МОТИВИ
към Решение № 701/26.06.2020г.
по АНД № 2096/2020г. по описа на РС-*
Производството по
делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. *, с
което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия С.Т.Г.,
ЕГН **********, роден на ***г***, българин, с българско гражданство, със средно
образование, шофьор в „*“ ЕООД, разведен, неосъждан, с адрес: гр. *, ж.к. „*“,
бл. 49, вх. 8, ет. 6, ап. 15, за това,
че на 21.10.2019г. в гр. *, на локално пътно платно, намиращо се пред входа на
„Спешен център“ при УМБАЛ - *, при управляване на моторно превозно средство -
товарен автомобил марка „Фиат Дукато“ с peг. № *, нарушил правилата на движение, визирани в чл. 116
и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, а именно:
Чл. 116. (Изм. и доп. -ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.)
Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
) които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.
Чл. 40 ал.(1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението.
(2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
като при извършване на маневра на заден ход, допуснал ПТП с преминаващата
зад него пешеходка * и с това по непредпазливост й причинил средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на пубисната
/срамната/ кост двустранно, което е довело до трайно затруднение на движението
на долните крайници за срок от 2-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния
процес - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, предл.
второ, вр. с чл. 342, ал. 1, вр.
с чл. 129, ал. 2 от НК.
Прокурорът поддържа, че обвинението е доказано, като предлага да бъде
наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., както и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Защитникът на обвиняемия- адв.
Г.К. поддържа, че на Г. следва да бъдат наложени наказания в минимални размери.
В
съдебно заседание обвиняемият изразява съжаление за стореното и моли за
налагане на наказание в минимален размер.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият С.Т.Г., ЕГН **********, е роден
на ***г***, българин, с българско гражданство, със средно образование, шофьор в
„*“ ЕООД, разведен, неосъждан, с адрес: гр. *, ж.к. „*“, бл. 49, вх. 8, ет. 6,
ап. 15.
Обвиняемият С.Т.Г. работел като шофьор в „*“
ЕООД, което дружество се занимавало с производство на храна и доставяне /кетъринг/ в болнични заведения и други места - като Трета
поликлиника, ЦПЗ, училища в гр. Поморие и други. Дейността си по снабдяването
той извършвал със служебен автомобил - товарен автомобил марка „Фиат Дукато“ с peг. № *. Автомобилът
представлявал товарен фургон, с четири врати, като задните две врати били без
прозорци. Микробусът нямал вътрешно огледало за задно виждане, тъй като бил
товарен и нямал задно стъкло. Обвиняемият
товарел храната от кухня „*“, която се намирала срещу входа на Спешния център
на УМБАЛ - *, в стария корпус на болницата. За
да зареди микробуса го паркирал пред входа на кухнята, до който се стигало по
локално пътно платно, което се намирало между сградата, в която е кухнята и паркинга
на Спешния център.
На 21.10.2019г. около 14,30 часа обв.
Г. изпълнявал служебните си задължения по вземане на храна от кухнята и връщане
на празна посуда. Минал по локалното пътно платно,
управлявайки посочения по-горе автомобил и паркирал пред входа на кухнята.
Разтоварил празната посуда, починал си и отново се
качил в автомобила, за да отиде до Университета, за да вземе от там празна посуда. В автомобила бил сам. Предприел маневра на заден
ход, за да може да навлезе със задната част на автомобила в паркинга на Спешния
център, след което да предприеме движение напред, с което да излезе от
локалното платно.
Локалното пътно платно имало хоризонтална пътна
маркировка. Дължината на локалното пътно платно от бордюра до началото на
паркинга било 5,80 метра. Ширината му била 6,10 метра. Пътната настилка била
асфалтова. На стълб, намиращ се вляво от локалното платно имало пътен знак В27
/Забранени са престоя и паркирането/. Времето било ясно и слънчево, а пътната
настилка - суха.
На същата дата около 13,30 часа пострадалата
Карамфилка Василева - на 84г., посетила болница „Сърце и мозък“, която се
намирала в стария корпус на УМБАЛ - *. След прегледа излязла от болницата и се
насочила към стоянката на такситата. Тъй като видяла,
че пред Спешния център има линейки, тя решила да мине по края на сградата.
Вървяла по локалното платно, като се стараела да върви плътно до бордюра.
Вървяла бавно, като се подпирала на бастуна си. В един момент се озовала зад
товарния автомобил, управляван от обвиняемия.
В същия този момент обвиняемият предприел движение на
заден ход, като се движел с 29 км/ч. Между автомобила, управляван от обвиняемия
и пешеходната имало разстояние от 5 метра, които автомобилът изминал за 4,4 секунди. Той потеглил на заден ход наблюдавайки пътя
единствено чрез страничните огледала, като се уверил от огледалата, че няма
никой зад автомобила. През това време пострадалата вече била навлязла в
невидимата зона. Със задната броня и лява ъглова част товарният автомобил,
управляван от обвиняемия, ударил пострадалата, като от удара тя паднала на
земята на лявата си страна.
При движението си на заден ход обвиняемият нямал
необходимата добра видимост, но продължил движението си.
Съприкосновението се усетило слабо, но Г. веднага
спрял и погледнал през прозореца назад. Видял как пострадалата пада отстрани на
микробуса. Слязъл и отишъл да провери как е жената, която бил блъснал с
микробуса. Тя лежала на пътното платно на лявата си страна, а до нея имало
бастун. На въпроса как се чувства пострадалата отговорила, че е добре и само се
е натъртила.
В същото време на паркинга пред Спешно отделение имало
патрулен автомобил на МВР. С него били дошли двама полицаи - св. *и *, които
изчаквали информация от Шокова зала за пострадал при ПТП по-рано през деня.
Велков бил влязъл вътре в сградата, а св. * се намирал в автомобила, когато чул
шума от сблъсъка на товарния автомобил и пешеходната. Обърнал се и видял
микробуса, който вече бил спрял. Слязъл от патрулния автомобил и видял
пострадалата да лежи на земята зад микробуса. Приближил се и жената му казала,
че я е блъснал микробуса докато се е движел назад. Предложил на пострадалата да
я придружи до Спешния център, но тя отвърнала, че я боли крака и няма да може
да се придвижи вървейки. Тогава св. * взел една количка, помогнал на
пострадалата да се настани в нея, а санитарка от Спешния център я откарала
вътре.
Пострадалата казала на св. *, че мъжът, който стоял до
нея е шофьорът на микробуса, който я е блъснал. Св. * му разпоредил да остане
до идването на оперативна група. Обадил се в дежурната част на КАТ и заедно с
колегата си изчакали пристигането на полицаите * и *, които поели случая.
Обвиняемият бил изпробван с дрегер
за наличие на алкохол в кръвта, като пробата била отрицателна.
Била извикана ДОГ от 05 РУП - *. Бил извършен оглед на
местопроизшествието и изготвен фотоалбум.
В болницата направили рентгенова снимка на
пострадалата и установили, че има фрактура на таза. Предложили й да остане за
лечение, но тя и сина й взели решение лечението да бъде домашно, тъй като имало
кой да я обгрижва.
Вследствие на удара с автомобила пострадалата *
получила фрактура на пубисната /срамната/ кост
двустранно, което довело до трайно затруднение на движението на долните
крайници за срок от 2-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.
По доказателствата:
Съдът възприе горната
фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските показания на * (л. 7-10
и л. 70 от ДП), * * (л. 13 от ДП), * (л. 14 -15 от ДП), извършените автотехническа (л. 24-29 от ДП), съдебномедицинска
експертизи (л. 21-22 от ДП), и приложените по делото писмени доказателства и
писмени доказателствени средства: протокол за оглед
на местопроизшествие (л. 16-17 от ДП), констативен протокол, справки и писма и
др.
Посочените доказателства са
вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред
в хода на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните
свидетели са последователни, логични и водят до установяване на едни и същи
факти. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение
така установените факти.
Съдът основава своето
решение и на заключенията на изготвените на досъдебното производство
експертизи, които са компетентно извършени и отговарят изчерпателно и
достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.
По делото не са
налични противоречиви доказателствени материали,
които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага
съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл. 303, ал.
2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва
да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед
приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият
е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343, ал.
1, б. "б", предл. второ, вр. чл. 342, ал.
1 от НК,
вр. чл.116 и чл. 40, ал. 1 и ал.2, от ЗДвП, за което му е
повдигнато обвинение.
Обект на престъплението са
обществените отношения, които са свързани с безопасността на транспорта, чието
накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени
или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
От обективна страна е налице и
изпълнителното деяние, което съгласно препращане е очертано в чл. 342, ал. 1 НК. В конкретния случай, доколкото се касае за управление на лек автомобил марка „Фиат Дукато“
с per. № *, то формата на изпълнителното
деяние се изразява в нарушаване на правилата за движение при управление на
моторно превозно средство, които правила в случая са установени в ЗДвП.
Обвиняемият Г. е нарушил правилата на чл. 116 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл.116 от Закона за
движение по пътищата водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците. В случая от Г. не е проявено
необходимото внимание, тъй като се е движил назад без да вземе предвид
възможното преминаване на пешеходци до болницата.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, като по време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. При движението си на заден ход обвиняемият нямал
необходимата добра видимост, но продължил движението си, въпреки, че бил длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а ако това е невъзможно
- да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
По този начин Г. не взел
необходимите мерки да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението,
вкл. на пешеходците и не спазил задължението си да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците.
За да е налице престъпление по
транспорта е необходимо нарушаването на правилата за движение да е в причинна
връзка с настъпването на определен резултат (общественоопасни
последици). В случая е налице визирания в чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. второ резултат- средна телесна повреда. В
резултат на удара, видно от заключението на СМЕ, пешеходката Василева е
претърпяла фрактура на пубисната /срамната/ кост
двустранно, което е довело до трайно затруднение на движението на долните
крайници за срок от 2-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Тези
телесни увреждания по своите медико-биологични характеристики съответства
именно на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Действително, за настъпване на вредоносния резултат е допринесло и
неправомерното поведение на пострадалия пешеходец, който се е движил по платно
за движение на МПС. Неговото поведение обаче не е единствена причина за
настъпване на ПТП и не изключва от причинно-следствения процес нарушаването на
правилата за движение от страна на обвиняемия Г.. Както се установи от
заключението на експертизата, последният не е предприел всички действия по
закон, за да не създаде опасност за движението. Поради това, нарушаването на
правилата по ЗДвП от страна на Г. с намира в причинна
връзка с настъпилия съставомерен резултат, т.е.
налице са всички признаци от обективна страна за ангажиране на неговата
отговорност за настъпилите общественоопасни
последици.
Обвиняемият
Г. е субект на престъплението по чл. 343, ал.
1, б. "б", предл. второ, вр. чл. 342, ал.
1 от НК, тъй като то може да бъде извършено от
всички наказателноотговорни лица.
От субективна страна Г. в
действал при форма на вината непредпазливост и по-конкретно- при небрежност.
При транспортните престъпления вината е отношение на дееца към настъпилия
резултат, предвиден в състава на НК, а не към нарушенията на правилата за
движение. В случая Г. не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но с
оглед конкретната обстановка е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Същият е
предприел движение назад, при което е следвало да се убеди, че няма да
създаде опасност за движението, но не го
е направил, като не е предприел всички възможни действия в тази насока. При
това положение той е бил длъжен да предвиди, че е възможно настъпването на ПТП.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „лишаване от свобода” до три години или „пробация”.
В същото време по отношение на Г. са налице законово предвидените предпоставки
за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1) за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години (същото
е извършено по непредпазливост); 2) с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната
дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления,
не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно
състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Останалите отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са неприложими по
настоящото обвинение.
Предвид
това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
По делото следва да
бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство големият срок на
възстановителния процес. Налице са множество смекчаващи такива- изразеното
съжаление от обвиняeмия, както и пълното съдействие
от негова страна в хода на цялото производство за изясняване на обективната
истина. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно
минало на Г.. Действително, предпоставка за прилагането на привилегирования
институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано
осъждане за престъпление от общ характер. В случая обвиняемият е неосъждан за
каквито и да е престъпления, като липсват данни за други противоправни
прояви, което следва да бъде отчетено в негова полза при преценката за неговата
обществена опасност. Съдът отчита и че за настъпване на вредоносния резултат е
допринесъл и пострадалият, който се е движил по платно за движение на МПС.
Изложеното мотивира съставът да наложи наказанието „глоба” в минимален размер
от 1000 лв.
Съставът намира, че доколкото
се касае за нарушение по чл. 40 от ЗДвП, регламентиращо движението назад, при
което се създава изключително голяма опасност, предвид ограничената или изцяло
липсваща видимост, следва на обвиняемия да бъде наложено и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“, което е предвидено в разпоредбата
на чл. 343г от НК, а съгласно чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът може да го наложи,
когато същото е предвидено в особената част на НК. Същевременно, с оглед
посочените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и
неправомерното поведение на пострадалата, съдът намира, че за постигане на
целите на закона това наказание следва да бъде за срок от три месеца.
Съдът намира, че така
наложените наказания в своята съвкупност ще постигнат заложените в закона цели
и ще въздействат поправително и превъзпитателно на обвиняемия.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай,
обвиняемият бе осъден да заплати в полза на РС-* 5,00
лева за служебно издаване на един брои изпълнителен лист, както и 403,20 лева в
полза на ОД МВР гр. * за извършените в хода на досъдебното производство
разноски.
Мотивиран от горното
и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да
се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.