РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Кърджали, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Пламен Ал. Александров
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20215100500154 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260006/22.10.2020 г., постановено по гр.д. № 139/2017 г.
по описа на РС - Крумовград, е отхвърлен предявеният от Х. А. И., А. А. И.,
Н.А. И., Н. А. М., К. Н. И., З. Ю. И., Г. Ю. И. и Г. Ю. И., представлявани от
процесуалния им представител - адв. Д.Ш., против Х. А. М., представляван от
адв. В.П., Б. И. Х., представляван от особен представител - адв. В.Т., А. И. Ю.,
представляван от особения представител – адв. Г.Т., К. Н. Н., Б. Н. Н., Н. Н. С.
и Т. С. С., представлявана от особения представител – адв. Е.Ч., положителен
установителен иск за признаване за установено, че при внасяне на
земеделската земя в ТКЗС през 1958 г. наследодателят на ищците – А Х.И., е
бил собственик на земеделски имот - нива с площ 1.5 дка, понастоящем
поземлен имот с площ 1540 кв.м., в местността „Харманлък“, находящ се в
землището на гр.Крумовград, с трайно предназначение на територията -
земеделска и начин на трайно ползуване - нива, с идентификатор 39970.18.19
по КККР на гр.Крумовград, при съседи: имот с идентификатор 39970.18.25,
имот с идентификатор 39970.18.20, имот с идентификатор 39970.18.21, имот с
1
идентификатор 39970.18.92 и имот с идентификатор 39970.18.30. Със същото
решение в полза на ответниците са присъдени разноски.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите
Х. А. И., А. А. И., Н.А. И., Н. А. М., К. Н. И., З. Ю. И., Г. Ю. И. и Г. Ю. И.,
които го обжалват чрез процесуалния си представител - адв. Д.Ш., изцяло
като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдъпроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се
сочи, че от назначената по делото съдебно - техническа експертиза, било
установено, че за спорния имот няма, или не са открити в архива на ОбСЗ,
опис-декларация за внасянето му в ТКЗС от нито една от страните. Поради
това ищците се легитимирали и са установили правния си интерес от водене
на делото на основание договор за продажба на недвижим имот от 05.12.1947
г. По аргумент от разпоредбата на чл.12 от ЗСПЗЗ, това писмено
доказателство би следвало да се цени от съда най-малкото като безспорна
индиция за наличие на правно основание за придобиване и добросъвестно
владение на спорния имот от страна на наследодателя на ищците към
момента на внасянето му в ТКЗС. Цитираната правна норма предвиждала
облекчена форма на доказване собствеността върху земеделски земи в
производство по възстановяването им, като признавала за допустими в това
производство и частни писмени документи. По делото било установено, че
представения и приет като доказателство договор за продажба на недвижим
имот от 05.12.1947 год. касаел покупката именно на спорния имот, видно от
описаните в договора имотни граници, установени и от вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза. Към момента на придобиването
му спорния имот граничел с имот, собственост на самия купувач -
наследодателя на ищците. Искането на въззивниците за възстановяване на
собствеността върху имота в стари реални граници се основавало именно на
този документ. Сочи се, че ответниците не разполагали, или не представили
никакви доказателства, нито навели конкретни твърдения относно
основанията за претенцията им за собственост върху имота към момента на
образуване на ТКЗС. Необективен и неоснователен бил извода на съда, че
имота е бил закупен от общия наследодател на ответниците, тъй като от
съдържанието на договора от 05.12.1947 г., било видно, че продавач на имота
е Ю. М. Ч., трето лице съвсем различно от наследодателя на ответниците - А.
М. Х. Поради това при липса на други доказателства, които да опровергават
2
установената с договора за продажба принадлежност на правото на
собственост върху имота, следвало да се приеме, че към момента на
образуване на ТКЗС наследодателят на въззивниците е бил собственик на този
имот. Твърди се, че от 05.12.1947 год. до момента на създаване на
земеделските стопанства, имотът бил във владение на наследодателя на
въззивниците, който факт бил приет за безспорен от съда, което означавало,
че именно той го е внесъл в активите на ТКЗС. Това обстоятелство се
потвърждавало и показанията на свидетелката Фирдес Себахтин Мехмедали.
По делото било установено и, че от момента на закупуване на имота -
05.12.1947 г., до настоящия момент, владението върху него никога не е било
губено от страна на въззивниците, включително и след неговото внасяне в
активите на ТКЗС. Това фактическо състояние не било променено и
понастоящем. Към момента имотът имал материализирани граници, които го
идентифицирали като двор и градина към жилищната сграда на ищците.
Неправилен бил и извода на решаващия съд, че в случая не е налице
придобивна давност в полза на наследодателя на въззивниците. В
производството по иск за спор за материално право следвало да се вземе
предвид обстоятелството, че имота е бил описан в представения по делото
писмен документ - договор за продажба на недвижим имот, както и да
прецени това обстоятелство съобразявайки, че общият наследодател е владял
имота преди внасянето му в ТКЗС на основание писмен договор, и че
внасянето на имота в ТКЗС не прекъсва придобивната давност съгласно
чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ. Молят съда на отмени обжалваното решение на РС -
Крумовград и да уважи предявения иск. Претендират разноски. В съдебно
заседание, представлявани от процесуалния си представител - адв. Д.Ш.,
поддържат въззивната жалба по изложените в същата съображения.
Въззиваемият Х. А. М., представляван от процесуалния си представител
- адв. В.П., е представил отговор на въззивната жалба на основание чл.263,
ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба, като недопустима и
неоснователна. По отношение на недопустимостта на жалбата се сочи, че
същата е просрочена, тъй като била подадена на 17.02.2021 г., а решението
било постановено на 22.10.2020 г. По същество се излагат събражения, че
съгласно чл.219 от ЗЗД (отм.) договорът за продажба на недвижим имот
следвало да бъде сключен в нотариална форма. Владението А Х.И. било
недобросъвестно по смисъла на чл.317 от ЗИСС (отм.), тъй като същият не
3
получил имота на юридическо основание. Чл.34 от ЗД (отм.) изисквал
упражнено давностно владение в продължение на 20 години, а от събраните
доказателства, било видно, че имотът е закупен на 05.12.1947 г. и владението
му от страна на А Х.И. продължило до 1958 година, през която година имотът
бил внесен в ТКЗС, тъй като по делото нямало спор, че наследодателят на
ищците и наследодателят на ответниците са били членове на ТКЗС. Съгласно
чл.8 от Примерния устав на ТКЗС с приемането на едно лице за член
кооператор, се считало, че то е внесло всичките си земеделски имоти в ТКЗС,
т.е. владението на А Х.И. продължило 11 години, което било по-малко от
необходимите 20 години или повече за да може наследниците му да
претендират за придобиване на имота по давност. В заключението на вещото
лице било установено, че същият не е намерил каквито и да е било
доказателства А Х.И. да е внесъл процесния имот в ТКЗС или ДЗС. Съгласно
решение № 246/06.08.1997 година на Поземлена комисия Крумовград,
процесният имот бил възстановен на наследниците на А. М. Х., като за
изготвянето на този административен акт, комисията предприела и
осъществила всички инструменти, предоставени й от закона за установяване
правото на собственост на А. Хасанов върху процесния имот. Използвайки
обстоятелството, че всички наследници на А. М. Х. не живеят в К. и не
осъществяват пряко владение върху процесния имот, но имайки правото на
собственост върху него по силата на цитираното решение на Общинска
поземлена комисия Крумовград, А Х.И. подал заявление вх. №
5378/09.12.1999 година пред Поземлена комисия - Крумовград, с което
претендирал правото си на собственост върху процесния имот, който бил
възстановен на наследниците на А. М. Х. в стари реални граници. От
приложения към исковата молба Нотариален акт № 62, т.VII, н.д. №
1320/2006 година, следвал извода, че собствеността върху този имот е
придобит от продавачите - наследници на А Х.И., въз основа на
обстоятелствена проверка, като този имот не бил техен, а бил заграбен и въз
основа на обстоятелствена проверка придобили правото си на собственост.
Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС - Крумовград.
Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния
си представител - адв. В.П., поддържа становището си, изразено в отговор на
въззивната жалба.
Въззивниците Б. И. Х., А. И. Ю., К. Н. Н., Б. Н. Н., Н. Н. С. и Т. С. С., не
4
са представили отговори на на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от
ГПК.
В съдебно заседание въззиваемите Б. И. Х., представляван от особен
представител - адв. В.Т., А. И. Ю., представляван от особения представител -
адв. Г.Т. и Т. С. С., представлявана от особения представител - адв. Е.Ч.,
оспорват въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от
жалбодателите констатира:
Жалбата е допустима, подадена е в срок от лица, имащи правен интерес
от обжалване. Неоснователно е в тази връзка възражението за просроченост
на въззивната жалба, тъй като съобщението за изготвеното решение е
получено от процесуалния представител на въззивниците - адв. Д.Ш. на
03.02.2021 г., а въззивната жалба е подадена на 17.02.2021 г. По същество
разгледана въззивната жалба е основателна.
Решението на Крумовградския районен съд е валидно и допустимо,
като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за
обезсилването му като недопустимо.
Първоинстанционното исково производство е било образувано по
предявен иск с правно основание чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че наследодателят на ищците А
Х.И. е бил собственик на процесния земеделски имот - нива от 1.5 дка към
момента на колективизация на земеделските земи. Ищците твърдят в исковата
молба, че техният наследодател е придобил имота на основание договор за
покупко-продажба от 1947 г. и давностно владение. Твърдят също, че
процесната земеделска земя била възстановена на наследодателя на
ответниците.
Ответницата Г. А. Х., починала в хода на процеса, оспорва предявения
иск в представен отговор на основание чл.131 от ГПК. Излага съображенияе,
че представения договор за продажба на недвижим имот от 05.12.1947 г. бил
нищожен, поради това, че не бил съставен в предвидената от закона форма.
Оспорва твърдението, че владението върху процесния земеделски имот е
осъществявано явно, необезпокоявано и непрекъснато. Имотът бил отнет от
владението на наследодателя на ответниците и бил възстановен по реда на
5
ЗСПЗЗ.
С договор за продажба на недвижим имот с дата 05.12.1947 г., Ю. М. Ч.
продал на А Х. И. следния недвижим имот: собствената си нива в местността
„Харман ев-ери“ от 1.5 дка, при граници: улица, купувача и Х. И.
Въз основа на подадено заявление изх. № 1075/212.04.1995 г., с решение
№ 86/21.04.1995 г. на ПК - гр.Крумовград, за възстановяване на собствеността
на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, било
възстановено правото на собственост на от А Х.И., върху нива от 1.0 дка. в
местността „Ев янъ“ в землището на гр.Крумовград, при съседи М. И., Х. М. и
път.
С рeшение № 116/23.11.1999 г. по гр.д. № 131/1999 г. на РС -
Крумовград, влязло в сила на 14.12.1999 г., е прието за установено по
отношение на ПК - Крумовград, че А Х.И. има право да възстанови
собствеността си върху притежавана от него земеделска земя в землището на
гр.Крумовград, а именно: нива с площ 1.5 дка в местността „Харман ев ери“,
при граници и съседи: собствено дворно място, път (продължение на
ул.“Първи май“), харманлък и наследници на А. М., харманлък и наследници
на М. И. и път.
Въз основа на заявление вх. № 5378/09.12.1999 г., с решение №
396/10.12.1999 г. на Поземлена комисия - гр.Крумовград, било възстановено
правото на собственост на А Х.И. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на имот, представляващ нива от 1.5 дка, находящ се в
землището на гр.Крумовград, в местността „Харман ев ери“.
В последствие с протокол № 398/10.12.1999 г. за отказ на комисията да
се произнесе, ПК - Крумовград взела решение за отказ да се произнесе по
заявление вх. № 5378/09.12.1999 г., предвид обстоятелството, че с протокол
№ 397/09.12.1999 г. от анкетиране в землището на гр.Крумовград, било
установено, че част от нива в местността „Харман ев ери“ в размер на 1.177
дка попада в кад. № 18019 по картата за землище гр.Крумовград, който бил
възстановен на наследниците на А. М. Х. с решение № 246/07.08.1997 г. по
преписка вх. № 2920. В протокол № 397/09.12.1999 г. е посочено също, че
част от имота в размер на 0.323 дка попада в строителните граници на
населеното място.
С решение № 399/10.12.1999 г. на ПК - гр.Крумовград, е отказано да
6
бъде възстановено правото на собственост на А Х.И. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на имот, представляващ нива от 0.323
дка, находящ се в строителните граници на гр.Крумовград, в местността
„Харман ев ери“.
От писменото заключение на вещото лице инж. С. Д. С., както и от
разпита на същия пред първоинстанционния съд, които и нестоящата
инстанция прима, се установява, че частта от нивата в местността „Харман ев
ери“, попадаща в строителните граници на гр.Крумовград е възстановена на
наследниците на А Х.И. и отразена в кадастралната карта на землище
Крумовград, като имот с идентификатор 39970.18.92, при граници: север и
изток - имот идентификатор 39970.18.21 - урбанизирана територия, юг - имот
идентификатор 39970.18.20 - нива на А Х.И., запад идентификатор
39970.18.19 - нива, собственост на наследниците на А. М. Х.. Останалата част
от тази нива по твърдения на ищците попада върху вече възстановени имоти
по КВС. Има застъпване на процесния имот с вече възстановени имоти по
КВС. С имот с идентификатор 39970.18.19 застъпването е в размер на 1.057
дка. Към настоящия момент имотът, който владеят ищците е с площ 2.107
дка, като в тази площ влиза и имота на наследниците на А. М. Х., за който
ищците показват граници. По тези граници имотът на наследниците на А. М.
Х. е с площ 0.315 дка. Имотът е ограден от изток и юг с паянтова ограда, а от
запад с полумасивна ограда, на север е собствената им жилищна сграда и
стопански постройка, които са в имот с идентификатор 39970.18.92, съгласно
изготвена скица към заключението.
От писменото заключение на вещото лице инж. Д. И. Д., по назначената
съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същия пред
първоинстанционния съд, които и нестоящата инстанция прима, се
установява, че при направена справка в Поземлена комисия - Крумовград и по
преписката за възстановяване на собствеността върху земеделска земя на А
Х.И. не е представен документ дали този имот е внасян в ТКЗС или ДЗС.
Също така от направената справка се установява, че няма данни кой е внесъл
процесната нива при обобществевяне на земеделските земи в ТКЗС. В
Община Крумовград и Общинска служба по земеделие - Крумовград няма
данни за предоставяне на земи за лично ползуване по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в
този район.
7
От писменото заключение на вещото лице Н. Н. Я., по назначената
съдебно-почеркова експертиза, както и от разпита на същия пред
първоинстанционния съд, които и нестоящата инстанция прима, се
установява, че договор за продажба на недвижим имот от 05.12.1947 г. в този
вид е оригинален (автентичен) без умишлени поправки, зачертавания и други
интервенции по него с цел промяна на изразената воля на двете страни.
Същият е идентичен с наличния такъв по преписката.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. М. К. и С. А. Х.
се установява, че процесната нива е била ползвана от А Х.И., който закупил
имота през 40-те години на миналия век. Установява се също, че нивата била
оградена, като в горната част била къщата на А Х.И. и неговото семейство.
Свидетелката Ф. С. М. - съпруга на ответника Х. А. М., сочи в
показанията си пред първоинстанционния съд, че ищците работили имота, но
нейната свекърва й казвала, че това място „Харманлък“ е тяхно. Когато
свидетелката дошла в дома на ответниците през 1987 г., къщата на ищците
била построена и те живеели там. Имало ограда, като цялото място било
оградено, като местото на ответниците също влизало там.
При така установените данни следва извода, че предявеният иск е
допустим, основателен и доказан.
Допустимостта на предявения иск произтича от обстоятелството, че
процесната земеделска земя първоначално е била възстановена на
ответниците, а в последствие след успешно проведен иск по чл.11, ал.2 от
ЗСППЗ, и на ицщите. Поземлена комисия - Крумовград е отказала да се
произнесе по заявлението за възстановяване на ищците, поради констатирано
припокриване на имотите на страните в размер на 1.177 дка, а 0.323 дка,
попадащи в границите на населеното място. Въпреки това, настоящата
инстанция приема, че се касае за спор за материално право върху целият имот
от 1.5 дка, тъй като видно от представената по делото скица на поземлен имот
№ 15-423795-31.08.2017 г., изд. от СГКК - гр.Кърджали (л.44 от гр.д. №
139/2017 г.), процесната земеделска земя - нива, с площ 1540 кв.м., е
възстановена изцяло на наследниците на А. М. Х., като няма никакви части от
имота, които да попадат в строителните граници на населено място.
По същество се установява от представения като доказателство по
делото договор за продажба на недвижим имот от 05.12.1947 г., че
8
наследодателят на въззивниците - А Х.И. (А Х. И.) е закупил процесната нива
от Ю. М. Ч.. От момента на сключване на този договор А Х.И. е установил
своя фактическа власт върху вещта с намерение за своене. Това владение е
продължило до момента на колективизацията на земеделските земи,
осъществено през 1958 г., което обстоятелство е ноторно и не се нуждае от
доказване. Към момента на сключване на договора за продажба на недвижим
имот, респ. към началния момент на владението от страна на А Х.И., е бил в
сила Закон за давността, който е отменен с влизане в сила на Закона за
собствеността на 17.12.1951 г. Съгласно §4 от ПП на ЗС, относно
придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения закон
за давността, се прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако за
завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от
предвидения в настоящия закон. Така, към момента на влизане на ЗС в сила -
17.12.1951 г., са били изминали 4 години от установяване на владението, като
за завършване на давността по отменения Закон за давността са необходими
16 години, докато по новоприетия тога Закон за собствеността са необходими
6 години. Или, в случая по-кратният необходим срок за завършване на
придобивната давност е този по Закона за собствеността, който следва да бъде
приложим по силата на цитирания §4 от Преходните правила. Ето защо, за
времето от 05.12.1947 г. до края на 1947 г., или преди колективизацията през
1958 г., наследодателят на въззивниците е придобил правото на собственост
на върху процесната земеделска земя, с изтичането на 10 годишна давност
съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС.
Като е достигнал до противни на изложените изводи,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено, като се постанови ново такова, с което да се приеме за
установено, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесната
земеделска земя към момента на колективизацията на земеделските земи.
При този изход на делото в полза на въззивниците следва да бъдат
присъдени направените разноски за двете инстанции в размер на 2 695 лв., от
които, 1000 лв. адвокатско възнаграждение, 75 лв. представляващи държавни
такси за двете инстанции, 700 лв. възнаграждения за вещи лица, 900 лв.
възнаграждения за трима особени представители и 20 лв. държавни такси за
издадени удостоверения. По отношение на претендираната държавна такса за
вписване на исковата молба, такава не може да бъде присъдена, тъй като не са
9
представени доказателства за това плащане.
Предвид обстоятелството, че въззиваемите Б. И. Х., А. И. Ю. и Т. С. С.,
са били представлявани пред въззивна инстанция от назначените им особени
представители, то на същите следва да бъдат присъдени възнаграждения от
по 300 лв. за всеки от тях.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр.с
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260006/22.10.2020 г., постановено по гр.д. №
139/2017 г. по описа на РС - Крумовград, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Х. А. М., с постоянен
адрес гр.Х., ул.“Ч.“ № *, с ЕГН **********, Б. И. Х., с постоянен адрес гр.Х.,
кв.“Б.“ № *, вх.*, ап.*, с ЕГН **********, А. И. Ю., с постоянен адрес гр.В.,
ул.“Р.“ № *, вх.“*“, ап.*, с ЕГН **********, К. Н. Н., с постоянен адрес гр.Х.,
бул.“Б.“ № *, вх.“*“, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, Б. Н. Н., с постоянен
адрес гр.Х., бул.“Б.“ № *, вх.“*“, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, Н. Н. С., с
постоянен адрес гр.Х., бул.“Б.“ № *, вх.“*“, ет.*, ап.*, с ЕГН ********** и
Т. С. С., с постоянен адрес с.П., мах. „П.“ № *, общ.К., с ЕГН **********,
всички наследници на А. М. Х., роден на **.**.**** г., починал на **.**.****
г., че А Х.И., с ЕГН **********, починал на 15.12.2000 г., наследодател на
ищците - Х. А. И., с постоянен адрес гр.К., ул.“Б.“ № *, с ЕГН **********, А.
А. И., с постоянен адрес гр.К., ул.“П. Х.“ № *, с ЕГН **********, Н.А. И., с
постоянен адрес гр.К., ул.“Р.“ № *, с ЕГН **********, Н. А. М., с постоянен
адрес гр.К., ул.“В.“ № *, с ЕГН **********, К. Н. И., с постоянен адрес гр.К.,
ул.“П. Х.“ № *, с ЕГН **********, З. Ю. И., с постоянен адрес гр.К., ул.“П.
Х.“ № *, с ЕГН **********, Г. Ю. И., с постоянен адрес гр.К., ул.“П. Х.“ № *,
с ЕГН ********** и Г. Ю. И., с постоянен адрес гр.К., ж.к. п“З.“ № *, вх. „*“,
ет.*, ап.*, с ЕГН **********, към момента на колективизацията на
земеделските земи, е бил собственик на земеделска земя - нива в местността
„Харман ев-ери“ от 1.5 дка, при граници: улица, купувача А Х. И. и Х. И.
понастоящем представляваща поземлен имот с идентификатор 39970.18.19 по
КККР, одобрени със заповед № РД-18-96/30.12.2009 г. на Изп. Директор на
АГКК, с площ 1540 кв.м., с номер по предходен план 018019, при съседи:
10
39970.18.25, 39970.18.20, 39970.18.21, 39970.18.92, 39970.18.30.
ОСЪЖДА Х. А. М., с постоянен адрес гр.Х., ул.“Ч.“ № *, с ЕГН
**********, Б. И. Х., с постоянен адрес гр.Х., кв.“Б.“ № *, вх.*, ап.*, с ЕГН
**********, А. И. Ю., с постоянен адрес гр.В., ул.“Р.“ № *, вх.“*“, ап.*, с ЕГН
**********, К. Н. Н., с постоянен адрес гр.Х., бул.“Б.“ № *, вх.“А“, ет.*,
ап.*, с ЕГН **********, Б. Н. Н., с постоянен адрес гр.Х., бул.“Б.“ № *,
вх.“*“, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, Н. Н. С., с постоянен адрес гр.Х.,
бул.“Б.“ № *, вх.“*“, ет.*, ап.*, с ЕГН ********** и Т. С. С., с постоянен
адрес с.П., мах. „П.“ № *, общ.К., с ЕГН **********, да заплатят на Х. А. И., с
постоянен адрес гр.К., ул.“Б*“ № 47, с ЕГН **********, А. А. И., с постоянен
адрес гр.К., ул.“П. Х.“ № *, с ЕГН **********, Н.А. И., с постоянен адрес
гр.К., ул.“Р.“ № *, с ЕГН **********, Н. А. М., с постоянен адрес гр.К.,
ул.“В.“ № *, с ЕГН **********, К. Н. И., с постоянен адрес гр.К., ул.“П. Х.“
№ *, с ЕГН **********, З. Ю. И., с постоянен адрес гр.К., ул.“П. Х.“ № *, с
ЕГН **********, Г. Ю. И., с постоянен адрес гр.К., ул.“П. Х.“ № *, с ЕГН
********** и Г. Ю. И., с постоянен адрес гр.К., ж.к. п“З.“ № *, вх. „*“, ет.*,
ап.*, с ЕГН **********, разноски по делото за две инстанции в размер на 2
695 лв.
ОСЪЖДА Б. И. Х., с постоянен адрес гр.Х., кв.“Б.“ № *, вх.*, ап.*, с
ЕГН **********, да заплати на адв. В.М. Т. от А.– Кърджали, с личен номер
**********, сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА А. И. Ю., с постоянен адрес гр.В., ул.“Р.“ № *, вх.“*“, ап.*, с
ЕГН **********, да заплати на адв. Г.И. Т. от А.- Кърджали, с личен номер
**********, сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Т. С. С., с постоянен адрес с.П., мах. „П.“ № *, общ.К., с
ЕГН **********, да заплати на адв. Е.О. Ч. от А.- Кърджали, с личен номер
**********, сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при
наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12