Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр. БЯЛА, 18.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав в публично съдебно заседание на първи март, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
При секретаря В.В., като разгледа
докладваното от Съдията гр.д. № 825 по описа за 2015г., за да се произнесе
съобрази следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове на основание чл.234, ал.1 от ЗМВР и
чл.86, ал.1 от ЗЗД от Ю.В.С. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 19 264,00 лв., представляваща обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на иска 13.11.2015г.,
до окончателното й изплащане, както и сумата от 385,00 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху
нея за период на забава от 14.04.2015г. до 27.10.2015г. Претендират се и
сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
изразява становище за неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето
им, като претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение.
Като обсъди
събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа и
правна страна:
Изложено е в
исковата молба, че ищецът е бил служител младши инспектор-младши контрольор I-ва степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Б. при ОД на МВР – Р. Твърди, че със Заповед Ф №
336з -714/14.04.2015г. на Директора на ОД на МВР – Р. служебното му
правоотношение било прекратено, поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 30.04.2015г. Ответникът не му изплатил
дължимото обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР, възлизащо в размер на 19 264,00
лв.
В отговора
на исковата молба ОД-МВР - гр.Р. изразява становище за неоснователност на
исковете. Не се оспорват фактите на съществувало служебно правоотношение, по
което ищецът е работил в РУ – Б. при ОД
на МВР – Р. през визирания период, както и на прекратяване на правоотношението
на посоченото основание със заповед на Директора на ОД-МВР - гр.Р., респ.
сдаването на длъжността, считано от 30.04.2015г. Не се оспорва и дължимостта на
обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР в полза на ищеца. Настоява се за отхвърляне
на исковете и за присъждане в полза на ответника на сторените от него разноски
под формата на юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на исковете
е наведено евентуално възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, като се изразява и становище, че в полза на ищеца
изобщо не следва да се присъждат разноски поради факта, че ответника не бил дал
повод с поведението си за завеждане на делото по смисъла на разпоредбата на
чл.78, ал.2 от ГПК.
Не е спорно
по делото, че ищецът е работил като служител младши инспектор-младши контрольор
I-ва степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Б. при ОД на МВР – Р. Не
е спорно между страните, че със Заповед
Ф № 336з -714/14.04.2015г. на Директора на ОД на МВР – Р. служебното му
правоотношение е прекратено на основание чл.226, ал.1, т.13 от ЗМВР, поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата
на връчване на заповедта, както и че на 30.04.2015г. Ю.В.С. е сдал длъжността,
видно от акт за сдаване на длъжност от последната дата на лист 18 от делото.
Страните не
спорят и за наличието на предпоставките на чл.234, ал.1 от ЗМВР за изплащане в
полза на ищеца на обезщетение съобразно броя на прослужените години. В самата заповед на Директора на ОД на МВР – Р. за
прекратяване на служебното правоотношение с ищеца е включено разпореждане за
изплащане на полагащото се обезщетение по чл.234 от ЗМВР. Дължимото обезщетение
не е било изплатено до датата на предявяване на исковете - 13.11.2015г.
Ищецът е
назначен и освободен от длъжността от Директора на ОД на МВР – Р. Заповедта за
прекратяване се издава по правило от съответния орган по чл.158 и чл.159 от ЗМВР, т.е. от органа по назначаването - в този смисъл чл.227 от ЗМВР. С
разпоредбите на чл.158 и чл.159 от ЗМВР са определени категориите служители, които
се назначават от Министъра на вътрешните работи и от ръководителите на
структурите по чл.37 от ЗМВР /вкл. на ОД на МВР/, които структури съгласно чл.37,
ал.2 от ЗМВР са юридически лица. Очевидно е, че ответникът се явява орган по
назначаване на ищеца на заеманата от него държавна длъжност в структурата на ОД
на МВР – Р. Държавната служба е понятие на административното право и се свързва
с изпълнение на функции в държавната администрация. Служебното правоотношение е
комплексно по своя характер – от един юридически факт /индивидуален
административен акт/ възникват две правоотношения - административно и трудово, като
административното е водещо. Страни по служебното правоотношение, което е
едностранно и властническо по възникване и характер и двустранно по субекти, са
държавният служител и органът по назначаването. Органът по назначаването издава
заповедта за назначаване и е оправомощен да прекрати служебното правоотношение.
Като страна в правоотношението, длъжна да осигури на държавния служител
възнаграждение за труда, социално осигуряване, условия за изпълнение на
службата /така чл.30 от ЗДСл/, органът по назначаването отговаря пред служителя
и за изплащане на дължимите при прекратяване на правоотношението обезщетения. В
този смисъл легитимирано да отговаря по исковете е Директора на ОД на МВР- Р. като
администрация на органа по назначаването, който е страна по служебното
правоотношение с ищеца /виж решение № 14/17.02.2011г. по гр.д.№ 625/2010г., ІІІ
г.о., ГК на ВКС/.
В хода на
производството по делото Ю.С. е получил претендираното от него обезщетение в
размер на 19 264 лв. /в тази насока е и представената справка от ответника
с рег.№ 1463/25.01.2016г. Плащането е осъществено на 18.12.2015г. Директорът на
ОД на МВР – Р. е второстепенен разпоредител с бюджет /ПМС № 73/27.03.2015г. обн.ДВ,
бр.25/03.04.2015г./, поради което именно по негово нареждане е изплатено
обезщетението, но след превеждане на дължимата сума и одобрение на плащането от
първостепенния разпоредител -Министъра на вътрешните работи, който съставя, изпълнява
и отчита бюджета на МВР /чл.11, ал.3 от Закона за публичните финанси/. Така
плащането е осъществено именно от ответника по делото МВР чрез второстепенния
разпоредител с бюджет в регионалната структурна единица на министерството ОД на
МВР-Р. При извършеното в хода на производството по делото плащане на главницата
от 19264 лв. искът по чл.234, ал.1 от ЗМВР следва да бъде отхвърлен.
Ответникът
дължи обаче на ищеца обезщетение за забавено плащане на главното парично
задължение в размер на законната лихва върху него за периода на забава 31.07.2015г.
- 13.11.2015г., за който се претендира такова на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Според
разпоредбата на чл.234, ал.10 от ЗМВР обезщетението по чл.234, ал.1 от ЗМВР се
изплаща в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното
правоотношение. При определен в самия закон срок за изпълнение по правилото на
чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД длъжникът МВР е изпаднал в забава след изтичане на
срока. В случая правоотношението с ищеца е прекратено, считано от 30.04.2015г.,
поради което тримесечният срок за изплащане на обезщетението по чл.234, ал.1 от ЗМВР е изтекъл на 30.07.2015г. Ответникът е изпаднал в забава от следващия ден 31.07.2015г.
и дължи претендираното обезщетение за забавено плащане за периода 31.07.2015г. -
13.11.2015г. вкл. Изчислено с електронен онлайн калкулатор, същото възлиза в
размер на 568,35 лв., а претендираната сума е в размер на 385,00 лв., без да е
предявено изменение на исковата претенция по реда на чл.214 ГПК.
На основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху главницата за периода от датата на предявяване
на исковете - 13.11.2015 г. до датата на извършеното плащане на главницата - 18.12.2015г.
При този
изход от спора право на сторени по делото разноски има единствено ищецът по
делото, който изрично ги е претендирал. По правило при отхвърляне на иска право
на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК има ответникът, но в случая
главният иск за сумата от 19 264 лв. ще бъде отхвърлен по причина на извършено
от ответника доброволно плащане едва в хода на производството по делото. Тъй
като ответникът е станал причина за завеждане на делото с поведението си по
неплащане в срок на дължимото обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР и не е
признал исковете, по арг. от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК именно той
следва да понесе отговорността за разноските по делото. Принципът е, че
отговорна за разноските в процеса е страната станала причина с поведението си
за сезиране на съда с основателна искова претенция от другата страна. В случая
отговорността следва да се понесе изцяло от ОД-МВР- Р., което не е изплатило в
законоустановения срок дължимото обезщетение на ищеца, а е сторило това едва
след предявяване на изначално основателните към датата на подаване на исковата
молба в съда искове. Основателността на главния иск е отпаднала в хода на
делото поради късно извършеното плащане от ответника. С оглед изложеното
ответникът МВР няма право на разноски за настоящото производство, каквито е
претендирал под формата на юрисконсултско възнаграждение, доколкото отговорът
на исковата молба и последващата молба - становище от 29.01.2016г. са изготвени
от юрисконсулт на ответника. Ищецът е направил разноски в размер на 400 лв. - платено
адвокатско възнаграждение, чието плащане е удостоверено с договор за правна
помощ /стр.6 от делото/. Наведено е възражение по чл.78, ал.5 от ГПК от
ответника за прекомерност на горното адвокатско възнаграждение. Дължимото
минимално адвокатско възнаграждение по делото за една инстанция, съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на сума от 1 118,86 лв. Делото не е сложно от
фактическа и правна страна и приключи в две съдебни заседания, като
възражението за прекомерност не е
основателно и не следва да бъде уважено, тъй като е под минималния размер. В
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на минималното по
Наредбата адвокатско възнаграждение от 400 лв. Следва да се заплати и сумата в
размер на 50,00 лв. по приетата и неоспорена СИЕ.
Тъй като ищецът
е освободен по силата на закона от заплащане на държавна такса за водене на
делото /т.23 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК
на ВКС/, по правилото на чл.78, ал.6 от ГПК при този изход от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по чл.1 от ТДТКССГПК
в размер на 770,56 лв. по иска с цена 19 264 лв. и в размер на 50 лв. по иска с
цена 385,00 лв. /общо ДТ в размер на 820,56 лв/. Ответникът като държавно
учреждение не е освободено от заплащане на държавни такси по смисъла на чл.84,
ал.1, т.1 от ГПК, тъй като предмет на делото не са публични държавни вземания, а
частни субективни права на ищеца /т.10 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.
по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК на ВКС/.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Ю.В.С., с ЕГН-********** *** срещу ОД на МВР- Р. за осъждане на ОД на
МВР – Р., бул.“Г.С.“ № ..., представлявано от Директора Т.А. да заплати на Ю.В.С.,
сумата в размер на 19 264 лв. /деветнадесет хиляди двеста шестдесет и четири
лева/, представляваща обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР, дължимо поради
прекратяване на служебното правоотношение с него на основание чл.226, ал.1,
т.13 от ЗМВР /придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст/, осъществено със заповед Ф № 336з - 714/14.04.2015г. на Директора на ОД
на МВР- Русе.
ОСЪЖДА ОД на
МВР-Р., бул.“Г.С.“ № ..., представлявано от Директора – Т.А. да заплати на Ю.В.С.,
с ЕГН-********** ***, сумата в размер на 385,00лв. /триста осемдесет и пет лева/,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 19 264 лв. /обезщетение
по чл.234, ал.1 от ЗМВР/, считано от 31.07.2015г. до 13.11.2015г. вкл., както и
законната лихва върху главницата от 19 264 лв., считано от датата на предявяване
на исковете - 13.11.2015г. до окончателното й изплащане на 18.12.2015г.
ОСЪЖДА ОД на
МВР-Р., бул.“Г.С.“ № ...., представлявано от Директора – Т.А. да заплати на Ю.В.С.,
с ЕГН-********** *** сторени в първата
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на
МВР-Р., бул.“Г.С.“ № .., представлявано от Директора – Т.А. да заплати по
сметка на Районен съд - Бяла дължимата държавна такса за водене на делото в
размер на 820,56 лв. /осемстотин и двадесет лева и петдесет и шест ст./, както
и сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ за СИЕ.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – гр.Русе.
Районен съдия:/п/