Определение по дело №70955/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 41909
Дата: 22 ноември 2023 г. (в сила от 22 ноември 2023 г.)
Съдия: Яна Емилова Владимирова Панова
Дело: 20221110170955
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41909
гр. С., 22.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20221110170955 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано по искова молба на Н. М. Н. срещу З., с която е предявен
иск за осъждане на ответника в качеството му на застраховател по
застраховка „Г.” на микробус с peг.№ ., чийто водач има вина за настъпилото
на 25.10.2019 г. пътнотранспортно произшествие (ПТП), за заплати на ищцата
сумата от 5 000 лв. /след изменение на размера на иска с молба на л.25 по
делото/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
- претърпените от нея болки и страдания от процесното ПТП, ведно със
законната лихва, считано от изтичане на тримесечния срок от подаване на
заявлението по чл. 380 КЗ – 23.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
Ищцата твърди, че на 25.10.2019 г. пътувала с микробус на „Г. с рег. №
. на еднодневна екскурзия с маршрут гр. С. – гр. П. – гр. П. – гр. О. – гр. П. –
гр. П. – гр. С.. На връщане от гр. О., движейки се по автомагистрала А4, в
района непосредствено преди отклонението за автомагистрала „Т.“ автобусът
претърпял ПТП, излизайки от пътното платно и удряйки се в лявата
мантинела, след което шофьорът предприел рязка маневра за завой надясно и
спрял микробуса от дясно на пътя. След спиране на микробуса шофьорът
огледа материалните щети и като установил, че те не представляват пречка
микробусът да продължи да се движи, въпреки, че ищцата и други пътници
били пострадали, макар и не толкова сериозно на пръв поглед, отказал да
повика полиция и продължил курса за гр. С.. Ищцата твърди, че в микробуса,
седалките за пътниците не били оборудвани с предпазни колани. При
настъпване на процесното ПТП, от удара в мантинелата и при последвалата
рязка маневра надясно, ищцата, получила травматични увреждания в резултат
на съприкосновение с облегалката на седалката пред нея, както следва:
контузия на главата с кръвонасядане в челната област, контузия на ляво
коляно с повсеместен оток на меките тъкани и ограничено кръвонасядане по
предната му повърхност,причиняващи ограничаване в обема на движения на
ставата, поради изразен болков синдром. При самия удар и непосредствено
след него ищцата била в състояние на силен стрес и шок. След като се
1
прибрала вкъщи започнала да изпитва силни болки в наранените области на
главата и тялото. На следващия ден болките се засилили и на 27.10.2019 г.
ищцата си извадила съдебномедицинско удостоверение за причинените
увреждания, които й причинили болки, страдания и ограничения със засилен
интензитет, които продължили повече от един месец. Ищцата твърди, че в
резултат на процесното ПТП страда от емоционални травми и страдания,
изразяващи се в страх, стрес и притеснения. Започнала да изпитвам чувство
на страх от движещи се автомобили, не желаела да излиза от вкъщи. Дълго
време отказвала да се качва в превозни средства, от които изпитвала
панически страх, такъв изпитвала и от пресичането на пътните платна, защото
постоянно си мислела, че ще я връхлети движещ се автомобил. Често си
спомняла отделни фрагменти от произшествието, които я ужасявали. От една
страна се чувствала щастлива, че е оцеляла при подобен удар, но от друга
съзнавала колко близко е била до смъртта, което я карало постоянно да мисли
за нея, а тези мисли създавала у нея голямо напрежение и тревоги. Сочи, че в
резултат на претърпения инцидент загубила доброто си настроение, чувството
си за хумор, добрия си сън, била силно депресирана. Катастрофата се
отразила тежко на психиката й и все още не можела да се адаптира към
настоящата обстановка и условия на живот. Била затворена в себе си и нямала
желание за комуникация с никого. Емоционалното й състояние било
нестабилно и лабилно. Имало моменти, в които ставала много раздразнителна
и избухлива. Хората започнали да странят от ищцата. Към днешна дата
общуването, ежедневието и животът й били напълно променени. Всички тези
страдания влияели неблагоприятно на психическото състояние на ищцата,
пречели на нормалното й съществуване, пълноценно общуване и въобще на
всички сфери от живота й. При справка в електронния портал на
Гаранционния фонд установила, че МПС, с което е причинено ПТП, към
25.10.2019 г., има валидно сключена задължителна застраховка „Г.” със З,,
валидна от 28.01.2019 г. до 27.01.2020 г. За претърпените неимуществени
вреди, настъпили вследствие причиненото ПТП, ищцата предявила претенция
към З,, изпратена по пощата на 22.11.2019 г., за заплащане на обезщетения от
10 000 /десет хиляди/ лева, като на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ, посочила и
банкова сметка и приложила всички документи по случая, с които
разполагала. С писмо изх.№ ./26.11.2019 г. ответното застрахователно
дружество изискало допълнителни данни и документи, като със заявление
изпратено по пощата на 31.01.2020 г. ищцата предоставила документите, с
които разполагала. До датата на депозиране на исковата молба в съда,
въпреки, че бил изминал законоустановения 3-месечен срок по чл. 496, ал. 1
от КЗ, ищцата не била получила плащане на застрахователно обезщетение.
Претендира разноски.
С исковата молба са представени доказателства и са направени
доказателствени искания за допускане на автотехническа експертиза (САТЕ),
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и съдебно-психологическа експертиза
(СПЕ) както и за разпит на двама свидетели. Направено е искане за
задължаване на ответника да представи по делото цялата образувана при него
застрахователна преписка.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
2
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Г.“ за МПС, с
рег. № . към 25.10.2019 г. Оспорва, че на 25.10.2019 г. е настъпило ПТП и
твърдения механизъм на настъпването му. Сочи, че по делото не е представен
Констативен протокол за ПТП, от който да е видно какъв е неговият
механизъм. С писмо, с изх.№ 99-5131/26.11.2019 г. ответно дружество е
поискало да му бъдат предоставени допълнителни документи с оглед
установяване на обстоятелствата и причините довели до настъпване на ПТП-
то, а именно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съгл. чл. 3 от
Наредба №13- 41/12.01.2009 г., издаден от службите на МВР. Такъв документ
не е предоставен, а представените документи не били достатъчни за доказване
на основателността на претенцията и съответно определяне на размера на
обезщетението. Поради това, било отказано плащане по претенцията.
Поддържа, че доколкото в СРС е заведено гр.д. № 40077/2021 по описа на
СРС, 168 с-в, с ищец Р. и по това дело е издадено съдебно удостоверение,
следствие на което ответникът се снабдил с документи от „Г. и се установило,
че водач на процесното МПС е бил Н. От представените по делото
доказателства се установява, че за събитието не са уведомени компетентните
органи и не е издаван протокол за ПТП. Оспорва твърдението, че е налице
виновно и противоправно поведение от страна на шофьора на МПС с рег.№ ..
Оспорва се твърдението, че в резултат на ПТП, за ищцата са възникнали
всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и тяхната
продължителност. Оспорва се пряката причинно – следствена връзка на
всички твърдени вреди с настъпилото ПТП и противоправното поведение на
водача. Оспорва се твърдението, че ищцата в следствие на ПТП е получила
контузия на главата с кръвонасядане в челната област, контузия на ляво
коляно с повсеместен оток на меките тъкани и ограничено кръвонасядане по
предната му повърхност, причиняващи ограничаване в обема на движения на
ставата, поради изразен болков синдром. Сочи се, че ищцата, въпреки
получените увреждания е продължила пътуването си още 2 часа и след
пристигането си в гр.С., отново не е потърсила медицинска помощ. Едва на
27.10.2019 г. ищцата, заедно с други две пострадали си били извадили
медицински удостоверения при един и същ лекар д-р А., съответно с №
473.10/2019 г.; №474.10/2019 г. и №480.10/2019 г. Няма данни ищцата да е
ползвала болничен и да е провеждала лечение. Твърденията на ищцата за
получени сериозни увреждания, както физически, така и психически, за
настъпили съществени промени в психическото и емоционалното й състояние
не били подкрепени с доказателства. По делото не били представени
доказателства за извършено „интензивно психотерапевтично лечение“, както
и за прием на медикаменти за „овладяване на тревожната симптоматика“. В
случай, че се установи, че ищцата е била пътник в МПС с рег.№ . и е
пострадала при ПТП от 25.10.2019г., то ответникът въвеждам изрично
възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на
предпазен/обезопасителен колан, което е допринесло за настъпването на
конкретните телесни увреждания. Сочи, че пострадалата е нарушила
разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, като е пътувала без поставен
обезопасителен колан, като по този начин тялото й свободно се е движило в
купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различните твърди и
тъпи предмети, следствие, на което са причинени телесните увреждания. В
конкретния случай, пострадалата сама била създала реална възможност за
3
настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за
опазване на собственото си здраве и живот. Ответникът оспорва и
твърденията причинените на ищцата травматични увреждания да са й
причинили болки, страдания и ограничения със засилен интензитет, които
продължили повече от месец, като поддържа, че ищцата е пътувала в чужбина
с автомобил/автобус в рамките на тези 2-3 месеца, за които твърди че се е
възстановявала от травмите си. Оспорва предявения иск за неимуществени
вреди и по размер като твърди, че същият е предявен в изключително
завишен размер. Счита, че ищцата не доказва да е търпяла болки и страдания,
които да обосновават предявения размер на обезщетение от 5 000 лева.
Поддържа, че размерът на предявения иск, съобразно критериите за
справедливост, не съответства на действително претърпените вреди от
ищцата, както и на практиката на съдилищата по аналогични случаи за
процесния период. Претенцията на ищцата за неимуществени вреди не била
съобразена със степента, обхвата, вида и продължителността на претърпените
болки и страдания, в резултат на пътния инцидент, както и с медико-
биологичните признаци на травмата и не отчита реалната продължителност
на лечебния и възстановителния процес. Оспорва и претенцията по
акцесорния иск за лихва, с оглед неоснователността на главния иск.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба са представени доказателства и са
направени доказателствени искания. Ответникът иска от съда да допусне
разпит на двама свидетели за установяване на механизма на ПТП и
причинените вреди. Ответникът моли да му бъде издадени съдебни
удостоверения, по силата на които да се снабди съответно с препис
извлечение от документите, находящи се в НЗОК за всички прегледи,
епикризи, изследвания и резултати от тях, хоспитализации, диагнози за
заболявания и провеждани лечения на ищцата, както и с информация от „С.
за това дали МПС „М.“, рама . с рег.№ ., е постъпва за ремонт в официалния
сервиз за възстановяване на щети след ПТП от 25.10.2019 г., въз основа на
издавено възлагателно писмо по „К.“. Моли съда да изиска справка от МВР,
ГД „Г.“ за това дали за периода от 26.10.2019 г. до 26.01.2020 г. ищцата е
напускала границите на страната, през кои ГКПП и на кои дати.
По отношение на доказателствените искания на ищцата, ответникът се
противопоставя на искането на допускане на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетел за установяване на обстоятелствата по настъпване на
процесното ПТП, тъй като твърдяното ПТП не е документирано по
надлежния ред. Противопоставя се на искането за допускане на СПЕ, като
поддържа, че по делото не е представена медицинска документация за
извършени прегледи от специалист – психолог и/или психиатър, който да е
снел анамнеза, да е провел съответни тестове и интервюта и да е назначил
лечение, поради което не може обективно да се даде отговор на поставените
от ищцата задачи. Противопоставя се на искането на ищцата за задължаване
на ответника по реда на чл.190 от ГПК да представи цялата застрахователна
преписка, доколкото ищцата не посочва кои документи се намират в
ответното дружество и иска да се представят, и поддържа, че всичко, което
ищцата е представила пред застрахователя при завеждане на доброволната
претенция е представено с исковата молба. Не се противопоставя не
4
исканията за допускане на СМЕ и САТЕ, и поставя допълнителни задачи към
тях. Не се противопоставя на искането за допускане на разпит на свидетел за
установяване на претърпените от ищцата болки и страдания.
При служебно извършена проверка, съдът констатира, че исковата
молба не отговаря на изискванията на чл. 128, т. 2 ГПК. С определение №
./05.02.2023 г. съдът е освободил ищцата от внасянето на ¼ от държавната
такса и ¼ от съдебните разноски. Понастоящем, цената на иска е 5 000 лв., и
на основание чл. 1 от Тарифа за държавната такса за него е в размер на 200
лева, съответно дължимата от ищцата държавна такса е в размер на 150 лева.
По делото на лист 26 са налице доказателства за заплащане на държавна такса
в размер на 100 лева. Поради това, следва да бъдат дадени указания на
ищцата да представи доказателства за довнасяне на държавна такса в размер
на 50 лева.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация: предявени са обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432 КЗ и чл. 497,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да установи
при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) настъпване на
твърдяното събитие – ПТП на 25.10.2019 г.; 2) противоправно поведение на
водача на микробус, с рег.№ ., довело до настъпване на ПТП: 3) настъпилите
от ПТП неимуществени вреди, описани в исковата молба; 4) причинна връзка
между настъпилото ПТП и претърпените от ищцата неимуществени вреди; 5)
за микробус, с рег. № . да е имало валидна застраховка „Г.“ с ответното
дружество към датата на събитието;
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) че
ищцата е нарушила правилата за движение по пътищата, като е пътувала без
поставен обезопасителен колан – по повод направеното възражение за
съпричиняване; 2) липса на вина за ПТП у водача на микробус, с рег. № рег.№
. във връзка с оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД;
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване следното обстоятелство: наличието
на валидно застрахователно правоотношение към 25.10.2019 г. по застраховка
„Г. на автомобилистите“ за микробус, с рег. № ., валидна от 28.01.2019 г. до
27.01.2020 г., със застраховател ответното дружество.
3. По доказателствата:
Представените от ищцата и от ответника писмени доказателства са
допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.
5
Исканията на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит
на свидетели за установяване на обстоятелствата около настъпване на ПТП и
вредите от него са допустими, относими и необходими, поради което следва
да бъдат уважени.
Предвид обстоятелството, че между страните е безспорно наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Г. на автомобилистите“ за
микробус, с рег. № ., със застраховател ответникът, предвид твърденията на
ответника, че всички документи в преписката са представени с исковата
молба и доколкото ищцата не посочва конкретно кои документи иска да
бъдат представени, искането по чл. 190, ал. 1 ГПК се явява неоснователно.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства, изискващи
специални знания, следва да бъде допуснати поисканите от ищцата
експертизи, които да отговорят на поставените в исковата молба и в отговора
на исковата задачи, но вещите лица следва да работят по нея след като бъдат
събрани гласните доказателства.
Искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да
му послужи пред пред „С. е основателно и следва да бъдат уважено.
Неоснователно е искането за издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване с информация от НЗОК – съдът счита, че събирането на
информация за всички прегледи, епикризи, изследвания и резултати от тях по
отношение на ищцата, без да е уточнен период на издаването им, не е
необходимо.
Искането на ответника за изискване на информация от МВР, ГД „Г.“
следва да бъде оставено без уважение, като на ответника се издаде съдебно
удостоверение, по силата на което същият да се снабди с исканата
информация от МВР, ГД „Г.“.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.02.2024 г. от 10,10 ч., за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от уведомяването да
представи по делото доказателства за доплащане на държавна такса по делото
в размер на 50 лева по сметка на Софийски районен съд.
При неизпълнение на указанията изцяло и в срок исковата молба
ще бъде върната на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за изпълнение на
указанията на съда.
ОБЯВЯВА на страните проекта на доклада по делото, съобразно
мотивната част на определението.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на
документите, приложени към исковата молба и към отговора на исковата
6
молба.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ищцата.
УКАЗВА на ищцата, че ако не води допуснатите при режим на
довеждане свидетели в откритото съдебно заседание, без да са налице
уважителни и извинителни причини за това, доказани по надлежния ред,
съдът може да отмени определението, с което е допуснал разпитите им.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Д-., при режим на призоваване от адрес: гр. С., б. Н., ЕГН:
**********, при режим на призоваване, като за свидетеля се изготви
справка за постоянен и настоящ адрес и същият да се призове на настоящия
си адрес, а в случай на невъзможност за призоваване на настоящия адрес, да
се призове на постоянния.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от уведомяването да внесе
депозит в размер от 100 лв. за призоваване на свидетелите Д.
ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза, която
да отговори на задачите, поставени в исковата молба и в отговора на исковата
молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й., адрес: гр. С., . специалност:
транспортна техника и технологии, оценител на МПС,
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лица в размер на 500 лв., от
които лв., 375 лв. вносими от ищцата и 125 лв. в едноседмичен срок от
съобщението, платими от бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебномедицинска експертиза със
задачите, поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Б., специалност: М..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лица в размер на 500 лв., от
които 187,50 лв., вносими от ищцата в едноседмичен срок от
съобщението, 250 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от
съобщението и 62,50 лв., платими от бюджета на съда на основание чл. 83,
ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-психологическа експертиза със
задачите, поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д., С., ., **********, специалност:
Психология
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лица в размер на 400 лв., от
които 300 лв. вносими от ищцата в едноседмичен срок от съобщението и 100
лв. платими от бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 3 ГПК.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ вещите лица за поставените задачи след
представяне на доказателства за внесен депозит от ответника и СЛЕД като по
делото бъдат събрани гласните доказателства.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищцата по чл. 190, ал. 1 ГПК
за задължаване на ответника да представи цялата застрахователна преписка,
намираща се при ответника.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, което да му
7
послужи пред „С. за получаване на информация дали МПС „М.“, рама . с рег.
№ ., е постъпвало за ремонт в официалния сервиз за възстановяване на щети
след ПТП от 25.10.2019 г., въз основа на издавено възлагателно писмо по
„К.“.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника за издаване на
съдебно удостоверение, което да му послужи пред Национална
здравноосигурителна каса.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника по чл. 186 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ответника съдебно удостоверение, което
същият може да получи след представяне на доказателства за внесена
държавна такса в размер от 5 лв., което да му послужи пред МВР, ГД „Г.“ за
снабдяване с посочената в т.5 от доказателствените искания в отговора на
исковата молба информация, след представяне на документ за платена
държавна такса.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8