№ 501
гр. Габрово, 04.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четвърти
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
и прокурора Маруся Василева Димитрова (РП-Габрово)
Сложи за разглеждане докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20214210200537 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За РП - Габрово редовно уведомена, се явява прокурор Д..
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. АС. Д.- редовно призован, се явява лично, заедно с договорен
защитник адвокат Г.М. от АК - Габрово и пълномощно към делото.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
АТ. К. Ж., Г. АП. Ж., Д. Р. АБ., ЯНК. К. ИВ., Й. Г. Г., Ц. М. Б., Б. Б. Ш., КР. Г. Г., К.
Д. В., С. СТ. ЯН., АНДР. КР. АНГ. - редовно призовани, се явяват лично
В. К. В. - принудително доведен от органите на ОЗ "Охрана" - Габрово, се явява
лично.
СВИДЕТЕЛКАТА ХР. Д. В. – редовно призована, не се явява.
Вещите лица:
Н. Г. Н. - редовно призован, не се явява. От негово име е депозирана молба, с която
заявява че към настоящия момент е на курс за професионална реализация в гр. София и това
препятства явяването му в залата.
Я. Д. К. - редовно призован, не се явява. От негово име е депозирана молба, с която
същият заявява, че е поставен под карантина, поради заболяване от Ковид-19, което
възпрепятства явяването му в днешно съдебно заседание.
1
Становища по даване ход на делото:
ПРОКУРОР Д. - Да се даде ход на делото, нямам възражения по състава на съда.
АДВОКАТ Минков - Да се даде ход на делото, нямам възражения по състава на съда.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. - Да се даде ход на делото, нямам възражения по състава на
съда.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличността на свидетелите:
АТ. К. Ж. – 46 години, български гражданин, неосъждан, б.р.
Г. АП. Ж. – 75 години, българска гражданка, неосъждана, б.р.
Д. Р. АБ. – 25 години, българска гражданка, неосъждана, б.р.
ЯНК. К. ИВ. – 45 години, българска гражданка, неосъждана, б.р.
В. К. В. - 28 години, български гражданин, осъждан, б.р.
Й. Г. Г. – 33 години, български гражданин, осъждан, б.р.
Ц. М. Б. – 78 години, българска гражданка, неосъждана, б.р.
Б. Б. Ш. – 18 години, български гражданин, неосъждан, б.р.
КР. Г. Г. – 27 години, български гражданин, осъждан, б.р.
К. Д. В. – 21 години, български гражданин, неосъждан, б.р.
С. СТ. ЯН. – 54 години, българска гражданка, неосъждана, б.р.
АНДР. КР. АНГ. – 46 години, българска гражданка, неосъждана, б.р.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която се носи по чл.
290 от НК и същите обещаха да говорят истината.
Свидетелите, освен А.Ж., са отстранени от съдебната зала.
2
Пристъпва към разпит на свидетелите:
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. – Бяхме на ул. "Свищовска" пред блока деца и родители. Това е
пред комплекс "Рубин". Там има кафене. Площадката пред блока се пада в ниското. Чу се
някаква гюрултия. Видяхме К. целият в кръв. Той е комшия на майка. Мисля, че заради него
се явявам тук в съда. Имаше викове от мъже. Там има кръчма. Може би виковете са дошли
от там, а може и от друго място. Не съм сигурен. К. се появи от пътя, където де факто се
намира комплекса. Ние се намирахме в нишата. Има дървета и храсти. Това всъщност
представлява градинка. К. мина край нас. Мисля, че си влезе в блока. В един вход сме.
После дойде майка му Силвия. Тя нищо не ни каза. После започнаха да се разнасят клюки.
Разбрахме, че са го били или се е бил. Каква е била причината, защо се е случило това и кой
го е бил не знам. Чу се, че е заради наркотици. С К. не сме разговаряли. Само минава край
мен. Аз го знам от малък, но е антисоциален според мен. Спрямо приятелите си не знам как
е. На пейката покрай нас имаше майки. Гела няма нищо общо и не знае за какво става
въпрос. Баба Ц. я нямаше там. Дефакто бяхме две жени, тези пълните, които са тук, моята
съпруга, Адриана и нейния мъж.
СЪДЪТ - Когато чухте глъчката спомняте ли си дали беше придружена с някакви
заплахи, псувни или някакви конкретни реплики?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. – Някой изрече "Ще ти еба майката". На една тераса бяха седнали
да ядат и пият. Аз не обръщам внимание на това.
ПРОКУРОР Д. - Спомняте ли си по кое време на деня стана?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. – През нощта, вечерта може би. Не се сещам конкретно. Ако е
било през месец август, трябва да е било след девет часа, тъй като беше тъмно.
ПРОКУРОР Д. - Казвате, че освен вас е имало други две жени. А деца имаше ли?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. – На самите гаражи се събират деца от всички входове. Осветено
е. Не можеш да отличиш глъчката.
ПРОКУРОР Д. - Като казвате, че сте видели К. окървавен, можете ли да кажете къде е
имало кръв по него, какво му е имало?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. – Аз бях седнал. Той мина на близко разстояние от мен около 5-10
метра. Беше окървавен от лявата страна по лицето. К. мина край блока, зави и влезе във
входа.
АДВОКАТ Минков – Има ли фитнес наблизо?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. – Да.
3
АДВОКАТ Минков – Възможно ли е от фитнеса да се види мястото, където е станала
глъчакта?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. – Не, няма как да се види. Има храсти.
АДВОКАТ Минков – Знаете ли К. да е вземал нещо, да е имал проблеми?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. – Не. Не ме питайте такива неща. Всичко, което казват,са клюки и
не мога да застана зад думите си, тъй като няма как да съм сигурен.
Не постъпват повече въпроси.
СВИДЕТЕЛКАТА Ж. – Живея на ул. "Свищовска" № 74. Това е в същия блок, където
живее момчето К.. Не знам да е ставало с него нещо. Не знам нищо. Чудя се защо са ме
викали. К. нищо не ми е обяснявал. Не сме говорили. Просто се разминаваме и ме
поздравява.
Не постъпват повече въпроси.
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Познавам К., защото сме комшии на "Здравей-Здрасти". По
това време бях навън с моето дете пред блока в кв. "Младост". Това стана около 18 - 10 часа.
Беше започнало да се стъмва. С нас навън бяха и комшии. Бабата не беше при нас. Майки и
бащи бяхме. К. мина покрай нас и излезе на главния път на тротоара. Искам да кажа, че
имам зрителен проблем и не виждам ясно нещата. Видях, че спря една кола до К.. Слезнаха
едно или две момчета. Говориха нещо с него 5 – 10 минути максимум. Чух К. да казва
"Удари ме, хайде удари ме!". Мисля, но не съм сигурна, че удари момчето. Другото момче
не го познавам. После чух звук от шамар. Не знам кой кого удари. Видях, че някой удари К..
Него го различавах, защото беше със светла тениска и го различавах. В следващия момент
си взех детето и като се обърнах вече виждам К. на земята. Как са го ударили не знам. Не
съм сигурна срещу него колко човека слязоха от колата. Мисля, че срещу К. имаше едно
момче. Две или три момчета бяха там. Не мога да кажа дали на земята се случваше нещо.
Възможно е в паниката да не съм обърнала внимание. После се тези две или три момчета се
качиха в колата. Не мога да съм сигурна напълно, заради паниката и заради това, че не
виждам добре. След това К. остана там. Беше на земята. Предполагам, че другото момче го е
ударило. Не знам дали имаше някой, който да се приближи и да ги разтървава. Не знам дали
другото момче слезе от кола или беше там. Не знам К. сам ли стана от земята. След това той
мина покрай нас. Не го видях добре в тъмното. Не си спомням майката на К. да е идвала при
нас. След случката не съм разбирала нищо повече. Не съм разговаряла с К. повече. Ние по
принцип никога не сме разговаряли. Само "Здравей-Здрасти". След инцидента си взех детето
и се прибрахме в нас. Там в този квартал бяхме на квартира. Не съм виждала на следващия
4
ден К.. Проблемът с очите ми се състои в това, че имам "Кокоша слепота". Вечер виждам
само силуети. Едното ми око е с пл. (+) 10 диоптъра, а другото с мин. (-) 11.
ПРОКУРОР Д. - Можете ли да кажете на какво разстояние се намира градинката, на която
сте се били събрали от мястото на инцидента?
СВИДЕТЕЛКАТА А. – На около 15-20 метра. Аз бях по-ниско от мястото на
инцидента.
ПРОКУРОР Д. - Близо ли се намира до улицата?
СВИДЕТЕЛКАТА А. – На главния път на тротоара.
ПРОКУРОР Д. - Споменахте, че сте били в паника. Какво означава това?
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Уплаших се от случващото се.
ПРОКУРОР Д. - Други деца на мястото имаше ли?
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Детенцето на мъжа, който първи беше разпитан.
ПРОКУРОР Д. - Някой друг да се е уплашил? Какви бяха реакциите на съседите?
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Не обърнах внимание. Хем гледах случката, хем гледах
детето си. Детето ми се стресна. Всичко се случи за момент.
ПРОКУРОР Д. - Имате ли спомен дали освен тези момчета, които са слезли от
автомобила, с К. или около него да е имало и други?
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Не мога да кажа.
СЪДЪТ предлага на страните да се прочетат показанията на свидетелката Д.А. на
основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради констатирани
съществени противоречия между заявеното от нея на ДП и днес, както и поради липса на
спомен от фактическото положение по случая.
ПРОКУРОР Д. - Давам съгласие.
АДВОКАТ Минков – Давам съгласие.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. - Давам съгласие.
СЪДЪТ
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
показанията на Д.А. дадени пред органа по разследване на 08.10.2020 година и находящи се
на л. 46 от материалите по делото.
СЪДЪТ – К. удрял ли е някой?
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Някои от нещата не съм ги споменавала там. Някои неща съм
ги казала, но други за първи път ги чувам и не съм ги казвала изобщо. Според мен К.
предизвика момчето.
СЪДЪТ - К. удари ли някой? Тръгна ли нападателно?
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Не видях удар, само предполагам.
СЪДЪТ - В показанията ви на ДП е много подробно описано от Ваше име, че става
въпрос за побой на пътя с ритници и юмруци. Сега спомняте ли си го така?
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Това не съм казвала. Не знам дали се е случило. Не видях
нищо подобно с ритници и юмруци. Не съм го казвала това.
СЪДЪТ - А думите "Стига го ритахте, ще го убиете!." Чухте ли да са изричани от
някой?
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Само тези от страна на К. "Хайде, удари ме.".
СЪДЪТ – В показанията си на ДП казвате, че сте видели К. на следващия ден, а сега
в днешния разпит, че не сте го виждали. Кое е вярно?
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Не съм го виждала.
СЪДЪТ - В полицията как протече разпита?
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Питаха какво се случи и това, което разказах на тях, казах и
на вас. Подписах се на показанията си. Аз лично не ги четох, а ми ги прочетоха. Прочетоха
това, което ви казах сега пред вас.
Не постъпват повече въпроси.
СВИДЕТЕЛКАТА И. – Нищо не съм видяла. Бяхме на пейките и си седяхме там.
Свекърва ми не беше там при нас. А.Ж. е мъжът ми. Там беше и жената, която излезе преди
мен от съдебната зала. Не помня други. Там е площадка и гледаме децата. Нищо не помня.
Отсреща има заведение и се чу "дум-дум". Все едно, че нещо падна. Не видяхме кой падна.
6
Има стъпала. Не съм чула викове. Ако някой е викал ще излезе на пътя и ще се види. Не си
спомням друго. К. с още две момчета слязоха по стъпала. Ние не живеем там, където живее
К.. Там живее свекървата ми. Не познавам майката на К., нито него. Не съм запозната с тези
неща. Мина покрай нас с още две момчета. Вие можете ли да следите всеки, който минава
край вас?
ПРОКУРОР Д. - Казвате, че минал покрай вас. Откъде на къде?
СВИДЕТЕЛКАТА И. – Блокът е под формата на буквата "Г". Има и стъпала.
Прибира се у тях от пътя. Това стана след като чух, че нещо падна. Отсреща има кръчма,
която е точно на пътя на блока.
ПРОКУРОР Д. - Имаше ли нещо във външния му вид, което да ви е направило
впечатление?
СВИДЕТЕЛКАТА И. – Не гледам външния вид. Детето ми беше там, гледах него.
Може бабите да седят и да гледат, но тогава нямаше баби. Водихме диалог с А. и мъжа ми.
Дете си играеше и тъкмо мислихме да си тръгваме, че беше тъмно. Там има храсти.
ПРОКУРОР Д. - Има ли видимост от пейките в посока улицата?
СВИДЕТЕЛКАТА И. – Няма, защото има големи зелени храсти, после път и стъпала.
Не постъпват повече въпроси.
СВИДЕТЕЛКАТА Б. – Спомням си, че се здрачаваше. След вечеря отворих
прозореца и видях на тротоара две момчета, че се търкалят и три гледат. На другия ден
видях К. с майка му и видях, че има контузии. Това стана на тротоара пред блока на ул.
"Свищовска" № 70. Аз гледам към улицата от прозореца. Другите три момчета не правиха
нищо, аз се прибрах, защото гледката ми е неприятна. Беше сумрак, аз живея на осмия етаж
и не мога да видя нищо. Реших, че едното момче е бил К., заради контузиите по него, които
видях на другия ден.
ПРОКУРОР Д. - Казвате, че това се е случвало на тротоара. В близост имаше ли хора,
улица, движение?
СВИДЕТЕЛКАТА Б. – Това, което видях беше за части от секундата.
ПРОКУРОР Д. - Казвате, че са се търкаляли. Под каква форма?
СВИДЕТЕЛКАТА Б. – Видях надолу по тротоара, че двама се търкаляха, а други
трима стояха. Това е което видях.
АДВОКАТ Минков – Правя предложение да се четат показанията на свидетелката
7
дадени на ДП.
СЪДЪТ - В коя част да се прочетат показанията ѝ?
АДВОКАТ Минков – Да се прочетат показанията в частта описваща двамата
младежи, които се търкалят по земята.
ПРОКУРОР Д. - Давам съгласие да бъдат прочетени показанията.
СЪДЪТ намира, че действително са налице условия за прочитане и то в цялост
показанията на свидетелката Ц.Б. на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК,
доколкото между заявеното днес и пред органа по разследване на ДП има противоречия.
Водим от горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК показанията на
свидетелката Ц.Б. дадени пред органа на ДП на 18.09.2020 г. и находящи се на л. 43 от
материалите по делото.
СЪДЪТ - Веднага ли видяхте лицата, след като се показахте на терасата или
впоследствие?
СВИДЕТЕЛКАТА Б. – Всичко, което видях беше за части от секунда, но кой кого би
- не видях. Беше сумрачно и не го познах веднага.
Не постъпват повече въпроси.
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Почти нищо не помня. Спомням си, че се прибирах от кафе и
Н. и Я. бяха на пейката пред блока на ул. "Свищовска" № 70. Аз се спрях при тях, за да
изчакам мъжа ми, който каза, че се прибира от работа. Спряха се коли, чу се "дум-дум" и
после видях момчето. Удар ли беше това "дум-дум" не знам, но нещо такова трябва да е
било. Това момче слезе по стълбите към блока. Той е син на С.Я.. Като мина покрай нас
видях, че има кръв по лицето. Не помня от коя страна. Преди това не го видях да излиза,а
чак като се прибираше към входа. Стълбите са от тротоара по прав участък. Има пейки пред
блока и ние бяхме на тях, когато се чу този звук. Здрачаваше се. Тъй като не ми влиза в
работата, не съм видяла друго.
ПРОКУРОР Д. - Какво е разстоянието от мястото, където бяхте, до мястото, откъдето
чухте, че идва шума?
8
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Не мога да преценя. Имаше храсти. Нищо не се виждаше, тъй
като се здрачаваше.
ПРОКУРОР Д. - Когато К. мина покрай вас сам ли беше или не?
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Не мога да кажа, просто видях момчето, че беше в кръв.
ПРОКУРОР Д. - Майката на К. да е слизала по това време при вас пред блока, да сте
я видели?
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Да, слезе. Тя беше на прозореца и аз и викнах да слезе.
Преподавала е на дъщеря ми. Познавам я. Извиках я, защото видях синът и в кръв. След
това се прибрах.
Не постъпват повече въпроси.
СВИДЕТЕЛКАТА Я. – Аз съм майка на К.. Мисля, че на 31.07.2019 г., в деня на
инцидента, в по-ранния следобед, той ми се обади и ме помоли да изляза на терасата. Каза,
че имал някаква заплаха, че някой ще го пресрещне и бие. Аз излязох, но той се прибра и не
се случи нищо. Вечерта към 19 часа пак се обади и пак ме помоли за същото. Каза, че се
връща с такси от центъра. Излязох на терасата, изчаках няколко минути, защото мислих, че
ще спре пред входа. К. обаче взел маршрутно такси и то го спряло на главната улица, която
минава край блока. Там не виждам много добре, защото блокът е под форма на "Г" и това се
пада зад чупката. Докато чаках в един момент видях, че съседите на пейката скочиха и се
разтичаха. Чух гласа на сина си и една съседка се обърна нагоре, махна ми и каза да сляза
веднага. Слязох и тръгнах към мястото, където се вижда и тъкмо бях стигнала едни стълби,
които трябваше да изкача, когато синът ми излезе зад чупката на блока и цялото му лице
беше окървавено. Почти не се виждаше нищо от лицето му. Исках да отида да видя, където
са стълбите, и забелязах две момчета, но една от съседките, тази която ме извика, ме спря
защото било страшно и да не ходя. Бяха високи и здрави момчета. Тя ми каза върви при
сина си. Аз се качих с К. в нас, за да си измие лицето. Имаше сцепена вежда. Той беше с две
момчета, които вървяха след него и тръгнаха към входа. Познавам едното - К.. Те са били
заедно в таксито. Качихме се горе. Момчета дойдоха пред вратата. Опитахме да спрем
кръвта, после се обадих на такси и се качихме в болницата. Там приеха К. веднага и се
оказа, че трябва да му зашият веждата. Докато изчаквахме дойде една кола пред болницата.
От нея слязоха три момчета. Мисля, че колата я караше момиче - млада жена. Тя не слезе.
Слязоха три момчета пред входа на Спешно отделение. Двете момчета - високо и по-ниско,
се приближиха към мен. Едното разбрах, че е Н.. Другият млад мъж - здрав и набит, се
държеше доста агресивно. Казваше, че ако някой се оплаче, ще има работа с него. Аз не
разговарях с него, нито той с мен. Просто се обърна към момчетата, които дойдоха с нас в
болницата. Каза им да внимават какво правят. После продължи към Спешното и влезе, без
9
някой да може да го спре. Аз вътре какво е ставало не знам. Докато беше третото момче
вътре, аз разпознах едно от момчетата до мен. Попитах го и той ми каза, че е идвал в нас.
По-късно си спомних детската му физиономия. Това беше Н.. Спомних си го. Идвал е у нас.
Аз тогава попитах какъв е проблема. Мисля, че два пъти попитах. Той каза, че няма проблем.
Исках да разбера защо е станало това. После третото момче излезе от Спешното и всички се
качиха в колата и си тръгнаха. Един лекар, който излезе, каза, че третото момче е влязло
вътре, докато шият К., и пак е отправяло заплахи. Излезе млад лекар. Обади се в полицията.
Оттам ни казаха какво трябва да направим. На другия ден трябваше да дойдем пак в
болницата и съдебен лекар да прегледа К.. След като го зашиха ние си тръгнахме и се
прибрахме. На другия ден отидохме пак в болницата, но се оказа, че съдебният лекар не е на
работа и няма да се пови няколко дни. Тогава слизайки надолу пеша от болницата се обадих
на адв. Балтов, когото познаваме, и той ни прие. Даде два номера на съдебни лекари в Ловеч
и Велико Търново. Аз се обадих на този във Велико Търново и той каза, че ще ни приеме.
Даже ни изчака след работно време. Отидохме във Велико Търново.
СЪДЪТ - Казахте, че лекарят, който е излязъл от Спешното е казал, че и вътре е
имало заплахи. Какви заплахи, каза ли ви?
СВИДЕТЕЛКАТА Я. – На сина ми казвал, че не трябва да се оплаква. Това е което
знам от моя страна за случилото се.
СЪДЪТ - Синът ви разказа ли ви какво е станало и защо се е стигнало до тук?
СВИДЕТЕЛКАТА Я. – Попитах го, но той каза, че не знае някаква конкретна
причина, за да получи заплаха. Аз като майка го попитах, както него, така и Н. какъв е
проблемът, за какво става въпрос. Н. каза, че няма проблем. Беше приятно усмихнат. Аз не
можех да повярвам.
СЪДЪТ - Синът ви каза ли ви кой го е бил?
СВИДЕТЕЛКАТА Я. – Каза, че е само Н..
СЪДЪТ - Каза ли ви имената на другите момчета?
СВИДЕТЕЛКАТА Я. – Това високото момче не знам как се казва. Момчетата, които
бяха с нас в болницата ми казаха, че другото се казва В..
ПРОКУРОР Д. - Вие казвате, че К. ви се е обаждал два пъти в деня на инцидента.
Вторият път ви се е обадил към 19 часа. Кога ви се обади първия път?
СВИДЕТЕЛКАТА Я. – Да, към 13:30 ч. - 14:00 часа беше първия път. Предполагам,
че ме е накарал да изляза на терасата, за да бъда свидетел за подкрепа. Не ми даде повече
детайли. Вторият път също не ми даде повече информация. Вторият път беше около 19 часа,
когато ми се обади.
10
ПРОКУРОР Д. - От хората, които бяха долу пред блока, разговаряхте ли с някой
непосредствено след инцидента?
СВИДЕТЕЛКАТА Я. – Само с Адриана.
ПРОКУРОР Д. - Тя каза ли ви да е разбрала или чула нещо?
СВИДЕТЕЛКАТА Я. – Каза, че всичко се е случило много бързо. Не видяла много,
но чули грохота и ударите. Аз видях как скочиха всички и тръгнаха, но кой какво точно е
видял - не знам. Единствено Адриана се съгласи да разкаже.
ПРОКУРОР Д. - След като се качихте горе в болницата в Бърза помощ, вие влязохте
ли вътре в мястото за манипулации?
СВИДЕТЕЛКАТА Я. – Не ме пуснаха.
ПРОКУРОР Д. - Знаете ли дали медицинско лице е извършило манипулацията?
СВИДЕТЕЛКАТА Я. – Мисля, че жена е лекарката, която я е извършила. Лекарят,
който излезе беше мъж млад.
Не постъпват повече въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ К.Г. – Това мисля, че стана лятото на 2019 година, на 29 юли. Отидох
да помогна на приятел около десет часа преди обяд да почисти гараж. Докато го
почиствахме имаше още момчета общи приятели. Н. звъннал по телефона, а аз не съм го чул.
Едно от момчетата от компания ми вдига телефона и ми го донесе. Аз го взех, приближих го
към мен и чувам на Н. гласа "Кой ми вдига?". Каза ми да му кажа кой е, къде сме, за да
дойде да ни нагърми шамарите. С Н. сме учили в едно училище. Познати сме от квартала.
Имаме си номерата на телефоните. Момчето, което вдигна телефона, се казва Б.Ш.. След
като Н. ми зададе тези въпроси аз отказах да отговоря и затворих. След това си заминахме за
квартала. По-късно се видяхме отново в центъра. Бяхме аз, К. - момчето, на което помагах, и
Б., който вдигна телефона. Излязохме към 19:00 часа и стояхме навън до към 21:00 часа.
Като си тръгвахме отидох на пиацата на центъра и като приближавах таксито, Н. мина
покрай мен с кола. Намали и ме попита искам ли да ме закара. Аз му отказах и му казах, че
мога да се прибера. Мисля, че в колата с Н. имаше още един човек, но не видях кой. Качих
се в таксито и тръгнах към нас. К. и Б. явно са видели как намаля и са тръгнали с второ
такси след мен. На центъра се разделихме, но като спрях до блока веднага след това второ
такси спря и те слязоха от него. Още преди да спра до нас на Н. колата беше до блока на
главната улица "Свищовска". Таксито ми спря зад него. Аз слязох и тръгнах към стълбите. В
този момент от колата на Н. излиза и още едно момче, което не познавам. Н. тръгна към
мен. Вика ми "Ти гъзар ли си?" и ме удари с дясна ръка в лявото око във веждата. Усетих
11
как бивам преобърнат на земята и той застана зад мен. Сложих ръце, за да се предпазя
ударите. Аз бях паднал на земята в този момент. След удара се наби в мен, хвана ме за яката
на блузата, превъртя ме и паднах по гръб на земя. Там продължи да ме удря с юмруци.
Мисля, че не ме е ритал. После изведнъж спря. Не знам защо и дали сам спря или някой го
спря. Този, който слезе с него от колата, беше близо до него, но не е вземал участие. К. и Б.
бяха до мен. Бяхме едни срещу други. Не са се намесвали. Като спряха ударите аз бях на
земята, после седнах, а К. и Б. бяха вдясно от мен. Н. и неговият приятел бяха срещу мен.
Говориха нещо на К. и Б.. Аз не го чух, тъй като ми течеше кръв. Усетих болки в окото и
подуване вляво. Слязох по стълбите на площадката пред блока и видях майка, която беше
слязла и тръгнахме с нея към входа. Ходихме после до Бърза помощ. Там докато
медицинската сестра ме зашиваше, влезе В., който ми е познат. Той не присъства преди това
на случката. Като влезе при мен в болницата ме пита дали мисля да съда Н., аз му казах, че
имам такова намерение и той ми каза, че ако наистина смятам да го направя, ще имам
проблеми с него.
СЪДЪТ - К. и Б. дойдоха ли с вас в апартамента и после в болницата?
СВИДЕТЕЛЯТ К.Г. – Да, бяха с мен. Стигнахме с такси. Пред блока имаше комшии,
чувах гласовете им като минах край пейките, но не съм гледал кои са.
СЪДЪТ - Да сте звънели на майка си през деня по някаква причина, която да е била
свързана с разговора ви с Н.?
СВИДЕТЕЛЯТ К.Г. – Бях звъннал на майка да се покаже на терасата, понеже се
съмнявам, че едно момче има враждебно намерение към мен.
СЪДЪТ - Колко пъти сте ѝ звънели?
СВИДЕТЕЛЯТ К.Г. – Мисля, че беше веднъж.
СЪДЪТ - Това след първия случай с Н. и вдигането на телефона или след втория до
такситата?
СВИДЕТЕЛЯТ К.Г. – Преди да взема таксито.
СЪДЪТ - С какво бяхте облечен?
СВИДЕТЕЛЯТ К.Г. – Къси дънки и бял потник.
СЪДЪТ - Говорихте ли с Н.? Какви думи и приказки си бяхте разменили?
СВИДЕТЕЛЯТ К.Г. – Бях му писал по-рано през деня, защото бях учуден защо се
държи така и му предложих да се видим, за да се разберем какъв е проблема. Получих
отговор, обаче не се срещнахме. Това се случи около 14-15 часа.
12
СЪДЪТ - Когато Н. слезе от колата и се приближи към вас, казахте ли нещо?
СВИДЕТЕЛЯТ К.Г. – Не успях, нямаше време.
ПРОКУРОР Д. - Ако можете да си спомните, когато слязохте от таксито, тръгнахте
ли по посока блока и след това да се върнете или кажете как точно се случиха нещата?
СВИДЕТЕЛЯТ К.Г. – Не помня точно. Слязох от таксито, тръгнах към стълбите, Н.
излезе и тръгна след мен до кръстовището на стълбите. Не съм се връщал.
ПРОКУРОР Д. - Докато ви е нанасял удари, успяхте ли да чуете някой да е отправял
някакви реплики?
СВИДЕТЕЛЯТ К.Г. – Тогава ми се губят страничните звуци от ударите, които
получавах в главата ми. Не съм чул нищо друго.
ПРОКУРОР Д. - Нанасял ли сте удар на Н.?
СВИДЕТЕЛЯТ К.Г. – Не.
ПРОКУРОР Д. - След като сте отишли в болницата и когато В. е влязъл при вас, за да
отправя заплахи, можете ли да кажете кой още присъства на това?
СВИДЕТЕЛЯТ К.Г. – Медицинската сестра, която ми вземаше показания и питаше
какво е станало. На нея разказвах какво се е случило. Друг, на който разказвах, беше един
доктор.
Не постъпват повече въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Въпросният ден около 10:00 часа сутринта отидохме да чистим
гаража на баба ми. Бяхме аз, К. и Б.. Тогава излизахме често. Сега не, защото много работя.
Не знам колко часа беше, но телефона на К. звънна и той ми каза, че Н. му се е обадил. Не
знам какво си говориха, но чух нещо от рода на "ще дойда и ще ти нагърмя шамарите". Не
се е отнасяло за мен. Нещо се караха. Не знам дали се разбраха да се виждат. Разговорът
приключи. Отидохме на заведение на кв. "Варовник" в едно заведение да обядваме. След
това се прибрахме и към 18 часа се видяхме отново в кв. "Боровото". Пихме по бира и
тръгнахме надолу към центъра. Там видяхме Н.. Той караше по това време "BMW" пета
серия, тъмно синьо и с десен волан. Не съм сигурен той дали ни видя. К. отиде към таксита
на Алеко. Н. идваше отзад, където е казино "Мистик", и продължи зад общината с БМВ-то.
Не си спомням намали ли скоростта. Не съм сигурен дали той го е карал. Не знам дали е бил
сам в колата. Ние тръгнахме към такситата. К. си хвана такси. Б. каза, че щели да се виждат
с Д. и предложи да отидем да не е самичък. Съгласих се. К. тъкмо слизаше от таксито, когато
и нашето спря. Там срещу комплекс "Рубин" има на пътя джоб за автобуса. Там живее К.. На
13
мястото беше колата на Н.. Той беше с Й.Г.. Нещо си говориха Н. и К.. Аз бях на около
метър и половина - два от тях. Нещо се караха. Не разбрах точно. Не съм чул за пари да се
карат. Не си спомням точно. Те бяха на около половин метър един от друг. Н. удари К..
После го събори на земята, седна върху гърдите му и го удари три-четири пъти. К. се
опитваше да се защити с ръце в гард. По едно време му паднаха и ръцете. Ние с Б. се
опитахме да им кажем да спрат. Й. ни каза да не се месим. Приключи схватката. Н. сам спря.
После К. стана, а лицето му беше в кръв. Лявата му вежда беше с аркада. Н. каза, че не е
трябвало да става така. К. тръгна към у тях. Ние бяхме до неговия блок, но до другия вход.
Слязохме по стълбите с него. Й. ни настигна и ни предупреди, да си знаем, че нищо не сме
видели. Н. беше останал на тротоара. Отидохме пред блока на К. и майка му беше слязла.
Качихме се до у тях. Тръгнахме с такси Б., аз и майка му към болница. Там дойдоха В., Й. и
Н.. Не си спомням с каква кола. Мисля, че беше на В.. В. го познавам. Гледал съм го по
телевизията. От квартала също го знам. Като дойдоха в болницата мисля, че В. и Н.
говориха нещо с майката на К.. Майка му се възмущаваше как с такова физическо
превъзходство на сина ще го нападат. Питаше Н. защо се е стигнало до тук. В. ме пита
дали ще дам показания, аз казах, че няма да давам. После мисля, че февруари 2020 от
полицията ми пратиха за призовка. Попитах в каква връзка и те ми казаха, че е заради тази
случка. Тогава отидох и дадох показания.
СЪДЪТ - К. посягал ли е на Н.?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Не съм видял.
СЪДЪТ - Имаше ли обиди между двамата или просто разговор на висок тон?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Не си спомням да е имало обиди между тях, нито когато
говориха по телефона, нито след това.
СЪДЪТ - К. разказа ли впоследствие защо се е стигнало до тази случка?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Не съм го питал, защото се уплаших. Беше неприятен за гледане
К.. След това със го питал и той ми е казвал, че е от злоба, завист. Дали е било така - не съм
сигурен.
СЪДЪТ - Казахте, че Н. и Й. са били извън колата. Други хора имаше ли?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Нямаше други хора. Друг не е слизал от колата. Поне не съм
видял.
СЪДЪТ - Вие по принцип познавахте ли Н. и В. преди това?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Н. мисля, че е 97-и набор, а аз съм три години по-малък, и сме се
засичали за две години в "Механото" и го знам кой е. По физиономия се знаем. В. го знам
кой е от квартала.
14
ПРОКУРОР Д. - Кога започна боя - непосредствено след слизането ви от таксито ли?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Може би да, след като слязохме, започнаха.
ПРОКУРОР Д. - Колко време мина от слизането ви от таксито до когато Н. удря К.?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Половин-една минута. Не съм сигурен.
ПРОКУРОР Д. - Казахте, че сте опитали да предотвратите случвалото се двамата с Б..
Й. ви е казал да не се месите. А правеше ли нещо, с което да предотврати намесата ви?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Беше разперил ръце и с гръб към ситуацията.
ПРОКУРОР Д. - Когато отидохте в Бърза помощ влязохте ли с К. в
манипулационната, някой друг влезе ли там?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Аз не съм влизал. В чакалнята мирише гадно и излязох навън.
Сега се сещам, че май В. влиза в манипулационната при К.. Какво се е случило тогава - не
знам. Впоследствие не сме го коментирали.
АДВОКАТ Минков – Тази случка на тротоара ли стана?
СВИДЕТЕЛЯТ В. - Да.
АДВОКАТ Минков – Там има ли фитнес?
СВИДЕТЕЛЯТ В. - Там, където е казиното. Би трябвало да има видимост, тъй като
има големи прозорци.
АДВОКАТ Минков – Вие казахте, че сте искал да се намесите. Как по-точно, като се
сбиете, сборичкате? Как искахте да се намесите в цялата работа?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Не, по-скоро да кажем на Н., че няма смисъл. Да го дръпнем за
ръката.
АДВОКАТ Минков – Знаете ли дали да не би да бил употребил наркотици?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Не.
АДВОКАТ Минков – А по принцип да знаете да употребява наркотици?
Съдът отклонява въпроса, тъй като няма връзка с предмета на доказване по делото.
АДВОКАТ Минков – К. да е отправял обиди или удари?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Не съм чул и видял такова нещо.
15
Не постъпват повече въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ Ш. – К. и Н. се сбиха на горния "Лидл". Спомням си, че слязох от
таксито и чух псувни. Завъртях се и видях К. да се опитва да ритне Н.. Познавам К. и К..
Добри приятели сме. Тогава бяхме заедно. Н. го знам по физиономия. Въпросния ден
ходихме да чистим гараж на К. с него и К.. Беше ми оставил СИМ-карта, на която Н. се
обади. К. взе телефона и започна да обижда. Искаше среща, за да се бият най-вероятно. К.
грабна телефона. Обиждаше го и го заплашваше. Това го говори К.. Н. не чух какво казва. К.
беше разярен. Не съм го виждал така. Не разбрах какъв е проблема. Вечерта се видяхме с К.
и К.. Вечерта бяхме горе по кв. "Трендафила". По центъра слизахме тримата с К. и К.. Там
видяхме и Н.. Преминаваше, а К. тръгна да бяга. Ние преминавахме през "Алеко" на тунела.
К. тръгна да тича и мята ръце по едно синьо "БМВ". Викаше и обиждаше. Беше пиян. Не
съм го виждал така. Не знам кой беше в тази кола. После К. каза, че има работа и се качи в
едно такси и замина. Ние с К. тръгнахме след него с друго такси. Предложих го, за да не го
оставим сам. Слязохме на спирката за кв. "Русевци" на обръщалото до горния "Лидл" до на
К. болка. К. беше пристигнал преди нас и вече беше слязъл. Ние също слязохме. Там бяха
Н. и Й.. Й. живее до у нас. Кола не знам имаше ли. К. се приближи към Н.. Аз бях също
почерпен. Само чух псувни. К. започна да обижда. Н. не съм го чул да обижда, не съм чул
гласа му. Н. викаше "К., пиян си, почерпен си.". К. тръгна да го рита. Опита се да го ритне и
го направи. Н. го отблъсна и му каза понеже е пиян, че утре ще се видят и разберат като
приятели. К. тръгна да посяга, хвърли се и се сбориха. К. се опита да го удари. Сбориха се на
земята, почнаха да се въргалят и двамата се удариха. Двамата бяха на земята.С К. се
скарахме. Бяхме приятели, но се скарахме заради момиче. Аз се бях съгласил да
свидетелствам за него. Но после реших да кажа истината и му върнах парите.
СЪДЪТ напомня на свидетеля за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от
НК при лъжесвидетелстване или затаяване на истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Ш. – В момента говоря истината. Първия път в полицията излъгах,
защото бяхме приятели с К.. В полицията съм излъгал, че Н. е тръгнал да го удря.В
суматохата не видях много добре. Не съм се опитвал да се меся. К. също. Й. не знам какво
правеше. Й. май спря боя. Мисля, че ги разтърва. Аз бях почерпен. Аз бях на разстояние на
два метра. Не съм се месил. Видях, че се сбориха на поляната.
АДВОКАТ Минков - На поляната или на тротоара?
СВИДЕТЕЛЯТ Ш. - На тротоара. Ходих в спешното с К. и К.. Там дойде брат ми и
ме взе. Н. не съм го виждал там. Й. не е идвал. Аз бях там няколко минути и брат ми ме
прибра.
СЪДЪТ - Защо сте казали друго в полицията?
16
СВИДЕТЕЛЯТ Ш. – Заради К., защото бяхме приятели. К. ми каза какво да кажа в
полицията.
ПРОКУРОР Д. - Предлагам, ако защитата даде съгласие, да се прочетат показанията
на свидетеля Ш. като акцентираме на датата на която са дадени е впоследствие на вторите
дадени показания, с цел да изясним в крайна сметка кое е истина и кое не,с прямо неговите
възприятия за случая.
АДВОКАТ Минков – Ние не сме присъствали на разпита на свидетеля, не сме били в
качеството си на обвиняем. Свидетелят Ш. изложи пред вас какви са били мотивите му за
това, което е казал в полицията. Четенето на показанията му днес считам за несъвместимо
по отношение на това да се изясни обективната истина. Тя е такава, каквато заяви ясно и
недвусмислено днес свидетелят пред вас. Не смятам за необходимо да се четат показанията
от него, дадени на ДП и не давам съгласието си.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. - Не давам съгласие.
СЪДЪТ намира, че не са налице основанията за прочитане показанията на свидетеля
Ш. на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради липса на
съгласие от страна на защитата, но същевременно са налице основанията за прочитането им
по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, безспорно свидетелят днес
твърди корено различни факти и обстоятелства от заявените пред разследващия орган и
затова и на основание посочения законов текст
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
показанията на свидетеля Ш. дадени пред органа на ДП на 11.05.2020 година и находящи се
на л. 38.
СЪДЪТ отново припомня на свидетеля наказателната отговорност, която се носи по
чл. 290 от НПК за лъжесвидетелстване или затаяване на истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Ш. – Всички тези неща ми ги е издиктувал К.. Той ми ги е казал и
написал. В полицията се подписах аз. Пред полицията съм лъжесвидетелствал. Тук казвам
истината. В полицията К. ми беше диктувал и казал какво да кажа. Видяхме се вечерта
преди да отида до полицията, К. ми каза какво да кажа. После ми каза да отида да се наспя и
ми даде ми 150 лева. Казах си, че не ми се занимава да ходя по съдилища. Върнах му парите
и казах, че ще кажа истината. Той ми ги даде тези пари преди да отида в полицията, но после
в съда реших, че ще кажа истината, и му ги върнах.
17
АДВОКАТ Минков – Искам да попитам там, където е станал инцидента, има ли
фитнес и има ли видимост към мястото на инцидента.
СВИДЕТЕЛЯТ Ш. – Има видимост.
Не постъпват повече въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Имам бегли спомени, които са ми останали. Помня, че бяхме
тръгнали двамата с Н. с колата да се разхождаме. Когато спряхме до магазин, защото той
искаше да си купи нещо. Като спряхме видяхме К., викам му К., на улица до горния "Лидл".
Той говореше и викаше нещо. Ние се приближихме до него. Той продължаваше да крещи.
Стана скандал. Явно някаква вражда имаха. К. стана агресивен. Започна да обижда, да
подскача, държеше се буйно. Даже на два пъти посегна да удари Н., но не успя. Посягаше
му с ръка. Викаше доста силно "Хайде удари ме. Удари ме да видиш какво ще стане.".
Крещеше. Там бяхме аз, Д., К., момчето което свидетелства преди мен и К.. Д. и К. си
говориха. Опитах да разбера какво става. Те се караха, викаха и крещяха. К. беше пил
алкохол и беше доста агресивен. Имам чувството, че искаше да се сбие с Д.. Докато се
обърнах към тях чух как някой се изхрачи. Двамата се спречкаха и стана бой. Аз като се
обърна видях Д. върху К.. Разменяха си удари двамата, но според мен боя го направи К..
Той скачаше агресивно. Чух как се опитва да го наплюе. Като се обърнах и видях К. отдолу.
Преди да паднат на земята К. удари с крак по кокалчето Н..След като паднаха на земята и се
сбиха видях, че има кръв от К.. Нямам спомен да съм ходил в болницата. Преди доста време
беше. Това си спомням сега. Познавам В.. Не знам да е участник в историята. Боя спря като
видях Д. върху К. и с другите момчета се опитахме да ги спрем. Като видяхме кръвта на К.
се намесих и казах на Д. да се спре. Всичко бързо стана. Д. спря сам, след като извиках К.
имаше кръв по лицето. На Н. не видях да му има нещо, поне визуално. Боят стана около 18-
19 часа.
ПРОКУРОР Д. - Вие какво правихте въпросната вечер с Н.?
СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Бяхме с кола и обикаляхме по центъра. Понеже Н. живее малко
над "Лидл" и по пътя искаше да си купува цигари и запалка, спряхме на спирката. Като
спряхме чухме, че К. беше там. Той се обърна към Д. на поне 10-20 метра разстояние.
Спирката беше към блока. Той беше някъде там, викайки по Н.. Мисля, че беше сам. Чак
след като се приближихме дойдоха К. и Б.. После Н. и К. се скараха. Те бяха на 5 метра
разстояние. Аз тръгнах към К. и Б.. До последно виждах Н. и К. – те се караха. Като стана
караницата се обърнах.
ПРОКУРОР Д. - През цялото време ли виждахте К. и Н.?
СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Не видях как започна боя. При самата кавга бях при тях.
18
ПРОКУРОР Д. - Какви конкретни реплики отправи пострадалия към Н.?
СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Подскачаше, пищеше "Хайде, удари ме, нали си голяма работа.".
Такива неща. Н. се опитваше да се разбере с него. Питаше го за какво става въпрос. После
пристигнаха другите двама свидетели. Наплюването, което чух, беше още докато се караха в
началото. Чух изхрачване, след пристигането на К. и Б.. Чух Д. да пита "Какво, ще ме плюеш
ли?". Ритането по кокалчето беше след наплюването.
ПРОКУРОР Д. - Намеси ли се някое от другите две лица?
СВИДЕТЕЛЯТ Г. –Не са нанасяли удари. Аз бях обърнат към тях. Аз хванах Д. за
ръката и го попитах какво прави. Дефакто го спрях.Всичко това продължи около 10 минути.
ПРОКУРОР Д. - Какво стана след като приключи боя? Н. сам ли престана?
СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Издърпах го. Те двамата вдигнаха К.. К. викаше на Д., че сега ще
си плати и ще стане на неговата като заведе дело. С Н. си заминахме.
ПРОКУРОР Д. - Тръгвали ли сте след Б. и К.?
СВИДЕТЕЛЯТ Г. – С тях нямаше проблем. Аз не съм говорил с тях и не съм ходил в
бърза помощ.
АДВОКАТ Минков – От това, което сте видели, кой първи посегна?
СВИДЕТЕЛЯТ Г. – К. посегна. После го и наплю.
АДВОКАТ Минков – Кой кого удари първо?
СВИДЕТЕЛЯТ Г. – К. удари Н..
АДВОКАТ Минков – Има ли фитнес на близо и видимост от него към мястото на
инцидента?
СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Да, има. Вижда се перфектно.
Не постъпват повече въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Знам за инцидента, познавам Н. и К.. С Н. се познаваме от малки.
Тримата сме от един и същи квартал и живеем през сто метра. Ходих в болницата, но не във
връзка с инцидента. Нямам спомен защо ходих, някой ми се обади да го взема отнякъде. Не
си спомням кой. Мисля, че беше едното момче, дето беше с К.. С него се чухме май. Тогава
поддържахме връзка. Не съм правил нещо по-специално. Нищо не съм правил. Не съм
говорил с К.. Тогава и Н. беше там. За Й. не се сещам. Н. беше в болницата. Всъщност
19
всички освен К. видях. Няма спомен за майката на К..
ПРОКУРОР Д. - Казвате, че някой ви се е обадил и вероятно е бил Б.. К., който е бил
с К., беше ли там?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Да.
ПРОКУРОР Д. - Защо ви се обади?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Да ме информира какво е станало, че Н. и К. са се спречкали. Аз
не съм бил там. Отидох на място и видях всички без К.. Те имаха вражда от много време. С
Н. си имаха нещо там.
СЪДЪТ - Знаете ли какъв им е бил проблема?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Не знам. По-скоро с К. съм се виждал. Беше миналата година.
Разпитва ме за Н., казваше, че е малко момче. Това са дребни заяждания. Дразнеше се, че е
по-малък, а се прави на по-голям. Аз му казах да се оправят двамата.
ПРОКУРОР Д. - Къде точно в болницата отидохте?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – В спешното. Там бях всички.
ПРОКУРОР Д. - Влизахте ли в Спешното?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – Не. Нямам спомен.
АДВОКАТ Минков – Искам да попитам, какво разбрахте - кой кого е предизвикал,
кой е бил причината?
СВИДЕТЕЛЯТ В. – После говорих с Н., но и много други хора ми казаха, че К. имал
проблеми с Н.. К. тръгнал да му посяга.
Не постъпват повече въпроси.
Становища по приключване на съдебното следствие:
ПРОКУРОР Д. – Държа на непосредствен разпит на неявилата се свидетелка Х.В.. По
отношение на двамата експерти, които не се явяват, не държа на техния разпит. Нямам
други искания.
АДВОКАТ Минков – По отношение на свидетелката В. оставям на преценката на
съда. На непосредствен разпит на вещото лице д-р Я.К. не държа. Там е явно каквото е
установил, това е. Държа на разпит на вещото лице Н., тъй като там имам въпроси по
отношение на видеото, защо нищо не е могло да се види, да го обясни. Не възразявам да се
20
приеме заключението по съдебномедицинската експертиза.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. - Подкрепям казаното от адвоката ми.
СЪДЪТ намира, че са налице основанията на чл. 283, ал. 3 от НПК за приемане на
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, тъй като нито една от
страните не възразява и не държи на непосредствен разпит на вещото лице д-р Я.К.. Ведно с
това съдът намира, че съдебното следствие не следва да приключва, тъй като от страна на
прокуратурата е налице изрично искане за непосредствен разпит на доктор Х.В. от
Спешното отделение, а от защитата - за изслушване на вещото лице, изготвило видео-
техническата експертиза. Ето защо делото следва да се отложи за друга дата с ново редовно
призоваване на вещото лице Н.Н. и свидетелката Х.В..
Водим от горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА на основание чл. 282, ал. 3 от НПК заключението по изготвената съдебно-
медицинска експертиза от вещото лице д-р Я.К. по ДП № 1752 ЗМ 437/2019 г. по описа на
РУ - Габрово и находяща се на лист 73-74 от материалите по делото.
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за разглеждане на 15.11.2021 година от 13:30 часа, за
която дата страните са надлежно уведомени от днешно съдебно заседание и няма да
получават призовки. Да се извърши ново редовно призоваване на свидетелката д-р Х.В. и
вещото лице Н.Н..
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:20 часа.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
Секретар: _______________________
21