Присъда по дело №1633/2012 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ:Срещу подсъдимия Б.П.В. било предявено обвинение за престъпление по чл. 211,пр.2,във връзка с чл.209, ал.1 и във връзка с чл.26,ал.1 и чл.29,ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, за това, че през периода от месец юли 2009 г. - месец септември 2011 г. в гр.София, гр.Шумен, гр.Айтос, гр.Луковит и гр.Ловеч, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив и посредством лицата М.М.И. ЕГН-**********, Р.С.К. ЕГН-**********, И.П.В. ЕГН-********** и Ц.И.М. *** и други лица с неустановена самоличност, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у лицата П.Й.Б. ***, Л.М.Х. ***, Д.Р.Р. *** и Д.Г.В. *** относно истинската си самоличност, като се представял за богат, необвързан гръцки гражданин - военен, който е претърпял нещастие/пътно транспортно произшествие с пострадали, инцидент, при който при самоотбрана е ранил друго лице и др./, поради което се нуждаел от парични средства за адвокати, за обезщетение на пострадалите лица и с това им причинил имотна вреда, както следва: П.Б. в размер 9870 лева, на Л.Х. в размер на 600,07 лева, на Д.Р. в размер на 1186 лева и на Д.В. в размер на 423,45 лева.

Срещу подсъдимия Б.П.В. било предявено обвинение за престъпление по чл.144,ал.3,пр.1,във връзка с ал.1,във връзка с чл.26,ал.1 от НК,за това, че през периода от м.октомври 2010г. до м.май 2012г., в гр.Ловеч,при условията на продължавано престъпление, чрез текстови съобщения на мобилния й телефон, изпращани и чрез интернет и в телефонни разговори се заканил с убийство на П.Й.Б. ***, като заканите са оправени с думите, че „ще я очисти", „ще я причакат пред домът й или местоработата", „ че ще я залеят с киселина", „ ще я обезобрази", „ ако заради нея остане в затвора, ще я унищожи", „ще я убие", „ще съсипе семейството й", „ще изпрати хора да я убият" и това заканване е възбудило у нея основателен страх от осъществяването му.

  Срещу подсъдимия Б.П.В. било предявено обвинение за престъпление по чл.144,ал.3,пр.1,във връзка с ал.1,във връзка с чл.26,ал.1 от НК за това, че през периода от месец октомври 2010 г. до месец юли 2011 г. в гр.Ловеч,при условията на продължавано престъпление,чрез текстови съобщения и в телефонни разговори се заканил с убийство на Л.М.Х. ***, заканите са били отправени с думите - „ще те убия", „ще те заколя", „с голи ръце мога да те убия, от никой не ме е страх", „ще дойда в София и ще те намеря, ще те убия, ще те закарам на Витоша", „ще те убия теб и цялата ти рода ще затрия, не ми пука от никой", като това заканване е възбудило у Х. основателен страх от осъществяването му.

В съдебно заседание пострадалите Б.,В. и Р. заявяват,че не желаят да предявяват граждански иск срещу подсъдимия В. и не желаят да бъдат нито граждански ищци,нито частни обвинители.Пострадалата Х. също не предявява граждански иск срещу подсъдимия В.,но желае да бъде конституирана като частен обвинител в процеса,като съдът е уважил искането й,и е конституирал Л.Х. като частен обвинител в процеса с адв.Г..

Представителят на РП - Ловеч в съдебно заседание поддържа предявените обвинения срещу подсъдимия така, както са повдигнати с обвинителния акт. Счита, че по безспорен начин от доказателствата събрани на дос.производство, както и от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, се установява фактическата обстановка описана в обв.акт и механизма на извършване на всяко едно от трите деяния, користната цел на деянието по чл.211 от НК , както и облагата, която е получил неправомерно, като резултат от това престъпление. По безспорен начин се изясняват всички обективни признаци и от състава на другите две престъпления, за които е предаден на съд.Отправените заплахи към двете пострадали лица - П.Б. и Л.Х. са отправени през един продължителен период – за Б. от м.октомври 2010 г. до м.май 2012 г., а за Х. - от месец октомври 2010 г. до месец юли 2011 г.. , като тези заплахи са възбудили основателен страх от тяхното осъществяване. Принудили са двете пострадали да променят номерата на мобилните си телефони, при Х. дори опити да промени и външния си вид. С тези заплахи  подс.В. е имал користна цел, а именно да ги принуди да изпълняват неговите искания за предоставяне на парични средства, след като вече пострадалите са разбрали за истинската му самоличност. Счита,че безспорно е изяснено извършеното от подсъдимия деяние измама, за осъществяването на което подсъдимия е използвал и други лица, посредством които е извършил деянието, на които не може да се вмени умисъл и същите не са знаели за извършване на престъплението и не съзнателно са участвали в него, като част от тези лица са безспорно установени и посочени в диспозитива на обвинението , а други от тях  въпреки усилията не са открити.Счита,че с всички свои действия, по начина описан в обв.акт, подсъдимият е въвел в заблуждение четирите пострадали-Б., Х., Р. и В., относно истинската си самоличност, представяйки се за богат гръцки гражданин, произход от смесен брак, като започвайки с тях връзка по телефон с настоятелно звънене, първоначално възбуждайки и в четирите свидетелки доверие, използвайки тяхната заблуда и използвайки възникналите у тях чувства. В последствие подсъдимият е предприел следващите действия, при които е включвал и част от  свидетелите, а именно тези, които изтърпяват наказание лишаване от свобода с него, както и други неустановени лица,като в деня на уговорената среща започнали обаждания към пострадалите, при които ги уведомявали, че подсъдимият е пострадал тежко, претърпял нещастие като ПТП инциденти, скандали, при които бил наранен и имало пострадали. Използвайки съчувствието у пострадалите, започнал да им иска средства по различни поводи, като заплащане на адвокатско възнаграждение ,обещетение за пострадали от инцидента и т.н. Излага,че тази престъпна дейност на подсъдимия е била с една единствена користна цел - да набави за себе си имотна облага, като им е причинил имотна вреда: за Б. възлиза на 9870 лева, за Х. – 600,07 лева, на Р. в размер на 1186 лева и на В. в размер на 423,45 лева. Това е начинът, по който подсъдимият е успявал  да се снабдява със средства, като на своите съкилийници, за което част от тях свидетелстваха, е заявил, че по този начин изкарва много пари и ще забогатее. И трите деяния, за които е предаден на съд, са осъществени при пряк умисъл при форма на вината. Подс.В. е съзнавал всички признаци на съставите на тези престъпления, съзнателно, с всички свои действия е целял настъпването на престъпния резултат.Във връзка с неговите твърдения,че е лежал в психоболница и че има психични заболявания,излага,че още на дос.производство е назначена съдебно-психиатрична експертиза,от  заключението по която се установява,че  подс.В. не страда от психично заболяване, същият разбира свойството и значението на всички свои постъпки и може да ръководи същите в съответствие с това разбиране. При проведената беседа в хода на експертизата,вещите лица са посочили като свои изводи, че всички действия на В. са били пресметливи и целенасочени при извършване на престъплението. Моли съда, въз основа на всички доказателства по делото, да признае подс.В. за виновен и по трите обвинения. С оглед процедурата,по която се гледа настоящето производство - глава 27 от НПК, на осн. чл.373,ал.3 от НПК, моли съда да определи наказания за всяко едно от тези престъпления, при  условията на чл.58а от НК.Счита,че в конкретния случай не следва да се прилага чл.55 от НК, тъй като не са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства и наказанията да бъдат определени по чл.58а, ал.1 от НК. Предлага, с оглед личността на подсъдимия и обществената опасност на извършените от него престъпления, съдът да определи за престъплението по чл.211, предл.2, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода, наказание към максимума, а именно 9 г. лишаване от свобода , като след намаляването му с 1/3 , да бъде определено наказание 6 години лишаване от свобода, което на осн. чл. 60 , ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. За двете престъпления по чл.144, ал.3 от НК, предлага да му бъде наложено за всяко едно от тях наказание в размер на по 4 г. лишаване от свобода, като след редуцирането му с 1/3,  да бъде определено наказание от по 2 години и 8 месеца лишаване от свобода,което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На осн.чл.23, ал.1 от НК,  следва да бъде определено общо  най-тежко наказание, а именно най-тежкото от тях – 6 години лишаване от свобода,което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим в затвор,като на  осн.чл.59,ал.1 от НК следва да му бъде приспаднато времето, през което е бил с мярка за неотклонение «Задържане под стража», а именно от 12.03.2012 г. до настоящия момент. По отношение веществените доказателства счита, че мобилния телефон „Нокиа 1100”, следва да бъде върнат на свид.Д.Р., а останалите веществени доказателства, описани в справката на обв.акт, на осн.чл.53 ,ал.1, б.”а” от НК, да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени, като с ниска стойност. По отношение искането на подсъдимия за приложение на чл.55 от НК,обосновано с изменението на закона, обнародвано в .бр.26 от 2010 г., където за деянията по чл.211 от НК не е имало минимум и този закон преди изменението бил по-благоприятен за него счита,че съдът следва да вземе в предвид, че срещу подсъдимия В. е повдигнато обвинение за продължавано престъпление, което е започнало месец юли 2009 г , но е довършено месец 09.2011 г., когато вече е влязло в сила изменението и след това няма друго изменение на закона, което да е по-благоприятно за подсъдимия. Счита, че следва да се приложи именно настоящата редакция относно размера на наказанието и по-точно за определения минимум.По отношение възражението на подсъдимия, че той се нуждае от лечение и се влошава здравословното му състоянието,излага,че този въпрос е обсъждан при разглеждане на делото и с оглед заключението на съдебно-медицинската експертиза, в която участва лекар по очни болести, както и документацията към делото изпратена от НЕЛК-София,се установява,че данни за влошаване състоянието му и нужда от спешно лечение няма.Вещите лица по съдебно-медицинската експертиза са посочили, че той до момента не се е лекувал, заболяването го има от ранна детска възраст и към момента също не се нуждае от специализирано лечение.

Процесуалният представител на частния обвинител-адв.Г. се съгласява изцяло с изложеното от прокурора,приема фактическата обстановка описана в обв.акт, още повече,че и подсъдимият е признал обстоятелствата, описани в обв. акт. Относно размера на наказанието, счита,че са налице два фактора, които са определящи при налагане на наказанието и няма как да бъдат пренебрегнати–здравословното  състояние на подсъдимия и факта, че се касае за упорита престъпна дейност при условията на опасен рецидив. Сочи,че не са налице смекчаващи вината обстоятелства, освен самопризнанието на подсъдимия. Следва да се има предвид  и че връщането на вещественото доказателство и възстановяването му не следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като самите изземвания на вещите са направени пряко волята на подсъдимия. Относно здравословното му състояние излага,че същото е установено от съдебно-медицинската експертиза и не предполага специален режим на изтърпяване на определеното наказание. Не следва да бъдат отчитани като смекчаващо  вината обстоятелство и характеристичните данни за подсъдимия. Следва да се определи наказание към максималния размер лишаване от свобода предвиден в закона, тъй като по време на водене на процеса и на предварителното производство не е заявено и съдът не е констатирал някакво съжаление от страна на подсъдимия по отношение на извършените деяния.Счита,че наказанията, които следва да бъдат определени за всяко едно от трите му повдигнати обвинения , следва да бъдат почти към максимума.Съгласен е и с изложеното от прокурора,че деянието е довършено при новата редакция на чл.211 от НК,още повече,че прилагането на чл.58а от НК е по-благоприятния за подсъдимия вариант,който не уврежда правата и интересите му в процеса.

Подсъдимият Б.П.В.,редовно призован се явява лично и с адв.И. и адв.С.,като се признава за виновен,признава изцяло фактите,изложени в обвинителния акт и се съгласява да не са събират доказателства за тези факти,поради което съдът е разгледал и решил делото по реда на съкратено съдебно следствие.Подсъдимият В. излага,че признава фактическата обстановка и съжалява,че е въвел в заблуждение дамите и е използвал чувствата им,но излага,че когато е извършено престъплението по отношение на П.Й. не е имало съкратено съдебно следствие,законът е предвиждал друго,като при съкратеното съдебно следствие е задължително да се приложи чл.55 от НК,поради което трябва да се приложи по-благоприятния за него закон,който е стария.Моли съда определи наказанията му под минимума,тъй като е инвалид и има нужда от спешно лечение,което не може да бъде проведено в местата за лишаване от свобода.Защитникът му адв.И. излага,че производството се развило по реда на съкратено съдебно следствие,подзащитният му е признал изцяло фактите и обстоятелствата,изложени в обв.акт,съгласил се е да не се събират други доказателства,изразил е съжаление за извършеното,но счита,че са налице както утежняващи ,така и смекчаващи вината  обстоятелства,които следва да бъдат взети предвид,а именно здравословното му състояние от ранна детска възраст,за което няма данни да се подобри.По отношение на престъплението по чл.211 от НК моли съда да определи наказание малко над предвидения минимум,а именно около 4 години и 6 месеца лишаване от свобода,което на основание чл.58а ,ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3.За престъпленията по чл.144 от НК предлага да му бъдат наложени за всяко от тях наказания от по 1 година лишаване от свобода,след което на основание чл.23,ал.1 от НК да му бъде определено едно общо наказание,това за престъплението по чл.211 от НК.Защитникът му адв.С. се присъединява към казаното от адв.И.,счита,че е установена фактическата обстановка и подс.В. действително е извършил деянията,за които е предаден на съд.Моли при определяне размера на наказанията,съдът да вземе предвид наличието на смекчаващи вината обстоятелства,а именно пълните самопризнания,здравословното състояние на подсъдимия и критичното му отношение и да му наложи наказания към предвидения в закона минимум.

От събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства, от направените пълни самопризнания от подсъдимия,съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Б.П.В. бил с постоянен адрес ***, бил безработен, без образование, не женен, осъждан многократно / справка за съдимост л.569-571, 616/.

С присъда № 19/27.05.2010г. на Окръжен съд Ловеч, в сила от 27.09.2010г.,  постановена по НОХД №204/2010г. подс.В. бил осъден за престъпление по чл.214, ал.2,т.1, чл.213”а”, ал.2, т.1 пр.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2, извършено на 05.11.2009г. в с.Бъркач, като му е било наложено наказание 1 година и 10 месеца лишаване от свобода. Със присъдата е било извършено и групиране на основание чл.25 във вр. с 23 от НК, при което наказанието по НОХД №204/2010г. на ОС Ловеч е групирано с наказанието по НОХД № 286/2009г. на РС-Тетевен и е било определено общо най тежко наказание 1 година и 10 месеца лишаване от свобода. С определение по ЧНД №204/2010г. на ОС Ловеч, изменено с решение на Апелативен съд В.Търново, в частта относно приложението на чл.24 от НК, като съда е определил, след увеличаване на общото най-тежко наказание обв.В. да изтърпи 2 години и 6 месеца, което наказание до 09.03.2012г. е изтърпявал в Затвора Ловеч.

Подсъдимият В. имал регистрация в сайт за запознанства www.aha.bg с ник-нейм „slatkia”.

Наказанието си лишаване от свобода  от м.октомври 2010г. подс.В. изтърпявал в 6 група, 8 килия на Затвора Ловеч, която била голямо помещение.В същата килия били настанени и свидетелите М.М.И., Р.С.К., О.М.А., М.М.А., Н.И.К., Д.Г.Х., Сашо Т.Н., К.М.К., И.И.С..

Свидетелят Н.И.К. имал приятелка - свидетелката Ц.И.М. ***. Една вечер св.К. се обадил на св.М. от мобилен телефон от Затвора-Ловеч.При обаждането св.К. дал телефона на друг лишен от свобода – подс. Б.В., който в разговора с М. и се представил като „гръцка барета”. Подс.В. казал на св.М., че телефона е негов и ще го дава на св.К. за си говорят, ако М. му направела услуга. Подс.В. поискал от св.М. да влезе в интернет сайта за запознанства   www.aha.bg , с неговото име и парола, които й съобщил и да търси момичета, които той познавал. Св.М. се съгласила.Като влязла в посочения й от В. сайт с потребителското име и парола дадени й от подс.В., влязла в интернет от своя компютър, като ползвала интернет доставчик „Орбитал” Ловеч, като договора за интернет бил сключен на името на майка й.След като влязла в профила на подс.В., там той се бил регистрирал  под името изписано на латиница „slatkia”. В профила били качени  снимки на млад мъж с черни очила, облечен в камуфлажни дрехи с оръжие в ръце.Имало снимки на същия мъж, с други мъже също облечени с военни дрехи. Затова св.М. повярвала, че подс.В. наистина е „барета”. Подс.В. и бил казал, в този сайт за запознанства, да търси момичета и жени по свой вкус, за да се запознава с тях В.. Подс.В. искал от М. след като избере дадена жена да започне кореспонденция с нея от името на подс.В.. При телефонните разговори подс.В. давал указания на М., какво точно да пише на жените, как да ги заговаря, да се представя от негово име, да им пише че е ту в Гърция, ту в България, че е много богат, че В. е от смесен брак – с майка гъркиня, баща българин, че има много имоти в България и др. подобни. Целта на кореспонденцията осъществявана от св.М., но от името на В., била да получи телефонните номера на жените или момичетата, които  се отзовавали,като при разговорите с В., М. описвала жените, на колко са години, как изглеждат, ако имало качени снимки и след като той ги одобрял, М. започвала да им пише от името на В.. След като осъществяла траен контакт с дадена жена и  въвеждайки я по този начин в заблуждение относно истинската самоличност на подс.В. и след като жените си предоставяли мобилните номера за връзка, св.М. ги съобщавала на В.. След всеки съобщен телефонен номер на ново момиче, В. й предоставял възможност да разговаря с приятеля си св.К.. Св.М. по указания на В., при кореспонденцията си с жените, им пишела, че му се е случило нещастие – че е участвал в престрелки, бил прострелян, че той е жертвата, че е пострадал при катастрофа, но не той е виновен и т.н. Случвало се било подс.В. да издиктува на св.М. определен телефонен номер и конкретен текст на съобщение, което М. да изпрати на този номер през интернет.

Освен по посочения начин подс.В. се запознавал и започвал кореспонденция с момичета и жени по поместени обяви за запознанства във вестник „Лична драма”. Тъй като подс.В. не бил грамотен, той използвал някои от съкилийниците си от Затвора-Ловеч, които пишели писма в отговор на обявите от вестника, от негово име. След започване на кореспонденция, в която подс.В. отново се описвал като млад мъж, самотен, необвързан, с добра външност, гръцки гражданин, военен - барета, много богат, че родителите му са от смесен брак - ту с майка гъркиня, която притежавала хотели в Гърция, фабрика за консерви, баща българин, ту с майка българка, баща грък, че притежавал  имоти в България, и Гърция, вила в с.Рибарица, Тетевенско, обл.Ловеч, където летувал и т.н. На някои подс.В. се представял с името „Златко” или с името  „Златомир Захариев Никтарис”.

По този начин въвеждайки жените в заблуждение, изграждайки у тях невярна представа за истинската си самоличност и възбуждайки тяхната симпатия, жените му предоставяли телефонните си номера за връзка.

След като получел телефонния номер на конкретната жена, подс.В. започвал настоятелно, всеки ден, даже и по няколко пъти на ден да им звъни.В началото водели приятелски разговори, до момента, в който жените били достатъчно заинтригувани, че подс.В. започвал да им предлага да се срещнат. В деня на срещата или лично подс.В., или неустановено лице им се обаждало и им съобщавало, че той е претърпял някакво нещастие – пострадал при катастрофа, с джип, с мотор, като при катастрофата имало и други пострадали, че участвал в престрелки, при които той е бил прострелян, или при самоотбрана е ранил друго лице, че е постъпил в болница и е тежко ранен, с опасност за живота, или че е неправомерно задържан от полицията или в затвора,а е невинен.При въвеждането в заблуждението относно това, какво нещастие му се е случило  се включвали и някои от неговите съкилийници и други неустановени лица, които звънели на конкретната жената, за да й съобщят, че В. е пострадал тежко, като така възбуждайки съчувствие и желание у жените да му помогнат, подс.В. започвал да иска пари под различен предлог - за лечението си, за храна, за да плати обезщетение на пострадалите, за адвокати и др. От някои жени искал да му зареждат картите на телефона или да му изпращат в Затвора Сим Карти и мобилни телефони,за да може да говорят, да поддържат връзка  и т.н.

По посочения механизъм подс.В. се запознал със свидетелката П.Й.Б.,***.Работела от седем години, в Банка „ОББ” АД гр.София, като от 2007г. заемала длъжността „мениджър екип”.Свидетелката Б. не била омъжена.През м.юли 2009г. в интернет сайт за запознанства www.aha.bg се запознала подс.В., който й се представил за мъж, в чиито профил било записано името на латиница „slatkia”. В профила  имало качени няколко снимки на мъж, във военни камуфлажни дрехи с оръжие. Св.Б. започнала да си пише с подсъдимия, който й се представил като „Златко”. След кратка кореспонденция по интернет св.Б.   предоставила  номера на мобилния си телефон - 0887 26 7127, който ползвала до октомври месец на 2010г. А от името на подс.В. и бил предоставен тел.№ 0889 272509 за връзка.  От м.юли 2009г. подс.В. - „Златко” започнал да се обажда на св.Б. редовно. При  проведените между тях разговори, В. подробно й  обяснил, че притежава  вила в с.Рибарица, Тетевенско, обл.Ловеч,  че майка му била българка, а баща му грък, че той самия е богат, че майка му имала хотели и фабрика за консерви в Гърция. В. започнал да звъни на свидетелката всеки ден, в разговорите постепенно успял за възбуди у св.Б. невярна представа за истинската си самоличност, непрекъснато се стараел да я убеди, че е богат, разказвал й, как си прекарвал ваканцията  на вилата си в Рибарица.Похвалил се, че си бил купил мотор и др. Един ден през  месец юли 2009г. сутринта свидетелката Б. била на работа, когато по телефона й се обадил непознат мъжки глас, извинил й се че я притеснява, обяснил, че й се обажда, защото това бил последният номер избиран от телефона на „Златко”, и й съобщил, че „Златко” бил катастрофирал с мотора си. Свидетелката отговорила, да се свържат с майката му, но лицето и казало, че останалите номера в телефона били на гръцки и не можел да разбере кой е на майката. Притеснена от обаждането, свидетелката Б. се обадила в кметството на с.Рибарица, с цел да установи, издири  майката на „пострадалия” и да й съобщят за катастрофата, но от там я уведомили, че не могат да помогнат. След това свидетелката се обадила в гр.Луковит в полицията, като от там я уведомили, че не съобщавано за такъв инцидент. Същият ден вечерта й се обадил подс.В. „въпросният Златко”, като говорел тихо, казал й, че първо бил в болницата в Ловеч, обяснил й че бил на дискотека в гр.Ловеч и по път за с.Рибарица катастрофирал.Събуждайки състрадание у свидетелката, тя започнала да звъни в болницата в гр.Ловеч, за да разбере състоянието на „Златко”, но от там я уведомили, че не са приемали такъв пострадал от ПТП с мотор. Последвало ново обаждане от подс.В., от телефонен номер №08892725 09, който й казал, че го преместили в болницата в Плевен, че е много зле, че е със счупен крак, че е претърпял операция, при разговора дал телефона на жена, която й се представила за негова майка „Мариета”, при разговора се чувал и друг глас,който представил,че е на дядо му. При разговорите подс.В. споделил със свидетелката Б., че майка му е много богата, властна жена, че баща му бил починал и тя контролирала всички имоти,че майка му спешно трябвало да замине за Гърция, а той оставал сам в България в това състояние. Така в следващо обаждане „Златко”- подс.В. поискал от св.Б. да внесе депозит, да зареди сим картата му, за да могат да говорят, защото той нямало как да излезе от болницата. Така мотивирана св.Б. многократно зареждала сим-картата му с по 10, 40, 80 лева. В последващ разговор подс.В.-„Златко” обяснил на свидетелката, че в Рибарица имал коне, животни и хора, които ги гледали, но поради състоянието си не можел да им изпрати пари за храна на животните и да плати на гледачите, помолил свидетелката да преведе сумата от 50 лева на  името на „Мария Х. Дукова”, което св.Б. сторила , като привела 55 лева. В следващ разговор  В. - „Златко” обяснил, че няма никакви лични документи, не ги знае къде са. С цел да му помогне, св.Б. се обадила в Гръцкото посолство в София, за да разбере процедурата, когато в случай, че на гръцки гражданин са му откраднали документите, какво трябва да се направи. В следващ разговор подс.В. казал на Б., че знае къде му е личната карта, но трябва да прати сумата от 1500 лева. Подс.В. помолил Б. да прати сумата на името на П.Х.Т., който щял да ги даде и да му вземе личната карта. Св.Б. на 31.07.2009г.  превела от личната си сметка 1505 лева. След превода подс.В. й се обадил и й казал, че парите са получени, но му трябвали средства за да плати на гледачите на животните му, за това на 31.07.2009г. свидетелката привела сумата от още 650 лева на името на Илияна Б. Василева. След това подс.В. поискал от свидетелката още пари за да си плати престоя в болницата и за да има в себе си за това св.Б. на 03.08.2009г. превела сумата от 250 лева на името на Бона Божанова Кирилова, на същата дата превела и сумата от 255 лева на името лично -  на подс.Б.П.В.. Подс.В. обяснил на свидетелката, че „Б.” и „В.” били негови приятели,но си бил заложил автомобила при тях в Плевен, и за това на 05.08.2009г. и на 06.08.2009г. и на 20.08.209г. Б. превела два пъти по 200 лева, и веднъж 400 лева на името св.В.П.В. -брат на подс.В..На 05.08.2009г. превела от банка ОББ 900 лева на св.В.В. за адвокати за защита на подс.В..След това подс.В. започнал да й иска още пари за адвокати, продължил да поддържа изграденото у св.Б. заблуждение, като й дал номер на някаква адвокатка, след това, започнал да и обяснява, че го били депортирали в Гърция, че майка му се разболяла и е зле, че работел към военните и някакъв генерал му платил гаранцията. Непрекъснато убеждавал св.Б., че има пари и ще й ги върне.След това и разказал, че като пътувал с кола на о.Крит някаква кола го засякла и стреляли по него, едва оцелял, че бил отново приет в болница, след това при полет от Гърция за Варна му станало зле и отново бил приет в частна клиника – болница във Варна, че си бил заложил джипа при някакви хора и те започнали да го търсят,защото им дължал пари.След това св.Б. през м.септември 2009г. пътувала до гр.Велинград , когато подс.В. й се обадил, че и той пътувал за там за да се срещнат, но „мутрите” които го търсели го хванали и отвлекли.Тогава от телефонния номер на подс.В. на св.Б. се обадил непознат мъжки глас, който крещейки й казал, че ако „Златко” не им върнел парите които дължал „щели да режат части от тялото”. От сим-карта с гръцки номер В. се обадил на св.Б. и поискал от нея да му даде 5000 лева,за да може да се спаси, продиктувал й собственото си ЕГН ********** и имена - Б.П.В., като й обяснил, че това лице играело с мутрите, че на това име трябва да изпрати парите за да го пуснат. Свидетелката Б. нямала повече лични средства затова изтеглила кредит от банка ДСК и на 23.09.2009г. внесла 3000 лева на името на подс.В..След това подс.В. й се обадил казал, че се е спасил от „мутрите”, но пък имало схватка, при която го ранили с нож, че се бил свързал с Коста И.Г., като и на това име св.Б. превела 1000 лева на 26.09.2009г. предназначени за В.. След това подс.В. поискал от св.Б. да преведе 20 лева в Затвора Ловеч. Телефонните разговори между двамата продължили, като в тях подс.В. имитирайки искреност се извинявал, че съжалявал, че щял да си ходи в Гърция, като по този начин  давайки пари, св.Б. си била откупила живота, защото и нея щели да убият. След това контакта между двамата бил преустановил, след като свидетелката разбрала, че е станала жертва на измама.През м.май 2010г. св.Б. била извикана за разпит в гр.Тетевен, където я питали познава ли Б.П.В., при което тя отговорила, че не познава такова лице. Преди разпита й в гр.Тетевен по новините от телевизията св.Б. чула, че това име било замесено и споменато, в извършено отвличане  на момичета в района на гр.Тетевен.Като тогава окончателно свидетелката се убедила, че лицето представило й се като „Златко” и Б.П.В. имат връзка.

От м.август 2010 г. св.Б. и св.К.О. Гюмюшан заживели заедно. Като от тогава подс.В. започнал да й звъни на домашния телефон, но св.Б. не отговаряла, а говорел св.Гюмюшан. Обикновено позвъняванията били късно вечер към 23.00 часа. От м.октомври 2010 г. св.Б. започнала да получава и текстови съобщения на мобилния си телефон изпращани и от интернет и от тел.0887 056 182 със заплашително съдържание – че ще я очистят, че ще я причакат в банката, че ще я залеят с киселина. Това принудило св.Б. да смени телефонния си номер с № 0882 215 155, но от декември започнала да получава и на него съобщения със заплахи от различни тел.номера. Някои от съобщенията били със заплахи, други с любовно съдържание, това продължило от м.декември 2010г. до м.май 2011г. М.Май 2011г. на работното място на св.Б. в банката при нея дошла непозната жена и й казала, че я изпраща подс.Б.В., а тя знаела защо.Това била св.Е.Д.З. от гр.София.В проведеният между двете разговор св.Б. разбрала, че и тя се е запознала с подс.В., чрез обява  за запознанства. Св.Б. я предупредила да преустанови контакт с В., защото е престъпник. Обажданията на стационарния телефон на св.Б. от В. продължили, като били обикновено вечер, но тя или не се обаждала или говорел приятеля й св.Гюмюшан.На 18.07.2011г. около 22.00 часа отново се позвъняло на домашния й телефон, св.Б. приела обаждането и разбрала че е подс.В.. Тогава той й казал, че няма да престане да се занимава с това, че си е измамник, че ще продължи и това бил неговия начин на живот. В следващи обаждания подс.В. питал св.Б., какви жалби е пускала срещу него, искал да си оттегли жалбите, като обещавал да й върне парите, като непрекъснато искал тя да се отрече от показанията си. През м.септември 2011г.  на служебния телефон на св.Б. позвънила непозната жена, която отново я молила да се отрече от показанията си и да и каже банковата си сметка за да й преведяла 5000 лева, което св.Б. отказала да стори.През м.септември 2011г.св.Б. получила писмо по пощата с подател подс.Б.П. ***. В писмото пишело, че той съжалявал, че я е излъгал, че я обичал, че щял да ослепее в затвора, че щял да й връща парите от пенсията си и очаквал да го осъдят. В писмото пишело, че е написано от лишеният от свобода св.И.П.В., под диктовка на подс.В.. На 15.09.2011г. св.Б. получила отново текстово съобщения от В. ,отново с молба да се откаже от показанията си, като той щял да й върне парите. В хода на разследването дори след задържането на подс.В.,св.Б. продължавала да получава заплашителни съобщения и обаждания, че заради нея ще го затворят и осъдят, че той щял да я намери, да я обезобрази, че нямало да спре да ги тормози, че имал хора на всякъде, че като го пуснели щял да мине през банката й, основно заплахите били за убийство. Заканите били отправяни многократно през периода от м.октомври 2010г. до м. май 2012г. , с думите : че „ще я очисти”, „ще я причакат пред домът й или местоработата”, „че ще я залеят с киселина”, „ще я обезобрази”,  „ако заради нея остане в затвора, ще я унищожи”, „ще я убие”, „ще съсипе семейството й”, „ще изпрати хора да я убият”.При разпита в качеството на свидетел св.Б. е изчерпателно посочила по дати, часове и текст съобщенията, както и с писмо от 10.04.2012г. /т.ІІ, л.196-198/. Свидетелката Б. е представила  копия от съхраняваните от нея операционните бележки, вносни бележки за изпратените, дадени  на подс.В. суми.

Показанията на св.Б. се потвърждават от показанията и на св.Карник Гюмюшан, който свидетелства за заплахите отправени към нея, в това число и за убийство, които били многократни, искането на подс.В. свидетелката да си оттегли показанията и жалбите си , които са възбуди основателен страх у Б. от осъществяването им. Тези заплахи били принудили св.Б. да сменя телефонните си номера и да не отговаря на обажданията.

По идентичен начин чрез сайта за запознанства www.aha.bg с ник-нейм „slatkia” на 28.12.2010г. с подс.В. се запознала св.Л.М.Х. ***.Тя също разгледала снимките в профила на мъж на видима възраст около 30 години, във военни дрехи добре изглеждащ. В чат разговорите между тях, подс.В. й се представил с името „Златко”, обяснил й че има вила в с.Рибарица, Тетевенско, че снимките в профила са му от времето когато бил лейтенант в Гръцката армия. Свидетелката Х. му дала номера на мобилния си телефон № **********, като подс.В. и се обадил от карта на „Глобул”. Започнали за разговарят като постепенно подс.В. я въвел в заблуждение относно истинската си самоличност – обяснявал й, че  бел полугрък, баща му грък, че бил завършил военно училище, . Малко преди нова година подс.В. й съобщил, че си е взел отпуск и е в България, извършва ремонт , оправял  наследствената си къща в гр.Луковит, а нощувал във вилата си в Рибарица. Подс.В. изявил желание да се срещнат, но нова година щял да празнува с приятели гърци във В.Търново. Продължили да разговарят почти всеки ден, като подс.В. продължил да й разказва, че баща му и сестра му били починали при катастрофа, че  майка му се занимавала със семейната фирма на остров Крит за консерви и зеленчуци. Тъй като по телефона в разговорите подс.В. говорел правилно, нямал акцент, използвал някои гръцки думи, нищо у св.Х. не събудило съмнение, че историята на мъжа е лъжа, че това е различно лице от представилото й се като „Златко”. За нова година св.Х. пътувала с приятели за гр.Кюстендил, а подс.В. и казал, че ще празнува в гр.Търново, като и предложил да се видят на 01.01.2011г., за рождения му ден, като й предложил да дойде при нея в гр.София. Поискал св.Х. от своя телефон да му зареди ваучер за 10 лева на М-тел, като й обяснил, че в Рибарица били изкупили всички ваучери и като тръгнел, от някоя бензиностанция щял да си купи, като при срещата им ще и върнел парите. Подс.В. й обяснил, как точно да извърши зареждането с СМС, на номер 1616. Два пъти св.Х. му заредила телефона за по 10 лева. Св.Х. по никакъв начин не се усъмнила, тъй като подс.В. й звънял за своя сметка. Подс.В. й се обаждал от номер **********. За новата година си разменили поздравления, чрез СМС, подс.В. й казал, че се бил влюбил в нея, че я обича и т.н.Св.Х. също се почувствала заинтригувана. На 01.01.2011г. в 08.00 часа подс.В. се обадил на св.Х. ***, като щял да мине през вилата си в Рибарица, да си вземе дрехи. Св.Х. тръгнала от гр.Кюстендил за гр.София към 11.00 часа, пред цялото време се опитвала да се свърже с номера на подс.В.. На следващия ден в 15.00 часа от номера от който и звънял В.,й се обадил непознат мъжки глас, представил й се като Панчо Панчев – дознател от Ловеч, като я попитал дали познава „Златомир Захариев Никтарис”. Свидетелката потвърдила, че го познава, при което мъжът й съобщил, че „Златомир” бил катастрофирал по пътя В.Търново – към с.Рибарица,  и понеже установили, че е гръцки гражданин, и понеже видели нейния номер, искали да се свържат с негови роднини в Гърция. Лицето й обяснило,че Златко бил в кома, в Окръжната болница в гр.Плевен,че е употребил алкохол,че имало пострадали двама- трима, жена в тежко състояние, че всички били в болница, че в автомобила на „Златко” намерили пушка помпа и автомат. Лицето предоставило на св.Х. телефон за връзка, и телефон на „прокурор Димитров от Ловеч – *********” ,за да се обажда за хода на делото.Св.Х. направила справка в интернет,при което установила, че действително имало такъв окръжен прокурор и това е неговия номер.Притеснена св.Х. започнала да звъни по болниците в Плевен, Ловеч, В.Търново но от всякъде й отказвали информация. Свидетелката споделила със свои познати, които и казали, че вероятно всичко е измама. Вечерта отново и се обадил въпросният дознател и я уведомил, че „Златко” е излязъл от комата и ще разговаря с нея. След това последвали разговори, от различни номера, в които подс.В. се преструвал на неориентиран, оплаквал се че го боли глава,че го пазели полицаи и след това й казал, че щели да го задържат за 72 часа, но тя не можела да го посети защото бил под конвой. След това подс.В. издиктувал гръцки номер,като обяснил,че това бил телефона на майка му Илияна. Продължавайки да звъни на св.Х. и да й обяснява,че го разпитвали,че е в съда, той поддържал изграденото заблуждение у нея за това какво му се е случило, като й обяснил,че можело да го пуснат под гаранция от 10 000 лева или домашен арест,докато в един момент поискал на св.Х. домашния адрес, за да го кажел в съда.След това й обяснил, че майка му или негов колега му внесли част от гаранцията, но не му стигали 1100 лева. Помолил я да отиде до Рибарица, да му вземе телевизора и лаптопа, да ги заложи, или да му вземе  нотариалния акт, да намери пари от някъде и т.н.Непрекъснато се оплаквал, че в болницата нямал дрехи, пари за храна, питал я дали е намерила парите за гаранцията. В измамливите действия подс.В. включил и неустановена по делото жена, която също се обаждала на Х., представяйки се за майка му от гръцки номер. Св.Х. успяла да се свърже с прокурор Димитров от ОП-Ловеч,но той й отказал да даде информация.През това време св.Х. неколкократно зареждала картата на В. с ваучери за по 5, 10 лева.След разговора с прокурор Димитров, свидетелката Х. се усъмнила,че има нещо нередно и започнала да не отговаря на непрекъснатите обаждания на подс.В.. Той започнал да и изпраща съобщения, в които пишел, че вече е навън, знае й адреса, ще дойде в София, щял да я пребие, ще  и счупи главата, че знаел как да се бие, че можел да убие с голи ръце човек, че не го е страх от никого. Притеснена и вече убедена, че си има работа с измамник св.Х. „продължила да му играе играта” без да се издава, че е разбрала, че има работа с измамник. Подс.В. продължил с непрекъснатите си обаждания, съобщения, в които ту имало заплахи, че ще я колел, ту че я обичал, разигравал ревностни сцени, уведомил я че вече е в затвора, но имал и там телефон. Продължил да й звъни непрекъснато, като й обяснявал различни неща, главно и с цел да я мотивира тя да си предостави личните данни, банкова сметка, ***ора суми между 20-30 лева, подс.В. й дал имена на които да изпрати записите – М.М.И., собственото си име Б.П.В. и Р.К., когото представил за полицай, а в действителност това били имената - неговото собствено и на негови съкилийници. Св.Х. изпитвала силен страх и притеснение, като при изпращате на сумите вписала, изпратила ги от измислено име „Ц. Димитрова Стоева”. От многото разговори проведени с В. и случайно чути гласове около него, да се обръщат към него с „Борко”, св.Х. установила, и се убедила, че лицето което и се обажда в действителност е подс.Б.П.В.. В разговорите подс.В. започнал да я заплашва, че щял да изпрати хора от „Сота” за да пребият, или че щял първо нея да убие, после и себе си, че не го било страх от затвора.Освен заплахи за убийство лично към св.Х. подс.В. заплашвал и семейството й. Св.Х. била силно изплашена и се страхувала подс.В. да не изпълни заканите си, че била принудена да продължи да му зарежда ваучери, не само на телефонни номера от които и звънял, но и на други негови съкилийници. Подс.В. искал от св.Х. да звъни на телефони на други жени, за които В. казвал, че го тормозели.  През това време от тормоза налаган й от В. по телефона, непрекъснатите заплахи, св.Х. не можела да работи спокойно,чувствала се нервна,напрегната, раздразнителна,изпитвания от нея страх нарушил нормалния й ритъм на живот.Изключила си телефона, но забравила, че е дала на подс.В. номера на телефон ползван от баща й.Подс.В. започнал да звъни на него от тел.№ **********, **********, и ********** и **********. Подс.В. със заплахи започнал да изнудва св.Х. за пари, искал 2 000, 3 000 лева.Дал и ЕГН-********** и имената на св.Д.Р.Р., на която да преведяла 700  лева в банка ОББ в срок до 17.05.2011г. - 10.00 часа. Св.Х. разбирайки, че не може да се справи със ситуацията на 16.06.2011г. депозирала жалба в СДВР. Дори и след това подс.В. продължил да й се обажда с искания да му зарежда СИМ карти и да му праща пари на името на Б.П. *** 6 група, разказал й за какво лежи в затвора В., от къде да провери в интернет информацията за отвличане на две момичета от Тетевен, за да й докаже, че е опасен престъпник и за да я мотивира да изпрати пари. Св.Х. отново била принудена да смени номера на телефона си, страхувайки се, променила и външния си вид,за да не я открие, и към момента изпитвала страх след като подс.В. го освободят от затвора да не я открие и изпълни заканите си за убийство. Заканите за убийство отправени от подс.В. към свидетелката Л.Х.  били многократно отправяни през периода от м.октомври 2010г. до м.юли 2011г., чрез текстови съобщения и в телефонни разговори помежду им, като обв.В. използвал думите: „ще те убия”, „ще те заколя”, „с голи ръце мога да те убия, от никой не ме е страх”, „ще дойда в София и ще те намеря, ще те убия, ще те закарам на Витоша”, „ще те убия теб и цялата ти рода ще затрия, не ми пука от никой” и др.

Св.Д.Р.Р. ***, но била студентка и учела в гр.Шумен. В края на м.април 2011г. отговорила на посочен телефон **********, в обява за запознанство, поместена в вестник „Лична драма” в разговора лицето и се представило като „Б.В.”.Първоначално й се представил, че е от смесен брак, майка гъркиня, баща българин, че живеел в Гърция, но в момента бил в България на почивка.Че бил много богат, че имал много имоти в Гърция.След около 2 седмици разговори и въвеждайки я в заблуждение относно истинската си самоличност, подс.В. признал на свидетелката, че се намира в Затвора-Ловеч, защото жена му му била изневерила, родила дете от друг мъж, и той в състояние на афект прострелял този мъж в крака и затова сега е в Затвора-Ловеч.И пред тази свидетелка поддържал изградената лъжлива версия, че живее в Гърция, че е военен – барета, насочил св.Р. да разгледа профила му в сайт за запознанства „Аха”. В разговорите свидетелката Р. освен личния си номер, му била дала и телефонните номера на родителите си в гр.Айтос.  В началото разговорите били неангажиращи, като подс.В. й звънял от различни номера по всяко време на денонощието – от № **********, **********, **********, ********** и от гръцки номер +302831028298 и последните два били на М-тел ********** и **********, като през м.октомври 2011г.й звънял и от телефонен апарат на „Контел”. В разговорите подс.В. й давал телефони и на неустановени лица представяйки ги като адвокати, на които св.Р. да пратела пари.През м.юни 2011г.я помолил да му купи на лизинг от „Виваком” мобилен телефон „Нокия” с двугодишен срок на договора с цена за около 900 лева, с 25 лева месечна вноска, за да го дадял на някакъв полицай за услуга, и самия В. да получи достъп да телефон. Св.Р. закупила телефона и го изпратила с колет на името на жена – св.Д.Г.В. *** с пратка до поискване. В показанията си св.Р. твърди, че вноските за телефона по изплащане на телефона се внасяли в ОББ, като били внесени по сметката общо 6 вноски, като след това плащанията спрели. Св.Р. не знаела, кой е вносителя на парите. През времето докато контактувала с подс.В. у нея се породило увлечение, самият В. неколкократно я увещавал, че е влюбен в нея, че я обича. Изпращал й писма със стихове.В кореспонденцията между двамата св.Р. му била изпратила своя снимка. През м.май 2011г. в пощенски плик на адреса и в Шумен получила снимка на млад мъж с дете, облечен в къси гащи, седнали на  спалня, и рисунка на своя образ от снимката, която тя била пратила на подс.В.. През цялото време  свидетелката Р. мислела и била убедена, че мъжът от снимката  е лицето, с което контактува – Б.В.. Макар, че св.Р. отрича, да е директно заплашвана по някакъв начин, подс.В. успявал с различни измислени истории и различен претекст да я мотивира да му прати  пари, да му зареди картите. Искал да му праща 200 лева за адвокат, 100 лева за храна, да му зарежда различни сим карти, купувала му валчери, с пощенски запис му изпратила 200 лева от гр.Шумен лично на името на подс.Б.В.,***, 6-та група, изпращала му суми по 25 лева, по 50 лева, по 10, 15, 20. Последно от гр.Айтос на 27.09.2011г. му изпратила 12 лева. Пред свидетелката Р. лично и чрез св.Р.К. и М.И., подс.В. поддържал версията си, че той е богат гръцки гражданин, че е добър и не заслужава да е в затвора.Подс.В. принуждавал св.Р. да му върши услуги, като я заплашвал, че ако не го прави ще пострадат родителите й. Подс.В. й се оплакал, че в килията му са правили претърсване на 27 или на 28.09.2011г.при което му взели телефона и му трябвал нов, за това св.Р. по негови указания  пратила друг телефон „Нокия 2220”, като го изпратила на името на Богдана Х. от гр.Угърчин. Св.Р. е посочила и номера  ********** на М-тел и № *********, на св.Д.В.Г., която подс.В. представил за своя братовчедка и на която също искал да изпрати пари с пощенски запис. И към момента подс.В. продължавал да притеснява с телефонни обаждания св.Р., с искания да му изпраща пари, заплашвайки я, че ще пострадат родителите и.Св.Р. не се била срещала с подс.В., а само е разговаряла с него по телефона.

Свидетелката Д.Г.В. *** 2011г. чрез сайт за запознанства „Аха” се запознала с подс.Б.П.В.. В профила му св.В. видяла поместена снимка в цял ръст във военни дрехи, и на нея подс.В. се представил, че е гръцки гражданин, че сестра му е починала при катастрофа с мотор, баща му също бил починал,майка му била в Гърция.Че работел като военен – барета, докато си пишели в интернет св.В. му дала мобилния си номер ********** и подс.В. започнал да й звъни. При разговорите св.В. разбрала, че В. ***, защото при инцидент по грешка гръмнал някакъв комшия в с.Рибарица, че го ударил и сега е задържан, че ще има следствие. След това при последващо обаждане подс.В. поискал св.В. да му изпрати 40-50 лева за храна, В. и продиктувал адреса на Затвора Ловеч, 6-та група.Същия ден св.В. му изпратила пощенски запис от клон на пощата в ж.к.”Червен бряг” за сумата от 40 лева. На следващия ден подс.В. й се обадил, че са се загубили документите и да му изпрати още 40 лева, което св.В. сторила. През юни или юли 2011г. подс.В. й се обадил от номер ********** и помолил В. да му потърси адвокат, защото ранения човек имал усложнения. Свидетелката му предложила да се свърже с адв.Бърборски, но В. отказал. В края на м.август  2011г. подс.В. й се обадил от № 089965 43 72 и й казал, че ще я викат в полицията и да си помисли какво щяла да говори.Заплашил я, че негови хора щели да я намерят, да я нападнат и да я убият, ако говори в полицията.Увещавал я да каже че са роднини, че той е барета от Гърция,но да не казва за парите които му е пращала, да затаи истината. След това не се били чували. На 11.2011г. св.В. *** и искала да се срещне с подс.В., за да види с какъв човек си има работа. Подс.В. отказал свиждането, тогава тя се усъмнила, че е била измамена и излъгана. При повторния разпит на св.Д.В. същата подробно е описала какви суми е изпращала на подс.В.,на имената на кои лица – по сметка на Д.Р.Р. – 31.00 лева,  за Илияна Б. Василева – 40 лева,  за Илияна Б. Василева – 150 лева, за Илияна Б. Василева – 50 лв.Както и четири квитанции за изпратени пощенски записи на подс.В. общо за 65 лева и един чрез св.Р.К. за 50 лева.

Чрез обява във вестник „Лична драма” св.Е.Д.З. от гр.София, се запознала с подс.В., който й се представил като „Йордан”, с майка от Гърция, търсещ сериозна връзка, бил от Рибарица. В разговорите подс.В. споменал, че иска да се видят, че щял да дойде в гр.София, където имал братовчедка „Поли”, която работела в банка „ОББ” на бул.”Мария Луиза”.Св.З. била говорила 3-4 пъти с подс.В.,като в един от разговорите той я помолил да отиде да местоработата в банката на въпросната „Поли” – св.П.Б. за да иска от нея сумата от 300 лева. Св.З. се срещнала със св.Б. от която научила за истинската самоличност на подс.В., че той от години психически с непрекъснати  обаждания, с изпращане на хора в банката тормозел Б., изнудвал я за пари. Разбирайки истината св.З. преустановила контакт с подс.В., като тя сочи, че не е пращала и давала пари на същия.

Видно от разпита на свидетеля А.И.Л. работещ в ГД „Криминална полиция” София към Затвора Ловеч, същият по повод работа по преписка изх.№ 30/2010г. на Окръжна прокуратура Ловеч по жалба от обвиняемия „Лишен от свобода” -  Б.П.В., която жалба била писана от л.св.св.М.М.И.. При проверката св.Л. установил, че повечето от твърденията са неверни, но в хода на проверката снел обяснения от св.П.Й.Б.. Още тогава в обясненията си св.Б. била посочила, че от 2009г. след запознанство по интернет с лице „Златко”, и контакти по телефона, лицето започнало  по различни поводи да и иска пари, които тя да привежда по сметки на подс.Б.П.В., св.В.П.В. и др. посочени и от въпросния „Златко”, след непрекъснати обещания от страна на лицето, че ще й ги върне, и тъй като това  не станало, тя разбрала, че е била измамена. През пролетта на 2011г. св.Б. установила контакт със св.Л. посредством своя приятел св.Гюмюшан, като съобщила, че подс.В. отново е започнал да й звъни по телефона, да и изпраща съобщения в това число и със заплашително съдържание. Св.Б. предоставила на св.Л. мобилни номера от които са й пращани съобщения – **********, 0892 901592, 0896 091720; 0887 81 58 61; **********, 0886615 694 и от интернет адрес 18864711. Още при проверката св.Л. установил, че действително сим карта с № 0886615 694  се ползвала от подс.Б.В., но се държи и укрива от л.св.св.М.М.И.. Пред м.юли 2011г.  отново св.Гюмюшан се свързал с него и му съобщил, че подс.В. продължава да притеснява Б.. Тогава св.Л. създал организация за претърсване и изземване в килията на подс.Б.П.В.. На 18.07.2011г. в 22 часа в 8 килия на 6-та група съгл.чл.85 от ППЗИНС е било извършено претърсване при което е бил намерен и иззет мобилен телефон Сони Ериксон Т600, с ИМЕИ -350422458074840, със зарядно и сим карта с № **********, при проверка на картата действително се установили повиквания до номер *********, който е номера на стационарния телефон на св.П.Б.. Въпросният телефон бил иззет от св.Добрин Г.Х., а картата била намерена изхвърлена под прозореца, като именно подс.В. е бил видян, че я изхвърля, след неуспешен опит да я глътне.

На 19.07.2011г. от шкафа на подс.Б.В. е била намерена и иззета СИМ карта на гръцки оператор с номер 00306995729445. На 24.07.2011г. отново било извършено претърсване в килията на подс.В., при което е бил намерен и иззет мобилен телефон нокия 1100.

На 23.09.2011г. в килията на подс.В. е било извършено отново претърсване и е бил иззет мобилен телефон Сименс М55, с ИМЕИ – 352026004238811 и симкарта на Глобул – с № **********, като вината за намерение телефон поел св.Марин Радоев Йонков.

На 28.09.2011г. в килията на В. било извършено ново претърсване от служителите на затвора, при което е бил намерен и иззет мобилен телефон „Алкател” с ИМЕИ-353839012459149 и сим карта на М-тел с № **********.

При извършените проверки, претърсвания в килията на подс.В., за намерените мобилни телефони, Сим карти, иззетата от подс.В. кореспонденция /писма, данни на лица от женски пол, телефонни номера, снимки и други/ принадлежащи и ползвани от подс.В. свидетелстват в показанията си свидетелите,извършили и участвали в следствените действия – служители на Затвора Ловеч- св.А.Ю.И., А.И.Л., П.Г.П., Н.В.Г., М.М.М., Е.И.С., А.В.Т.. За действията, начина на въвеждане в заблуждение, поддържане на същото относно истинската самоличност на подс.В., това за какъв се е представял, че е претърпял различни нещастия катастрофи,злополуки инциденти,  механизма на извършване на престъплението измама, че за извършване на същото, а именно в поддържане на заблуждението у пострадалите, подс.В. е използвал и свои съкилийници – М.М.И., Р.С.К. и др. неустановени, на които не може да им се вмени умисъл, тъй като по молба на подс.В., те са говорили със жените, като пред тях, подс.В. е  заявявал, че говори със свои приятелки, които го обичали и за това му пращали пари. На част от тях пострадалите са изпращали записи, като след получаване те ги предавали на подс.В..Показанията на четирите пострадали от престъплението измама, се потвърждават от всички разпитани по делото свидетели, както и за отправените към св.П.Й.Б. и Л.М.Х., закани за убийство свидетелстват и самите лишени от свобода от Затвора Ловеч, станали очевидци на действията на подс.В. и чули отправените закани  – св.О.М.А., М.М.  А., М.М.И., Р.С.К.,  Н.И.К. – разпитан и пред съдия от РС-Ловеч, Д.Г.Х.С.Т.Н.П.М.И.,  К.М.К. , И.П.В. /който е написал писмото до св.Д.Р. от името на подс.В./, И.И.С., продал му една от СИМ картите ********** и давал за ползване на В. карта с № **********.

Всички свидетели, доказателствата събрани в хода на разследването, по безспорен начин доказват и  потвърждават действията на подс.В. по въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалите, единствено с користна цел, да получи от тях пари, телефони и/или сим карти, да се облагодетелства по неправомерен начин за тяхна сметка, като свидетелите „лишени от свобода” чували самият В. да се хвали пред тях,  по какъв точно начин „мами жените” и че ще стане богат по този начин докато е в затвора.

В хода на разследването чрез справки от мобилните оператори са установени лицата, които се водят ползватели на сим картите, ползвани от подс.В. за извършване на измамите и от които е провеждал разговорите с пострадалите, на които е изпращал съобщенията със заплашителни текстове, установени са айпи адресите, от които са пращани съобщенията.

В хода на разследването, от доказателствата по делото се установява, че от деянието /измамата/ на подс.В. са били причинени имотни вреди както следва: на св.П.Б. в общ размер 9870 лева, на св.Л.Х. в размер на 600,07 лева, на св.Д.Р. в размер на 1186 лева и на Д.В. в размер на 423,45 лева.

От заключението по назначената в хода на досъдебното производство комплексна психиатрична експертиза се установява,че подс.В. не страда от психично заболяване,може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране,както и че действията му са били пресметливи и целенасочени именно към извършване на престъпленията.

От назначената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза,назначена поради направени оплаквания от подс.В. за наличието на очно заболяване,се установява,че подс.В. страда от дегенерация на макулите на двете очи,диагностицирана  в детска възраст.От тогава до последното изследване през 2013 год.няма промяна в зрителната острота на двете очи.С оглед хроничните дефинитивни изменения в очните дъна на В. не се нуждае от специализирано активно лечение.Установените изменения могат да бъдат обяснени с вродено очно заболяване.  

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Б.П.В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.211,пр.2,във връзка с чл.209, ал. 1 и във връзка с чл.26,ал.1 и чл.29,ал.1 б.”а”  и “б” от НК, като през периода от месец юли 2009 г. - месец септември 2011 г. в гр.София, гр.Шумен, гр.Айтос, гр.Луковит и гр.Ловеч, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив и посредством лицата М.М.И. ЕГН-**********, Р.С.К. ЕГН-**********, И.П.В. ЕГН-********** и Ц.И.М. *** и други лица с неустановена самоличност, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у лицата П.Й.Б. ***, Л.М.Х. ***, Д.Р.Р. *** и Д.Г.В. *** относно истинската си самоличност, като се представял за богат, необвързан гръцки гражданин - военен, който е претърпял нещастие/пътно транспортно произшествие с пострадали, инцидент, при който при самоотбрана е ранил друго лице и др./, поради което се нуждаел от парични средства за адвокати, за обезщетение на пострадалите лица и с това им причинил имотна вреда, както следва: П.Б. в размер 9870 лева, на Л.Х. в размер на 600,07 лева, на Д.Р. в размер на 1186 лева и на Д.В. в размер на 423,45 лева.

От обективна страна подсъдимият е осъществил деянието чрез действие - възбудил и поддържал у пострадалите лица Б.,Х.,Р. и В. заблуждение относно истинската си самоличност, като се представял за богат, необвързан гръцки гражданин - военен, който е претърпял нещастие/пътно транспортно произшествие с пострадали, инцидент, при който при самоотбрана е ранил друго лице и др./, поради което се нуждаел от парични средства за адвокати, за обезщетение на пострадалите лица,с обещание,че е много богат и ще им върне парите. Възбуждането на заблуждение у свидетелите е осъществено чрез въздействие от страна на подсъдимия върху съзнанието им, вследствие на което у тях са се формирали неверни представи относно неговата самоличност,както и относно отношенията му с тях.Подсъдимият е формирал неправилна представа у измамените лица относно определени факти от действителността – че е пострадал при катастрофа,че е ранен с нож или че е ранил другиго при самозащита,че го преследват „мутри”,че невинен е в затвора,че е богат ,че живее в Гърция,но идва на почивка в България,че е вонен-барета,че е влюбен в тях. Мотивирани от неправилните си представи за действителността,  измамените лица извършват акт на разпореждане с имуществения предмет – паричните суми,които всяко от пострадалите лица е превеждало по различен начин и на различни лица,посочени от подс.В.,но в крайна сметка всички преведени от четирите пострадали суми /за обещетения,за адвокатски хонорари,за храна,за дрехи,за лечение,за получаване на лични документи,за ваучери за мобилни телефони/са били предназначени за подс.В..Измамата е престъпление с два предмета-измаменото лице и ощетеното имущество.Последното се намира във разпоредителна власт на измамените свидетели, те са се разпоредили с имуществения предмет и вследствие на този акт на имуществено разпореждане от страна на измамените, е настъпила имотна вреда за всички тях, като е налице причинна връзка между деянието, осъществено от подсъдимия и престъпния резултат - настъпилата имотна вреда.Разпореждането, извършено от пострадалите е вследствие от неправилната им представа относно условията на разпореждането. Доказателства в тази насока са събраните в хода на досъдебното производство-показанията на свидетелите –П.Б.,  А.Л., П.Т., О.А., Р.К., Н.К., К.К., Д.Р., Д.П., И.В., Д.В.,Е.З.,Л.Х.,Ц.М.,И.С.,Р.Ш.,Р.Р.,В.Г.,М.В.,М.И.,Н.Г.,С.Н.,П.И.,разпечатки от мобилните телефони,протоколи за оглед на веществени доказателства,разписки за пощенски записи,вносни бележки за извършени банкови преводи,протоколи за извършено претърсване и изземване в килията на подс.В.,показанията на служителите на Затвора-Ловеч,участвали при извършване на следствените действия, както и самопризнанията на подсъдимия.

С оглед данните за миналите осъждания на подсъдимия, деянието е квалифицирано като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК.С оглед на това,че за извършване на престъплението подс.В. е използвал други лишени от свобода-св.М.И.,Р.К.,И.В. и св.М.,както и други неустановени в хода на разследването лица,на които не може да се вмени в умисъл извършването на престъплението,деянието е извършено от подс.В. посредством тези лица.Неоснователно е възражението на подс.В.,че е  неграмотен,поради което не може да е осъществил деянията чрез интернет,писма и съобщения по мобилен телефон,тъй като както беше отразено по-горе за осъществяване на контакти с пострадалите лица,подс.В. е използвал други лица,не само за получаване на изпращаните му суми,но и за воденето на кореспонденция с пострадалите. 

С оглед обстоятелството,че подсъдимият е осъществил  повече от две деяния,които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,извършени са през непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и еднородност на вината,при което последващите се явяват продължение на предестващите,деянието е квалифицирано като извършен при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК.

 От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл и с користна цел. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е предвиждал, че в следствие на неговото въздействие върху измамените у последните ще възникнат неправилни представи и ще последва имуществено разпореждане. В същото време подсъдимият е целял да набави за себе си имотна облага, съзнавайки неизбежността на настъпилата имотна вреда за пострадалите.Доказателства в тази насока са събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства.

Предвид на изложеното съдът квалифицира деянието,призна подсъдимият за виновен и го осъди.

         От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Б.П.В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.144,ал.3,пр.1,във връзка с ал.1 от НК,като през периода от м.октомври 2010г. до м.май 2012г., в гр.Ловеч, чрез текстови съобщения на мобилния й телефон, изпращани и чрез интернет и в телефонни разговори се заканил с убийство на П.Й.Б. ***, като заканите са оправени с думите, че „ще я очисти", „ще я причакат пред домът й или местоработата", „ че ще я залеят с киселина", „ ще я обезобрази", „ ако заради нея остане в затвора, ще я унищожи", „ще я убие", „ще съсипе семейството й", „ще изпрати хора да я убият" и това заканване е възбудило у нея основателен страх от осъществяването му.

От обективна страна подсъдимият е осъществил деянието чрез действие,което се изразява в обективиране на намерението от подсъдимия към пострадалата,че ще извърши престъпление срещу нея или нейни близки,а именно отправените закани с убийство,посочени в обв.акт,като отправените закани са възбудили у Б. основателен страх от осъществяването им.Без значение е за състава на това престъпление  е обстоятелството дали деецът отправяйки заканата има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа в осъществяване на взетото решение.Доказателства в подкрепа на обвинението са показанията на св.П.Б., К.Г. , А.Л., О.А., М.И.,Р.К.,Н.К.,Д.Х., разпечатки от проведените разговори и изпратени съобщения от сим карти ползвани от подсъдимия,както и самопризнанията на подсъдимия.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл.Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.Подсъдимият е съзнавал,че отправя към пострадалата заплаха с престъпление против личността й,съзнавал е ,че Б. възприема заплахата,както и че същата може да възбуди основателен страх за осъществяване на престъплението и именно това е била и целта му-пострадалата да изпита страх от осъществяване на заплахата.Доказателства в тази насока са събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства.

Предвид на изложеното съдът квалифицира деянието,призна подсъдимият за виновен и го осъди.Съдът оправда подс.В. да е извършил престъплението по чл.144,ал.3,пр.1,във връзка с ал.1 от НК при условията на продължавано престъпление,с оглед разпоредбата на чл.26,ал.6 от НК,която не е съобразена от прокурора,въпреки указанията на съда в разпореждане от 08.08.2012 год.,с което е прекратено съдебното производство по НОХД №1013/2012 год.

 От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Б.П.В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.144,ал.3,пр.1,във връзка с ал.1 от НК,като през периода от месец октомври 2010 г. до месец юли 2011 г. в гр.Ловеч,чрез текстови съобщения и в телефонни разговори се заканил с убийство на Л.М.Х. ***, заканите са били отправени с думите - „ще те убия", „ще те заколя", „с голи ръце мога да те убия, от никой не ме е страх", „ще дойда в София и ще те намеря, ще те убия, ще те закарам на Витоша", „ще те убия теб и цялата ти рода ще затрия, не ми пука от никой", като това заканване е възбудило у Х. основателен страх от осъществяването му.

 

От обективна страна подсъдимият е осъществил деянието чрез действие,което се изразява в обективиране на намерението от подсъдимия към пострадалата,че ще извърши престъпление срещу нея или нейни близки,а именно отправените закани с убийство,посочени в обв.акт,като отправените закани са възбудили у Х. основателен страх от осъществяването им.Без значение е за състава на това престъпление  е обстоятелството дали деецът отправяйки заканата има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа в осъществяване на взетото решение.Доказателства в подкрепа на обвинението са показанията на св.Л.Х.,Р.К.,разпечатки от проведените разговори и изпратени съобщения от сим карти ползвани от подсъдимия,както и самопризнанията на подсъдимия.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл.Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.Подсъдимият е съзнавал,че отправя към пострадалата заплаха с престъпление против личността й,съзнавал е ,че Х. възприема заплахата,както и че същата може да възбуди основателен страх за осъществяване на престъплението и именно това е била и целта му-пострадалата да изпита страх от осъществяване на заплахата.Доказателства в тази насока са събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства.

Предвид на изложеното съдът квалифицира деянието,призна подсъдимият за виновен и го осъди.Съдът оправда подс.В. да е извършил престъплението по чл.144,ал.3,пр.1,във връзка с ал.1 от НК при условията на продължавано престъпление,с оглед разпоредбата на чл.26,ал.6 от НК,която не е съобразена от прокурора,въпреки указанията на съда в разпореждане от 08.08.2012 год.,с което е прекратено съдебното производство по НОХД №1013/2012 год.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс.В. за престъплението по чл.211,пр.2,във връзка с чл.209,ал.1,във връзка с чл.26,ал.1 и чл.29,б.»а» и б.»б» от НК настоящата инстанция взе предвид разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК  и наложи на подсъдимият В. наказание лишаване от свобода в размер на осем години,като на основание чл.58а,ал.1 от НК намали така определеното наказание на 5/пет/ години и 3/три/месеца лишаване от свобода,като на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС определи първоначален строг режим в затвор за изтърпяването му.Съдът при определяне размера на наказанието взе предвид-високата обществена опасност на деянието и на дееца,произтичаща от миналите му осъждания/извън квалификацията на деянието/,начина на извършване на деянието,както и че причинените с деянието вреди не са възстановени.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс.В. за престъплението по чл.144,ал.3,пр.1,във връзка с ал.1 от НК,осъществено по отношение на пострадалата Б. настоящата инстанция взе предвид разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК  и наложи на подсъдимият В. наказание лишаване от свобода в размер на три години,като на основание чл.58а,ал.1 от НК намали така определеното наказание на  две години лишаване от свобода,като на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС определи първоначален строг режим в затвор за изтърпяването му.Съдът при определяне размера на наказанието взе предвид-високата обществена опасност на деянието и на дееца,произтичаща от миналите му осъждания,начина на извършване на деянието,упоритостта ,с която е осъществявал заканите към пострадалата,както и въздействието,което същите са оказали на пострадалата.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс.В. за престъплението по чл.144,ал.3,пр.1,във връзка с ал.1 от НК,осъществено по отношение на пострадалата Х. настоящата инстанция взе предвид разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК  и наложи на подсъдимият В. наказание лишаване от свобода в размер на три години,като на основание чл.58а,ал.1 от НК намали така определеното наказание на  две години лишаване от свобода,като на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС определи първоначален строг режим в затвор за изтърпяването му.Съдът при определяне размера на наказанието взе предвид-високата обществена опасност на деянието и на дееца,произтичаща от миналите му осъждания,начина на извършване на деянието,упоритостта ,с която е осъществявал заканите към пострадалата,както и въздействието,което същите са оказали на пострадалата.

  Съдът прие,че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства,въпреки изложените съображения от защитниците на подс.В. и не са налице условията за приложение на чл.58а,ал.4 и чл.55 от НК при определяне вида и размера на наказанията  по повдигнатите обвинения.Обстоятелството,че подсъдимият е признал вината си и съжалява за извършеното са от категорията на обичайните смекчаващи вината обстоятелства,още повече същите са задължителни с оглед процедурата по която е разгледано делото.Оплакванията на подс.В. относно здравословното му състояние също не могат да се приемат като изключително смекчаващо вината обстоятелство,тъй като от назначената от съда медицинска експертиза се установява,че В. страда от ранна детска възраст от очно заболяване,което обаче не се нуждае от някакво спешно или специализирано лечение.Това,че същият е инвалид ,видно от решението на НЕЛК-София,както и процента на инвалидност са без значение за размера на наложените му наказания.Изложеното от подс.В.,че следва задължително да се приложи чл.55 от НК при определяне на наказанията му не се споделя от настоящата инстанция,тъй като същият се позовава на предишната редакция на чл.58а от НК,която не е била в сила към момента на извършване и довършване на деянията,в които е обвинен.Видно от обв.акт същият има повдигнати обвинения за извършени престъпления,които се явявят довършени след промяната на чл.58 а от НК в ДВ бр.26/2010 год. и при определяне вида и размера на наказанията е приложима сега действащата разпоредба на чл.58 а от НК.       

На основание чл. 23, ал.1 от НК,съдът определи едно общо най-тежко наказание на подсъдимия Б.П.В. в размер на 5/пет/години и 3/три/месеца лишаване от свобода,което на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, постанови да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.На основание чл. 59, ал.1 от НК, приспадна от така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода  времето, през което подсъдимия В. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от  12.03.2012 г. до настоящия момент.

Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Фактическата обстановка приета за установена се изяснява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и от самопризнанията на подсъдимия.

Причини за извършване на деянието съдът намира в стремежа на подсъдимия към лично облагодетелстване по неправомерен начин и трайно установените му престъпни навици.

По отношение на веществените доказателства: мобилен телефон «Алкател» с IMEI  № 353839012459149 и сим-карта на «М-тел» - прима; мобилен телефон «Сименс М55» с IMEI № 352026044238811 и сим-карта на «Глобул», със заличен фабричен номер; мобилен телефон «Сони Ериксон», модел «Т-600», с IMEI № 305422456074840; СИМ-карта на «М-тел» с № 8935901990862245595;  жак букса,съдът постанови  на основание чл.53, ал.1,б.»а» от НК, да се отнемат в полза на държавата, като след влизане на присъдата в сила, бъдат унищожени.

По отношение на веществено доказателство мобилен телефон «Нокиа», модел «1100», с изтрити цифри на  IMEI номера,съдът постанови, след влизане в сила на присъдата да бъде върнато на Д.Р.Р. ***. 

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия Б.П.В., с горната самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР -Ловеч разноски по делото в размер на 360.00 лева и на Районен съд – Ловеч разноски по делото в размер на 480.00  лева.

Водим от горните съображения съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :