№ 6595
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20251100102602 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от П. Л. К. срещу Прокуратура
на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът твърди, че след запознаване с докладна записка, изготвена във
връзка извършена проверка по подадена на 27.06.2008 г. жалба в СДВР, с
постановление от 26.08.2008 г. е образувано досъдебно производство, пр. пр.
№ 29804/2008 г. (№ З-603/2008 г.) по описа на СРП, срещу неизвестен
извършител за това, че на 19.05.2008 г. отнел чужди движими вещи от
владението на друго лице, без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. В периода 29.09.2008 до
м.12.2008 г. по досъдебното производство били използвани специални
разузнавателни средства. Ищецът твърди, че по образуваното досъдебно
производство са извършени няколко претърсвания, като впоследствие
съставените протоколи са одобрени от съда, както и че са проведени разпити
на свидетели.
На 20.11.2008 г. като обвиняеми били привлечени Б.И.В. и В.Д. за
1
извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.6 във вр. чл. 194, ал.1 НК.
На 18.12.2008 г. ищецът П. Л. К., бил привлечен в качеството на
обвиняем, в присъствието на адвокат, за това, че за времето от 01.11.2008 г. до
около 16.00 ч. на 05.11.2008 г., с цел да набави за себе си имотна облага,
придобил чужди движими вещи, за които знаел, че са придобити от другиго
чрез престъпление – престъпление по чл. 215, ал. 1 НК. С постановление от
27.03.2009 г. досъдебното производство е било спряно на основание чл. 242,
ал. 1, вр. чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК.
На 26.09.2009 г. с постановление по досъдебното производство ищецът
бил привлечен в качеството на обвиняем, за извършено престъпление по чл.
215, ал. 1 НК, в присъствието на защитник, като на същата дата бил разпитан.
На 05.07.2010 г. в Софийски районен съд бил внесен обвинителен акт
срещу тримата обвиняеми, сред които е и ищецът, и било образувано НОХД
№ 167/2010 г. Същото било прекратено и върнато на Софийска районна
прокуратура за отстраняване на нарушенията. Съдебният акт бил потвърден
от въззивния съд.
На 18.03.2011 г. бил внесен нов обвинителен акт и било образувано
НОХД № 4772/2011 по описа на СРС. С присъда от 04.11.2015 г. обвиняемите
били признати за виновни по повдигнатите им обвинения. Присъдата била
обжалвана и било образувано ВНОХД №23/2016 г. по описа на СГС, по което
постановената присъда била 04.11.2015 г. отменена, поради наличие на
допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебна и
съдебна фаза на процеса.
След постъпване на делото в Софийска районна прокуратура, с
Постановление от 30.01.2017 г. били дадени указания на разследващия
полицай от наблюдаващия прокурор за изпълнение на решението на СГС.
Извършени били действия по делегация за разпит на свидетел. С
Постановление от 11.01.2018 г. наблюдаващият прокурор частично е
прекратил досъдебното производство спрямо П. К..
На 29.01.2018 г. с постановление по досъдебното производство ищецът
отново бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление
по чл. 215, ал. 1 от НК и бил разпитан. На 29.03.2018 г. в Софийски районен
съд бил внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 5448/2018 г.
Производството било прекратено на 11.12.2019 г. и делото било върнато на
2
Софийска районна прокуратура за отстраняване на процесуалните нарушения.
След протест от страната на прокуратурата определението за прекратяване
било потвърдено от въззивния съд.
С постановление от 30.09.2020 г. наблюдаващият прокурор дал
указания на разследващия полицай. На 21.12.2020 г. бил внесен обвинителен
акт срещу обвиняемите, включително и срещу ищеца, и било образувано
НОХД № 16869/2020 г. по описа на СРС. Същото било прекратено в
проведенето на 31.01.2024 г. открито съдебно заседание на основание чл. 24,
ал. 1, т. 3 от НПК поради изтичане на 15 годишен срок, изтекъл на 05.11.2023
г. Прекратителното определение било влязло в сила на 15.02.2024 г.
Ищецът сочи, че е привлечен като обвиняем за първи път на 18.02.2018
г. и имал това качество до 15.02.2024 г., когато е прекратено наказателното
преследване, респективно продължителността на производството спрямо него
била 15 години, 1 месец и 27 дни.
Излага твърдения, че за периода от привличането му като обвиняем до
влизане в сила на определението за прекратяване на наказателното
производство, е претърпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на доброто име и оценката в обществото, уронване на чест и
достойнство, безпокойство, стрес, отчаяние, ограничаване на социалните
контакти и на възможността за спокойно полагане на труд, поради честата
необходимост от явяване за предявяване на материали и повдигане на
обвинение, както и за явяване в съдебни заседания, разстройство на
отношенията с близки. Сочи, че при повдигане на обвинението бил на 35
години и производство продължило до навършването му на 50 години. Това се
явявал най-активният период в живота му, а той бил принуден да живее в
постоянен стрес и безпокойство, че ще бъде осъден.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 40 000.00 лева,
обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът
Прокуратура на Република България оспорва претенциите. Навежда доводи за
неоснователност на предявения иск, поради факта, че наказателно
3
производство е прекратено, поради изтичане на абсолютния давностен срок -
чл. 81, ал. 3 от НПК, а не поради постановена оправдателна присъда, каквато е
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Излага доводи, че ако съдът приеме, че е сезиран с иск по чл. 2 б ЗОДОВ,
предвид обстоятелството, че се претендират и вреди от неразумна
продължителност на наказателното производство, прави възражение за
процесуална недопустимост на претенцията тъй като е проведена
административна процедура по реда на глава Шеста от ЗСВ, по която е
постигнато споразумение и определената сума от 10 000 лева е изплатена на
ищеца.
Оспорва предявения иск и като недоказан, предвид липсата на
доказателства за пряка причинно-следствена връзка между предявеното
обвинение и твърдените настъпили за ищеца неимуществени вреди. Излага, че
твърденията на ищеца за настъпили неблагоприятни последици в
професионален, здравословен и психоемоционален аспект не са подкрепени с
относими доказателства.
В условията на евентуалност оспорва размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като завишен, несъответстващ на
твърдените вреди и на икономическия стандарт в България, несъобразен с
изискванията за справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
във връзка извършена проверка по подадена на 27.06.2008 г. жалба в СДВР, с
постановление от 26.08.2008 г. е образувано досъдебно производство, пр. пр.
№ 29804/2008 г. (№ З-603/2008 г.) по описа на СРП, срещу неизвестен
извършител за това, че на 19.05.2008 г. отнел чужди движими вещи от
владението на друго лице, без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
На 20.11.2008 г. като обвиняеми са привлечени Б.И.В. и В.Д. за
извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.6 във вр. чл. 194, ал.1 НК.
На 18.12.2008 г. ищецът П. Л. К., е привлечен в качеството на обвиняем,
за това, че за времето от 01.11.2008 г. до около 16.00 ч. на 05.11.2008 г., с цел
4
да набави за себе си имотна облага, придобил чужди движими вещи, за които
знаел, че са придобити от другиго чрез престъпление – престъпление по чл.
215, ал. 1 НК. С постановление от 27.03.2009 г. досъдебното производство е
било спряно на основание чл. 242, ал. 1, вр. чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК.
На 26.09.2009 г. с постановление по досъдебното производство ищецът
е привлечен в качеството на обвиняем, за извършено престъпление по чл. 215,
ал. 1 НК.
На 05.07.2010 г. в Софийски районен съд е внесен обвинителен акт
срещу тримата обвиняеми, сред които е и ищецът, и е образувано НОХД №
167/2010 г. Същото е прекратено и върнато на Софийска районна прокуратура
за отстраняване на нарушенията.
На 18.03.2011 г. е внесен нов обвинителен акт и е образувано НОХД №
4772/2011 по описа на СРС. С присъда от 04.11.2015 г. обвиняемите са
признати за виновни по повдигнатите им обвинения. Присъдата е обжалвана и
е образувано ВНОХД №23/2016 г. по описа на СГС, по което постановената
присъда от 04.11.2015 г. е отменена, поради наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, допуснати в досъдебна и съдебна фаза на процеса.
На 29.01.2018 г. с постановление по досъдебното производство ищецът
отново е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по
чл. 215, ал. 1 от НК и бил разпитан. На 29.03.2018 г. в Софийски районен съд е
внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 5448/2018 г.
Производството по делото е прекратено на 11.12.2019 г. и делото е върнато на
Софийска районна прокуратура за отстраняване на процесуалните нарушения.
На 21.12.2020 г. е внесен обвинителен акт срещу обвиняемите,
включително и срещу ищеца, и е образувано НОХД № 16869/2020 г. по описа
на СРС. Същото е прекратено в проведенето на 31.01.2024 г. открито съдебно
заседание на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, след като съдът е
констатирал, че по отношение на подсъдимия П. Л. К. е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл. 215 НК, наказуемо с „лишаване от свобода”
от 1 до 6 години, извършено за времето от 01.11.2008 г. до 05.11.2008 г., като
на основание чл.81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.3 НК с изтичането на 15-годишен
срок, който е изтекъл на 06.11.2023 г., наказанието за преследването е
изключено по давност. Горепосоченото определение е влязло в законна
сила на Прекратителното определение било влязло в сила на 15.02.2024 г.
5
Продължителността на разглеждането на горепосоченото наказателно
производство е 15 години, 1 месец и 27 дни, която обхваща движението на
делото във фазата на досъдебното производство и разглеждането на същото от
две съдебни инстанции. В хода на производството са извършени множество
действия по разследването и са събрани многобройни писмени доказателства.
В хода на цялото наказателство производство, пред всички инстанции, ищецът
и неговия процесуален представител са участвали и не са допринесли за
продължителността на производството.
От показанията на свидетеля Г.В. (процесуален представител на ищеца в
горепосоченото наказателно производство), които показания съдът намира за
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства и кредитира с доверие, се установява, че ищецът бил
притеснен от воденото срещу него наказателно дело, изпитвал срам от този
факт и се чувствал неудобно. Фактът, че имал качеството обвиняем в
продължителен период от време се отразявало изключително негативно върху
ищеца. Свидетелства, че ищецът изпитвал силно неудобство от родителите и
съпругата си, които постоянно се интересували дали не е извършил
престъпление и го упреквали. Същите притеснения ищецът изпитвал и пред
своите служители. В резултат на образуваното наказателно производство
отношенията на ищеца със съпругата му се влошили и бракът им бил
прекратен с развод. Сочи, че във всяко от 35-те съдебни заседания, в които
участвал, ищецът изпитвал притеснения от неблагоприятния изход на
производството.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално
установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено
увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в
законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може
да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в
закона. За възникване на отговорността са необходими две предпоставки, а
именно: 1). повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
2). наказателното производство да е приключило. Тази отговорност е
следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда
6
обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява
пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица.
Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е
осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на
прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от
отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са
действали добросъвестно. Това сочи на извода, че това е обективна
отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки.
Съгласно разпоредлата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Според задължителните постановки, обективирани в
т. 8 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС процесуалните действия, извършени преди изтичането на
давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение,
защото са били законни.
Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на
действията на държавните органи. Това че е изтекла давността, изключваща
наказателната отговорност и че впоследствие законодателят е преценил, че
трябва да се заличи престъпният характер на
деянието и че виновните извършители следва да се освободят от наказателна
отговорност и от последиците на осъждането, не им дава право да искат
заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното преследване до
изтичане на давността, респ. до амнистията. В тези хипотези не може да се
ангажира отговорността на правозащитния орган, защото извършените от
него действия са били законни - т. е. липсва елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата. Ако наказателното производство продължи по
искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 24, ал. 2 във вр. с чл. 24,
ал. 1, т. 3 НПК, или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда,
7
право на обезщетение има лицето, признато за невинно с влязла в сила
присъда. Тогава съответният правозащитен орган отговаря за вреди, ако
наказателното производство е било образувано преди наказателното
преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано.
В разглеждания случай наказателното производство е образувано преди
наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е
амнистирано и наказателното производство не е продължено по реда на чл. 24,
ал. 2 НПК с оправдаване на лицето. Поради изложеното, за периода до
изтичането на давността липсва елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата и не може да се иска обезщетение. За времето
след като е изтекла абсолютната давност до прекратяванетоq наказателното
преследване е незаконно и са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди
през този период. Поддържането на обвинението от прокуратурата след
изтичането на абсолютната давност до прекратяването на наказателното
производство е незаконно. ( в този смисъл - решение № 392/04.01.2016 г. по
гр. д. № 2590/2015 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 180/23.07.2012 г. по гр. д.
№ 1392/2011 г. на IІІ г. о. на ВКС и др.) Отделно, ако подсъдимият е бил
признат за виновен, че е извършил престъпното деяние, за което е бил
обвинен, но е оправдан за някои от квалифициращи признаци, обвинението не
е незаконно и той няма право на обезщетение. (в този смисъл – определение
№ 575 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 288/2018 г. на I V г. о. на ВКС).
Релевантен за отговорността на ответника е единствено периода след
изтичането на абсолютната давност до влизане в сила на акта, с който е
прекратено производството.
Следва да бъде определен точният период, в рамките на който
действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинението са
били незаконни и за които като такива държавата следва да отговаря. За
престъплението по чл. 215 НК се предвижда наказание от 1 до 6 години
лишаване от свобода, като съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал.
1, т. 3 НК абсолютната давност настъпва след изтичане на петнадесет години,
считано от датата на извършване на деянието. От това следва, че давността е
настъпила на 06.11.2023 г., а продължилото след това наказателно
производство до прекратяването му с влязло в сила на 15.02.2024 г.
8
протоколно определение, се явява незаконно по смисъла на ЗОДОВ. Ето защо,
съдът намира, че отговорността на държавата за вреди от незаконно водено
срещу ищеца наказателно преследване следва да бъде ангажирана за периода
от 06.11.2023 г. до 15.02.2024 г.
При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на
граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е
да докаже засягането на съответното благо и с това, ако са доказани
останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за
обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да
докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от
причинени или свързани със съответните ограничения физически страдания. (
в този смисъл - решение 138 от 8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о.
на ВКС, решение № 434/25.11.2015г. по гр. д. № 2934/2015 г. на ІV г. о. на
ВКС).
Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така
е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности
у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и
възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства ( в този смисъл - решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. №
1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 466/09.05.2016 г. по гр. д. №
2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС).
В останалите случаи, на търсене и съответно установяване на
увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може да ги уважи
само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и
причинната връзка ( в този смисъл - решение от 11.03.2013 г., по гр. д. №
1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1568/2011
г. на ІV г. о. на ВКС).
В практиката на ВКС изрично е изтъкнато, че при определяне размера
на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди,
9
които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е
оправдан, в случай че са повече от едно, съдът следва не само да обсъди
всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно
съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си
своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на
справедливия размер на обезщетението (арг. от гр. дело № 871 по описа за
2018г. на Трето ГО на ВКС).
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е
съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди - болки и страдания, решението е
постановено в съответствие с този принцип. Така, за да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази следното: възрастта
на ищеца П. К. към датата на прекратяване на производството е 51 г.; от
момента на изтичане на абсолютната давност до влизане в сила на
прекратителното решение е изминал период от 3 месеца и 9 дни; по
отношение на ищеца не е взета мярка за неотклонение; по отношение на
ищеца не се установяват предишни осъждания. Не са събрани доказателства
да са настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на
ищеца, липсват и твърдения и доказателства за увреждане на физическото
здраве на ищеца в причинна връзка с процесната наказателна репресия.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и
отражението им към размера на неимуществените вреди към датата на
влизане в сила на акта, с който е прекратено наказателното производство.
Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
респективно размера на обезщетението.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в случая, образуваното
наказателно производство се е отразило негативно на ищеца и в
професионален план, на авторитета и служебната му репутация.
При съобразяване на всичко изложено и обстоятелството, че за вредите
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
е изплатено обезщетение на ищеца в размер на сумата от 10 000.00 лв. по
сключеното между ищеца и Министерството на правосъдието споразумение,
включващо и процесния период, съдът намира, че размерът на обезщетението
10
за неимуществени вреди за поддържаното незаконно обвинение в периода от
06.11.2023 г. до 15.02.2024 г. на ищеца следва да бъде в размер на сумата от
500.00 лв. Подобен размер на обезщетението съдът намира, че е съобразен с
изискванията на справедливостта, съобразно всички факти и обстоятелства по
делото.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира за
справедливо обезщетение в размер на 500.00 лева за неимуществените вреди,
до който предявеният иск е основателен и доказан, а за разликата до пълния
предявен размер от 40 000.00 лева, искът е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли.
С оглед на диспозитивното начало в гражданския процес върху
посочената сума лихва е дължима считано от 15.02.2024 г.
Относно разноските по производството
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца
следва да се присъдят направените разноски в размер на сумата от 58.13 лева,
представляващи сбор от заплатено адвокатско възнаграждение и внесена
държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на П. Л. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес – гр. София, ул. „********, адв. Д. П., на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сума в размер на 500.00 лева,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато
срещу ищеца обвинение за извършване на престъпление по чл. 215 НК,
приключило с влязло в сила протоколно определение постановено по НОХД
№ 16869/2020 г. по описа на СРС, с което образуваното наказателно
производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, ведно със
законната лихва от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата до пълния предявен размер от
40 000.00 лв.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
11
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на П. Л. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес – гр. София, ул. „********, адв. Д. П. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 58.13 лв., представляваща разноски по
делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12