Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 01.02.2021 г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на единадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 230/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.46, ал.1 от
Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Образувано е по жалба на К.Д. (***)
– гражданин на ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед № 292з-1301/ 06.07.2020
г., издадена от директор на ОДМВР – Кърджали.
Изложени са съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в нарушение
на материалния и процесуалния закон и несъответствие с неговата цел. Твърди се,
че през месец декември 2019 г. К.Д. е напуснал страната и не се е завърнал
обратно поради непреодолими обективни пречки – обявената в световен мащаб
пандемия от „Covid 19“
и въведените ограничителни мерки за преминаване на държавните граници. Посочва
се, че това е попречило на жалбоподателя да се завърне в страната и да заживее
на декларирания от него адрес. Изразява се становище, че сключеният нотариално
заверен договор за наем на жилище доказва, че К.Д. е живял на посочения адрес в
жилището, което е годно за живеене.
Като следващо основание за
незаконосъобразност на оспорената заповед се посочва, че жалбоподателят не е
бил надлежно уведомен за започналата срещу него процедура за налагане на ПАМ
„Отнема на правото на пребиваване в Република България“. Това е препятствало
лицето да направи обяснения и възражения. Претендира се нарушение на
разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. В съответствие с изложеното се прави
искане да се отмени оспорения административен акт, като се претендира
присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощник.
Ответникът – Директор на ОДМВР – Кърджали, не
се явява и не се представлява. В писмени бележки на пълномощни са изложени
подробни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С оспорената ЗНПАМ № 292з-1301/ 06.07.2020 г.
на директора на ОДМВР – Кърджали, на основание чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, е
отнето правото на постоянно пребиваване в Република България на К.Д., гражданин
на ***, роден на *** г. в ***, ЛНЧ **********, ЕГН
**********, постоянно пребиваващ в Република България чужденец на основание
чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ. На основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ е определен
15-дневен срок за напускане на страната. В заповедта е посочено, че при
осъществяване на контрол по спазване на условията и реда за пребиваване на
чужденци на територията на област Кърджали, в изпълнение на чл.30, ал.1, т.6 от ЗМВР, служители на група „ Миграция” – Кърджали установили, че К.Д., гражданин
на ***, постоянно пребиваващ в Р България чужденец, е извършил нарушение на
ЗЧРБ. Цитирано е разпоредително писмо на главния секретар на МВР, УРИ
8121р-22191/ 18.10.2017 г. и е посочено, че в изпълнение на същото, на 03.06.2020
г. служители на група „Миграция” извършили проверка на заявения от К.Д. адрес ***
с домакин Т. Х. С. От извършената проверка било установено, че жилището е
негодно за обитаване и няма достъп до него.
В ЗНПАМ е отразено, че резултатите от
проверката показват, че за да получи право на продължително пребиваване К.Д. е
декларирал пред административния орган неверни данни – заявил е адрес на
пребиваване, на който жилището не може да бъде ползвано за настаняване и
ползване. Прието е, че това е основание за отнемане правото на пребиваване на
К.Д. на
основание чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ.
В оспорената заповед се съдържа констатация,
че от извършена проверка в информационните фондове на МВР е установено, че
спрямо К.Д. няма производство по ЗУБ. К.Д. със статут на постоянно пребиваващ в
Република България чужденец от 12.03.2019 г., като от разрешаване на
пребиваването до момента е пребивавала в страната 26 дни. Направен е извод, че
жалбоподателят живее извън Република България. Семейството му също не живее в
страната. Изводът е, че наложената ПАМ няма да ограничи правото на личен и
семеен живот или пряко да създаде затруднения за поддържане на семейни,
културни и социални връзки с държавата на произход.
В Докладна записка, УРИ:***/
*** г. *** Т. Т. обяснява, че на същата дата, посетил жилището
на адрес в ***. При проверката установил, че то е необитаемо, негодно за
живеене, без физически достъп до него, тъй като наоколо е обрасло с храсти. В
докладната записка посочва, че поради невъзможността да достигне до жилището,
представя снимков материал.
Съгласно Докладна записка, УРИ:***/
*** г. на *** Т. Т., извършил проверка на заявения от
жалбоподателя адрес, на 13.07.2020 г., заедно с колегата му Б.Г., извършили
проверка в ***. От проведена беседа с А. Х. А. и Е. М. А. – съседи, беседа,
установили, че жилището не е посещавано. В него не живее никой от около ***
години, както и, че не са виждали чужди граждани да посещават това жилище.
От обяснение на Е. М. А. с адрес: ***, ***
се установява, че жилището е собственост на Т. Х. Същото е необитаемо от около ***
години и никой не живее там. В обяснение на А. Х. А. с адрес: ***, *** се
посочва, че жилището не е посещавано от около ***
години. В него не живее никой от няколко години. Не е виждал чужди граждани да
посещават адреса.
Съгласно показанията на полицейския служител Б.Х.Г.,
посетил заявения от жалбоподателя адрес, дворът на къщата бил обрасъл с трева и
храсти. Намирал се в окаяно състояние. Нямало възможност човек да се приближи
до къщата. Дървената дограмата на къщата била без стъкла. От двамата съседи
разбрали, че в къщата не са виждали никой да влиза от около ***
години, нито чужди граждани, нито собственика на къщата. Свидетелят пояснява,
че съседите живеят постоянно на адреса, защото имат животни и не могат да се
отделят оттам.
От показанията на наемодателя Т. Х. С. се
установява, че от месец май 2019 година К.Д. живее в неговата къща и той се
срещал с него поне три пъти преди пандемията. Къщата е извън регулацията на
селото, двуетажна е и е с квадратура около 100 кв.м, обзаведена е, снабдена е с
електричество. Не е водоснабдена, но в близост до къщата има кладенец. Преди
години свидетелят живял в тази къща, при същите условия, каквито са към
настоящия момент. До 2009 година в същата къща живяла майка му.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед за налагане на ПАМ –
„Отнемане правото на пребиваване на чужденец”, е издадена от компетентен
административен орган съгласно чл.44, ал.1 от ЗЧРБ – директор на областна
дирекция на МВР – Кърджали. Спазено е изискването в чл.59, ал.2 от АПК за
мотивираност на акта, доколкото са посочени фактически основания за
постановяването му.
Оспорената заповед на директора на ОДМВР –
Кърджали е в съответствие и с материалния закон.
Съгласно посоченото правно основание за
издаване на обжалвания административен акт – чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, Отнемане
на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се
установи, че данните, представени за получаването му, са неверни. В настоящия
случай е безспорно, че жалбоподателят К.Д., от 12.03.2019 г., е със статут на
постоянно пребиваващ чужденец в Р България на основание чл.25, ал.1, т.9 от
ЗЧРБ, който гласи: Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат
чужденците, които не са лица от български произход, родени на територията на
Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически
спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на
територията на страната.
В чл.23, ал.6 от ЗЧРБ е предвидено За
получаване право на постоянно или дългосрочно пребиваване чужденецът подава
лично в дирекция "Миграция" или в сектори/групи "Миграция"
при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по
образец и документи съгласно правилника за прилагането на закона.
От своя страна в нормата на чл. 34, ал.1 от
ППЗЧРБ е предвидено, че За получаване право на постоянно пребиваване чужденецът
подава лично в дирекция "Миграция" или в ОДМВР заявление по образец
съгласно приложение № 4, към което прилага:
1. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) документ
за платена държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се
събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за
държавните такси;
2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от
27.06.2017 г.) копие на редовен паспорт или заместващ го документ със
страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато
такава се изисква, и печата за последното му влизане в страната; за сверяване
автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия
го документ;
3. доказателства за осигурено жилище;
4. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от
27.06.2017 г.) доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни
средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане,
в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната
пенсия за страната;
5. свидетелство за съдимост, издадено от
държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му
пребиваване - при първоначално подаване на заявлението.
В чл.40 от ППЗЧРБ е поставено изискване за
получаване право на постоянно пребиваване на основание чл.25, ал.1,
т. 9 ЗЧРБ (основанието,
на което жалбоподателят е придобил статут на постоянно пребиваващ чужденец в Р
България) чужденецът прилага документите по чл.34,
ал. 1 и:
1. (отм. – ДВ, бр. 81 от
2017 г., в сила от 1.01.2018
г.);
2.удостоверение от общината по местожителство или постоянен адрес преди напускане на Република България относно датата и начина на напускане на страната;
3. удостоверение за раждане;
4. удостоверение от Министерството на правосъдието, че лицето не е български гражданин.
Посочените разпоредби от ППЗЧРБ определят
документите, които чужденецът следва да представи при подаване на заявление за
получаване разрешение за постоянно пребиваване на Република България, както и
обстоятелствата, които е необходимо да се установят, за да се получи такова
разрешение.
В чл.34, ал.1, т. 3 от ППЗЧРБ е предвидено,
че към заявлението за получаване право на постоянно пребиваване следва да се
представят доказателства за осигурено жилище. Както се установява от
административната преписка по издаване на оспорената заповед, жалбоподателят е
представил нотариално заверен договор за наем, съгласно който има осигурено
жилище в ***.
АС – Кърджали приема, че административният
орган е доказал основанието за издаване на оспорената заповед, а именно, че
жилището е негодно за обитаване, поради което липсва осигурено жилище, каквото
е изискването в ЗЧРБ и ППЗЧРБ. При формиране на този извод се взеха предвид
свидетелските показания на полицейския служител Б.Г., посетил адреса, на който
се намира жилището. От тях се установява, че жилището е със счупени стъкла. На
следващо място – представените снимки на това жилище, от които е видно, че
същото е полуразрушено, което затруднява, съответно – прави невъзможен достъпа
до него. Настоящият състав на съда не съобразява показанията на наемодателя,
защото те са в противоречие с посочените по-горе доказателства, както и с
обясненията на съседи на имота.
Поради изложените съображения жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора, на основание
чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ответника се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение. То следва да се определи в
размер на 100 лв. на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 5-то АС –
Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата
на К.Д. – гражданин на *** срещу Заповед № 292з-1301/ 06.07.2020 г., издадена
от директора на ОДМВР – Кърджали, с която е наложена принудителна
административна мярка „Отнемане правото на постоянно пребиваване в Република
България“ на чужденец.
Осъжда К.Д. – гражданин на ***,
роден на *** г. в ***, ЛНЧ **********, да заплати на ОДМВР
– Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв. (сто лева).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: