Решение по дело №2081/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1571
Дата: 28 октомври 2020 г.
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20207050702081
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

           /         .10.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ : 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

2. РАЛИЦА АНДОНОВА

 

при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 2081 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалбата на „Брабус Сервиз“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу постановеното по НАХД № 776/2020 година по описа на Районен съд - Варна, 45-и състав, Решение № 260007/12.08.2020 година, с което е изменено Наказателно постановление № **********-4/29.01.2020 година на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Варна.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Твърди, че решението не е мотивирано, както и че съдът не е обсъдил събраните доказателства, в резултат на което е достигнал до неправилен правен извод. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които не са съобразени от въззивния съд. Твърди, че деянието не е осъществено, тъй като не е собственик на имота, в който са установени отпадъците, както и собственик на отпадъците. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Варна и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа касационната жалба.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила проверяваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила проверяваното решение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалбата на „Брабус Сервиз“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Наказателно постановление № **********-4/29.01.2020 година на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Варна.

С наказателното постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева, на основание чл. 150, ал. 6 от Закона за управление на отпадъците затова, че на 15.01.2020 година, в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, местност „Малка чайка“, ПИ 10135.5502.24, не е изпълнил наложената със Заповед № 278/12.11.2019 година принудителна административна мярка – спиране на дейности по третиране на отпадъци за съхраняване на – R 13 на излезли от употреба моторни превозни средства, съгласно Приложение № 2 към § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. За да постанови този резултат административнонаказващият орган е приел, че площадката не отговаря на изискванията по Приложение № 3 към чл. 7, т. 2 и чл. 21, ал. 1 и 2 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства и Приложение № 2 към чл. 12 от Наредбата за третиране и транспортиране на производствени и на опасни отпадъци. Приел е, че дружеството не притежава разрешение по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците и не е подало заявление за издаване на такова разрешение.

С обжалваното Решение № 260007/12.08.2020 година, постановено по НАХД № 776/2020 година, състав на Районен съд - Варна е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 10 000 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че дружеството не е изпълнило наложената със Заповед № 278/12.11.2019 година принудителна административна мярка – спиране на дейности по третиране на отпадъци за съхраняване на – R 13 на излезли от употреба моторни превозни средства, съгласно Приложение № 2 към § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. Приел е, че деянието е осъществено за първи път, поради което наложената имуществена санкция е явно несправедлива и е намалил размера и, като е приел, че имуществена санкция в размер на 10 000 лева ще постигне целите по чл. 12 от ЗАНН.

Настоящия съдебен състав намира, че е налице твърдяното от жалбоподателя касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Решението не съдържа собствени мотиви.

Съдържанието на решението се състои от препис на съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и констативните протоколи, преразказ на свидетелските показания и препис на заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка. Съдът не е извършил анализ на доказателствата и не е изложил кои от относимите факти приема за установени въз основа на тях. Съдът не е анализирал релевантните за разрешаване на правния спор твърдения и възражения на жалбоподателя.

Липсват същински мотиви по наведените твърдения за допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения. Въззивният съд е извел извод за липсата на такива, но не се е произнесъл конкретно по нито едно от наведените от жалбоподателя твърдения, че в акта за установяване на административно нарушение са вписани като свидетели само служители на контролния орган, че в наказателното постановление не се съдържа описание на извършеното нарушение, тъй като не е посочен идентификатора на имота, в който проверяващите са констатирали съхраняване на отпадъци, нито какви са отпадъците.

Въззивният съд не е изложил мотиви защо приема, че имотът, в който са установени отпадъците се стопанисва от жалбоподателя, при все че това е едно от основните му възражения.

Липсата на изложение за приетата за установена фактическа обстановка, както и произнасяне на наведените във въззивната жалба твърдения и възражения, квалифицират проверяваното решение като постановено при липса на мотиви. Установената липса на мотиви, доколкото касае главните, подлежащи на проверка и доказване факти в конкретния казус, пряко свързани с обективната съставомерност на вмененото на касатора нарушение, от една страна лишава санкционираното дружество от инстанция по същество, с което несъмнено ограничава в значителна степен правото му на защита, а от друга лишава и настоящата инстанция от възможност за проверка на съдебния акт за съответствието му с материалния закон.

Предвид изложеното проверяваното решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото, след като изложи възприетите от него факти и доказателствата, които ги обосновават, въззивният съд следва да изложи и собствени мотивирани правни изводи относно обективната съставомерност и доказаност на нарушението, да обсъди и да изложи конкретни съображения за основателност/неоснователност на всяко от възраженията на касатора във въззивната му жалба, и да мотивира убедително крайния си правен извод за законосъобразност/незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.  

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260007/12.08.2020 година, постановено по НАХД № 776/2020 година по описа на Районен съд – Варна и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :   1.                                                                         2.