причините за поведението на всеки от
участниците в разигралите се на инкриминираната дата събития и конкретно това
на подсъдимия. В тази си част показанията на горните свидетели и обясненията на
подсъдимия като годно доказателствено средство съдът кредитира. Показанията на
тези свидетели и обясненията на подсъдимия в тази им част са логически
последователни и безпротиворечиви на приобщените по делото писмени
доказателства.
Тезата, заявена от подсъдимия С.С.М.,
противоречи на останалия събран доказателствен материал. Показанията на
полицейските служители свид. И.М.М., свид.Ст Б.Г., прочетени на основание
чл.281 ал.5, вр. ал.1 т.1 НПК, съдът възприема като такива,
дадени от безпристрастни свидетели. Свид. И.М. твърди, че подс. С.М. се обърнал към него и колегата му свид. Ст Б.Г.
с думите ”Да бяхте закъснели с 15 минути, щях да го сложа в чувал, не ми пука,
че съм на 62 години и съм си живял живота“.Свид. М. също сочи, че още като е
слязъл от автомобила си подс. М. е отправил закана към свид.З.Д., че щял да го
убие, да го накълца на парчета и ще го сложи в чувал и че ще го убие и да живее
повече от него. Свид.Станислав Г., в прочетените по реда на чл. 281
ал.5, вр. ал.1 т.1 НПК показания сочи, че подсъдимият М. е заявил към
свид. З.С.Д. - „….Ако искаш викай полиция, милиция, който си искаш викай, пет
пари не давам, омръзна ми 5 години да се занимавам с теб! …Ебахта в боклука
мръсен…“После подс. С.С.М. се обърнал към свид. И.М. и свид. С.Г., полицейски
служители с изрази
“Дайте ми 15 минути време и ще видите какво ще стане - ще хвърчат
скалпове“, при което отново се обърнал към свид. З.С.Д. и отправил заканите си
- „Ще те накълцам на парчета и ще те сложа в чувал“, както и „…Аз съм
по-възрастен от теб, но ти ще умреш преди мене…“, „Трепя те и се приключва с
тая!.......Хич не те еба кой си!...“. Словесните закани и изрази отправени
от подс. С.С.М. към свид. З.С.Д. по
никакъв начин не били провокирани от свид. З.Д.. Идвамата свидетели твърдят, че
закани за убийство са отправени в тяхно присъствие и с това подкрепят заявеното
от свид. З.Д.. На следващо място съдът
изцяло кредитира показанията на свид. Р.Х.Р.,
прочетени по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, свид.Т.Ж.Х.,
свид.Н.Н.Ч., свид.К.С.С., свид. П.Р.Р. по
отношение на фактите осъществили се на инкриминираната дата 29.04.2015г. Свид. Р.Х.Р., в показанията си прочетени по реда на чл.281 ал.4,
вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК сочи, че на инкриминираната дата подс. С.С.М.
спрял автомобила си пред паркираните автомобили пред дома на свид. З.С.Д.,
като паркирал автомобила си перпендикулярно на паркираните автомобили на свид. З.С.Д.
***. Подс. С.С.М. слязъл от автомобила си и на висок тон се обърнал към нея, като и казал:„Да кажеш на тази
откачалка да дойде у нас да ме помоли да си преместя колата“, след което
тръгнал пеш в посока към дома си, находящ се на съседната ул.“Христо
Смирненски“№ 85А. През това време свид. Р.Х.Р. видяла майката на свид. З.С.Д. и
предала думите на обвиняемия. За неправилно спрения от подс. С.С.М. лек
автомобил пред дома и автомобила му свид. З.С.Д. подал сигнал на полицейските органи на РУ – Харманли при ОД на МВР-Хасково.На място
пристигнали полицейски служители от
РУ-Харманли, които проверили и установили, че неправилно паркирания автомобил е
собственост на подс. С.С.М. , като при проверката до тях е стоял свид. З.С.Д..По
време на извършващата се полицейската проверка около 10:00 часа на място
пристигнал и подс.С.С.М., заедно със сина си С. Подс. С.С.М. се обърнал към полицейските служители: „ Да
бяхте закъснели с 15 минути, щях да го сложа в чувал….”, след това продължавал
да вика и се обърнал към свид. ЗД., като му казал ”Трепя го,омръзна ми да се
съдим 5 години, слагайте ми белезниците.”
В показанията си свид.Т.Ж.Х. сочи, че на
инкриминираната дата ясно е чул подс.С.С.М., обръщайки се към свид. З.Д. да му
казва са висок тон “Ща заколя”, „ти
преди мене ще умреш“, „този път вече няма прошка“, а свид.Н.Н.Ч., твърди ,че е чула подсъдимия да
отправя заплахи към гражданския ищец в присъствието на полицейските служители,с
думите „Ще те накълцам на парчета”, „щи
те сложо в чувал”.Свид.К.С.С., сочи че е чула отправените закани от подс.М. към
свид.Д., че „…ще го заколи, в чувал да
го сложи, да го изнесе. Каза, че ще го убие”, а
свид. П.Р.Р. сочи, че е бил в баничарницата и през прозореца е видял
полиция. Излезнал навън и чул, че има
гюрлутия между З. и подсъдимия М., с
подробности не бил чул нищо, тъй като работил в баничарницата, но Нелито и К.,
жена му, пиели кафе отвън и всичко чули. Всички посочени по- горе свидетели
сочат категорично, че подс. С.М. е говорил на много висок тон и е бил възбуден
и агресивен, което наложило полицейският служител да стои между подсъдимия и свид.Д.. В тази връзка съдът
кредитира показанията на тези свидетели, тъй като те са очевидци, техните
впечатления са преки и непосредствени, същите са логически и непротиворечив с
останалата доказателствена съвкупност, относно мястото, времето и конкретно
отправяните словесните закани от страна на подсъдимия по адрес на свид. З.Д..
Съдът кредитира показанията на свид. З.Д., досежно
мястото, времето и заканителните думи отправени към него от подс. С.М., тъй
като същите изцяло се подкрепят от показанията на по- горе посочените свидетели
и от останалата доказателствена съвкупност. Действително този свидетел е
пострадал от престъплението, в извършването на което подс.М., е признат за
виновен и са му е наложено наказание, но само този факт не е достатъчен, за да
се направи извод за неговата заинтересованост от изхода на делото и поради това
да се презюмира недостоверността на показанията му. Всеки пострадал от
престъпно деяние има право да защитава в процеса своите накърнени права и
интереси, като един от процесуално предвидените способи за това е предявяване
на претенция за поддържане на обвинението наред с прокурора, като се
конституира като частен обвинител по делото. В случая тази възможност е
реализирана от пострадалия. Независимо от това обстоятелство, той именно като пострадал
от деянията е и свидетел по делото по отношение на възприетите от него факти и
обстоятелства, подлежащи на доказване. Именно в последното си качество той носи
и наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни
показания по делото. Затова показанията на свидетеля З.Д. - пострадал в
наказателния процес, винаги са освен доказателствено средство, така и тяхно
средство за защита на накърнените им интереси. Такъв двойнствен характер имат и
обясненията на подсъдимия. За проверка на достоверността на показанията на
свид.Д. и проведеното съдебно следствие и след обстоен
анализ на събраните гласни доказателства на пострадалия и на свид. Р.Х.Р.,
прочетени по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, свид.Т.Ж.Х.,
свид.Н.Н.Ч., свид.К.С.С., както и на показанията на полицейските служители свид.
И.М.М., свид.Станислав Б.Г., прочетени
на основание чл.281 ал.5, вр. ал.1 т.1 НПК, се установява, че показанията на св. Д. са последователни,
задълбочени и подробни. Те са в съответствие с посочените свидетелски показания.
Съдът не даде вяра на обясненията на подс. М., който
твърди, че не е отправял заплахи за убийство към свид.Д.. Обясненията на
подсъдимия са израз на неговата защитна позиция и противоречат на показанията
на свидетелите - полицейските служители И.М.М.,
свид.Ст Б.Г., прочетени на основание
чл.281 ал.5, вр. ал.1 т.1 НПК които
посочват, че закани за убийство са отправени в тяхно присъствие, в какъвто
аспект са и показанията на свид. З.С.Д., свид. Р.Х.Р., прочетени по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, свид.Т.Ж.Х., свид.Н.Н.Ч., свид.К.С.С.. Подсъдимият на практика не
отрича спречкването с частният обвинител на инкриминираната датата 29.04.2015
г., той единствено отрича да го е заплашвал с убийство, с убийство с изразите,
че ще го накълца на парчета и ще го сложи в чувал, ….и че ще умре преди него,…
трепи го и се приключва с тая…“, като твърди, че свидетелите изопачават цялата истина,
включително и полицаите и всичко е подготвено, смазана машина само и само да
бъде унижен, стъпкан, даже и осъден.Последното съдът възприема за нормална
защитна версия и поради това в тази им част не кредитира обясненията на подсъдимия,
тъй като те остават изолирани от останалият доказателствен материал. Тези
обяснения не се подкрепят от нито едно от събраните по делото писмени или
гласни доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на
така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи
относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК,
че подсъдимият С.С.М., роден на ***г***, българин, български гражданин,
грамотен с основно образование, женен, безработен, осъждан, с ЕГН: ********** е осъществил деянията, които да бъдат
субсумирани под състава на престъпление по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, за които същият е привлечен към наказателна
отговорност, поради следните доводи от правна страна:
Съгласно
трайно утвърдената съдебна практика /ТР № 53-89-ОСНК/ престъплението по чл. 144, ал.
3 от НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението
по чл. 144, ал.
1 от НК - закана с престъпление. За осъществяване на това
престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е
възприета от заплашения като действителна заплаха, като не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да се осъществи. Всички тези обстоятелства следва да се преценяват каквито
са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено
време. Не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено
решение да извърши убийство, нито да е действал, с годно средство и при
условия, при които резултатът реално може да настъпи.
Като
резултат от горното ТР № 53-89-ОСНК е и трайната съдебна практика цитирана и от
прокурора в обвинителният акт а именно Решение № 203 от 17.03.1971 Г. по н. д.
№ 76/1971 Г., II н. о. на ВС - съгласно което- заканата трябва да е направена
по такъв начин, че съобразно с обстановката би могла да възбуди основателен
страх у адресата, че престъплението ще бъде осъществено. Когато обаче тя е
отправена по такъв начин, че не сочи на действителна заплаха, престъплението не
е осъществено. Според Решение № 10 от 22.1.1985 г. по н. д. № 684/84 г., I н.
о. ВС - Закана по смисъла на чл. 144, ал.
1 от НК има не само когато заканването представлява израз на
оформено решение на дееца да извърши определено престъпление, но и когато
неговото психическо състояние прави вероятно бързо пораждане на такова решение
и действие за осъществяването му. За осъществяване от обективна и субективна
страна състава на чл. 144 НК
е достатъчно деецът да съзнава съдържанието на отправената от него закана и
факта, че тя стига до съзнанието на заплашения и че той я възприема като
действителна и от естество да възбуди основателен страх у него за
осъществяването й. Не се изисква реално да е възникнал страх у заплашения.
Тоест за да
бъде осъществен съставът на визираното престъпление, респ. за да бъде довършено
изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца
такива действия, с които да обективира закана на другиго с извършване на
престъпление и конкретно с убийство като квалифициращ признак и предопределящ
реда, по който се преследва деянието, а именно като престъпление от общ
характер. За разлика от принудата и конкретно тази, осъществима чрез
заплашване, заканата няма за цел или предназначение да формира воля у другиго
да предприеме някакво поведение или да се въздържи от предприемането му, а се
изчерпва с осъществяване на психическо въздействие. За да е съставомерна
заканата с убийство, тя трябва да е насочена или към самия адресат или някой от
неговите ближни, съобразно кръга от лице, визиран в чл. 93, т.10 НК. На следващо място, както правилно се сочи и от прокурора в хода
на съдебните прения, а и както вече бе отбелязано по горе с оглед практиката на
ВКС, достатъчно за съставомерност на деянието е заканата да е била годна да
възбуди основателен страх у пострадалия, че престъплението, с което е
заплашван, може да бъде наистина осъществено, а не непременно да е възбудила
такъв страх.
При установената по делото
фактическа обстановка, описана по - горе не буди съмнение наличието на деянията
извършени от подсъдимия. Безспорно установено от обективна страна е, предприето
поведение с конкретни изрази от страна
на подсъдимия по отношение на частният обвинител. На практика след възникналият
пореден конфликт с частният обвинител, подсъдимият С.М. се обърнал към свид. З.С.Д.
- „….Ако искаш викай полиция, милиция, който си искаш викай, пет пари не давам,
омръзна ми 5 години да се занимавам с теб! …Ебахта в боклука мръсен…“. След
тези изрази подс.С.С.М. се обърнал към полицаите и им казал “Дайте ми 15 минути
време и ще видите какво ще стане - ще хвърчат скалпове“, при което отново се
обърнал към свид. З.С.Д. и отправил заканите си - „Ще те накълцам на парчета и
ще те сложа в чувал“, както и „…Аз съм по-възрастен от теб, но ти ще умреш преди
мене…“, „Трепя те и се приключва с тая!.......Хич не те еба кой си!...“
Словесните закани на подс. С.С.М. към
свид. З.С.Д. били на доста висок и били чути и възприети от самия свид. З.С.Д.. Заканителните думи
били чути и от свидетели свид. И.М.М.,
свид.Станислав Б.Г., свид. Р.Х.Р.,
свид.Т.Ж.Х., свид.Н.Н.Ч., свид.К.С.С.. Свидетелката Р.Х.Р. и свид. З.Д. твърдят
,че след инкриминираната дата частния обвинител си поставил охранителни камери. С горното подс.М.
е обективирал закана, адресат на която без съмнение, се явява лицето, сочено
като пострадал –З.С.Д.. Така обективираната закана е не каква да е, а закана с
убийство, в какъвто смисъл дори буквалното възприемане на изразите на
подсъдимия в аспекта на използваните от него думи и изрази по отношение и
на частния обвинител, не сочат на
различен извод, а тъкмо напротив - изразен е и начинът, по който подсъдимият
въздейства психически на пострадалият от гледна точка визирания механизъм на
убийството, с което ги заплашва – ще те накълцам на парчета. В тази връзка се
поставя веднага въпроса годна ли е тази закана с убийство по отношение и на
пострадалия да предизвика страх у него, че престъплението, с което е заплашван,
може да бъде наистина осъществено, с което да се даде и отговор доказано ли е
наличието на следващата предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност
на подсъдимия за престъпление по чл. 144, ал.
3, предл. 1 - во, вр. ал. 1 от НК.
Отговорът на така поставените въпроси е категорично положителен. За неговото достигане
от решаващо значение са не просто съдържанието на изречените от подсъдимия думи
по адрес на пострадалия, а отправянето на
заканата пред полицейските служители,
които са били с полицейските си униформи. Дори да се приеме, че до тогава
такава е липсвала, заканата за убийство пред органите на полицията е в
състояние да предизвика основателен страх от осъществяването на това деяние.
Толкова повече, изхождайки от факта, че след
инкриминираната дата 29.04.2015г. свид. З.С.Д. си е поставил камери за
наблюдение. От показанията на свид. З.С.Д., свид. И.М.М., свид.Станислав Б.Г., прочетени на основание
чл.281 ал.5, вр. ал.1 т.1 НПК, свид. Р.Х.Р., прочетени по реда
на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, свид.Т.Ж.Х., свид.Н.Н.Ч., свид.К.С.С.
се установява, че подсъдимият е говорил на висок тон, бил възбуден и агресивен,
което наложило намесата на полицейските служители. Всичко това е особено
показателно и всъщност решаващо да се достигне до извода, че за пострадалия е
възникнало достатъчно основание да изпита страх от отправената по негов адрес
закани с убийство от страна на подсъдимия, че престъплението ще бъде
осъществено. А трайно влошените и изострени лични отношения между подсъдимия и частния обвинител допринасят за възникването
на основателен страх, доколкото сочели на мотив у подсъдимия да пожелае да
осъществи намеренията си в действителност. Случаят е такъв, че според съда в
конкретната хипотеза заканите за убийство са били отправени срещу пострадалия, по такъв начин, че в контекста
на описаното по - горе, сочи една действителна заплаха. Затова и според съда в
настоящият случай, заканите по отношение на
пострадалия, може да се приеме, че са възбудили основателен страх за
осъществяването им от него.
Неоснователни са доводите на адв. Д.С., защитник на подсъдимия, че
приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно психологична
експертиза на л.250 до л. 259 от делото е невярно, тъй като вещото лице не е
представило методиката и тестовете, които са му послужили за изготвяне на
заключението и. В тази връзка не следва да бъде споделен довода на защитата,че
експертизата е изготвена единствено въз основа на заявеното от св. Д.. В устния
доклад експерта изрично посочи, че заключението изготвено, като са използвани
всички налични по досъдебното производство материали и събраните на съдебното
следствие, което му е дало възможност да прецени всички обстоятелства, наведени
по делото и относими към поставените им задачи.
Настоящият
състав намира, че не са налице пороците на експертното заключение на съдебно-психологичната експертиза. Експертизата е особен способ за
събиране на доказателства и нейното предназначение е да направи изводи от едни
известни за други неизвестни факти по делото, които изискват специални знания в
определена област. Видно от материалите по делото към експертното заключение не
са приложени първични тестове, въз основа на които вещото лице е изградил
своите изводи, тъй като в Наредба № 2 от 26.10.2011г. за условията и реда за
извършване на съдебномедицинските,съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните
експертизи включително и за заплащането
на разходите на лечебните заведения не се съдържа като изискване към
експертното заключение да бъдат представени като приложения и тестовете,
използвани от експертите. В този смисъл липсата им не следва да се тълкува като
порок на експертизата. Следва да се отбележи,че дори и да бъдат представени
критериите за резултати на отделните тестове, съдът нито има необходимите
специални знания за оборването им, нито е допустимо, след като веднъж е
преценил, че за изясняване на определен въпрос са необходими експертни знания,
съдът да влиза в ролята на експерт и да оборва експертизата, правейки
собствен експертен анализ. На следващо
място обсъжданата експертиза има предвиденото в чл. 23 и чл. 28 от Наредба № 2
съдържание.
Предвид горното настоящата инстанция намира, че обсъжданата експертиза
е изготвена съгласно нормативните изисквания, дава отговор на поставените й
задачи, и следва да бъде кредитирана.
След като от безпротиворечивия
анализ на доказателствените източници по делото се установиха всички обективни
признаци от състава на престъпление по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 от НК,
следва изрично да се отбележи, че не буди съмнение и въпросът за авторството на
деянията. Установена по безспорен и категоричен начин е съпричастността именно
на подсъдимия в извършване на престъплението. Деецът в лицето на подс. С.М. е
установен на място от свидетелите И.М.М. и
свид.Станислав Б.Г. ,
полицейски служители.
От субективна страна съдът счита, че са на лице
признаците на престъплението по чл. 144, ал.3,
вр.ал.1 от НК.
Подсъдимият С.С.М. е съзнавал
съдържанието на заканата за убийство при осъществяването на деянието и че отправяйки я към пострадалия,
тя би могла да бъде възприета от заплашеният като действителна заплаха. В
случая според съда е на лице интелектуалният елемент от субективна страна на
престъплението, а именно деецът да е съзнавал, че отправя към пострадалият
заплаха с престъпление срещу личността му, а именно убийство, че тази закана е възприета
от пострадалият и че тя може да възбуди у тях основателен страх за
осъществяването на престъплението против личността им. Освен това според съда е
на лице и волевия момент на престъплението, а именно че подсъдимия е отправил
заканата с убийство по отношение на пострадалият с цел тя да бъде възприета от него
и той да изпита страх от нейното евентуално осъществяване.
При определяне вида и размера на наказанието за
подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна,
съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 144, ал.
3 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на
обществена опасност на деянията, а от друга страна - степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената
опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете, от една страна формално е налице
основание да се приеме, че е с чисто съдебно минало към датата на деянието,
зрялата възраст, от друга– негативните характеристични данни и предишните
осъждания. Като отегчаващо обстоятелство следва да се цени отправяне на
заканата в присъствието на служители на министерството на вътрешните работи,
чиято функция е опазването на реда и недопущане извършването на действия точно
такива, с каквито се е заканил подсъдимият. Преценявайки поотделно и в
съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление, съдът намира, че в случая следва да се наложи по вид наказание
"Лишаване от свобода". Очертаните факти, макар и да не могат да бъдат
разгледани в аспекта на изключително или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, не обосновават превес на които и да е тях, поради което
предвиденото в закона наказание "лишаване от свобода" на подсъдимия
С.С.М. следва да бъде определено
при условията на чл. 54 от НК,
доколкото няма специален минимум, за срок от 6 месеца. Изпълнението на същото
съдът, на основание чл. 66, ал. 1 НК, прие да бъде отложено с изпитателен срок от три години,
доколкото се установи едновременното наличие на предпоставките за това и
липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието.
Така определеният размер на наказанията е справедлив и
обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК
цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
По предявения граждански иск:
От престъплението
пострадалият З.С.Д.
с ЕГН ********** е претърпял
неимуществени вреди, за които
подсъдимият дължи съответно обезщетение
- чл. 45 от .При определяне
размера на паричното обезщетение
за неимуществените вреди, при спазване
на изискванията на чл. 52 от ЗЗД, като взе предвид възрастта
на пострадалия; естеството
на предизвикания страх и чувство на тревожност за него, видно
от заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза; естеството на заканителните
думи, съдът намери граждански иск за доказан по основание, но не и по
размер, доколкото претендираният
такъв от 3000 лева смята за завишен. Установено е ,че
гр.ищец Д. е 42 години, като заканата за убийство е предизвикала негативни
последици върху неговото здраве и психика, изразяващи се под формата на стрес,
психотравми и нервно-вегетативен синдром. С оглед на изложеното съдът определи обезщетение в размер на 1000 лева и осъди подс.М.
за заплати на гражданския ищец
З.С.Д.
тази сума, като за разликата до претендирания
размер от 3000 лв.
отхвърли предявения
граждански иск като неоснователен. Посоченият размер според съда е справедлив и ще репарира неимуществените
вредни последици за пострадалия. Сумата от 1000,00 лв. следва да се заплати ведно
със законната лихва,
считано от датата на деянието
-29.04.2015г. до окончателното
изплащане на същата.
Подсъдимият следва да бъде осъден заплати на гр.ищец З.С. Д. и направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв., а по сметка на РС-Харманли държавна такса от 50 лв.,съобразно
уважената част от гражданския
иск, възнаграждения за вещи лица в
размер на 400 лева и 49,68 лева пътни
разноски.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: