Решение по дело №35/2022 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 58
Дата: 19 август 2022 г. (в сила от 19 август 2022 г.)
Съдия: Живко Павлов Георгиев
Дело: 20223240200035
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Каварна, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
при участието на секретаря Йорданка Анг. Я.а
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно
наказателно дело № 20223240200035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалба на В. Д.,роден на **********г.,гражданин на
Украйна,с паспорт **,чрез адв.Х.К.,съдебен адрес гр.Бургас ул.“А срещу
Наказателно постановление №4417а-25/04.11.2021г. издадено от Началник на
Гранично полицейско управление-Генерал Тошево при Регионална дирекция
“Гранична полиция“-Русе,с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 3000/три хиляди/ лева на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ за извършено
административно нарушение на чл.34 от ЗЧРБ.
В жалбата се твърди,че атакуваното наказателно постановление е съставено в
нарушение на материалния и процесуалния закон.Жалбоподателят,чрез
процесуалния си представител моли обжалваното наказателно постановление
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от издателя на атакуваното наказателно
постановление-Началник на ГПУ гр.Ген.Тошево,който оспорва жалбата и
пледира за потвърждаване на атакуваното НП,като мотивирано,правилно и
законосъобразно.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненският
Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима.Не са налице данни за връчване на
НП,поради което срокът на обжалване не е започнал да тече.Жалбата е
1
подадена от процесуално легитимиран субект и при наличие на
представителна власт,поради което е приета от съда за разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
На 04.11.2021г. около 11.45 часа на ГКПП Дуранкулак при извършване на
гранична проверка на излизане от страната е установено,че В. Д.,роден на
**********г.,гражданин на Украйна,с паспорт **/28.03.2017г.,без
деклариран адрес за кореспонденция в Р.България,не е спазил срока за
пребиваване в Р.България.Видно от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели Н. Б. ЯЛН.-актосъставител и ПЛ. СТ. ИЛ.-свидетел по
акта се установява,че лицето В. Д. е пребивавал в Р.България извън
разрешения му срок на пребиваване над 200 дни,при разрешен престой 90
дни.,като системата автоматично отчита дните.След това от служителите на
ГКПП Дуранкулак е извършена справка от АИС и от БДС,дали има издадени
разрешения за пребиваване.,но не са установени такива.Лицето е подало
документи за постоянно и за продължително пребиваване,но такова му е
отказано.Трябвало е да напусне страната около края на месец април 2021г.,а
Д. се явява на изход на 04.11.2021г.
За установеното административно нарушение служител на ГКПП-Дуранкулак
в присъствието на нарушителя и свидетел е съставил АУАН № 4417а-
25/04.11.2021г. по описа на ГПУ Ген.Тошево.При съставянето и
предявяването на АУАН В. Д. е запознат със съдържанието на език,който
разбира-руски.
Въз основа на така съставеният АУАН Началника на ГПУ-
Ген.Тошево,оправомощен да издава наказателни постановления въз основа на
Заповед рег.№ 8121з-378/06.04.2020г. на Министъра на вътрешните работи
издал Наказателно постановление № 4417а-25/04.11.2021г. за това,че на
04.11.2021г. около 11.45 часа на ГКПП Дуранкулак при извършване на
гранична проверка на излизане от страната е установено,че В. Д.,роден на
**********г.,гражданин на Украйна,с паспорт **/28.03.2017г.,без
деклариран адрес за кореспонденция в Р.България,не е спазил срока за
пребиваване в Р.България, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.34
от ЗЧРБ,поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ
му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 3000/три
хиляди/ лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на
събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства,а
именно:-писмените доказателства-АУАН № 4417а-25/04.11.2021г,ведно с
разписка за връчване от 04.11.2021г.,Заповед рег.№ 8121з-378/06.04.2020г. на
Министъра на вътрешните работи, както и от гласните доказателствени
средства-показанията на свидетелите Н. Б. ЯЛН. и ПЛ. СТ. ИЛ..
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени
доказателства,приобщени от съда на основание чл.84 от ЗАНН,вр. с чл.283 от
НПК,тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по
2
делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им.
Съдът се позовава на показанията на свидетелите Н. Б. ЯЛН. и ПЛ. СТ.
ИЛ.,доколкото същите излагат последователно вътрешно непротиворечиво
възприетите от тях факти.
При така установеното от фактическа страна,съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Ненапускането на страната в разрешения срок за пребиваване е нарушение на
чл.34 от ЗЧРБ.Деянието е наказуемо на основание чл.48 ал.1 т.3 от
ЗЧРБ.Нарушението следва да се счита извършено в първия ден на забавата
след изтичане срокът на пребиваване.От АУАН и НП става ясно на коя дата е
извършено нарушението.От обстоятелствената част на АУАН и НП става
ясно,че срокът на разрешеното пребиваване е 90 дни,като лицето е влязло в
Р.България на 14.01.2021г.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на
ГПУ-Ген.Тошево,оправомощен да издава наказателни постановления въз
основа на Заповед рег.№ 8121з-378/06.04.2020г. на Министъра на вътрешните
работи в шестмесечния преклузивен срок,като същото е съобразено с нормата
на чл.57 от ЗАНН.Вмененото във вина на въззивника нарушение
индивидуализирано в степен,позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на наказателното постановление и по никакъв начин
не е накърнено правото на защита на жалбоподателя.,който той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция.Посочена е нарушената
материално правна норма,като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Съдът намира,че в конкретния случай не се касае за маловажен
случай.Неспазването на законовите норми,свързани със ЗЧРБ,независимо от
липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като
маловажност на допуснатото нарушение.Извършеното нарушение по нищо не
се отличава от други подобни нарушения.Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите,условията
и реда на ЗЧРБ.Поради изложеното до тук,съдът намира,че извършеното
нарушение не следва да се приема като маловажно.
Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗЧРБ,всеки чужденец е длъжен да напусне
страната до изтичане на срока за пребиваването му.Неизпълнението на тази
норма е скрепено със санкция,която е регламентирана в чл.48 ал.1 т.3 от
ЗЧРБ-глоба от 500 до 5000 лева за чужденец,който е останал в страната след
изтичане на срока за пребиваване.В случая наложеното на жалбоподателя
наказание е определено правилно по вида си,съобразно приложимият
санкционен състав и индивидуализирано в размер на 3000 лева.
Съдът в настоящия съдебен състав счита,че административнонаказващият
орган не е изложил никакви мотиви във връзка с определяне на
наказанието,не е съобразил обстоятелството,че на жалбоподателя не са
налагани други наказания за нарушение на ЗЧРБ.Размерът на наказанието
3
следва да бъде определен при превес на смекчаващи вината
обстоятелства,към минимума предвиден в закона.Ето защо съдът счита,че
наложената на жалбоподателя глоба следва да бъде намалена до минимално
предвидения в закона размер от 500/петстотин/ лева,в който ще се ями
справедлива,обоснована и съответна на тежестта на извършеното нарушение.
По изложените съображения настоящия съдебен състав приема,че са налице
основания за изменение на атакуваното наказателно постановление в частта
касаеща размера на наложената на жалбоподателя глоба,с намаляването и до
минимално предвидения размер от 500 лева.В останалата си част
наказателното постановление е правилно,законосъобразно и
обосновано,издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и
при съобразяване с процесуалните правила,поради което основания за
отмяната му не са налице.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.4 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №4417а-25/04.11.2021г. издадено от
Началник на Гранично полицейско управление-Генерал Тошево при
Регионална дирекция “Гранична полиция“-Русе,с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ на основание чл.48 ал.1 т.3 от
ЗЧРБ,като НАМАЛЯВА размера на същото от 3 000/три хиляди/ лева на
500/петстотин/ лева за извършено административно нарушение на чл.34 от
ЗЧРБ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба,по реда на АПК,чрез
Каварненски Районен съд пред Административен съд гр.Добрич,в 14-дневен
срок от получаване на съобщението,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
4