Р Е Ш Е Н И Е
№ 53 / 27.01.2020г., гр.
Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На единадесети декември 2019г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА
Съдебен
секретар: Милена Кръстева
С участието
на Прокурор Иво Радев от Окръжна прокуратура – Плевен.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 465 / 2019г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по искова молба на л.св. М.С.М.,*** срещу ГДИН - София с правно основание чл.284
от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за неимуществени
вреди (психически стрес и тормоз), произтичащи от незаконосъобразни действия и
бездействия на стоматолога, обслужващ Затвора – Белене, да му осигури
необходимата качествена безплатна стоматологична помощ за периода от
14.06.2018г. до датата на подаване на ИМ - 19.04.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й
изплащане.
Чрез назначения служебен защитник адв. Д. ***, ищецът
е формулирал фактическите и правните си твърдения, че претенцията произтича от чл.
128 ЗИНС за неизпълнение на задължението на ГДИН при изпълнението на
наказанието лишаване от свобода да създава условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и в тази връзка чл. 25 и чл. 5 ал.2 от
Наредба № 2 /2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода, да осигури необходимата и полагащата се качествена
безплатна медицинска помощ. Ищецът претендира, че на лишените от свобода се
полага безплатна стоматологична помощ, която включва изваждане безплатно на 3
зъба за една календарна година. Твърди, че при стоматологична интервенция на
14.06.2018г. зъболекаря към затвора е счупил 2 зъба на ищеца ( не е могъл да ги
извади), след което заявил на ищеца, че за да извади същите, последният трябва
да заплати. От тогава до настоящият момент, въпреки многократните настоявания
на ищеца и подадените от него писмени и устни молби, не са предприети никакви
действия от страна на ответника за финализиране на денталната манипулация, а на
ищеца е заявено, че това може да стане само срещу заплащане. Ищецът твърди, че
е социално слаб и за него е невъзможно да заплати, а от друга страна –
безплатната стоматологична помощ се явява законово регламентирано негово право.
В резултат на неуспешната дентална манипулация на 14.06.2018г. ищецът твърди,
че е претърпял психически тормоз и му е поставена „психиатрична диагноза“.
Безспорно е, че при счупени и неизвадени два зъба е изпитвал ежедневни болки и
страдания при хранене. Претенцията е за обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от неправомерни действия, изразяващи се в нефинализиране на денталната
процедура на 14.06.2018г. за изваждане на два зъба, както и неправомерно
бездействие от 14.06.2018г. до завеждане на исковата молба, изразяващо се в
отказ за оказване на безплатна дентална помощ по същия проблем, в резултат на
което ищеца е претърпял психически стрес и тормоз в резултат от риска за живота
си вследствие от нерешения дентален проблем. Счита твърденията за доказани от
писмените доказателства по делото, а свидетелските показания за предубедени,
макар и нищо неказващи. Моли да се уважи исковата молба като се присъди
обезщетение по справедливост.
Ответникът – ГДИН – София, чрез юрисконсулт У.
изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че предявеният иск срещу
стоматолога, обслужващ затвора за неосигуряване на необходимата качествена и
безплатна стоматологична помощ е насочен срещу ненадлежен ответник. По същество
е неоснователна и недоказана. Администрацията е изпълнила задължението си чрез сключването
на договор за оказване на стоматологична помощ на лишените от свобода и е
осигурила лекар. Ищецът не е уведомил администрацията за възникналия проблем. Необходимата
медицинска помощ е била осигурена, направена е консултация със зъболекар, безплатна
зъбна снимка и са уточнени манипулациите, които да се извършат. Не се доказва,
че по време на манипулацията на ищеца са били счупени 2 зъба, нито че има право
на безплатно изваждане на 2 зъба. Според
показанията на свидетелите тези два зъба са били счупени преди постъпването на
ищеца в затвора. От приложените писмени доказателства – медицински документи се
установява, че психичните проблеми на ищеца датират още от 2016г. и не са
настъпили вследствие на неоказана безплатна стоматологична помощ в исковия
период. В експертните становища е отбелязано, че същият няколко пъти е отказвал
да приеме назначената му безплатна терапия, отбелязано е, че има проявени
елементи на симулация. Претендира присъждане на направените разноски за
процесуално представителство.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение за неоснователност на иска и предлага да се отхвърли. А в случай на
уважаване да се присъди обезщетение в справедлив размер.
Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 203 и следващите от АПК вр.
чл. 284 от ЗИНЗС.
Според
специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на
лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а
примерно.
Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които
е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното,
като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от
съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.
Искът се разглежда по реда на глава единадесета от
АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от
чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди срещу ГДИН – София, произтича от
незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника,
изразяващо се в неосигуряване на необходимото медицинско обслужване при престоя
му в Затвора – Белене за исковия период.
Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е
юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, каквито са следствените арести и затворите и затворническите общежития
към тях, които са териториални звена на ГДИН.
Затова исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди за посочения период е предявена срещу надлежен ответник.
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е
ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според приложените
по делото справки ищецът М.С.М. *** на 15.09.2016г., където изтърпява наказание
лишаване от свобода. Не е бил ангажиран с трудова дейност поради престой в
психиатрично отделение с данни за епилепсия с давност от 15 години, поради
преживяна травма с мозъчно сътресение по анамнеза снета от пациента, без
представени медицински документи, обективно – без патологични отклонения в
неврологичния статус след извършена електроенцефалография, установен е цикатрикс
вляво. През 2018г. е насочен за консултация с психиатър, през 2019г.е
диагностициран според експертно психиатрично становище със заключение за
личностово разстройство, емоционално волева неустойчивост с елементи на
симулация и предписано амбулаторно лечение, като ищецът отказал да приема назначената
терапия с писмена декларация.
От представената
информация от „МДЦ Св. Пантелеймон Плевен“ ООД – Плевен и приложените
амбулаторни листове, както и от информацията от РЗОК – Плевен и приложени
амбулаторни листове се установява, че:
М.С.М. е посетил зъболекар – д-р Е. Н. на 19.04.2018г. в мобилния стоматологичен кабинет в
Затвора – Белене. Извършен е преглед със снемане на зъбен статус. От снетия
зъбен статус е констатиран един зъб с фрактура и един корен. Издадено е
направление за медико-диагностична дейност.
Следващото
посещение на ищеца в мобилния кабинет е на 14.06.2018г. при д-р Е. Н.. Посещението е
отразено в амбулаторния дневник. Настъпило е усложнение при екстракция и лицето
е насочено към специалист – лицево-челюстен хирург срещу заплащане. Няма данни
за настъпили други фрактури на зъби. Цената на екстракцията при специалист
лицево-челюстен хирург се определя индивидуално.
На 28.06.2019г.
отново е посетил мобилния кабинет и отново е насочен към специалист
лицево-челюстен хирург. Посещението е отразено в амбулаторния дневник.
За посещенията на
14.06.2018г. и на 28.06.2019г. не е издаден амбулаторен лист и не е отчетена
медицинска дейност за заплащане от РЗОК.
На 10.01.2019г. е
направен обстоен преглед и е снет зъбен статус на пациента от д-р М.Т. в мобилен
стоматологичен кабинет в Затвора Белен, за което е издаден амбулаторен лист,
отчетен пред РЗОК. От снетия зъбен статус е видно, че състоянието на зъбите на
пациента е аналогично на снетия зъбен статус от посещението от 19.04.2018г.
Пакета дейности,
които се заплащат от НЗОК според НРД от септември 2017г. включва – обстоен
преглед и снемане на зъбен статус и извършване на три манипулации за календарна
година. Екстракцията на зъб при специалист лицево-челюстен хирург представлява
специализирана медицинска помощ и не е включена в пакета, заплащан от РЗОК,
заплаща се допълнително.
Видно от
сравнението на зъбния статус от първия преглед от 19.04.2018г. и последния от
10.01.2019г. няма настъпили промени, което дава основание да се направи извод,
че пациента е имал фрактура – един счупен зъб още на 19.04.2018г., а при
манипулацията за изваждането му на 14.06.2018г. е настъпило усложнение, което е
наложило пациента да бъде насочен към специалист – лицево-челюстен хирург за
извършване на екстракцията. Дейността не се покрива от пакета на РЗОК и е за
сметка на пациента.
От писмените
доказателства по делото се опровергава твърдението на ищеца, че при
манипулацията на 14.06.2018г. зъболекарят му счупил два зъба при изваждането. И
според свидетелските показания ищецът е имал счупени зъби преди да постъпи в
затвора, не се е оплаквал от болки.
Съгласно чл. 128 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за
опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всички
лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на
задържането им и те придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати
здравноосигурителни права.
Здравноосигурените
лица съгласно чл. 2 от Наредбата за осъществяване на достъп до медицинска
помощ, имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, извън този обхват всички
български граждани имат право на достъп до медицински услуги, свързани със
спешни състояния и др. по реда на чл. 82 от Закона за здравето, както и въз
основа на договори за медицинска застраховка и на медицински услуги срещу
заплащане.
Условията и редът
за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се определят с
Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата
за лишаване от свобода.
Съгласно чл. 129 ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в
медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към
местата за лишаване от свобода, които са част от националната система за
здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на
общите медицински стандарти.
Предписанията на
медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на
съответните места за лишаване от свобода като медицинското решение се взема
единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Съгласно чл. 134 ал.1
т.1 и т.4 ЗИНЗС в медицинските центрове се осъществява и спешната дентална
помощ и дентално обслужване. Според чл. 135 ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат
в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните
заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на
необходимото лечение. Изпращането за лечение извън местата за лишаване от
свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на
директора на медицинския център, при спешни случаи – с устно нареждане на
началника на затвора. Чл. 136 ЗИНЗС допуска за подпомагане на медицинското
обслужване да се привличат и консултанти от други лечебни заведения.
Администрацията на
ответника е предприела необходимите действия, за да осигури на ищеца
необходимата стоматологична помощ чрез мобилен стоматологичен кабинет в Затвора
Белене по договор с МДЦ „Св. Пантелеймон“ - Плевен, в който кабинет ищецът е
бил преглеждан четири пъти, с което е изпълнила задълженията си, произтичащи от
ЗИНЗС и Наредба № 2. Извършването на необходимите манипулации – екстракция на счупения
зъб от специалист лицево-челюстен хирург се заплаща от пациента, тъй като не
влиза в гарантирания пакет дейности, заплащани от НЗОК за задължително
осигурените лица. Няма данни по делото манипулацията да е била спешна.
За да бъде
извършена необходимата манипулация е следвало медицинският специалист,
обслужващ затвора да уведоми началника на затвора за провеждане на необходимото
лечение извън мястото за лишаване от свобода, тъй като изисква специализирана
медицинска помощ от лекар лицево-челюстен хирург, ако не може да бъде извършена
в мобилния стоматологичен кабинет. Няма данни по делото това да е сторено. Не
се доказаха и твърденията на ищеца, че е подавал многократни молби до началника
на затвора и до ГДИН за възникналия проблем във връзка с твърдението му, че не
разполага със собствени средства, за да заплати лечението. Въпреки дадените от
съда указания да посочи входящите номера на регистрираните жалби и молби, които
е подавал до затворническата администрация за периода след 14.06.2018г.,
свързани със случая, за да бъдат изискани, ищецът не ги посочи. Свидетелските
показания на посочените от него свидетели, също не доказват твърдяните от ищеца
факти, че е изпитвал силни болки и че се е обръщал с писмени и устни молби до
затворническата администрация за разрешаване на проблема, но не са му обърнали
внимание. Напротив, всеки път, когато е поискал е бил преглеждан.
Затова съдът
приема за основателно възражението на ответника, че администрацията на затвора
не е била уведомена и не знаела за възникналия проблем, за да предприеме необходимите
действия.
Видно от
представената медицинска документация оплакванията на ищеца, свързани с
психическото му състояние датират от по-ранен етап и затова не са в причинна
връзка с претенцията му.
В този смисъл не
са налице твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия на ответника.
Необходимата
стоматологична помощ е осигурена от ответника, чрез организирането на
обслужване на лишените от свобода чрез мобилен стоматологичен кабинет, в който
на ищеца са били извършени общо четири безплатни прегледа, включващи снемане на
зъбен статус, както и е издадено направление за медико-диагностична дейност, а
след настъпило усложнение при екстракцията на счупения зъб е насочен към
специалист, която дейност не е безплатна и не се покрива от НЗОК и затова не е
издадено медицинско направление. Не се констатира отклонение от правилата на
НРД или медицинските стандарти. Няма данни да е отказана необходимата
медицинска помощ при оплакване от негова страна до администрацията на затвора.
В този смисъл не е налице твърдяното
незаконосъобразно действие и бездействие на затворническата администрация.
Затова и не е налице жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на
чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия
на изтърпяване на наказанието с неосигуряване на необходимото медицинско
обслужване, което изисква положението му на осъден и режима на изтърпяване на
наказанието му.
При изложената фактическа обстановка съдът
намира, че не са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконно действие или
бездействие на затворническата администрация, претърпени неимуществени вреди и
причинно-следствена връзка между тях.
Поради това предявеният иск с правно основание чл. 284
ал.1 от ЗИНЗС се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Разпоредба на чл. 286 от ЗИНЗС, която е идентична на
чл. 10 от ЗОДОВ, съдържа специални правила относно разноските, поради което
общите разпоредби на ГПК не намират приложение и затова юрисконсултско
възнаграждение при отхвърляне на иска не следва да се присъжда.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на л.св. М.С.М.,*** срещу ГДИН - София с правно основание чл.284
от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за неимуществени
вреди (психически стрес и тормоз), произтичащи от незаконосъобразни действия и
бездействия на стоматолога, обслужващ Затвора – Белене, да му осигури
необходимата качествена безплатна стоматологична помощ за периода от
14.06.2018г. до датата на подаване на ИМ - 19.04.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й
изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.
С Ъ Д И Я : /п/