Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................../ 05.12.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на втори декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 2059 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 3979 от
30.09.2019г. по гр.д. № 10484/2019г. по описа на ВРС, ХXIV-ти състав, с коeто на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД е прието за установено в отношенията между
страните, че въззивникът дължи на „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Варна сумата от 92.17 /деветдесет и два
лв. и седемнадесет ст./ лева, представляваща 6/10 ид.ч. от вземане, цялото
в размер на 153.62 лв., придобито на основание договор за цесия от
24.04.2019г., сключен между „СМ БГ“ ЕООД, като цесионер от една страна и П.М.К.,
като цедент, в качеството й на законен наследник на М.К., под формата на
платена при първоначална липса на основание стойност на коригирана цена на
електроенергия за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г. в обект на
потребление, находящ се в с. Д., Община С.по издадена фактура №
**********/27.04.2012г. на стойност 1 134.92 лв., начислена на М.М.К.,
починал на 05.07.2016г. и платена от потребителя на 29.04.2014г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3424/02.05.2019г. по ч.гр.д. № 6487/2019г. по описа на ВРС.
Въззивната
жалба съдържа оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото. Изложените
доводи са, че изводът на ВРС, че трети за договора лица не могат да се позоват
на недействителността му, като сключен от лице без представителна власт,
противоречи на материалния закон. Договорът като недействителен по чл. 42, ал.
2 от ЗЗД не е породил права в полза на „СМ БГ“ ЕООД, който не е легитимиран
като кредитор на вземането. Необоснован е и извода, че договорът за цесия не е
нищожен поради заобикаляне на закона, доколкото негов предмет са само 6/10
ид.ч. от вземане в размер на 153.62 лв. Налице е превратно упражняване на права
в случая под формата на сключване на множество договори за цесия, посредством
които се „раздробява“ вземането с цел единствено кумулиране на разноски в
множество съдебни производства, превишаващи общия размер на дълговете. Така, за
вземане в общ размер на 366.91 лв. към настоящия момент са генерирани разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 5 400 лв. Последното е
злоупотреба с права и запълва фактическия състав на чл. 57, ал. 2 от КРБ и чл.
3 от ГПК. Преценката на съда по това възражение следва да обхване действията и
преследваните от страните цели по договора, каквито мотиви не се съдържат в
решението. На следващо място, в случая прехвърлител на вземането е съпругата на
абоната – П.К., чрез пълномощника П.Н.К.. От удостоверението за наследници е
видно, че М.К. е оставил петима наследници – съпруга и четири деца. На
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, П.К. не е била носител на вземане
над наследената част в размер на 30.72 лв., поради което и не е могла да
прехвърли права, които не притежава. Ето защо необоснован е изводът на ВРС, че
договорът не е нищожен поради липса на предмет. Договорът е нищожен и поради
накърняване на добрите нрави, доколкото с него или общо 8 броя договори за
цесия се преследва цел, нарушаваща принципа на справедливостта, на
добросъвестността и на морала в гражданските и търговски отношения, а именно
несправедливо облагодетелстване – едно вземане в размер на 1 134.92 лв.,
по волята на упълномощеното лице е прехвърлено с множество договори за цесия,
като целият размер е раздробен на малки части, прехвърлени на дружество, чийто
управител е брат на пълномощника. За всяка една от тези части са образувани
заповедни, съответно искови производства. Моли поради всичко изложено с извод
за незаконосъобразност, същото да се отмени, а предявеният иск – отхвърлен като
неоснователен.
В отговор на
жалбата „СМ БГ“ ЕООД оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението. Моли същото да се потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от „СМ БГ“ ЕООД, гр. Варна срещу „Енерго-Про Продажби“ АД установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1,
пр. I от ЗЗД за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 92.17 /деветдесет и два лв. и
седемнадесет ст./ лева, представляваща 6/10 наследствена част от вземане,
цялото в размер на 153.62 лв., придобито на основание договор за цесия от
24.04.2019г., сключен между „СМ БГ“ ЕООД, като цесионер от една страна и П.М.К.,
като цедент, в качеството й на законен наследник на М.К., под формата на
платена при първоначална липса на основание стойност на коригирана цена на електроенергия
за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г. в обект на потребление, находящ се в
с. Д., Община С.по издадена фактура № **********/27.04.2012г. на обща стойност
1 134.92 лв., начислена на М.М.К., починал на 05.07.2016г. и платена от
потребителя на 29.04.2014г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3424/02.05.2019г. по ч.гр.д. №
6487/2019г. по описа на ВРС.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: починалият М.М.К. бил потребител на ел. енергия в обект на
потребление в с. Д., общ. С., с кл. № ********** аб. № **********. На 26.04.2012г. служители
на „Е.ОН България Мрежи“ АД извършили проверка на СТИ, която обективирали в
констативен протокол, въз основа на който
начислили корекционна сума в размер на 1 134.92 лв.
за минал период /30.10.2011г. – 26.04.2012г./. Така начислената сума е платена
на ответника от потребителя М.К. на части, а сумата от 153..62 лв. на 29.04.2014г.
Така извършеното плащане е при начална липса на основание, доколкото корекцията
на сметка е незаконосъобразна, а начислената сума е недължима. Клаузите от ОУ,
уреждащи възможността за едностранна корекция са неравноправни по смисъла на
чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, поради което и нищожни. След смъртта си М.К. е
бил наследен от съпругата си П.И.К., която с договор за цесия от 24.04.2019г.
прехвърлила 6/10 част от вземането си, произтичащо от неоснователно
обогатяване, равняващо се на исковата сума от 92.17 лв. Поради неплащане на
същата, по инициатива на ищеца е образувано заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 6487/2019г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената
в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът депозирал възражение в срок,
поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита. Отправил искане за постановяване на положително решение по
предявения иск.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорил иска по
основание. Признал, че дебитно известие № ********** на стойност 1 134.92
лв. е издадено на 27.04.2012г. с получател М.К., както и факта, че сумата е
платена изцяло, чрез четири отделни превода: на 25.03.2014г. – 728.99 лв.; на
25.04.2014г. – 236.50 лв.; на 29.04.2014г. – 153.62 лв. и 15.81 лв. М.К. е
починал на 05.07.2016г., като е бил наследен от съпругата си и четирите си
деца. Понастоящем са образувани 9 граждански дела с идентичен предмет с този по
настоящото дело – прехвърлена наследствена част от всеки от наследниците по
всяко частично плащане, като сборът на разноските претендирани по всяко
заповедно и исково производство възлиза на 22 050 лв. и надвишава многократно
размера на цялото вземане от 1 134.92 лв. Следователно процесуалните си права,
ищецът упражнява в грубо нарушение на чл. 3 от ГПК. Оспорил на следващо място
материалноправната легитимация на ищеца с довод за нищожност на договора за
цесия поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави –
разпореждането с вземането е раздробено на малки части с цел да се увреди
длъжника, като бъде принуден да плати сума, многократно надвишаваща
първоначалния му дълг. Последното е израз и на злоупотреба с правото на иск.
Нищожността е обоснована и с твърдения за невъзможен предмет – като наследник
на съпруга си, цедентът П.К. наред с четирите им деца, е придобила 1/5 от
наследството на съпруга си или само 30.72 лв. от частичното плащане от 153.62
лв. Следователно тя не е могла да прехвърли разликата над наследената си част
от 30.72 лв. до пълния размер на заявеното вземане. Изложил също довод за
недействителност на договора за цесия, като сключен от лице без представителна
власт и липса на представителна власт, поради изтичане срока на
упълномощаването. Изложил подробни доводи за наличие на правно основание за
извършеното плащане, съставляващо цена на ел. енергия за минал период. В тази
връзка отправил искане за постановяване на решение, с което искът бъде
отхвърлен като неоснователен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
В полза
на „СМ БГ“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 3424 от 02.05.2019г. по ч.гр.д. № 6487/2019г. по описа на ВРС за
парично задължение, предмет на предявения иск в рамките на настоящето исково
производство. Заповедта е връчена на длъжника, а установителният иск предявен в
хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства се установява, че вследствие констатирано въздействие
върху СТИ – поставен мост между главния и вторичния предпазител на електромера,
в обекта на потребление е консумирана ел. енергия, която не е отчитана и не е
заплатена. Въз основа на съставен за целта КП от 26.04.2012г. е изготвена
справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия съгласно чл. 38, ал.
3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ в обекта на М.М.К. и издадено дебитно известие от
27.04.2012г. за корекционна сума от 1 134.92 лв.
Няма спор по делото,
а и от извлечение за плащания към 06.07.2019г./л. 56 от делото/, се установява,
че така начислената сума е заплатена от потребителя на части, както следва: на
25.03.2014г. – 728.99 лв.; на 25.04.2014г. – 236.50 лв.; на 29.04.2014г. –
153.62 лв. и 15.81 лв.
М.М.К. починал на
05.07.2016г., когато призовани да го наследят били съпругата му П.И.К. и
четиримата му низходящи – Д.М.К., И.М.К., Ж.М.М.и М.М.М., видно от
Удостоверение за наследници от 07.06.2017г.
С пълномощно от 29.06.2017г.
П.И.К. упълномощила П.Н.К. да я представлява пред „Енерго-Про Продажби“ АД като
прехвърля вземания, относно заплатени от нея фактури по КП /корекции на
сметка/, както и да уведомява длъжника за прехвърлени такива за срок от
дванадесет месеца, считано от датата на подписването му.
С договор за
прехвърляне на вземане от 24.04.2019г. П.И.К., чрез пълномощника си П.Н.К.,
като цедент, от една страна прехвърлила на „СМ БГ „ ЕООД, като цесионер, от друга,
вземанията си от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД в размер на сумата от 92.17
лв., представляваща 6/10 наследствена част от сумата от 153.62 лв., недължимо
платена от наследодателя М.М.К. на 29.04.2014г., представляваща частично плащане
по фактура № **********/27.04.2012г., на стойност 1 134.92 лв. /корекция
на сметка за периода 30.10.2011г.-26.04.2012г./, на основание чл. 55, ал. 1,
пр. I от ЗЗД, за цена 46.08 лв.
С Уведомление,
изпратено по електронна поща на „Енерго-Про Продажби“ АД, П.К., чрез
пълномощника си П.К. уведомила длъжника – въззивник за предприетото прехвърляне
на вземането.
При тези факти, в
обжалваното решение ВРС приел, че корекционната процедура е извършена в
нарушение на закона, поради което не поражда задължение за плащане на
начислената сума за потребителя. Платеното се явява дадено при начална липса на
основание и подлежи на връщане. В полза на цедента е съществувало вземане в
размер на 6/10 от сумата от 153.62 лв. Самият договор не е нищожен поради липса
на предмет, нито поради заобикаляне на закона и е сключен чрез пълномощник с
надлежна представителна власт. Към датата на сключване на договора за цесия в
патримониума на М.К. е съществувало вземане, надлежно прехвърлено на ищеца и
съобщено на длъжника, поради което законния му наследник е материално
легитимиран да получи исковата сума от 92.17 лв. При тези съображения уважил
предявения иск.
СЪДЪТ, въз основа на така
установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Искът
за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на абсолютните
процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС/.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът – фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Твърдението
в исковата молба е че ищецът е частен правоприемник на наследник по закон на
потребител, платил исковата сума при начална липса основание.
Установено
е в тази връзка, че приживе М.М.К. е бил клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД и
на това основание на 29.04.2014г. извършил частично плащане на сумата от 153.62
лв. от задължение по дебитно известие от 27.04.2012г. в по-голям размер от
1 134.92 лв.
Така
извършеното плащане е лишено от правно основание. Трайно в съдебната практика е
прието разрешението, че не съществува законово основание за доставчика на ел.
енергия да извършва едностранна корекция в сметките на потребителите за минал
период, както и че клаузите от общите условия, позволяващи едностранна
корекция от страна на предприятието - доставчик на ел. енергия, са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и нищожни на основание
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като едностранното изчисляване на сметката, без да е
изяснено реалното количество потребена и доставена ел. енергия за съответния
период, би предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена
от него енергия, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно
положение и противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 от ЗЕ принцип за защита на
интересите на потребителите. Нито в ЗЕ, в редакцията му към датата на
извършване на корекцията – 02.05.2012г., нито в действащите към датата на
корекцията подзаконови актове, е предвидена възможност и методика за извършване
на едностранни корекции на подадената ел. енергия и на сметките за минал
период. Не е предвидено и право на доставчика да променя по своя инициатива
вече отчетен резултат за доставена и потребена ел. енергия /Решение № 200 от
30.12.2013г. по т.д. № 983/2012г. на ВКС, II ТО; Решение № 201 от 21.12.2013г.
по т.д. № 799/2012г., II ТО и др./. Следователно извършената на 02.05.2012г. корекция
на сметка на абоната за минал период е лишена от правно основание, а
начислената и платена в резултат на тази корекция сума е недължимо платена. Извършеното
от потребителя М.К. плащане на основание неправомерна корекция на сметка поради
това се явява плащане при първоначална липса на основание и съгласно чл. 55,
ал. 1, пр. I от
ЗЗД подлежи на връщане.
М.К.
е починал на 05.07.2016г., когато призовани да го наследят били съпругата му и
четиримата му низходящи. Вземанията, произтичащи от неоснователно обогатяване
са част от наследството, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал.
1 от ЗН наследниците по закон са придобили по 1/5 част от вземането на
наследодателя в размер на платената при начална липса на основание сума от 153.62
лв. или по 30.72 лв. за всеки. Съпругата на починалия потребител също придобила
по наследяване на съпруга си вземане от 30.72 лв. от частичното плащане в размер
на 153.62 лв. Ирелевантно значение в тази връзка е дали П.К. по наследяване на
съпруга си е придобила правото на собственост върху електроснабдявания недвижим
имот и в какъв обем. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства за
момента, придобивното основание и режима на придобиване на собствеността на
жилището от потребителя М.К., поради което необоснован би бил извода за
придобиване право на собственост по наследяване от съпругата, а въпросът за
обема на наследствените права на П.К. от недвижимия имот е и неотносим към
предмета на спора, очертан с твърдения за частно правоприемство в наследено
парично вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване в хипотеза на чл. 55
от ЗЗД.
Следователно,
към момента на сключване на договора за цесия от 24.04.2019г. П.К. не е била
носител на вземане от „Енерго-Про Продажби“ АД за разликата над 30.72 лв.,
поради което договорът за прехвърляне на вземане е произвел прехвърлителен
ефект до този размер. Ищецът не е придобил на твърдяното основание вземане
надхвърлящо това на праводателя му по договора за цесия, поради което се
легитимира понастоящем като носител на вземане до размера от 30.72 лв.
Правилно
ВРС е констатирал недопустимост на възраженията за недействителност на цесионния
договор, като сключен от лице без представителна власт – поради изтекъл срок на
упълномощаването и липса на упълномощаване, доколкото липсата на представителна
власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и
представлявания, като разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е установена
единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Другата страна,
както и всяко трето лице няма правен интерес да се позове на тази
недействителност, поради което релевираните в тази връзка възражения са
недопустими за разглеждане.
Неоснователни,
като недоказани са и възраженията за нищожност на договора за цесия, поради
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Твърденията, че
раздробяването на вземането и прехвърляне на частите на
дружество, чийто управител е брат на пълномощника на цедентите е продиктувано
от постигане на забранена цел – генериране на съдебни разноски, надвишаващи
многократно размера на дълга е недоказано по делото. Както ВРС е
посочил, допустимо е да се прехвърля част от вземане, а отговорността за
съдебни разноски е обективна последица от развитието и изхода на исковия
процес.
По
изложените съображения относно действителните права по наследяване на цедента,
респ. придобитите от цесионера/ищец по договора за цесия, обжалваното решение
на ВРС следва да се отмени в частта, с която предявеният иск е уважен за
разликата над 30.72 лв. до пълния размер на претенцията от 92.17 лв. и вместо
него се постанови друго, с което предявеният иск в тази част бъде отхвърлен като
недоказан по основание. В частта, с която искът е уважен до размера на
вземането от 30.72 лв. решението като правилно следва да се потвърди.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка страна има
право на разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлена част на иска.
Реализираните от въззивника разноски пред първата инстанция възлизат на 360
лв., а тези пред въззивната такава – на 385 лв. Съразмерно с отхвърлената част
на иска, въззивникът има право на разноски в общ размер на 496.69 лв. Сторените
от ищеца разноски пред първата инстанция възлизат по списък на сумата от 770
лв., а тези пред настоящата инстанция – на 360 лв. Съразмерно с уважената част
на иска въззиваемият има право на разноски в общ размер на 376.62 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 3979 от
30.09.2019г. по гр.д. № 10484/2019г. по описа на ВРС, ХXIV-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД е прието за установено в
отношенията между страните, че “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* дължи на „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Варна сумата над 30.72 лева до пълния размер на предявеното искане от 92.17 лева, представляваща наследена част от вземане, в размер на частично
плащане от 153.62 лв., придобито на основание договор за цесия от 24.04.2019г.,
сключен между „СМ БГ“ ЕООД, като цесионер от една страна и П.М.К., като цедент,
в качеството й на законен наследник на М.К., под формата на платена при
първоначална липса на основание стойност на коригирана цена на електроенергия
за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г. в обект на потребление, находящ се в
с. Д., Община С.по издадена фактура № **********/27.04.2012г. с цяла стойност
1 134.92 лв., начислена на М.М.К., починал на 05.07.2016г. и платена от
потребителя на 29.04.2014г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3424/02.05.2019г. по ч.гр.д. №
6487/2019г. по описа на ВРС, както и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК са присъдени разноски, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД предявеният от „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът има вземане от длъжника в размер над
30.72 лева до пълния размер на предявеното искане от 92.17 лева, представляваща наследена част от вземане, в размер на
частично плащане от 153.62 лв., придобито на основание договор за цесия от
24.04.2019г., сключен между „СМ БГ“ ЕООД, като цесионер от една страна и П.М.К.,
като цедент, в качеството й на законен наследник на М.К., под формата на
платена при първоначална липса на основание стойност на коригирана цена на
електроенергия за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г. в обект на
потребление, находящ се в с. Д., Община С.по издадена фактура №
**********/27.04.2012г. с цяла стойност 1 134.92 лв., начислена на М.М.К.,
починал на 05.07.2016г. и платена от потребителя на 29.04.2014г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3424/02.05.2019г. по ч.гр.д. № 6487/2019г. по описа на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3979 от 30.09.2019г. по
гр.д. № 10484/2019г. по описа на ВРС, ХXIV-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД е прието за установено в
отношенията между страните, че “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* дължи на „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Варна сумата от 30.72 лева, представляваща наследена част от вземане, в размер на
частично плащане от 153.62 лв., придобито на основание договор за цесия от
24.04.2019г., сключен между „СМ БГ“ ЕООД, като цесионер от една страна и П.М.К.,
като цедент, в качеството й на законен наследник на М.К., под формата на
платена при първоначална липса на основание стойност на коригирана цена на
електроенергия за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г. в обект на
потребление, находящ се в с. Д., Община С.по издадена фактура № **********/27.04.2012г.
с цяла стойност 1 134.92 лв., начислена на М.М.К., починал на 05.07.2016г.
и платена от потребителя на 29.04.2014г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3424/02.05.2019г. по ч.гр.д.
№ 6487/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“ ДА ЗАПЛАТИ „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 376.62 /триста седемдесет и шест лв. и шестдесет и две ст./ лева,
представляваща съдебни разноски за две инстанции, съразмерно с уважената част
на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „СМ БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на
“Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* сумата от 496.69 /четиристотин деветдесет и шест лв. и шестдесет и девет ст./
лева, представляваща съдебни разноски за две инстанции, съразмерно с
отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.