Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.12.2017 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Красимира Георгиева и в присъствието на прокурора Стоев, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 1 009/17 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ
за сумата от 58 400 лв.
Ищецът С.И.Ю. твърди в
исковата си молба, че на 07.08.2009 г. бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 220 ал. 2 вр. с ал. 1
от НК, извършени в качеството му на длъжностно лице – Председател на Държавната
агенция по горите и със същото постановление му била наложена и мярка за неотклонение
„подписка”. През месец октомври на същата година бил внесен обвинителен акт в
съда и въз основа на същия било образувано нохд 12035/09 г. по описа на СРС,
102 състав. Твърди се, че с присъда от 19.09.2013 г. по делото бил признат за
невиновен по всички повдигнати му обвинения. Присъдата била потвърдена с
решение от месец април 2016 г. на СГС по внохд 453/2016 г. на XII въззивен наказателен състав по повод протест на П. и влязла в сила на
15.04.2016 г. Твърди се, че воденото срещу ищеца наказателно производство му
причинило сериозни имуществени и неимуществени вреди. Същото било широко
оповестено в медиите, бил злепоставен в обществото, било опозорено доброто му
име на гражданин и професионалист – политик, университетски преподавател и общественик.
Накърнени били честта и достойнството му. Бил принуден да обяснява, че не е
извършвал престъпление, семейството му тежко възприемало случващото се с него.
Изложени са твърдения, че сериозно се влошило здравословното му състояние,
станал депресивен, не можел да спи, сънувал кошмари, живеел в непрекъснато
притеснение за съдбата си, семейството си, за обществената и професионалната си
дейност.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявеният иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата
от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу него наказателно производство и сумата от 8 400 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
в наказателното производство. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът – П.НА Р.Б.,
чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът
след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С постановление за привличане на обвиняем от 07.08.2009
г. по ДП 43/2009 г. по описа на НСлС С.И.Ю. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 220 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, затова, че на 23.01.2009 г. в гр. София, в
качеството си на „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т.1 б. „Б” от НК, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на Държавна агенция по горите,
съзнателно е сключил неизгодна сделка – подписал договор за замяна на недвижим
имот № 56 от 23.01.2009 г., съгласно който имоти частна държавна собственост от
Държавен горски фонд с обща стойност на имотите от 378 598, 87 лв. били
заменени с имоти, собственост на заявителя Х.И.К. с обща стойност на цената на
имотите, собственост на К. от 334 548 лв. Със същото постановление е взета
мярка за неотклонение „подписка”.
По делото е представен обвинителен акт по прок. преписка
№ 3444/09 г. по описа на СГП по обвинението на С.И.Ю. за престъпление по чл.
220 ал. 2 вр. с ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
По делото е представена присъда от 19.09.2013 г.,
постановено по нохд 12035/09 г. на СРС, 102 състав. От съдържанието на същата
се установява, че С.И.Ю. е признат за невиновен в това, че в периода от
23.01.2009 г. – 26.01.2009 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93 т.1 б. „б”, изр.1 алт.1 от НК – Председател на Държавна
агенция по горите, при условията на продължавано престъпление, извършвайки
повече от едно деяние, които осъществяват поотделно различни състави на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите
съзнателно да е сключил следните неизгодни сделки:
1. договор за замяна на недвижим имот № 56 от 23.01.2009
г. в гр. София, от който произлязла значителна вреда за ДАГ, представлявана от
обвиняемия и респективно той като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити
– за републиканския бюджет в размер на 3 514 591, 41 лв.
2. договор за замяна на недвижим имот № 79 от 26.01.2009
г. в гр. София, от който произлязла значителна вреда за ДАГ, представлявана от
обвиняемия и респективно той като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити
– за републиканския бюджет в размер на 1 008 419, 55 лв.
3. договор за замяна на недвижим имот № 61 от 26.01.2009
г. в гр. София, от който произлязла значителна вреда за ДАГ, представлявана от
обвиняемия и респективно той като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити
– за републиканския бюджет в размер на 2 312 991, 22 лв.
4. договор за замяна на недвижим имот № 62 от 26.01.2009
г. в гр. София, от който произлязла значителна вреда за ДАГ, представлявана от
обвиняемия и респективно той като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити
– за републиканския бюджет в размер на 5 642 453, 62 лв. и е оправдан
по повдигнатите му обвинения.
По делото е представено и решение по внохд 453/2016 г. по
описа на СГС, 12 въззивен състав, постановено на 15.04.2016 г., с което
постановената присъда от 19.09.2013 г. по нохд 12035/09 г. на СРС, 102 състав е
потвърдена. Присъдата на СРС е влязла в сила на 15.04.2016 г.
По делото е представен договор 3343/07.04.2016 г.,
сключен на 07.04.2010 г. между С.И.Ю. и АД „Д., А.и С.” с предмет – процесуално
представителство по нохд 12035/09 г. на СРС, 102 състав с уговорено
възнаграждение 5 000 лв. без ДДС за първа инстанция и 2000 лв. без ДДС
пред втора инстанция, платимо най-късно до постановяване на акта на въззивния
съд /чл. 1 и чл.2 от договора/.
По делото е представена фактура 4635/08.04.2016 г. за
сумата от 8 400 лв. с отбелязване „нохд 12035/09 г. СРС, 102 състав”,
както и извлечение от банкова сметка *** „Д., А.и С.”, от което е видно, че
сумата е постъпила на 08.04.2016 г.
По делото са приложени разпечатани статии от електронни
медии.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля В.Г.Б.в съдебно заседание на 25.09.2017 г.
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П. и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето,
което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по
повдигнатите му обвинения като от тези действия на правозащитните органи като
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно
или не.
Ищецът
релевира в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна на П. на РБ,
състоящо се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем
по престъпление по чл. 220 ал. 2 вр. с ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК. По делото е
представена влязла в сила присъда, от която се установява, че ищецът е признат
за невиновен по повдигнатото му обвинение.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство, както и
обезвреда с оглед продължителността на същото.
В следствие на воденото срещу ищецът наказателно
производство в досъдебна и съдебна фаза той е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип
на поведение и начин на живот, които са свързани пряко с неговото душевно равновесие.
Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетел и приема, че същите са обективни и логически обосновани като преки
впечатления. Свидетелят установява, че ищецът е търпял неблагоприятни в
психологически, социален и емоционален аспект преживявания като стрес,
притеснение и емоционално напрежение на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен
характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при
определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая следва да се вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца,
периодът от време - около 6 и половина години, през което време той е търпял
негативни преживявания, предприетата срещу него мярка на неотклонение – „гаранция”,
тежестта на повдигнатото обвинение – за извършване на престъпление, за което
законът предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години т.е.
притежаващо белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, чистото
му съдебно минало, все обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда,
с оглед съдебната практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д.
1916/2009 г., Четвърто ГО. На следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия / в този смисъл е и съдебната практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/. В цитираната
по-горе съдебна практика, която е задължителна за настоящия съдебен състав по
арг. на чл. 290 от ГПК се приема, че когато ищецът
претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични
обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги
докаже. В настоящия случай ищецът е изложил
твърдения за нарушения в здравния му статус – физически и психически,
получаване на хипертонични кризи и депресия. Тези обстоятелства подлежат при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца като доказателства в
подкрепа на същите не са ангажирани.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че
от воденото срещу ищеца наказателно производство същият е търпял неблагоприятни
последици, касаещи професионалната му оценка и правото му на добро име на
професионалист с оглед факта на широкото публично разгласяване досежно хода на
наказателното производство срещу него, които са оповестени от средствата за
масова информация – печатни издания и електронни медии. Тези обстоятелства,
съпоставени с естеството на заеманата от ищеца длъжност – Председател на
Държавна агенция по горите т.е. държавен служител, по отношение на която
обществото има завишени изисквания за почтеност и спазване на законите по
правило дават по-голямо негативно отражение в неимуществената сфера на лицето,
а на още по-голямо основание това важи за случаите, когато обвинението е за
извършване на умишлено престъпление от сферата на професионалната реализация на
лицето, какъвто е и настоящия случай / в този смисъл решение 267/26.06.2014 г.
по гр. д. 820/ 2012 г. на ВКС, Четвърто ГО /.
С оглед критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен
състав същият намира, че справедливо би било да се присъди сумата от 30 000 лв.,
която би репарирала душевния дискомфорт на ищеца от воденото срещу него
наказателно производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 30 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 50 000
лв. следва да се отхвърли.
Ищецът е заявил и искане за присъждане на сумата от 8 400
лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение. Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, която
настоящият съдебен състав следва да съобрази е, че липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия,
обуславя извод, че направените разходи от него в хода на наказателното
преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена
вреда, за която държавата му дължи обезщетение с оглед
нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение №
843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на
ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./ В подкрепа на
твърденията си за сторено такова ищецът е ангажирал препис от договор за правна
помощ с уговорено възнаграждение респ. доказателства, че сумата е реално
заплатена. Предвид което тази претенция като основателна и доказана следва да
се уважи изцяло.
Следва да бъде присъдена и законна лихва върху
определените обезщетения като същата е от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 15.04.2016 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. С оглед, на което на
ищеца се следва и сумата от 10 лв. – ДТ и сумата от 726 лв. – адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковата му претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. – с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на С.И.Ю., ЕГН **********,*** – адв. И.Л.сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно
производство по нохд 12 035/2009 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като
неоснователен и недоказан, както и сумата от 8 400 /осем хиляди и четиристотин/ лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, ведно със законната лихва върху присъдените суми,
считано от 15.04.2016 г. до окончателното им изплащане, както и на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 736 лв.
– сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :