Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.12.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
тридесети ноември година
2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9923 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството е пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл.45,
ал.1 ЗЗД, приложим съгл. § 22 от Кодекса
на застраховането.
Образувано е по
предявени от К.Н.К. ЕГН **********, чрез адв. К.Д.,
пълномощник срещу ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******,
пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 03.01.2016
г. ПТП, при което е починал К.К.К. – син на ищеца, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на ПТП – 03.01.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се, че на 03.01.2016 г.,
около 20:50 ч. в гр. Гоце Д., лек автомобил „Тойота Ярис“
с per. № *******, управляван от Г.С.К., ЕГН **********,
се е движил в посока от с. Баничан към гр. Гоце Д. *** пред паркинга на КАТ -
гр. Гоце Д., реализирал ПТП с пресичащия пътното платно отляво надясно
пешеходец К.К. К., ЕГН **********. В следствие на
настъпилото ПТП е пострадал пешеходецът К.К.К., който
въпреки проведеното лечение е починал на 16.01.2016 год.
Ищецът сочи, че във връзка с настъпилото
пътнотранспортно произшествие срещу водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ с per. № ******* - Г.С.К.,
ЕГН **********, е образувано ДП № 4/2016г. по описа на РУ Гоце Д., пр.пр. № 90/2017г. по описа на Окръжна прокуратура
Благоевград. След внасяне на обвинителен акт било образувано НОХД 699/2017 год.
на Окръжен съд - гр. Блатоевгрод, което към момента
на предявяване на иск е висящо.
Сочи,
че отговорността на виновния водач на лек автомобил марка „Тойота“ модел „Ярис“ с per. № ******* - Г.С.К.,
се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 07115001179744 със
срок на валидност от 28.04.2015г. до 27.04.2016г. издадена от ЗД „Е.“ АД.
Заявява
още, че по повод настъпилото ПТП в ЗД „Е.“ АД, като застраховател на виновния
водач по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 07115001179744,
е заведена молба-претенция с per. № 268/09.01.2018г.
от името на ищеца, по която с уведомление с per. №
268/1//12.01.2018г., неоснователно е отказано изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на К.Н.К..
Навежда
доводи, че К.К. след внезапна и нелепа смърт на сина
си дълго време, и до момента не може да се възстанови от шока, преживян в
резултат на загубата му. Към настоящия момент той все още преживява тежко
загубата на сина си и не може да се възстанови от дълбоката травма, причинена
от внезапната му и нелепа смърт. Пътният инцидент е довел до рязка, негативна
промяна в живота на ищеца във всеки негов аспект - личен, професионален,
социален, семеен и др. След ПТП е започнал да изпитва непрестанно безпокойство
и има страх от пътуване в автомобили. Загубил е съня си и трудно заспива.
Станал е тревожен, започнал е да се усамотява и не желае контакти с хора.
Ответното
дружество
ЗД „Е.“ АД, в срока по
чл.367, ал.1 ГПК е депозирало писмен отговор, в който оспорва исковете по
основание и размер. Не оспорва валидността на застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена между ответното застрахователно дружество и водача на
л.а. „Тойта Ярис”, с рег. №
*******. В отговора е наведено възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалато лице, като твърди, че същият е пресичал на
необозначено за целта място, като е нарушил чл. 113 и чл.114 от ЗДвП и чл.165 ППрЗДвП. Ответникът
твърди, че липсва вина от страна на застрахования водач за настъпване на
вредите. Наведено е възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва
твърденията в исковата молба за настъпилите вреди и твърденията за обема и
степента на негативни емоционални последици от произшествието.
В открито съдебно заседание ищецът не се
представлява.
В открито
съдебно заседание ответното
застрахователно
дружество, чрез пълномощника юрк. Г.,
оспорва исковете. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, I- 7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приетото удостоверение
за наследници изх. № 94 от 26.01.2018г., издадено от Община Гоце Д., се
установява, че ищецът К.Н.К. е баща и наследник на К.К.К.,
починал на 16.01.2016г./л.22
от делото/
Приета е влязла
в сила присъда № 5483 от 03.12.2018г., постановена по НОХД № 669/2017г., по описа
на Окръжен съд Благоевград, НО, 3-ти състав, с която Г.С.К. ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 03.01.2016 год., около 20:45 часа, в гр. Гоце Д.,***,
като правоспособен водач на МПС, управлявайки със скорост от около 72 км./ч.
лек автомобил марка и модел „Тойота Ярис” с per. № *******, е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно —
чл.21, ал.1 от ЗДвП /при избиране скоростта на движение като водач на пътно
превозно средство е нарушил забраната да не превишава максимално допустимата
скорост от 50 км. в ч. при движение в населено място за превозно средство от
категория „В”/, в резултат на което е допуснал пътно
транспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на пресичащия
пътното платно пешеходец К.К.К. - престъпление по
чл.343, ал.1, б. „в”, пр.1 във вр. с чл.342, ал.1,
пр.3 от НК във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради
което и на основание цитираните законови текстове и във вр.
с чл.55, ал.1, т. 1 от НК е осъден да изтърпи наказание “лишаване от свобода”
за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”
за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание
чл.343г от НК дееца Г.С.К. е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 /две/
години, считано от влизане в сила на присъдата. /лист
178-187 от делото/
На основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила
присъда № 5483 от 03.12.2018г. постановена по НОХД №669/2017г. на Окръжен съд
Благоевград, установява по задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл.
причинната връзка между пътно – транспортното
произшествие и смъртта на К.К. К.- син на ищеца.
Като възходящ на
починалия, ищецът попада в кръга посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ,
т.2 – низходящи и възходящи роднини, които имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от ответника.
Между страните
не е спорно обстоятелството относно наличието на застрахователно правоотношение
по договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното
дружество и деликвента към датата на настъпило
застрахователно събитие – 03.01.2016 г., като същото е отделено като безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните с определението си от 13.03.2019г.
В хода на съдебното дирене е изслушана съдебно- медицинска експертиза, изготвена
от вещо лице д-р В.Т. – спец . съдебна медицина, чието заключение неоспорено от
страните, съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно.От
заключението на СМЕ се установява, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие пострадалият К.К. е получил следните
травматични увреждания: черепно-мозъчна травма изразяваща се в счупване на
костите на черепната основа с кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни
обвивки, контузия на мозъка и мозъчния ствол, счупване на седалищната и
срамната кости вдясно, множество охлузвания и кръвонасядания
по главата, тялото и крайниците. В резултат на травмата са настъпили усложнения
изразяващи се в тежък оток на мозъка с вклиняване и пневмония. Вещото лице
посочва, че констатираните увреждания, особено травмата в областта на мозъчния
ствол е увреждане несъвместимо с живота, както и че е налице причинно-следствена
връзка между причинените травматични увреждания при пътнотранспортното
произшествие и настъпилия смъртен изход. Вещото лице сочи, че в момента на
пътнотранспортното произшествие пострадалият К. е бил алкохолно повлиян, което
е видно от доказаната концентрация на алкохол в кръвта му от 2,62%о. Д-р Т. пояснява, че тази концентрация на
етилов алкохол отговаря на долната граница на тежката степен на алкохолно
опиване, която се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, концентрацията на вниманието, походката е нарушена
качествено и количествено, координацията на движенията е нарушена, силно
забавени до липсващи реакции, значително потискане на ЦНС с понижение на
чувствителността за болка.
По почин на ответника, пред настоящата инстанция е допусната съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. С.Д.,
неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира, като изготвено обективно
и компетентно. Вещото лице описва най-вероятен механизъм на ПТП: на 03.01.2016
г. около 20.45 часа лек автомобил „Тойота“ с per. № *******
се е движил по ул. „Панаирски ливади-продължение“ в посока от с. Баничан към
центъра на гр. Гоце Д. със скорост от порядъка на 72 км/ч. След като навлязъл в
границите на населеното място, подминавайки табелата „Гоце Д.“ намираща се от
дясно спрямо посоката му на движение водача без да намалява скоростта си
продължил движението си към центъра. Видимостта била ограничена, имало мъгла,
валял сняг. При достигането на автомобила на около 77 метра преди мястото на
удара пешеходеца К. предприел пресичане на платното за движение отляво на дясно
спрямо посоката му и под ъгъл от порядъка на 45° със скорост от порядъка на 9
км/ч. Пешеходецът предприел пресичане на платното за движение на необозначено
за целта място. При последвалото движение последвал удар между предната средна
част на лекия автомобил и дясната страна на пешеходеца в областта на дясното
бедро. От удара тялото на пострадалия придобило момент и се наклонило към
автомобила, достигнало да челното стъкло, след което продължило движението си
прелитайки над автомобила и паднала на пътната настилка зад него. При падането
си зад автомобила, шапката която носил пострадалия се закачила на задната
чистачка.
Експертът обосновава извод, че причини за настъпване на произшествието са:
субективните действия на водача на лекия автомобил, който управлявал същия в
границите на населеното място с технически несъобразена скорост с
метеорологичните и пътните условия ( снеговалеж, мъгла, заснежена
пътна настилка), както и субективните действия на пострадалия пешеходец
предприел пресичане на платното за движение на неопределено за целта място. Вещото лице инж.Ст. Д. обосновава, че скоростта
на автомобила в момента на удара и в района на произшествието е била 72 км/ч,
като същата не е била съобразена с пътните и атмосферните условия. Определил е,
че опасната зона за спиране на лек автомобил „Тойота“ за конкретните пътни
условия и скорост от 72,00 км/ч е 88, 97 м. Пешеходеца се е движил със скорост
от порядъка на 9 км/ч. Вещото лице заявява, че видимостта в района на
произшествието е била от порядъка на 50 метра. Водача на лекия автомобил е имал
възможност да възприеме пешеходеца на разстояние 39 -45 метра до мястото на
удара. Пешеходецът от своя страна е имал възможност да възприеме автомобила на
разстояние 5-6 метра преди да достигне мястото на удара. Експертизата
обосновава извод, че при движение на автомобила в района на произшествието със
скорост от порядъка на 39 км/ч и по- ниска водачът е имал възможност да
предотврати произшествието. Пешеходецът от своя страна намирайки се на
разстояние 5-6 метра до мястото на удара, е имал възможност да възприеме
приближаващия се автомобил, да преустанови движението си и да пропусне
автомобила пред себе си.
Други релевантни доказателства не са събрани по делото.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Съдът намира, че предявените искове
са допустими.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени
от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от
водач на застрахован при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди
и те са в причинна връзка с деянието.
По делото е представена влязла в сила
присъда относно процесното ПТП, от която се
установява, че вината за настъпване на произшествието е на водача на лекия
автомобил. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност,
както и виновността на дееца.
Следващият основен елемент на
непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори
за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото
имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От
събраните по делото доказателства – постановената присъда и изготвената
съдебно-медицинска експертиза се установява по безспорен начин, че в резултат
на деянието, извършено от водача на застрахования автомобил причинил
пътно-транспортно произшествие пострадалият е получил увреждания несъвместими с
живота, вследствие на което починал.
Между страните не е спорно, че ищецът е възходящ на
пострадалия.
В хода на съдебното дирене, въпреки
указаната с доклада по чл.146, ал.1 ГПК доказателствена
тежест, ищецът не установи по пътя на пълното и главно доказване да е претърпял
описаните в исковата молба неимуществени вреди.
В конкретния случай за установяване на вредите, претърпени
от ищеца, чието обезщетяване се претендира с предявените искове, съответно
техния вид и обем, в хода на производството пред СГС не бяха ангажирани никакви доказателства. Доколкото това не бе
сторено от страна на ищеца, въпреки предоставената му процесуална възможност. Не се
установиха житейски обстоятелства, нито силна
привързаност между ищеца и починалия К., които съответно обективно да са
причинили морални болки и страдания. Такива конкретни житейски обстоятелства по
делото не са установени. Не се установяват и морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, породени от внезапната загуба на близък член на семейството.
По правилата за разпределяне на доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е носител на процесуалното задължение за
установяване осъществяването на твърдените обстоятелства, а именно настъпите
вреди от деянието. В случая не са доказани елементите на фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, поради което и предявеният пряк иск за заплащане на обезщетение
за причиняване на твърдените неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В хода на съдебното дирене, фактическият състав на чл.45 от ЗЗД не бе
доказан. Тъй като
възникването на отговорността на застрахователя, който е привлечен като
ответник в настоящият процес е обусловено от наличие на предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на застрахования
водач – липсата на основание за реализиране на отговорност спрямо водача дава
основание за категорично отхвърляне на иска спрямо неговия застраховател.
Предвид отхвърлянето на прекия иск, предявеното при
евентуалност възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице, с пр. основание чл.51, ал.2 ЗЗД не
следва да бъде разглеждано.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски бяха направени и от
двете страни в процеса, но с оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК само ответникът е легитимиран да получи направените съдебни разноски.
На ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
755 лева, от които: 150 лева - юрисконсултско възнаграждение, 400 лева депозит САТЕ, 200
лева депозит СМЕ и 5 лева – съдебно удостоверение.
Водим от
горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Н.К., ЕГН **********, чрез адв. К.Д., със съдебен адрес:***, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр.
с чл.45, ал.1 ЗЗД, срещу ЗД „Е.” АД , ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществените вреди в размер на 150 000 лева, по застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на лек автомобил ”Тойота Ярис”
с рег. номер *******, в следствие на причинената смърт на К.К.К.
при ПТП, което е настъпило на 03.01.2016г., заедно със законната лихва, считано
от датата на настъпването на увреждането, до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К.Н.К., ЕГН **********, чрез адв. К.Д., със съдебен адрес:*** да заплати на ЗД „Е.” АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 755 лева
представляваща направени съдебни разноски в производството пред СГС.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: