РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501055 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 37 от 22.02.2022 г., постановено по гр.д. №177/2021 г. по описа на
Окръжен съд Монтана, е отнет от К. О. Р. в полза на държавата, по иск, предявен от
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество (наричана за краткост Комисията), на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл.
141 от ЗПКОНПИ лек автомобил марка „Мерцедес, мод. 180 С“, с рег. № *******, с
дата на първа регистрация 22.08.1995 г., с № на рамата № B2020181A152517, двигател
№ 11192010083422, цвят – черен и е отхвърлен като неоснователен иск на КПКОНПИ
за отнемане в полза на държавата от К. О. Р. на сумата от 3 979. 40 лв. - вноска на каса
по сметка № ********** в „Банка ДСК“ ЕАД, както и сумата от 742.06 лв.,
представляващи вноска на каса по сметка №**********.
Недоволна от решението е Комисията. В жалбата се излагат доводи за
неправилност в отхвърлителната част. Сочи се, че парите, преминали по банкови
сметки, са имущество по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и като такова
подлежат на отнемане в полза на държавата, ако са придобити незаконно. Твърди се,
че разпоредбата на чл. 141 от ЗПКОНПИ не разграничава наличното от неналичното
имущество в патримониума на лицето, а разпоредбата на чл. 151 от ЗПКОНПИ
предвижда две самостоятелни хипотези, всяка от които касае отнемане на парична
равностойност на неналично за проверяваното лице имущество. Иска се отмяна на
обжалвания акт в частта, в която е отхвърлена исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, ответната страна не е взела становище.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която
1
се обжалва валидно и допустимо съдебно решение.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - само в обжалваната
му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В производството пред въззивния състав не са сочени нови доказателства.
При възпроизведените правомощия и като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства по делото, Апелативен съд гр.София намира следното:
Производството пред Окръжен съд Монтана е образувано по искова молба на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество (КПКОНПИ), против К. О. Р., с правно основание чл. 142, ал. 2, т.1, вр. чл.
141 от ЗПКОНПИ.
Пред въззивната инстанция не се спори, че ответника К. Р. е привлечен като
обвиняем за престъпленията, изброени в чл.108, ал.1, т.11 и т. 23 от ЗПКОНПИ.
Установено е, че между размера на доходите на ответника и членовете на семейството
му в проверявания период от 28.06.2009 г. до 28.06.2019 г, и извършените от тях
разходи за същото време и придобито имущество, е налице значително несъответствие
по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разминаването е в размер на 169 746.51 лв.
Спорен е въпросът дали подлежат на отнемане паричните средства в размер на 3
979.40 лв., представляващи вноска на каса по сметка №********** в „Банка ДСК“ ЕАД
и сумата от 742.06 лв., представляващи вноска на каса по сметка №**********, които
не са налични по банковите сметки на ответника.
На настоящия състав да е известно, че е налице образувано тълкувателно дело №
4 /2021 г. на ОСГК по въпроса: „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е
установено преобразуването им в друго имущество?“, по което още няма произнасяне.
САС споделя едното от спорните виждания, възприети от ВКС, а именно, че не
може да се отнеме равностойността на имущество, което се е намирало в
патримониума на проверяваното лице, но не е в негово притежание в края на
изследвания период. „Преминаването на блага през патримониума на ответниците, в
т.ч. на пари по банкови сметки, има правно значение само доколкото някои от тях са
останали в съответния патримониум в края на изследвания период четем в Решение №
97/18.05.18 г., по г. д. № 3224/17 г., IV ГО, Решение № 200/14.02.19 г., по г. д. №
4143/17 г., Решение № 191/15.02.21г. по г. д. № 4768/19 г., Решение № 263/18.12.20 по
г. д. № 1293/20 г. и др.
На база на горното САС приема, че първостепенният съд правилно е отхвърлил
иска на КПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата от К. О. Р. на сумата от 3 979.40
лв. - вноска на каса по сметка № ********** в „Банка ДСК“ ЕАД, както и сумата от
742.06 лв., вноска на каса по сметка № **********. Поради това решението в
обжалваната част подлежи на потвърждаване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 22.02.2022 г., постановено по гр.д.
№177/2021 г. по описа на Окръжен съд Монтана, в обжалваната част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3