Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261302 23.04.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XII граждански състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3739 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от Р.В.Р., ЕГН ********** против С.Е.И., ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че с влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № 919/19 г. на ПРС, изменена с присъда
по ВНЧХД № 1603/2019 г. на ПОС, ответницата е призната за виновна в извършване
на престъпление – за това, че на 10.01.2019 г. в гр. П., пред ПРС по НЧХД №
5876/2018 г., е казала нещо унизително за честта и достойнството на ищеца в
негово присъствие, като обидата е нанесена публично: „той се намеси по най –
вулгарния начин в живота на ******** ми, циничен. Той им съсипа живота. Двете
деца не ходят на училище нормално, не се хранят нормално. Той ги отдели от
всичките им роднини… той отрече *****, отрече *****.“; „Той по най – варварския
начин се намеси в отношенията между *****и *****“.
Твърди да е
претърпял неимуществени вреди от извършеното – изразяващи се в уронване честта
и достойнството му, престиж, стрес и притеснение. Моли се за осъждане на
ответницата да плати обезвреда в размер на 2000 лева – обезщетение, ведно със
законната лихва от 10.01.2019 г. до окончателното погасяване. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на ИМ.
Тя е била
редовно призована за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка,
ведно с Определението по чл.140 ГПК № 260394/15.01.2021 г., изрично е вписано,
че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответницата не е
изпратила представител, няма и направено искане делото да се гледа в нейно
отсъствие. Същевременно ищецът изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу нея.
Съдът намира,
че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответницата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призована и не е направила искане делото да се разглежда в
нейно отсъствие. От доказателствата може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният осъдителен иск да
бъде уважен изцяло.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 400 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да плати в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 80 лв. – държавна такса върху
уважения иск.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Е.И., ЕГН
**********, с адрес: *** да плати на Р.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, пл.
***********, следните суми: 2000 лева
/две хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
- уронване честта, достойнството, престижа, стрес, унижение, притеснение, в
резултат от извършено престъпление на 10.01.2019 г. в гр. Пловдив, пред Районен
съд - Пловдив по НЧХД № 5876/2018 г. по описа на ПРС, III н.с., като С.И. е
казала нещо унизително за честта и достойнството на Р.Р. в негово присъствие:
„той се намеси по най – вулгарния начин в живота на ******** ми, циничен. Той
им съсипа живота. Двете деца не ходят на училище нормално, не се хранят
нормално. Той ги отдели от всичките им роднини… …той отрече *****, отрече *****.“;
„а той по най – варварския начин се намеси в отношенията между *****и*****“,
като обидата е нанесена публично, за което е налице влязла в сила присъда по
н.ч.х.д. № 919/2019 г. на ПРС, ведно със законната
лихва от 10.01.2019 г. до окончателното погасяване, както и 400 лева /четиристотин лева/ - разноски
за настоящото производство.
ОСЪЖДА С.Е.И., ЕГН
**********, с адрес: *** да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата 80 лева /осемдесет лева/ – държавна такса върху уважения иск.
Решението не
подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Банкова сметка, ищеца, съгл.
чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.5/:
IBAN: ***
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ