Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 28.04.2015 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично
заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 15 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 14-0906-001714
от 07.11.2014 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на В.В.Й.
***, административно наказание на основание чл.178д от ЗДвП – глоба в размер на
200 лева, за извършено от него нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок и моли да бъде отменено изцяло
наказателното постановление като незаконосъобразно. Сочи, че в съставения му
АУАН, като нарушена е била посочена нормата на чл.6, т.1, предл.4-то от ЗДвП, а
в издаденото въз основа на акта НП за нарушена е била посочена разпоредбата на
чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Счита, че по този начин съществено е било нарушено
правото му на защита, тъй като не става ясно за кое нарушение е бил
санкциониран.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и
се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите С.Л.Н. и Д.Т.С., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 31.10.2014 г. свидетелите С.Н.
и Д.С.– служители на ПП при ОД на МВР Ловеч били дежурни на територията на
гр.Ловеч. Отишли на паркинга пред магазин „Лидъл”. Там установили, че лек
автомобил марка „БМВ 525 ТДС” с рег.№ ОВ 22-77 АМ бил паркиран на място
определено за инвалиди. Свидетелите изчакали до автомобила и след малко от
магазина излязъл и дошъл при тях жалбоподателят В.Й. ***, чиято собственост бил
лекия автомобил. При разговора си с него свидетелите Н. и С. установили, че
жалбоподателят не е лице с трайно увреждане, не представил документ
удостоверяващ такова обстоятелство и бил също така сам, т.е. не придружавал
лице, което е инвалид. Поради това, свидетелят Н. съставил на жалбоподателя В.Й.
АУАН № 554947/31.10.2014 година, като посочил, че с действията си Й. нарушил
разпоредбата на чл.6, т.1, предл.4-то от ЗДвП. По съставеният акт
жалбоподателят не е вписал възражения и го подписал.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Й.
не е представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта
фактическа обстановка изцяло била отразена и в него. Наказващият орган
преценил, че с действията си жалбоподателят Й. е извършил нарушение, което
квалифицирал като такова по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и му наложил предвидената
в чл.178д от ЗДвП санкция.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № Із-1745/28.08.2012 г. на
Министъра на вътрешните работи /л.7/.
След внимателна преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие, че обжалваното
постановление е законосъобразно издадено, при спазване на материалния и
процесуален закон. Не могат да бъдат кредитирани наведените в жалбата доводи за
съществено процесуално нарушение предвид дадените в АУАН и НП различни
квалификации на извършеното нарушение. Дадената в АУАН от актосъставителя
квалификация на нарушението по чл.6, т.1, предл.4-то от ЗДвП поначало не е
грешна, доколкото разпоредбата най-общо вменява на водачите на ППС да
съобразяват своето поведение с пътната маркировка, в т.ч. както е и в
разглеждания случай, с обозначените за хора с трайни увреждания места за
паркиране. Нормата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, с която наказващият орган е
квалифицирал нарушението, обаче вече е много по-конкретна и точна и визира
паркирането именно върху места обозначени за хора с трайни увреждания, поради
което се явява специална по отношение на разпоредбата на чл.6, т.1, предл.4-то
от ЗДвП. Поради това и съдът счита, че наказващия орган правилно е квалифицирал
нарушението и цифровата му квалификация изцяло кореспондира с описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка. Не е
налице процесуално нарушение, което съществено да е нарушило правото на защита
на жалбоподателя. Преценката дали нарушението е съществено, следва да се
преценява отделно за всеки конкретен случай, основавайки се на това до каква
степен е било засегнато правото на защита на санкционираното лице. В настоящия
на жалбоподателя е било пределно ясно, че е санкциониран за това, че не е
съобразил наличната на паркинга маркировка указваща, че мястото е за ППС
управлявано от хора с трайни увреждания или обслужващо такива и е паркирал
управлявания от него автомобил върху него. Освен това той е подписал и получил
съставения му в негово присъствие АУАН и е имал възможност да възрази както в
него, така и в последствие по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, получил е също така
и издаденото срещу него НП, което е обжалвал в законовия срок, т.е. по никакъв
начин за него не са се преклудирали правата, които има в
административнонаказателното производство. От значение е и факта, че в
издаденото НП е налице пълно единство между словесното описание на нарушението,
цифровата му квалификация и приложимата санкционна норма и по аргумент от
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, постановлението в този смисъл е
законосъобразно издадено, защото то, а не съставения АУАН е акта, който вменява
на лицето извършването на административно нарушение, с него се налага съответната
санкция и съответно може да бъде обжалвано по съдебен ред.
С оглед на тези съображения,
съдът приема възражението за допуснато съществено процесуално нарушение за
неоснователно.
Описаната фактическа обстановка
изцяло се доказва от писмените доказателства по делото и показанията на
разпитаните свидетели, които са последователни, непротиворечиви и логични.
Съдът няма основания да не ги кредитира, още повече, че жалбоподателят не ги
оспорва и не ангажира доказателства, които да ги оборват.
Ето защо, настоящият състав
счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.2,
т.4 от ЗДвП е категорично установено от обективна страна.
От субективна страна нарушението
е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно с изискването
на закона, че няма право да спира на местата обозначени за паркиране от хора с
увреждания, тъй като не попада в тази категория лица, нито пък е придружавал
такова.
По безспорен начин е установена
и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите
си имена и ЕГН.
Ето защо, при тези данни, съдът
намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателя В.Й. нарушение
на нормата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, поради което наказателното
постановление следва да се потвърди изцяло, като законосъобразно.
Правилно, както се посочи и
по-горе наказващият орган е приложил за това нарушение санкционната норма на чл.178д
от ЗДвП и е наложил глоба в предвидения размер, който е точно фиксиран и не може
да бъде намаляван, дори и да са налице смекчаващи отговорността обстоятелства,
а в случая такива и не бяха установени.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 14-0906-001714 от 07.11.2014 г. на Началника на сектор „ПП” към ОД на МВР - Ловеч, с което е наложено на В.В.Й. ***,
ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.178д от ЗДвП –
глоба в размер на 200 лева, за извършено от него нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :