Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 15.06.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на пети юни две хиляди двадесет и
трета година, в състав :
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Маргарита Д. , като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 13
651 по описа на 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени пасивно субективно съединени частични
искове с правно основание чл. 127 ал.2 от
ЗЗД, съединени с евентуален частичен иск с правно
основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът Н.Г.К. излага в исковата си молба, че между
„Юробанк България“ АД, като кредитодател и „А.Т.Б.“ ЕООД, като кредитополучател
е бил сключен договор за банков кредит на 25.08.2014 г. По силата на договора
на кредитополучателя бил предоставен кредит в размер на 90 000 евро за
срок от 120 месеца. Като съдлъжници по договора встъпили ищецът и А.М.А..
Твърди се в исковата молба, че за обезпечение на кредита, ищецът учредил в
полза на банката – кредитор договорна ипотека върху собствен недвижим имот,
обективирана в изискуемата нотариална форма. В исковата молба са наведени
твърдения, че кредитът бил усвоен в тримесечен срок от откриване на заемна
сметка. На 14.09.2017 г. ищецът сключил предварителен договор за продажба на
ипотекирания недвижим имот за сумата от 140 000 евро. С оглед издадено от
банката – кредитор удостоверение било установено, че дължимият остатък от
кредита към 25.10.2017 г. възлизал на сумата от 68 286, 41 евро – редовна
главница, 662, 50 евро – просрочена главница, 45,53 евро – лихва по редовна
главница, 0,81 евро – лихви по просрочие, 269, 04 евро – просрочени лихви по
редовна главница.
В исковата молба се твърди, че на 07.11.2017 г. бил
сключен окончателен договор за покупко-продажбата на ипотекирания от ищеца имот
като същия с част от продажната цена в
размер на 135 758 лв. ищецът погасил задължението по кредита, а учредената
договорна ипотека била заличена. Изложени са твърдения, че припадащата се част
на всеки от тримата солидарни длъжници възлизала на сумата от 23 137, 32
евро, с левова равностойност 45 252, 66 лв., но ищецът изпълнил повече от
неговата част, поради което претендира от останалите съдлъжници разликата за
тяхната част.
При тези фактически твърдения, ищецът е мотивирал правен
интерес от предявяване на исковете и е сезирал съдът с искане да осъди ответниците
да му заплатят всеки един от тях сума от по 30 718 лв., представляваща
припадащата им се част като солидарни длъжници по договор за банков кредит от 25.08.2014
г., ведно със законната лихва върху сумата. При условията на евентуалност да
осъди ответника „А.-Т.-Б.“ ЕООД да му заплати сумата от 61 436 лв. –
припадащата му се част по договор за банков кредит от 25.08.2014 г. заедно със
законната лихва. Претенциите са заявени като частични, при пълен заявен размер
от 135 758 лв. Претендират се сторените разноски в производството.
Ответникът А.М.А., редовно уведомен, не заявява отговор в
срока по чл. 131 от ГПК. В открито съдебно заседание, назначеният му особен
представител – адв. М. оспорва исковете.
Ответникът „А.-Т.-Б.“ ЕООД, редовно уведомен, не изразява
становище по заявените искове.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съобразно приетият доклад по делото, намира за установено
от фактическа и правна страна
следното:
Страните не са формирали спор
относно обстоятелството, че са били съдлъжници по договор за банков кредит,
сключен с „Юробанк България“ АД на 25.08.2014 г. Това обстоятелство се
установява и от представения договор по делото № BL48827.
Не е формиран спор по делото, че
сумата, предмет на договора е усвоена изцяло от кредитополучателя.
Видно от представения по делото
нотариален акт за договорна ипотека № 195, дело 1154/2014 г. на Нотариус М.Г.с
рег. № 622 и район на действие – СРС като обезпечение на предоставения кредит е
учредена договорна ипотека върху собствен за ищеца недвижим имот в полза на
банката –кредитор.
Видно от представеното
удостоверение от кредитора /стр. 17 в делото/ към 25.10.2017 г. размерът на
дълга по договора възлиза на сумата
от 68 286, 41 евро – редовна главница, 662, 50 евро – просрочена главница,
45,53 евро – лихва по редовна главница, 0,81 евро – лихви по просрочие, 269, 04
евро – просрочени лихви по редовна главница.
Страните не са формирали спор, че
ищецът в производството се е разпоредил с ипотекирания в полза на кредитора
недвижим имот на 07.11.2017 г., което се установява и от представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба № 184, дело 346/2017 г. по описа на нотариус
М.М.-Р., с рег. № 504 и район на действие – СРС като с част от продажната цена
е погасен остатъкът от дълга по договора за кредит, съобразно постигнатата
уговорка в т. II от нотариалния акт.
Фактът на изцяло погасяване на
кредитното задължение от страна на ищеца се установява от представеното
платежно нареждане за сумата от 135 758 лв. /стр. 22 в делото/респ.
отбелязването в имотната партида за заличаване на ипотеката, служеща за
обезпечение на договора за кредит.
Съобразно чл. 127 ал.1 от ЗЗД, доколкото
не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е
платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. „Друга уговорка“ по смисъла на сочената разпоредба
във вътрешните им отношения не се твърди да е постигана респ. не се и
установява от съдържанието на процесния договор за кредит. Поради което и с
оглед нормата на чл. 127 ал.2 от ЗЗД с оглед пълното удовлетворяване на
кредитора от страна на един от солидарните длъжници, същият
придобива регресно право срещу останалите солидарни длъжници, за да се възстанови
нарушеното имуществено равновестие между тях. Платилият солидарен длъжник
може да претендира от останалите заплащане
на припадаща им се
част от платеното. Фактът на плащане
от страна на ищеца, който е правнорелевантният момент, за да възникне правото
му на обратно вземане / решение 196/21.08.2015 г. по гр.д. 6068/2014 г. на
Четвърто ГО на ВКС/ не се оспорва от страните по спора, а и се установява от
ангажираните по делото писмени доказателства. Размерът на платеното от ищеца,
който е основата, върху която следва да се съобрази припадащата се част на
останалите солидарни длъжници също е безспорно установена по делото / решение
211/23.07.2012 г. по гр.д. 177/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Същият възлиза
на сумата от 135 758 лв. Въпрос на проста аритметична операция е да се
изчисли, че дължимата от всеки един от тримата солидарни длъжници възлиза на
сума от по 45 252, 57 лв. за всеки един от тримата. Заявената в рамките на
настоящото производство частична претенция на ищеца е за заплащане на сума от
по 30 718 лв. за всеки един от двамата ответници, поради което заявените
частични искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед несбъдване на вътрешното
процесуално условие, настоящият съдебен състав намира, че не дължи произнасяне
по заявения евентуален иск.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК и предвид
депозирания списък по чл. 80 от ГПК на ищеца се следват и сторените в
производството съдебни разноски. Ответникът – ЮЛ следва да бъде осъден да
заплати на ищеца припадащата се част от ДТ, която възлиза на сумата от
1 228, 73 лв., а ответникът – ФЛ
следва да бъде осъден да заплати на ищеца припадащата се част от ДТ и внесения
депозит за особен представител, които като аритметичен сбор възлизат на сумата
от 2 678, 73 лв.
Воден от горното СГС, I – 19 състав:
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***– адв. Р.М.,
особен представител и „А.-Т.-Б.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплатят на основание
чл. 127 ал.2 от ЗЗД на Н.Г.К., ЕГН **********,*** – адв. И.М. сумата от по 30 178 лв. всеки
един от двамата - представляваща припадащата им се част като солидарни
длъжници по договор за банков кредит от 25.08.2014 г., сключен с „Юробанк
България“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, частична претенция при пълен заявен
глобален размер от 135 758 лв.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***– адв. Р.М.,
особен представител да заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Н.Г.К., ЕГН **********,***
– адв. И.М. сумата от 2 678, 73 лв.
– съдебни разноски.
ОСЪЖДА „А.-Т.-Б.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК на Н.Г.К., ЕГН **********,*** – адв. И.М. сумата от 1 228, 73 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия: