ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 209 / 12.03.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК, II състав, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. ч. гр. д.
№ 97 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
С
Определение от 22.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1565/2018 г. по описа на
Районен съд Перник, исковата молба на Г.И.П. е върната и производството по
делото е прекратено, в частта, с
която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове за собственост
на основание наследствено правоприемство след покупко-продажба, а в условията
на евентуалност – на давностно владение, продължило в периода от 03.07.1978 г.
до 11.10.2011 г., поради отвод за сила на пресъдено нещо (СПН).
В
законоустановения срок ищецът Г.И.П. е обжалвал постановеното определение със
съображения за неправилност в частта,
с която исковата молба е върната по установителния иск за собственост на
основание давностно владение за периода от 03.07.1978 г. до 10.11.2011 г.. Изложени
са мотиви, че придобивната давност за имота не е била прекъсната с предходно
водения между страните съдебен процес, поради което съдът незаконосъобразно е
ограничил периода, за който е допустимо позоваването на придобивна давност по
настоящото дело. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото
за продължаване на съдопроизводствените действия от районния съд.
В
срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна оспорва частната жалба като
неоснователна и моли за нейното отхвърляне.
В частта,
с която исковата молба е върната по отношение на установителните искове за
собственост на основание наследствено правоприемство след покупко-продажба,
определението не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
Съдът
констатира, че частната жалба е редовна и допустима, като е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна срещу акт, подлежащ на
инстанционна проверка и държавната такса е внесена по сметка на Окръжния съд. Разгледана
по същество, същата е основателна.
Производството пред Районен съд Перник е образувано по предявени от Г.И.П.
срещу Л.Ж., К.М. и О. М. субективно съединени искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът Г.П. е собственик на пет
недвижими имота, посочени и включени като придаваеми такива към собствения му
УПИ II-621 в кв. 61 по плана на с. ***, подробно описани в исковата молба, за
които ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост
през 2009 г., след като имотите са им били възстановени с решение на ПК.
Ищецът е въвел твърдения, че е собственик на имотите по силата на
наследствено правоприемство от С. и И. С. и договора за продажба от 03.07.1978
г., а в условията на евентуалност – на основание давностно владение, продължило
от момента на придобиване на имота от наследодателите му на 03.07.1978 г., до
депозиране на настоящата искова молба – 07.03.2018 г. С отговора на исковата
молба ответниците Л.Ж. и К. М. са изразили становище за недопустимост на
исковите претенции, с отвод за наличие на сила на пресъдено нещо.
Видно от материалите по приобщеното гр.д. № 2315/2009 г. и влезлите в сила
съдебни решения, гр.д. № 2315/2009 г. на ПРС е водено по положителни
установителни искове между същите страни, по отношение на същите пет придаваеми
места. С исковата молба и уточненията към нея ищецът е формулирал искане да
бъде признат за собственик на основание давностно владение, започнато от
наследодателите му от 03.07.1978 г., след покупка на описания в ИМ имот, и
продължено от ищеца след тяхната смърт. С решение от 17.05.2011 г. районният
съд е отхвърлил предявения установителен иск за собственост на поддържаното от
ищеца основание давностно владение. Решението е потвърдено с Решение №
1040/08.11.2009 г. на ПОС, като съдебното дирене пред въззивната инстанция е
приключило на 11.10.2011 г. Въззивният съд е приел, че за част от релевирания
период по отношение на процесните имоти давност не е могла да тече, а периодът,
в който давност е текла, не е достатъчен за придобиването на имотите.
Така в обжалваното определение районният съд е приел, че заявените пред
него придобивни основания, в. т.ч. давностно владение, осъществявано от
03.07.1978 г. до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция – 11.10.2011
г. (арг. чл. 235, ал. 3 ГПК), вече са били предмет на правен спор и е
недопустимо повторното им разглеждане за същия период.
За да е налице res judicata, е
необходимо съвпадение не само на страните, но и на правопораждащите факти и
направеното искане. Силата на пресъдено нещо се формира за спорното материално
право, въведено с основанието и петитума на исковата молба, а основанието на
иска са посочените от ищеца факти, които съдът подвежда под приложимата правна
норма и обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила
на пресъдено нещо. Със сила на пресъдено нещо се преклудират фактите, настъпили
до приключване на устните състезания. Съдът по новия иск, следва да зачете
влязлото в сила решение като единство от мотиви и диспозитив.
При предявен положителен установителен иск за собственост силата на
пресъдено нещо се формира относно това дали ищецът притежава правото на
собственост върху посочения в исковата молба имот, но само на заявеното от него
основание. С отхвърлянето на положителния установителен иск по чл. 124 ГПК по
предходния процес е формирана сила на пресъдено нещо между страните, че ищецът
по настоящото дело не е собственик на процесните части от имоти на посочено от
него правно основание – придобивна давност за периода от 03.07.1978 г. до
11.10.2011 г., по агр. чл. 235, ал. 3 и чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК. Налице е сила
на пресъдено нещо, с която се отрича, че за посочения период от време е изтекла
изискуемата от закона придобивна давност, но не е отречен фактът на
упражняваното от ищеца владение.
Съгласно чл. 116, ал.1 б. „б” ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС с предявяване на положителен
установителен иск се прекъсва давността на ответника, който е във владение на
имота. Не се прекъсва обаче давността на другите владелци, които не са
ответници, включително не се прекъсва и владението на ищеца, защото той не би
могъл да прекъсне собствената си давност (така и Решение № 109/25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г. на ВКС, I г.о.). Предявяването на петиторен иск нито спира, нито прекъсва собствената
придобивна давност на ищеца върху спорната вещ.
Въпросът дали правото на собственост е придобито на основание давностно
владение може да бъде предмет на нов положителен установителен иск, след като ищецът-частен
жалбоподател се позовава на нов период на придобивна давност.
В този смисъл неправилна е преценката на районния съд, че наведеното
придобивно основание „давност“ е преклудирано от сила на пресъдено нещо за част
от релевирания период, поради което обжалваното определение следва да бъде
отменено, като въпрос по същество е дали в периода, предмет на новия иск, е
изтекла изискуемата от закона придобивна давност.
В частта, с която исковата молба е
върната по отношение на придобивното основание наследствено правоприемство,
след закупуването на имота от наследодателите на ищеца с нотариален акт от 1978
г., определението не е обжалвано, поради което същото е влязло в сила и
правилността му не е предмет на проверка от въззивната инстанция.
Така мотивиран, Окръжен съд Перник
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 22.11.2018
г., постановено по гр.д. № 1565/2018 г. по описа на Районен съд Перник, в частта, с която исковата молба на Г.И.П.
е върната и производството по делото е прекратено по отношение на установителните
искове за собственост на основание давностно владение,
продължило в периода от 03.07.1978 г. до 11.10.2011 г. и ВРЪЩА делото на Районен съд Перник за продължаване на
съдопроизводствените действия по гр. д. № 1565/2018 г.
В останалата част като необжалвано определението е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.